Решение № 605 от 08.08.2025, Районен съд - Казанлък
- Съд
- Районен съд - Казанлък
- Дело
- Гражданско дело 2611/2024
- Вид
- Решение № 605
- Подписан
- 08.08.2025
- В сила
- 16.12.2025
- Състав
- ЙОВКА БОЙЧЕВА ПУДОВА
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.414 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415, ал.1, т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.419 · Граждански процесуален кодекс
- чл.420 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.633 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.79, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.7, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.55 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.99 · Закон за задълженията и договорите
- чл.99, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.99, ал.3 · Закон за задълженията и договорите
- чл.99, ал.4 · Закон за задълженията и договорите
- чл.146, ал.1 · Закон за защита на потребителите
- чл.10, ал.1 · Закон за потребителския кредит
- чл.22 · Закон за потребителския кредит
- чл.23 · Закон за потребителския кредит
- чл.9, ал.3 · Закон за потребителския кредит
- чл.9, ал.4 · Закон за потребителския кредит
- чл.293, ал.3 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 605 гр. Казанлък, 08.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: ЙОВКА Б. ПУДОВА при участието на секретаря РАДИАНА Г. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от ЙОВКА Б. ПУДОВА Гражданско дело № 20245510102611 по описа за 2024 година
Предявените искове са с правно основание чл.422, ал.1 вр. чл.415, ал.1 от ГПК вр. с чл.79, ал.1 и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 30.11.2022 г. е подписан договор за продажба и прехвърляне на вземания, на основание чл.99 от ЗЗД, между “Т.Б.А. Банк“ ЕАД и “Иновативни финанси“ ООД, с ЕИК:***, по силата на който вземането, произтичащо от договор за потребителски кредит №7001195301/21.04.2020 г. сключен между “Т.Б.А. Банк“ ЕАД и В. Т. К. било прехвърлено в полза на “Иновативни финанси“ ООД изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви. От своя страна “Иновативни финанси“ ООД прехвърлило процесното вземане в полза на “АСВ“ ЕАД, с ЕИК:*** по силата на договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 18.10.2023 г. Договора за кредит съдържал изрична клауза, която уреждала правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица.
Длъжникът бил уведомен по реда на чл.99, ал.3 от ЗЗД за извършената продажба на вземането от името на първоначалния кредитор и от името на “Иновативни финанси“ ООД. В случай, че се приемело извършеното уведомяване за цесията с приложеното към исковата молба уведомително писмо изх.№УПЦ-С-ТБИ-ИФ/7001195301 от 03.10.2024 г. за ненадлежно, то с връчването му на ответника, последният се считал за надлежно уведомен. С цел спазване изискванията на Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните (ОРЗД)) приложение №1 предоставял със 1 заличени лични данни на физическите лица, които не участвали в настоящия съдебен процес. На 21.04.2020 г. между “Т.Б.А. Банк“ ЕАД като заемодател и В. Т. К. като заемател бил сключен договор за потребителски кредит №7001195301, при спазване разпоредбите на ЗЗД и ЗПК. Договорът съдържал съгласието на кредитополучателя, че бил запознат и приемал общите условия към договора за потребителски кредит като неразделна част от същия като това обстоятелство било удостоверено с подписването им. Съгласно сключения договор заемодателят се задължил да предостави на заемателя под формата на заем парична сума в размер на 5885.90 лв., представляваща главница и чиста стойност на кредита, която сума кредиторът превел по лична банкова сметка на кредитополучателя, а кредитополучателят се задължил да върне дължимата парична сума, ведно с уговорената лихва, при което общата стойност на плащанията по кредита била в размер на 8277.29 лв. Така, договорната лихва по кредита била уговорена от страните в размер на 2391.39 лв. На основание сключения между страните договор, кредитополучателят се задължил да върне сумата по кредита в срок до 25.10.2021 г., на 16 броя месечни погасителни вноски, съгласно погасителен план, в който бил посочен падежа на всяка отделна погасителна вноска, като първите 15 броя вноски са в размер на 517.33 лв. всяка, а последната погасителна вноска била изравнителна и била в размер на 517.34 лв. Срокът на договора изтекъл на 25.10.2021 г. с последната погасителна вноска и не бил обявяван за предсрочно изискуем. При забава в плащането на месечна погасителна вноска, кредитополучателят дължал обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху просрочената главница. На длъжника била начислена лихва за забава за периода от 25.08.2020 г. до датата на подаване на заявлението в съда. Общият размер на начислената лихва за забава бил 412.63 лева. За периода 13.03.2020 г. - 14.07.2020 г. не била начислявана лихва за забава или неустойка, в изпълнение на разпоредбата на чл.6 от ЗМДВИПОРНС. Поради неплащане на кредита било подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК въз основа на което е образувано ч.гр.д. №1614/2024 г., по описа на Районен съд – Казанлък и издадена заповед за изпълнение срещу която длъжникът подал възражение, което от своя страна обуславяло правния интерес от подаването на исковата молба. Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че В. Т. К. дължи на “АСВ“ ЕАД, с ЕИК:***, следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№1614/2024 г. по описа на Районен съд Казанлък: 5063.10 лв. главница, 2289.72 лв. договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 24.08.2020 г. до 25.10.2021 г., 412.63 лв. лихва /обезщетение/ за забава, за периода от 25.08.2020 г. до датата на подаване на заявлението в съда и законна лихва върху главницата, от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, до окончателно погасяване на дълга. Претендира съдебни разноски.
В отговор на исковата молба, подаден в срока по чл.131 от ГПК ответникът оспорва исковете като неоснователни, тъй като се основавали на нищожен договор за потребителски кредит №7001195301/21.04.2020 г. Този договор бил изцяло нищожен поради това, че по него не били отпуснати съгласно чл.430 от ТЗ, нито постъпвали реално на разположение на потребителя никакви парични средства и в същото време заемателят не ги е 2 усвоявала и нито постъпвала по сметката й: BG54TBIB 93101000000108, открита в “Т.Б.А. Банк“ ЕАД и посочена в чл.11.2. от договор №7001195301.
Реалният характер на договора бил установен в обществен интерес с императивни правни норми. Предаването/ реалното отпускане на паричните средства бил този допълнителен елемент на фактическия състав, който подобно на изискването за форма за действителност, създавала сигурност в оборота. Затова, подобно на нищожността поради неспазване на формата, неосъществяването на предаването на кредитните средства при този реален договор водело до непораждане на правните последици, но по друг механизъм - като незавършен фактически състав. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло исковите претенции поради нищожност на процесния договор, която нищожност следвало да бъде прогласена от съда и договорът не пораждал никакви правни последици. Претендира съдебни разноски в исковото и заповедното производство.
От събраните по делото доказателства съдът приема за установена следното:
От приложеното ч.гр.д.№1614/2024 г. по описа на Районен съд- Казанлък се установява по подадено от “АСВ“ ЕАД с ЕИК:***, заявление е издадена Заповед №1010/02.07.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу длъжника В. Т. К., с ЕГН-**********, с настоящ и постоянен адрес ***, за сумите: 5063.10 лв. главница, 2289.72 лв. договорна лихва от 24.08.2020 г. до 25.10.2021 г., 412.63 лв. лихва за забава от 25.08.2020 г. до 28.06.2024 г., по Договор за потребителски кредит №7001195301/21.04.2020 г. и законната лихва върху главницата от 28.06.2024 г. до изплащане на вземането, както и 205.31 лв. разноски по делото. Заповедта е връчена на длъжника на 29.07.2024 г. и 29.08.2024 г. е подадено възражение по чл.414 от ГПК. С разпореждане от 11.09.2024 г., връчено на 18.09.2024 г., на основание чл.415, ал.1, т.1 от ГПК на заявителя е указано да предяви иск за установяване на вземанията си по реда на чл.422, ал.1 от ГПК и в законовия едномесечен срок е подадена искова молба.
Съгласно представеното заверено копие на договор за потребителски кредит №7001195301/21.04.2020 г., двустранно подписан, сключен между“Т.Б.А. Банк“ ЕАД като кредитор и В. Т. К. като потребител /кредитополучател/, кредиторът предоставил на кредитополучателя кредит в размер на 5885.90 лв., който последния се е задължил да върне, ведно с договорна лихва при фиксиран годишен лихвен процент от 51.91% и при годишен процент на разходите по кредита от 48.80 %. Общата дължима сума по договора е посочена в размер на 8277.29 лв. Видно от инкорпорирания в договора за кредит погасителен план, така посочената сума следва да бъде върната на 16 равни месечни погасителни вноски, всяка от които в размер на 517.33 лв., включваща главница и договорна лихва като падежът на последната вноска е 25.10.2021 г.
Приети по делото са заверени копия на договор за продажба на вземания /цесия/ от 30.11.2022 г.; Приложение №2 към Договор за продажба на вземания /цесия/ от дата 30.11.2022 г. и Извлечение от Приложение № 1 към Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 30.11.2022 г., Договор за продажба и прехвърляне на вземания /договор за цесия/ от 18.10.2023 г., 3 допълнително споразумение №1/27.10.2023 г. към Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 18.10.2023 г., потвърждение за извършена цесия на вземания на основание чл.99, ал.3 от ЗЗД, извлечение от Приложение № 1 към Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 18.10.2023 г. и пълномощно от “Иновативни финанси“ ООД, от които е видно, че “Т.Б.А.
Банк" ЕАД като цедент е прехвърлил в полза на цесионера “Иновативни финанси“ ООД,вземанията, произтичащи от договорите за кредит в т.ч. договора за кредит сключен с ответницата, заедно с всички привилегии, обезпечения, начислени лихви и други принадлежности, а “Иновативни финанси“ ООД като цедент е прехвърлил вземанията, произтичащи от договорите за креди, заедно с всички привилегии, обезпечения, начислени лихви и други принадлежности на "АСВ" ЕАД като цесионер и е налице валидно прехвърляне на вземанията по процесния договор за кредит в полза на ищеца "АСВ" ЕАД.
Към исковата молба е приложено уведомително писмо изх.№ УПЦ-СТБИ-ИФ/7001195301 от 03.10.2024 г., връчено на ответницата, заедно с преписа на исковата молба и приложените към нея документи.
По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза с депозирано заключение. Съгласно заключението усвояването на средствата от кредита в размер на 5885.90 лева е извършено на 21.04.2020 г. Кредитът е осчетоводен по банкова сметка 4596 „Разни други разчети с клиенти, с аналитичен номер 4596100 226631056012501 4, с титуляр В. Т. К., с вальор 21.04.2020 г. В. Т. К. е извършвала погасителни вноски по кредита по сметка
BG54TBIB93101000000108 в „Т.Б.А. Банк" ЕАД, на дати, различни от посочените в погасителния план към договор за потребителски кредит №7001195301/21.04.2020 г. като общо платената по процесния договор за кредит. Общата сума на извършените от В. Т. К. плащания е в размер на 1759.20 лв., като първото плащане е на 10.08.2020 г. и последното- на 13.10.2021 г. Към датата на подаване на Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК-28.06.2024 г. по договор за потребителски кредит №7001195301 от 21.04.2020 г., непогасената главница е в размер 5063.10 лв., непогасената договорна лихва- 2289.72 лв. за периода от 24.08.2020 г. до 25.10.2021 г. Лихвата за забава, вследствие на забавено плащане по договор за потребителски кредит №7001195301/21.04.2020г. съгласно чл.9.4. от Договора, представлява законна лихва върху просрочената сума за периода на просрочието и към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК - 28.06.2024 г. е в размер на 412.63 лв. т.е. за периода от 25.08.2020 г. до 28.06.2024 г. Годишния процент на разходите /ГПР/ е в размер на 48.8 %. и включва разходите, включени в общия разход по кредита, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, а общият разход по заема е 2391.39 лв. и включва лихва в размер на 2391.39 лв. В о.з. вещото лице пояснява, че по счетоводната сметка са минали две счетоводни операции, като с едната от тях е “захранена“ сметката със сумата на кредита, а с другата операция- средствата от кредита са усвоени.
Ответникът е оспорил заключението, но не е ангажирал доказателства във връзка с оспорването. Съдът кредитира изцяло заключението, тъй като същото е обективно и компетентно изготвено и не е оборено от други 4 доказателства.
От така установеното съдът прави следните правни изводи:
Предявените при условията на обективно кумулативно съединение искове с правно основание чл.422, ал.1 вр. с чл.415 от ГПК вр. с чл.99 от ЗЗД вр. с чл.9 от ЗПК вр. с чл.430 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД са предявени в законоустановения месечен срок и са допустими. За ищеца-кредитор е налице правен интерес от установяване съществуването на вземанията, тъй ответникът -длъжник е възразила срещу заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д.№1614/2024г. по описа на РС-Казанлък.
Разпечатката съдържа 22 от 53 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a4285f47-a779-4ad4-b084-03a9448d8741