Решение № 3202 от 21.08.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3202 гр. София, 21.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 97 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА Б. НИКОЛОВА при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА К. ЗЛАТЕВА като разгледа докладваното от ХРИСТИНА Б. НИКОЛОВА

Административно наказателно дело № 20241110210585 по описа за 2024 година

Производството е образувано по жалба на В. П. К. против наказателно постановление (НП) № 23-4332-015445/04.08.2023 г., издадено от началник група към СДВР, отдел „Пътна полиция“ СДВР, с което са му наложени следните административни наказания:

1. на основание чл.177, ал.1, т.4, пр.1 от ЗДвП глоба в размер на 300 лв. за нарушение на чл.5, ал.3, т.2 от ЗДвП;

2. на основание чл.185 от ЗДвП глоба в размер на 20 лв. за нарушение на чл.150а, ал.1 от ЗДвП;

3. на основание чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП глоба в размер на 10 лв. за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП;

4. на основание чл.185 от ЗДвП глоба в размер на 20 лв. за нарушение на чл.139, ал.2, т.2 от ЗДвП;

5. на основание чл.185 от ЗДвП глоба в размер на 20 лв. за нарушение на чл.139, ал.2, т.4 от ЗДвП.

В жалбата се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление. Жалбоподателят оспорва приетата от АНО фактическа обстановка, като посочва, че е оказал пълно съдействие на органите на МВР. Твърди, че в издаденото НП не са налице задължителните 1 реквизити по смисъла на чл.57 от ЗАНН, тъй като липсва ясно и конкретно описание на твърдените нарушения и по този начин се накърнява правото на защита на нарушителя да разбере фактическите и правни рамки на обвинението. Сочи, че от описанието на извършеното деяние не става ясно на какво основание и въз основа на какъв акт МПС е спряно от движение, като се изразява недоволство и от факта, че не са били приети обясненията на жалбоподателя за това къде и по каква причина се води производство по оспорване на съответното обстоятелство. Моли НП да бъде отменено.

В съдебното заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си представител адв. К., поддържа жалбата по изложените в нея съображения. В допълнение посочва, че принудителната административна мярка (ПАМ) „спиране от движение“ на процесното МПС е била отменена от Административен съд – Пазарджик и към момента на проверката МПС е било технически изправно. По т.3 от НП изтъква, че следва да се приложи поблагоприятният закон за нарушителя, доколкото е отменена разпоредбата от ЗДвП. Излага доводи, че контролните органи не са проявили необходимото търпение, за да им бъдат представени аптечка и жилетка. Изтъква, че в периода, когато е следвало да се поднови СУМПС е трябвало да се заплатят всички наложени глоби, което би препятствало оспорването им. Претендира разноски. Жалбоподателят се явява лично и взима отношение по същество, като поддържа доводите, изложени от адв. К..

Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител юрк. М., моли наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Подробни доводи излага в писмени бележки. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата се явява процесуално допустима, доколкото е подадена в предвидения в чл. 59 ал.2 ЗАНН срок, от легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване.

От фактическа страна съдът установи следното:

Със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 22-4332-004889 от 23.09.2022 г., издадена от И.Й., на длъжност полицейски инспектор в ОПП- СДВР, на П. Г. К., на основание чл.171, т.2, б.А 2 от ЗДвП е наложена ПАМ – временно спиране от движение на МПС – лек автомобил *** с рег. № *** до отстраняване на неизправността /не светят задна лява габаритна и стоп светлина – счупени/, като е иззето СРМПС № 002833009. С решение № 369/08.06.2023 г. по адм. дело № 62/2023 г. по описа на Административен съд – Пазарджик, влязло в сила на 08.06.2023 г. посочената ЗППАМ била отменена.

На 17.06.2023 г., около 15:53 часа, в гр. София по бул. „Ситняково“ с посока на движение от бул. „Мадрид“ към ул. „Оборище“ жалбоподателят В.

П. К. управлявал лек автомобил „***“ с рег. № ***, собственост на П. Г. К., придружаван от свидетеля Р.С.К.. Преди кръстовището на бул. „Ситняково“ и ул. „Оборище“ водачът бил спрян за проверка от свидетелите А. В. Г. и М. Г.

У. - полицейски служители в 05 РУ-СДВР, като представил на контролните органи СУМПС № 280924671 със срок на валидност до 28.05.2021 г., като не представил контролен талон към СУМПС и СРМПС, част 2. В хода на проверката след направена справка в ОДЧ-50 било установено, че управляваното от К. МПС е спряно от движение със Заповед за прилагане на ПАМ на основание чл.171, т.2, б. „а“ от ЗДвП на 30.09.2022 г. поради техническа неизправност. Жалбоподателят не представил на полицейските служители аптечка и светлоотразителна жилетка.

Свидетелят А. В. Г. (понастоящем Ч.) – заемаща длъжността старши полицай при 05 РУ-СДВР, съставила срещу В. П. К. акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 792914/17.06.2023 г. за извършени нарушения на чл.5, ал.3, т.2 от ЗДвП, чл.150а, ал.1 от ЗДвП, чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП, чл.139, ал.2, т.2 от ЗДвП и чл.139, ал.2, т.4 от ЗДвП. Актът бил предявен на нарушителя, който го подписал с отбелязване, че има възражения. Такива обаче не постъпили в писмен вид в законоустановения срок.

Въз основа на съставения АУАН началник група към СДВР, отдел „Пътна полиция“ СДВР издал обжалваното НП № 23-4332-015445/04.08.2023 г., издадено от началник група към СДВР, отдел „Пътна полиция“ СДВР, с което са му наложени следните административни наказания:

1. на основание чл.177, ал.1, т.4, пр.1 от ЗДвП глоба в размер на 300 лв. за нарушение на чл.5, ал.3, т.2 от ЗДвП;

2. на основание чл.185 от ЗДвП глоба в размер на 20 лв. за нарушение на 3 чл.150а, ал.1 от ЗДвП;

3. на основание чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП глоба в размер на 10 лв. за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП;

4. на основание чл.185 от ЗДвП глоба в размер на 20 лв. за нарушение на чл.139, ал.2, т.2 от ЗДвП;

5. на основание чл.185 от ЗДвП глоба в размер на 20 лв. за нарушение на чл.139, ал.2, т.4 от ЗДвП.

НП било връчено на жалбоподателя на 16.02.2024 г.

Описаната и възприета фактическа обстановка се установява от гласните доказателства по делото – показанията на свидетелите А. В. Ч., М. Г.

У. и Р.С.К. (частично), както и от писмените такива – докладна записка, справка-картон на водача В. П. К., акт за встъпване в длъжност, заповед № 8121К-13180/28.10.2019 г. и заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, заповед № 513з-5215/21.06.2022 г. на директора на СДВР, справка от АИС КАТ за МПС с рег. № ***, препис от решение № 369/08.06.2023 г. по адм. дело № 62/2023 г. по описа на Административен съд – Пазарджик, преписка за спиране от движение на МПС, копие на писмо изх.

№ 4332р-5671/26.09.2022 г., ЗППАМ № 22-4332-004889/23.09.2022 г., заверено копие на СРМПС № 00283309 и справка от АИС БДС.

Свидетелите Ч. и У. нямат добре съхранен спомен за извършената проверка и сторените при същата констатации, което е житейски логично предвид изминалия период от време и естеството на служебните им задължения. Същите обаче категорично потвърждават, че са извършили проверката, в хода на която са установени нарушенията, за които е съставен процесният АУАН, което кореспондира с приетите по делото писмени доказателства, а именно докладна записка. Съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното, а при извършената служебна проверка от съда не се установи същият да страда от процесуални пороци. Същевременно от страна на жалбоподателя не е оборена материалната доказателствена сила на процесния АУАН. В тази връзка съдът кредитира показанията на свидетеля К. единствено относно обстоятелството, че е присъствал на проверката, доколкото е пътувал в лекия автомобил заедно с К., но не даде вяра на заявеното от него, че полицейските служители са се „отказали“ да проверят 4 наличието на аптечка и светлоотразителна жилетка, тъй като в багажника имало множество вещи. В тази им част показанията му противоречат на приложената по делото докладна записка и са житейски нелогични, като съдът отдаде същите на близките приятелски отношения с жалбоподателя. При оценка на достоверността на показанията на свидетеля К. следва да се отчете и обстоятелството, че същият е бил непълнолетен към момента на извършване на проверката.

Приложените по делото писмени доказателства са обективни, достоверни и допринасят за изясняване на релевантната за предмета на доказване фактическа обстановка, включително и за проверка на гласните доказателства по делото, и затова съдът постави същите в основата на доказателствените си изводи.

С оглед така възприетата фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.

В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи и в сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 ЗАНН.

Материалната компетентност на актосъставителя по съставяне на АУАН и компетентността на наказващия орган по издаване на атакуваното наказателно постановление следват по силата на заеманите длъжностни качества и правомощията, делегирани им с приложените по делото заповеди.

В хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, обосноваващи отмяна на НП. АУАН и НП са издадени в предвидената от закона форма и със съдържанието, предвидено в чл. 42, съответно - чл. 57 ЗАНН. В АУАН и НП се съдържа описание както на нарушението, така и на обстоятелствата, при които е допуснато с посочване на нарушените разпоредби. Както в АУАН, така и в НП обстоятелствата по извършване на нарушенията са описани ясно, конкретно и в съответствие с изискванията на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, позволяващи на жалбоподателя да разбере за какво нарушение е ангажирана административнонаказателната му отговорност, като са посочени и 5 нарушените законови разпоредби. Описани са всички съставомерни признаци от състава на нарушенията, като е дадена и съответна правна квалификация на същите, поради което нарушителят е бил в състояние да възприеме повдигнатите му административнонаказателни обвинения както от фактическа, така и от правна страна и адекватно да организира защитата си, което в действителност е и сторил.

Относно нарушението по т. 1:

Съгласно разпоредбата на чл.5, ал.3, т.2 от ЗДвП е забранено водач да управлява пътно превозно средство, спряно от движение. Процесният лек автомобил действително е бил спрян от движение със ЗППАМ № 22-4332004889/23.09.2022 г., но към посочената в НП дата на извършване на нарушението – 17.06.2023 г., заповедта вече е била отменена с влязъл в сила съдебен акт - решение № 369/08.06.2023 г. по адм. дело № 62/2023 г. по описа на Административен съд – Пазарджик, поради което не е налице извършено административно нарушение от обективна страна. С оглед на това обжалваното. НП следва да бъде отменено като неправилно в тази му част.

Относно нарушението по т.2:

Разпоредбата на чл. 150а, ал.1 от ЗДвП изрично предвижда, че за да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, да не е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, както и свидетелството му за управление да е в срок на валидност, да не е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс и да не е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено.

По делото несъмнено беше установено, че на инкриминираната дата – 17.06.2023 г. жалбоподателят В. П. К. е управлявал моторно превозно средство лек автомобил „***“ с рег. № *** със СУМПС с изтекъл на 28.05.2021 г. срок на валидност. Това обстоятелство се установява безспорно от приложената към материалите на делото справка – картон на водача, от която е видно, че 6