Решение № 1909 от 13.06.2022, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1909 гр. Варна, 13.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Моника Жекова при участието на секретаря Христина Ив. Христова като разгледа докладваното от Моника Жекова Гражданско дело № 20213110114961 по описа за 2021 година

За да се произнесе взе предвид следното :

Производството по делото е образувано въз снова на предявена искова молба, предявена във ВРС на 14.10.2021 г. от ищцата М. Р. ИВ., ЕГН ********** , с адрес ***3, чрез адв.Й.А. - АК Варна, със съдебен адрес: **********, против ответното дружество ЗАД „О. - З.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от А. П. Л. и Р. К. Д..

Предявеният иск е заявен с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД с искане ответникът - застраховател да бъде осъден да заплати на ищцата сумата от 100,00 лева (сто лева) обезщетение за причинени имуществени вреди , формирана както следва: за възстановяване на капак заден - 6,00 лв. декоративна лента светлини ДКН - 1,00 лв., стоп ляв - 12,50 лв., стоп десен 12,50 лв.,престилка задна - 6,00 лв., броня задна - 6,00 лв., капак заден ляв - 6,00 лв., основа ляв стоп - 6,00 лв. ПВЦ облицовка престилка задна 6,00 лв., рамка багажник - 6,00 лв., рамка леви врати -6,00 лв., колонка задна лява - 6,00 лв., основа заден ляв калник - 6,00 лв., уплътнение заден капак - 6,00 лв., камера и тониране 8,00 лв., представляваща частичен иск от остатъка в размер на 3211,42 лв. (три хиляди двеста и единадесет лева и четиридесет и две стотинки) - формирана както следва: капак заден - 824,00 лв., декоративна лента светлини ДКН - 20,54 лв., стоп ляв - 240,00 лв., стоп десен - 240,00 лв., престилка задна - 538,00 лв., броня задна - 189,00 лв., калник заден ляв 229,00 лв., основа ляв стоп - 114,00 лв., ПВЦ облицовка престилка задна - 144,00 лв., рамка багажник - 204,00 лв., рамка леви врати - 70,00 лв., колонка задна лява - 70,00 лв., основа 1 заден ляв калник - 130,88 лв., уплътнение заден капак - 118,00 лв., камера и тониране - 80,00 лв., представляваща застрахователно обезщетение за нанесени имуществени вреди на собствения на ищцата лек автомобил марка „***“, с рег. № ***, причинени в резултат на реализирано на 01.09.2020г. ПТП, в гр. ***, което ПТП е реализирано по вина на водача на л.а. марка „***“, с рег. № ***, застрахован по Договор за гражданска отговорност № BG/23/119003463662 при ответното дружество, със срок на действие 18/12/2019г. до 17/12/2020г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда 14.10.2021 год., до окончателното изплащане на сумата.Обективирано е и искане за присъждане на сторените от ищцата съдебно -деловодни разноски .

Ищцата основава исковата си молба на следните твърдени факти и обстоятелства: Ищцата М. И. твърди, че на 1-ви септември 2020 г. около 15:25 часа в гр.***, бул. „***“ при управление на собствения й лек автомобил марка „***“ с рег. № *** била блъсната от л.а. марка „*** с рег. № ***, управляван от М. Х.. ПТП - то, сочи ищцата, че настъпило при следните обстоятелства: На 1.09.2020 г., около 15:45 ч. ищцата управлявайки лекия си автомобил се движела по бул. „***“ в посока от бул. „***“ към улица „***“. Непосредствено преди пешеходната пътека пред номер 23, ищцата спряла за да пропусне преминаващите пешеходци, при което усетила силен удар в задната част на автомобила й. За настъпилото ПТП водачите на двете МПС съставили Двустранен констативен протокол за ПТП, като виновен за настъпилото произшествие посочили водача на л.а. „*** с рег. № ***. Лекия автомобил на виновния водач бил застрахован при ответника със застраховка „Гражданска отговорност „ със срок на действие на полицата от 18.12.2019 г. до 17.12.2020 г., която полица действала към датата на ПТП - то.Твърди се още от ищцата, че на 02.09.2020 г. уведомила застрахователя на виновния водач за настъпилото ПТП, същият изготвил оглед на автомобила и снимков материал,съставил Опис на увредените детайли № 0410 - 510 - 014/2020 г. в който описал увредените детайли : капак заден, декоративна лента, светлини ДКН, стоп ляв, стоп десен, престилка задна, броня задна, калник заден ляв, основа ляв стоп, ПВЦ облицовка престилка задна, рамка багажник, рамка леви врати, колонка задна лява, основа заден ляв калник, уплътнение заден калник.Като застрахователно обезщетение сочи ищцата в исковата си молба, че получила сумата от 988,48 лв., която :„много я изненадала“, т.к. била много малка и не можела да покрие щетите. В тази връзка ищцата направила проучване в няколко сервиза, занимаващи се с възстановяване на увредени автомобили колко ще й струва ремонта, като при това проучване установила, че сумата необходима за възстановяване на л.а. възлизала на 4 200,00 лв.

При тези твърдения ищцата счита, че ответникът неправилно определил съгласно нормативната уредба дължимото обезщетение, поради което и за нея бил налице правен интерес от предявяване на настоящия иск. Твърди се, че сумата, която ответника застраховател следва да изплати на ищцата е в размер на 4 200,00 лв., от която следва да се приспадне заплатената до момента сума в размер на 988,58 лв., или сумата която следва да заплати на ищцата ответника - застраховател възлизала на общо 3 211,42 лв. На следващо 2 място ищцата изрично е посочила че предявява иска си пред РС Варна, позовавайки се на изборната местна подсъдност при искове за обезщетения по КЗ визирана в процесуалната норма на чл. 115, ал. 2 ГПК.Във връзка с нормата на чл. 127, ал. 4 ГПК ищцата е посочила банкова сметка с титуляр адвокат Й.К. А. по която ответника може да извърши плащане.В уточнителната си молба ищцата е изпълнила дадените й указания, по начин от който е видно как се формира цената на иска от 3 211,42 лв.и на частичния иск от 100,00 лв., като е прецизирала и петитума на иска. В подкрепа на твърденията си и искането ищцата е направила доказателствени искания

В срока и по реда на чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника застраховател, чрез юрисконсулт Т. Т.. Депозирания по делото на дата 1.12.2021 г. отговор на искова молба РС Варна, съдът е приел при насрочване на производството по делото , че е в срока по чл. 131 ГПК, т.к. вече е констатирал пропуски при сканиране на документите по настоящото дело, правещи ги нечетими дори и при достъпа чрез ЕПЕП.В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез юрисконсулт Т.Т. оспорва иска изцяло и по основание и по размер.Исковете - главен и акцесорен ответника намира за неоснователни, необосновани, неподкрепени с доказателства, а и прекомерно завишени по размер.Счита предявения иск за неоснователен и в тази връзка оспорва вземането на М. Р. ИВ., предявено с исковата претенция. Твърди се от ответника - застраховател, че отговорността на ЗАД „О. - З.“ АД се съизмерява със сумата 988,58 лв., представляваща размера на застрахователното обезщетение и обичайните разноски за определяне на същото, която сума била изплатена извънсъдебно на ищцата. Във връзка с пътнотранспортното произшествие, реализирано на 01.09.2020 г. и предявена от страна на М.И. претенция за изплащане на застрахователно обезщетение, при ЗАД „О. - З.“ АД, сочи и ответника, че била заведена щета с № 0410-5100014-2020. След анализ на представените от страна на застрахованото лице документи, по посочената преписка, от страна на ответника - застраховател било реализирано плащане във връзка с предявената претенция. С оглед на гореизложеното, в полза на ищцата, твърди и ответника,така както и ищцата, че на ищцата била изплатена сума в размер на 988,58 лв. по щета № 0410-510-0014-2020,заведена при ответника.Застрахователното обезщетение за имуществени вреди по МПС, което се дължи от застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, възразява ответника, че се определя в съответствие с разпоредбата на чл. 499 от Кодекса за застраховането и клаузите на съответния застрахователен договор.Съгласно чл. 499, ал. 2 от КЗ, подчертава ответника, че обезщетението не можело да надвишава действителната стойност на причинената вреда и се определяло в съответствие с приетата от Комисията за финансов надзор Наредба и методика за уреждане на претенции за обезщетение за вреди, причинени на МПС.

При условията на евентуалност, и в случай, че се установи, че вредите по процесния автомобил са в по-голям размер, ответникът твърди, че конкретния случай била налице тотална щета.Съгласно разпоредбите на чл. 386, ал. 2 от Кодекса за застраховането глава „Застрахователно обезщетение“ допълва ответника, че е установено, че „Обезщетението трябва да бъде равно на размера на вредата към датата на настъпване на събитието“. Т.е.

3 размерът на дължимото застрахователно обезщетение зависел от размера на конкретно настъпилите вреди. Съгласно практиката на ВКС, при вреди на имущество, застрахователното обезщетение било в размер на действително претърпените вреди. При пълно унищожаване на имущество обезщетението не можело да надвишава действителната стойност на увреденото имущество, като действителната стойност на увреденото имущество не можело да надвишава пазарната му стойност към деня на настъпване на събитието. При определяне на действителната стойност трябвало да се има предвид, че за действителна се смятала стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество, а за възстановителна - цената за възстановяване на имуществото от същия вид. (така цитира ответника: Решение № 115 от 09.07.2009 г. на ВКС по т.д. 627/2008 г. II т.о.; Определение № 767 от 09.12.2010 г. на ВКС по т.д. 507/2010 г. ТК). Според трайно установената съдебна практика, при тотална щета от действителната стойност на автомобила към момента на настъпване на застрахователното събитие следвало да се приспадне стойността на запазените части (в този см. ответника сочи: Решение №24.10.2013г. по т.д. №469/2012г. на ВКС, ТК, II т.о.; Определение №92 от 20.02.2014г. по т.д.№2662/2013г. на ВКС, Определение №92 от 20.02.2014г. по т.д№2662/2013г. на ВКС ). В случай, че се установи, че в процесния случай била налице тотална щета, ответникът твърди, че запазените части са не по-малко от 25% от действителната стойност. Процесния удар бил в задната част на автомобила на ищцата, от което следвало, че най-основните и съответно най-скъпи агрегати, а именно: двигател, скоростна кутия, главно предаване, кормилна рейка и други, основно перо в запазените годни части, били незасегнати от удара.

Същите следвало да бъдат приспаднати от действителната стойност на ППС към датата на настъпване на застрахователното събитие. Целта на приспадането на запазените части от дължимото застрахователно обезщетение при тотална щета, подчертава ответника, че е да не се допусне собственикът на увредения автомобил да получи едновременно както обезщетение от застрахователя в пълен размер, така и стойността на запазените части, които биха могли да бъдат реализирани на вторичния пазар.Съгласно чл. 390, ал. 1 от КЗ ,преди изплащане на обезщетение, определено като тотална щета на моторно превозно средство, регистрирано в Република ***, застрахователят сочи, че изисква от ползвателя на застрахователна услуга удостоверение от компетентните регистрационни органи за прекратяване на регистрацията на моторното превозно средство, в което е отбелязано, че прекратяването на регистрацията е поради настъпилата тотална щета.В случай, че се установи, че в процесния случай се касае за тотална щета, ответника сочи , че следва да се вземе предвид, че такъв документ не е представен и към настоящия момент и в тази връзка твърди, че ЗАД „О. - З.“ АД не е изпаднало в забава и не дължи законна лихва.При ликвидиране на щетата, експерти на ЗАД „О. - З.“ се твърди в отговора на искова молба, че извършили справка в сайта mobile.bg, с цел установяване на действителната стойност на процесния автомобил. От същата справка било видно, че сходни по характеристики и идентични по вид леки автомобили били обявени на по -ниска цена, от стойността на исковата претенция.Въз основа на гореизложеното ответника - застраховател, твърди, че с изплащането на цитираното застрахователно обезщетение ЗАД „О. - З.“ АД изцяло и 4 напълно възмездило вредите по процесното МПС, възникнали в резултат на гореописаното събитие, съобразно тяхната действителна стойност. С последното ответното дружество изпълнило надлежно задълженията си, произтичащи от сключения договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Плащане на обезщетение в по-голям размер, обобщава ответника, че би довело до неоснователно обогатяване на ищцата.