Решение № 1915 от 21.05.2018, Районен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е №1915

21.05.2018г., гр. Пловдив

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ПЛОВДИВСКИЯТ

РАЙОНЕН СЪД, ГК, XVII – ти съдебен състав в открито съдебно заседание на 28.03.2018г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ВЕСЕЛИН АТАНАСОВ при участието на секретаря Елена

Лянгова като разгледа докладваното от съдия гр.д. № 4999 по описа за 2017г. на съда, за да се произнесе взе предвид следното.

Производството по делото е по обективно и субективно съединени искове с правна квалификация чл. 32, ал.2 ЗС и по чл.31, ал.2 ЗС.

Ищец Ц.Г.Г. твърди, че е собственик на ¼ ид.част от правото на собственост върху самостоятелен обект в сграда с идентификатор № *** по КК и КР на гр. П. с адрес: гр. П., ул. “С.” №., бл., вх., ет., който обект представлява жилище – апартамент № . с площ от 80.01 кв.м. ведно с прилежащото избено помещение № . и 3.81 % ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж. Посочено е че идеалните части от собствеността са придобити в режим на съпружеска имуществена общност докато е била в брак с Х.С.С., който е сключил договор за гледане и издръжка от ..г. оформен в нотариален акт № …/..г. на Н. при ПРС с родителите си за ½ ид.част от правото на собственост върху процесното жилище. Със същия договор са прехвърлени в лична собственост ½ ид.част от правото на собственост върху апартамента на ответник П.С.С., който впоследствие се е разпоредил с тази ½ ид.част в полза на другия ответник Е.Д.С. като запазил правото си на ползване. След прекратяване на брака между ищец Ц.Г. и Х.С. се прекратила съпружеската имуществена общност, при което бившите съпрузи станали съсобственици на ½ ид.част от жилището или всеки с по ¼ ид.част. Х.С.С. прехвърлил своята ¼ ид.част на ответник Е.С.. Ищец Ц.Г. иска от съда да бъде разпределено реалното ползване на жилището между нея и ответник Е.С., както и ответник П.С. който притежава ограничено право на ползване съобразно квотите на страните в съсобствеността и съобразно притежаваните ограничени вещни права на отв. П.С.. Заявява се претенция при условията на евентуалност – ако не може да се постигне реално разпределение ползването на жилището, ответниците да бъдат осъдени да заплатят 100 лева месечно обезщетение за ползата от която съсобственик Ц.Г. е лишена като с исковата молба е отправена покана по смисъла на чл. 31, ал.2 ЗС. Ангажират се доказателства. Претендират се разноски.

Ответник Е.Д.С. оспорва исковата молба. Оспорва фактът, че ищцата се легитимира като собственик на ¼ ид.част от правото на собственост върху процесното жилище. Твърди, че ищцата не е проявявала интерес да влезе във владение на съсобствеността. Оспорва договорът за гледане и издръжка въз основа на който ищцата легитимира правата си да е реално изпълняван от нея. Прави възражение за прихващане на суми, които са заплатени за грижите и издръжката на праводателите на ищцата – родителите на Х.С. и П.С.. Ангажира доказателства. Иска отхвърлянето на исковете като неоснователни.

Ответник П.С. оспорва предявените искове. Възразява, че договор за гледане и издръжка от ..г. прикрива дарение, което представлява дисимулираната сделка. Иска се от съда да приложи правилата за дисимулираната сделка, при което да приеме, че е дарена ½ ид.част от жилището, която е лична собственост на бившия съпруг на ищцата. Х.С.. Евентуално твърди наличието на изтекла придобивна давност в полза на ответника, която да изключва правата на ищцата.

Ангажира доказателства. Моли съда да отхвърли исковете като неоснователни.

Съдът след като взе предвид становищата на страните и представените по делото доказателства поотделно и в съвкупност намира за установено следното.

Ищец Ц.Г. се легитимира като собственик на ¼ ид.част от правото на собственост върху процесното жилище, придобито през време на брака й с Х.С., който пък е сключил договор за гледане и издръжка от ..г. оформен в нотариален акт № …..г. на Н. при ПРС с родителите си И. П. С. и С.Н. С. за ½ ид.част от правото на собственост върху апартамента. След прекратяване на брака считано от 25.06.2014г. бившите съпрузи са останали обикновени съсобственици, при което Х.С. е прехвърлил на отв. Е.С. неговата ¼ ид.част, а отв. П.С. е прехвърилил неговата ½ ид.част от жилището в полза на Е.С., която е получил със същия договор договор за гледане и издръжка от ..г. Следователно, ищец Ц.Г. и отв. Е.С. са съсобственици на процесния апартамент при квотите ¾ ид.части и ¼ ид.част.

В настоящето производство съдът преюдициално изследва възраженията за наличието или липсата на основание за възникване на съсобственост и квотите. Ето защо съдът дължи произнасяне по възраженията на ответниците, които оспорват по същество квотата в съсобствеността.

Възражение за недействителност на договора за гледане и издръжка поради наличието на относителна симулация не е формулирано надлежно, тъй като от съда не се иска да приложи последиците на дисимулираната сделка / прикритата сделка/, но дори и да беше формулирано надлежно не се установява твърдяната симулация, че реално волята на праводателите е била да дарят двамата си синове, но с оглед други съображения са направили възмезден договора. Този извод следва от обстоятелството, че освен че се твърди относителна симулация се твърди и персонална симулация до колкото дарен е следвало да бъде единствено Х.С.. За настоящата инстанция не се доказаха с категоричност твърденията, че договора от ..г. прикрива дарение най-малкото защото не се установи да е имало дарствено намерение у праводателите, нито пък у П.С. да приеме дарение, до колкото неговия брат св.

Х.С. заявява, че П. се е грижел и е давал издръжка на родителите си, при което от правна страна става още по-сложно да се отдели дали тази грижа е по процесния договор или дали тази грижа е изпълнение на нравствен дълг, или пък е действия които изпълват нормата на чл. 227, ал.1, буква „в“ ЗЗД. Недоказано остава и възражението за изтекла придобивна давност в полза на ответник П.С.. Не се установява по делото същият да е демонстрирал намерение за своене пред ищец Г., най-малкото защото ответниците разбират за правата на ищцата през м.юни 2016г. поради което и това е възможно най-ранния момент от който да могат да демонстрират фактически намерението си че своят нейните идеални части.

Абсолютно ирелевантно е юридически кой какви грижи е полагал за И. П. С. и С.Н. С., тъй като съдът не е сезиран с предмет иск за разваляне на договор за гледане и издръжка каквото и потестативно право реално е вече погасено с изтичането на 5-годишен срок от смъртта на прехвърлителите. Ирелевантен е също и наличието на юридически устен договор за уреждане съсобствеността на процесния имот, тъй като същият не е в изискуемата от закона форма. Бракът предполага презумпцията за съвместен принос и за да се обори тази презумпция е необходимо провеждането на обратно доказване в рамките на иск за разваляне на договора за гледане и издръжка, при което собствеността да премине по наследяване към двамата братя – Х. и П. С.. В тази връзка и възражението на ответник Е.С. е и недопустимо тъй като тя няма правен интерес от разваляне на този договор, защото не е наследник на праводателите на бившия си съпруг и не може да ангажира доказателства затова кой какво е изпълнявал по този договор и налице ли е неизпълнение от страна на Х.С., респ. неговата бивша съпруга.

Последната е имала интерес от изпълнение на договора, до колкото ½ ид.част от имота придобива в режим на СИО като обстоятелството, че друг реално го е изпълнявал касае възникването на права, които не могат да се упражнят в настоящия процес. Неоснователно е и възражението за прихващане със сумите на които възлиза стойността по гледането и издръжката на И. П. С. и С.Н. С. поради което и е категорично безпредметно обсъждането на експертизата, която дава тази стойност.

Правния аргумент затова е че тези възражения биха имали юридическо значение ако се правеха от П.С. в качеството му на наследник против ищцата Г. и то докато е съществувал брака му с Е.С., която реално е нямала юридическо основание да гледа и издържа родителите на мъжа си, освен моралното такова, докато е била негова съпруга. В тази насока и е безпредметно да бъдат кредитирани показанията на св. Х.С. и св. Н. Л. М., който заявяват, че издръжката и гледането са идвали от страна на отв. Е.С. и отв. П.С..

Всички тези факти биха имали отношение към правото на наследниците да искат разваляне на договора, за да могат да получат имота не чрез договор – частно правоприемство, а чрез универсално такова.

Следователно, по делото не се установяват факти и обстоятелства, които да изключват притежаванта от ищцата квота в съсобствеността. Без значение е че същата е разбрала за нея на по-късен етап след прекратяване на брака си със св. Х.С..

По делото не се доказва фактически по какъв начин е възможно реално разпределение ползването на процесното жилище при съобразяване правата на ищцата, правото на ползване на ответник П.С. и правото на собственост на ¼ ид.част на ответник Е.С.. Вън от горното по делото са налични данни и затова, че реално не може да бъде поделено ползването на жилището – заключението на вещото лице Д.М.. Ето и защо този иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

Относно евентуалния иск по чл. 31, ал.2 ЗС.

За да възникне право на обезщетение по чл. 31, ал. 2 от ЗС за неползващия съсобственик, е необходимо наличие на една изрично визирана от закона предпоставка - писмено поискване отправено само до ползващия съсобственик. При липса на такава покана, ползващият не дължи обезщетение, независимо, че си служи с общата вещ и лишава съсобствениците от правото да я използват. Също така, ако не са създадени пречки за ползването, обезщетение не се дължи, независимо от това, че другият съсобственик реално не е ползвал съсобствената вещ (Решение № 163/20.03.2002 г., по гр.д. № 622/2001 г., на I г.о.). Ответниците разбират за писмената покана едва с връчване на исковата молба и до колкото същите оспорват преюдициално правата в съсобствеността на ищцата няма основание същите да бъдат осъдени да заплащат обезщетение за бъдещ период, който в случая за тях се явява периода на висящност на делото. Освен това ищцата не прецизира кой ответник каква сума иска да й заплати, още повече че реално ползването се осъществява в упражняване правата на страните по ½ ид.част от отв. П.С., който има право на ползване за половината от жилището и ¼ ид.част от правото на собственост в полза на отв. Е.С.. В случая ищеца не конкретизира сумите, които иска да й бъдат присъдени от всеки ответник. Ищцата не доказва и не твърди по какъв точно начин ответниците й пречат да ползва съсобствеността си. Обстоятелството, че последните ползват жилището, не сочи недвусмислено, че й се пречи да влезе във владение. В тази връзка всеки от ответниците ползва реално съсобствеността си, а ако ищцата следва, че някой от тях ползва в повече следва да го докаже.

Същата не ангажира гласни доказателства, не ангажира експертиза, която да установи квадратурата на жилището и възжможността му всеки от съсобствениците да ползва реална част от него съобразно правата си. По делото е налична единствено парична оценка на обезщетението за ползата от която ищцата е лишена под формата на месечен наем за притежаваната от нея квота в съсобствеността. Ето и защо евентуалния иск следва също да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

С оглед изхода на спора без уважение следва да се остави искането на ищцата за присъждане на разноските по делото.

Ответниците не представят списък на разноските, отв. Е.С. не е овластила процесуален представител, а процесуалния представител на отв. П.С. заявяват искане за присъждането на разноски едва с писмената защита, поради което съдът приема това искане за преклудирано.

Така мотивиран съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ предявения от Ц.Г.Г. с ЕГН ********** със съдебен адрес:***, кантора . иск с правна квалификация чл. 32, ал.2 ЗС против Е.Д.С. с ЕГН ********** с адрес: *** и П.С.С. с ЕГН ********** *** за реално разпределение ползването самостоятелен обект в сграда с идентификатор № *** по КК и КР на гр. П. с адрес: гр. П., ул. “С.” №., бл., вх., ет., който обект представлява жилище – апартамент № .. с площ от 80.01 кв.м. ведно с прилежащото избено помещение № . и 3.81 % ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж като неоснователен и недоказан;