Решение № 1324 от 30.10.2023, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 1324 гр. Велико Търново, 30.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, V СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ГАЛЯ ИЛИЕВА при участието на секретаря ПАВЛИНА ХР. ПАВЛОВА като разгледа докладваното от ГАЛЯ ИЛИЕВА Гражданско дело №

20234110100886 по описа за 2023 година

Производството е образувано по предявен иск с правно основание чл.432 ал.1 от КЗ вр.чл.45 от ЗЗД и чл.86 ал.1 от ЗЗД.

В исковата молба се излагат твърдения, че на ****************не пропуска преминаващия пешеходец по пътното платно на пешеходна пътека тип „Зебра“ И. Н. К. и го блъска. Сочи се, че ПТП-то е документирано с КП и е образувано Д****. Излагат се твърдения ,че ищецът е прегледан в Спешно отделение и постъпил за лечение в Отделение по ортопедия и травматология на МОБАЛ **** за времето от 09.11.2022г. до 10.11.2022г., като на 10.11.2022г на ищеца е извършена оперативна интервенция-закрито наместване на фрактура без вътрешна фиксация, радиус и улна. Изписан е с диагноза „счупване на долния край на лъчевата кост, закрито“. Твърди се, че травматичните увреждания причинили на ищеца трайно затруднение в движението на ляв горен крайник, съпроводено с болка и страдание по време на възстановителния процес, като наред с това ищецът преживял и душевни травми. Почувствал страх за живота си, често сънувал кошмари и изпитвал постоянна тревога. Сочи се, че към момента на ПТП-то за лекия автомобил имало сключена застраховка "Гражданска отговорност" в ответното дружество. Излагат се твърдения, че вина за ПТП-то има водачът на автомобилът, който нарушил правилата за движение.

Ищецът заявява, че до ответниказастраховател е отправена извънсъдебна претенция за заплащане на обезщетение за претърпените вреди, като получил отказ да се изплати обезщетение. С оглед гореизложеното отправя искане до съда да постанови решение, с което да осъди ответното дружество да заплати на ищеца сумата 20 000лв., обезщетение за 1 неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания в резултат на ПТП от 09.11.2022г., сумата 24,80лв. за обезщетение за имуществени вреди, представляващи закупено медицинско пособие, ведно със законната лихва, считано от 05.12.2022г. до окончателното изплащане. Претендира разноски.

Ответникът, в срока по чл.131 от ГПК, е депозирал отговор на исковата молба, в който оспорва предявения иск, по съображения изложени в отговора на исковата молба. Не оспорва застрахователното правоотношение по застраховка гражданска отговорност.

Заявява, че оспорва механизма на настъпване на ПТП. Твърди ,че съприкосновението при ПТП-то не е настъпило на пешеходна пътека, а на необозначено за пресичане на пешеходци място, където водачът на МПС е бил с предимство. Твърди, че е налице съпричиняване от страна на ищеца с над 50%. Сочи, че е налице случайно деяние и пешеходецът е пресичал пътното платно, без да преминава на пешеходна пътека, при нарушение на чл.113 от ЗДвП, като е предприел внезапно навлизане на пътното платно и е нарушил разпоредбата на чл.114 т.1 от ЗДвП. Твърди, че водачът на МПС се е движила в рамките на съобразената скорост за съответния пътен участък. Оспорва исковата претенция за неимуществени вреди и по размер, като заявява ,че възстановителния период при подобна травма е сравнително краткотраен. Оспорва и претенцията за лихва за забава, и началния момент, о т който се претендира. Отправя искане за отхвърляне на исковата претенция. Претендира разноски.

От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

На ************ не пропуска преминаващия пешеходец И. Н. К. по пътното платно на пешеходна пътека тип „Зебра“ и го блъска, при което непълнолетното дете получава фрактура на долния край на лъчевата кост, закрито“.

Мястото на ПТП е посетено от органите на реда и е съставен констативен протокол за *************.

От представената по делото епикриза от „Отделение по ортопедия и травматология на ********” се установява, че детето И. Н. К. е приет за лечение в отделението на 09.11.2022г. и изписан на следващия ден с диагноза „счупване на долния край на лъчевата кост, закрито”. На детето е извършено закрито наместване без вътрешна фиксация.

Не е спорно, че за лек автомобил „*********** е бил сключен в ответното дружество договор за застраховка "Гражданска отговорност", обективирана в застрахователна полица ***********

По делото е представен заверен препис от претенция от ищеца, действащ със съгласието на своята майка и законен представител до застрахователя и отговор на молбата от 08.12.2022г и 14.02.2023г., с който са изискани документи във връзка със заведената щета.

Видно от представеното по делото удостоверение за раждане, детето И. Н. К. е роден на****от майка В Н. К.а и баща-Н. И. К.. В хода на производството ищецът е навършил пълнолетие на ****

От заключението на допуснатата по делото съдебно-автотехническа експертиза се 2 установява, че на ***********, управляван от Е. Н. Т. и пешеходецът И. Н. К.. Скоростта на лекият автомобил към момента на удара е около *** Вещото лице е посочило, че при своевременно възприемане на опасността от водача на МПС ,би спряло преди мястото на удара. Според вещото лице пешеходецът от техническа гледна точка не е участвал при реализиране на ПТП-то.

От заключението на допусната по делото съдебно-медицинска експертиза се установява, че в резултат на претърпяното ПТП на 09.11.2022г. пострадалият И. Н. К. е получил следните травматични увреждания: фрактура на лявата лъчева кост на типично място с умерено изразена дислокация на фрагментите; под упойка извършена безкръвна репозиция и наложена гипсова имобилизация за 30 дни. Вещото лице е достигнало до извод, че посочените травматични увреждания може да са получени по време, място и начин, съобщени от пострадалата, а именно при претърпяно ПТП, при удар от лек автомобил в областта на таза и горната част на бедрата от дясната страна на тялото, при което пострадалият пада върху лявата част на тялото и се подпира с лявата си ръка върху асфалта.

Получило се е натоварване от падане на тялото върху ръката, при което се стигнало до фрактура на радиуса. на пътник пътуващ на задната седалка във вътрешните части на купето на автомобила. Вещото лице е посочило, че на пострадалия е причинена болка, страдание и затруднение в движението на ляв горен крайник за срок между два и три месеца, като срокът на пълно възстановяване е между 75 и 90 дни. Към момента на прегледа вещото лице е установил, че е налице функционално възстановяване на лявата гривнена става и пълно възстановяване на увредената кост.

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите М Г Я и Е. Н.

Т.. Свидетелката Я, баба на ищеца, разпитана каза, че на ***и ноември миналата година дъщеря й се обадила, че детето И. бил блъснат от автомобил, на пешеходна пътека, докато пресичало. Ръката на детето била счупена и бил поставен гипс. Свидетелката разказа ,че след фрактурата на ръката, детето И. имал нужда от помощ, изпитвал трудности при обличане. Един месец стоял с гипс и през това време бил подпомаган от родителите си при къпане и др. Според свидетелката И. бил уплашен от случилото се. След като свалили гипса, детето провел физиотерапия за пет дни. След физиотерапията се почувствал по-добре и вече нямал оплаквания. Свидетелката Т., разпитана каза, че на 09-ти ноември миналата година се движела по у***** ,като управлявала лек автомобил марка „Л, със скорост под 20 км/ч. В частта от пътното платно, по което се движела, на пешеходната пътека не се виждали пешеходци, но в другата част на пътното платно имало задръстване от автомобили, която скривала видимостта към цялата пешеходна пътека. Зад един от автомобилите от колоната изкочило момче. Свидетелката каза, че възникнало съприкосновение между момчето и лекия автомобил, който тя управлявала. Тя спряла, излязла от колата и попитала момчето дали е добре. Той казал, че го боли лявата ръка. На място пристигнали полиция и линейка. Свидетелката заяви, че по момчето нямало други видими наранявания.

Майката на детето ВК.а, изслушана в съдебно заседание, заяви, че на 09-ти ноември й съобщили, че детето било блъснато от автомобил, докато пресичало на пешеходна пътека на 3 ул.“*****В болницата им съобщили, че лявата му ръка е счупена и бил хоситализиран, а на следващия ден му гипсирали ръката. След това ходили на профилактични прегледи през първия месец. Детето продължил да посещава училище, но изпитвал трудности- напр. да си сложи храна, при обличане и се налагало да му помагат. Понякога се оплаквал, че го боли ръката. След сваляне на гипса, направили физиотерапия.

От приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Предмет на настоящото производство е пряк иск срещу застраховател, с правно основание чл.432 ал.1 от КЗ с претенция за обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане, причинени от водач на застраховано при ответника МПС. Съгласно цитираната разпоредба увреденото лице може да предяви пряк иск срещу застрахователя на причинителя на вредата, като с договора за застраховка «гражданска отговорност» застрахователят се задължава да покрие отговорността на застрахования за причинени от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. За да се ангажира отговорността на застрахователя е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка «гражданска отговорност», между прекия причинител на вредата и застрахования. Наред с това следва да са налице и предпоставките от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди. Отговорността на застрахователя е обусловена от отговорността на застрахования деликвент, като застрахователят дължи обезщетение за вредите, доколкото застрахованият е отговорен спрямо увреденото лице за обезщетяване на причинените вреди.

Предявеният иск е допустим. Съгласно разпоредбата на чл.380 ал.1 от КЗ вр. чл.412 от КЗ, лицето, което желае да получи застрахователно обезщетение е длъжно да отправи към застрахователя писмена застрахователна претенция. Отправянето на извънсъдебна застрахователна претенция по чл.380 ал.1 от КЗ е специална предпоставка за допустимост на иска срещу застрахователя. В конкретния случай, видно от писмените доказателства ищцата е отправила до ответното застрахователно дружество извънсъдебна претенция за обезщетяване на неимуществени вреди претърпени от малолетното й дете вследствие на соченото ПТП. След като е спазено изискването на горецитираната разпоредба от КЗ, исковата претенция, предявена по съдебен ред за обезщетение за неимуществени вреди се явява допустима.

Разгледан по същество, за искът за обезщетение на вреди, съдът намира следното:

Безспорно, от събраните по делото доказателства се установи, че на 09.11.2022г. е настъпило ПТП, в резултат на което непълнолетното дете И. Н. К., който към посочената дата е бил на 17 години е получил травма- счупване на долния край на лъчевата кост, закрито. Механизмът на ПТП-то, вредите и причинната връзка между тях се установяват от приетите по делото писмени доказателства, материалите по приложеното ДП и от заключението на приетата по делото съдебно-медицинска експертиза. Съдът намира, че от събраните по делото доказателства се установиха всички предпоставки на деликтната 4 отговорност на водача на МПС-то Е. Н. Т. , която при управление на лек автомобил допуска възникване на удар между управляваното от нея МПС и пешеходец, при пресичане от пешеходеца на пешеходна пътека, при който удар на пострадалото дете са причинени вреди.

Съгласно чл.119 от ЗДвП, п ри приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре. В случая от събраните гласни доказателства и заключението на съдебно авто-техническа експертиза се установява, че водачът на лекия автомобил не е изпълнила задължението си по чл.119 от ЗДвП да пропусне преминаващото на пешеходната пътека непълнолетно дете. Наличието на ограничена видимост към цялата пешеходна пътека от преминаващи в другото пътно платно автомобили през същото време не освобождава водача от отговорност да пропусне пешеходците, които вече са стъпили на пешеходната пътека. Напротив, тази ситуация изисква повишено внимание у водача и при необходимост следва да намали скоростта или да спре, както изисква горецитираната разпоредба.