Решение № 56 от 13.03.2024, Апелативен съд - Велико Търново
- Съд
- Апелативен съд - Велико Търново
- Дело
- Въззивно гражданско дело 488/2023
- Вид
- Решение № 56
- Подписан
- 13.03.2024
- В сила
- 30.04.2024
- Състав
- ГАЛЯ МАРИНОВА, ИРЕНА КОЛЕВА, МАЯ ПЕЕВА
Цитирани разпоредби
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.263 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.271 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.7 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38 ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл. 45 ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
- чл.380 · Кодекс за застраховането
- чл.432 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 56 гр. Велико Търново, 12.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: ГАЛЯ МАРИНОВА
Членове:
МАЯ ПЕЕВА
ИРЕНА КОЛЕВА при участието на секретаря ВИЛЯНА ПЛ. ЦАЛОВА като разгледа докладваното от ИРЕНА КОЛЕВА Въззивно гражданско дело № 20234000500488 по описа за 2023 година за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на М. Г. К., ЕГН **********, чрез пълномощник – адвокат Д. Й., срещу Решение № 438/10.08.2023г. по гр.д. № 463/2022г. по описа на Окръжен съд-Велико Търново в частта, в която е отхвърлен предявения от нея срещу „БУЛ ИНС“ АД иск с правно основание чл.432 КЗ за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 03.05.2022г., за сумата над 45 000 лв. до размера от 70 000 лв. Жалбоподателката намира първоинстанционното решение в обжалваната част за неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Излага, че при определяне справедливия размер на обезщетението съдът не е взел предвид редица съществени факти, обуславящи претърпените болки и страдания, техния интензитет, продължителност и неизбежност, обстоятелството, че като непосредствен резултат от произшествието е изпадането й в безсъзнателно състояние по начин, който е бил опасен за живота й. Не били съобразени доказаните по делото факти на невъзможността й да се справя сама с ежедневните дейности и поради това ангажирането на близки и роднини, както и на негативните емоционални и психически последици за нея вследствие претърпения инцидент. Не била отчетена възрастта й към момента на произшествието и че е била в работоспособна и активна възраст, а нуждата от лечение я принудила да остане дълго време в дома си без социални контакти, включително с колеги. Счита, че съдът е следвало да съобрази и наличната все още персистираща болка в областта на рамото, икономическата обстановка в страната, в т.ч. непрестанното нарастване на цените на стоките и услугите и 1 тенденцията за нестихващи инфлационни процеси, повишаване нивата на застрахователните лимити по застраховки „Гражданска отговорност на автомобилистите“, както и съдебната практика по сходни случаи. Прави искане за отмяна на решението в атакуваната му част и вместо това постановяване на друго, с което исковата претенция за неимуществени вреди бъде уважена за разликата от 45 000 лв. до сумата от 70 000 лв., ведно със законната лихва от 06.06.2022г. до окончателното изплащане. Претендират се разноски за първоинстанционното и въззивното производство.
В законоустановения срок по чл.263 ал.1 ГПК насрещната страна „БУЛ ИНС“ АД не е подала отговор на въззивната жалба.
Срещу първоинстанционното решение е постъпила въззивна жалба и от „БУЛ ИНС“ АД, чрез пълномощник – адвокат Ал. И., в частта, в която е уважена исковата претенция за сумата над 30 000 лв. до присъдения размер от 45 000 лв., ведно със законната лихва върху посочената разлика. В същата жалбоподателят излага доводи за неправилност на решението в обжалваната част поради неправилно приложение на разпоредбата на чл.52 ЗЗД. Счита, че получената от ищцата травма в раменната кост е сравнително лека по характер, без настъпили усложнения в периода на лечение, липсват данни за изпадането й в пълно безсъзнателно състояние, опасно за живота, а останалите увреждания са мекотъканни и не са довели до съществени ограничения в личен и битов план. Развива оплаквания, че присъдената сума не съответства на икономическата конюнктура в страната и тежестта на получените увреди, не съответства на съдебната практика и надвишава присъдени обезщетения по аналогични случаи за подобен род вреди. Прави искане за отмяна на първоинстанционния акт в обжалваната част и вместо него постановяване на друг, с който предявеният иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди бъде отхвърлен за сумата над 30 000 лв. до присъдения размер от 45 000 лв., ведно със законна лихва върху тази част. Претендира разноски пред двете съдебни инстанции.
Препис от жалбата е връчен на противната страна - М. Г. К., която в срока по чл.263 ал.1 ГПК е подала отговор. В същия заема становище за неоснователност на жалбата и наведените в нея оплаквания срещу първоинстанционното решение в обжалваната част В съдебно заседание страните поддържат в писмен вид подадените въззивни жалби по изложените във всяка от тях съображения. Поддържат претенциите си за разноски и всяка от тях прави възражения за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.
Въззивните жалби срещу първоинстанционното решение са подадени в законоустановения срок, от легитимирани страни, против обжалваем съдебен акт, поради което са процесуално допустими и следва да се разгледат по същество.
Съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК, въззивният съд следва да извърши служебна проверка относно валидността и допустимостта на обжалваното решение. Съдът намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем. Не са налице и процесуални нарушения, обуславящи неговата недопустимост.
Съдът, след анализ на събраните по делото пред първата инстанция доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, в предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата, достигна до следните правни изводи:
Не е било спорно между страните наличието на валидно застрахователно правоотношение по застрахователна полица № BG/02/121002448764 по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, сключена с ответното застрахователно дружество за управлявания от Н. А. Д. лек автомобил „Хонда ЦРВ“ с рег. № У 01**** към датата на събитието, както и че по образуваната пред застрахователя по реда на чл.380 КЗ 2 щета на ищцата не е било заплатено застрахователно обезщетение.
Не се спори и се установява от събраните писмени доказателства, че на 03.05.2022г., около 16.00 часа, в село Душево, община Севлиево, на кръстовище на ул.“Стара планина“ с ул. „Аврора“ настъпило ПТП между застрахования при ответното дружество лек автомобил и л.а. „Форд Фокус“ с рег. № ВТ 01****“, управляван от водача М. В. Г., при което пострадала ищцата, намираща се в последния. Приетите по делото експертни заключения на автотехническата и съдебно-медицинската експертизи установяват механизма на настъпване на произшествието и фактът на получаване на телесните увреди на М. Г. К.. На посочените по-горе време и място, при движение със скорост около 34 км/ч посока от запад на изток, по ул. „Аврора“ в населеното място, водачът на л.а. „Хонда“ не изпълнил предписанията на пътен знак Б2 – „Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство“, продължил движението си и навлязъл в кръстовището с наличната си скорост на движение, без да предприеме спиране или намаляване на скоростта, предприел маневра „завой надясно“ и се ударил с движещия се по същото време по ул. „Стара планина“ л.а. „Форд“, като ударът настъпил в самото кръстовище в лентата за движение на л.а. „Форд“ между предната лява част на последния и страничната лява част на л.а. „Хонда“. Налице е виновно противоправно поведение на водача на застрахования при ответника автомобил и настъпили телесни увреждания на ищцата, като пътник на задната седалка на л.а. „Форд“, както и причинна връзка между това поведение и настъпилия резултат. Това са елементите на хипотезата на непозволеното увреждане по смисъла на чл. 45 ал. 1 от ЗЗД. Ето защо, това поведението на водача на процесния автомобил представлява непозволено увреждане и поради наличието на застрахователно събитие застрахователят-ответник следва да заплати застрахователно обезщетение.
Пред настоящата инстанция страните релевират оплаквания единствено относно справедливия размер на присъденото обезщетение за претърпени неимуществени вреди.
От заключението на съдебно-медицинската експертиза, изготвена от вещото лице д-р Д. Г., приета в хода на първоинстанционното производство, се установява, че вследствие настъпилото произшествие ищцата е получила следните травматични увреждания – закрито счупване на големия туберкул на десния хумерус /дясна раменна кост/, мозъчно сътресение – лека степен, проявено като зашеметяване и дезориентация за време и място, нарушаване анатомичната цялост на меките тъкани – охлузване по гърба на носа, кръвонасядане в дясната слепоочна област на главата, кръвонасядане в задна дясна половина на дясната хълбочна област, кръвонасядане по предна горна трета на лявото бедро, оток на лявата колянна става с палпаторна болезненост, охлузване по предна средна трета на дясната подбедрица, кръвонасядане на лявата подбедрица в средна и долна трета по предновътрешната повърхност, охлузване по външния глезен на левия крак. Според експерта, субективните оплаквания от черепно-мозъчна травма не се подкрепят от изследвания неврологичен статус на пострадалата при приемането й и приложеното лечение в болничното заведение, която симптоматика да потвърди наличието на безсъзнателно състояние, като проява на разстройство на здравето, временно опасно за живота й. Видно от Епикриза /л.15-16 от делото/, ищцата е била настанена на лечение в Хирургично отделение на МБАЛ „Д-р Стойчо Христов“ ЕООД-град Севлиево на 03.05.2022г. и изписана на 05.05.2022г. след проведено консервативно лечение – поставена ортеза на горния десен крайник /фиксиране и обездвижване на същия/, ход на заболяването – гладък, няма настъпили усложнения. Според вещото лице обичайният срок за носене на поставената 3 ортеза е около три месеца, след което следват контролни рентгенови изследвания относно възстановителния процес, последваща физиотерапия и рехабилитация, като целият процес на възстановяване на двигателната и хватателна функция на горния десен крайник да извършва активна дейност при такова лечение е около 5 месеца при правилен възстановителен оздравителен процес, а болката от травмата на дясната раменна кост ще персистира във времето, със затихващ характер, зависещо от индивидуалните особености на пострадалата. При правилно протичащ оздравителен процес възстановителният период на останалите увреждания, получени от ищцата, е в рамките на около 25 дни, съпроводен с болки и страдания. Съгласно експертното заключение характера и степента на търпените болки във възстановителния период се определят като средни по сила и тежест. При извършения от вещото лице преглед на ищцата са установени продължаващи субективни оплаквания от ограничена двигателна активност на горния десен крайник – невъзможност да извършва активни действия в пълен обем, което е последица от нарушаване анатомичната цялост на дясната раменна кост. Времето за пълно възстановяване на двигателната активност в обема движения в дясната раменна става е неопределено и индивидуално. В съдебно заседание вещото лице е пояснило, че при ищцата има откършек от големия туберкул, който „плува“ в раменната става, тъй като не е проведено оперативно, а консервативно лечение и затова субективните й оплаквания персистират. Според вещото лице, ако не бъдат предприети оперативни мерки – да бъде хванат, фиксиран този откършек, това ще доведе до т.нар. синдром на замръзналото рамо. При движения на този крайник встрани, назад и нагоре, са ясно видими ограничените и болезнени движения, които ще се увеличават във времето при липса на оперативна намеса.
Събраните гласни доказателства чрез разпит на св. П. Х. К., снаха на ищцата, са установили, че когато я видяла в болницата в град Севлиево, М. била много зле – имала болки в главата, рамото и крака. Не могла да я познае, не знаела къде се намира. Когато се прибрала от болницата, свидетелката била ежедневно до нея в продължение на около два месеца, тъй като имала нужда от помощ за обличане, хранене, тоалет. Оплаквала се от болки в главата, рамото и крака, постоянно говорела за катастрофата, страхувала се да пътува с кола. Променила се много след инцидента, постоянно била уплашена, забравяла. Имала болки, но най-много я боляло рамото.
Разпечатката съдържа 22 от 54 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a42a8370-6b25-4364-98a0-7e2b90d3fa22