Разпореждане № 76718 от 22.08.2022, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 76718 гр. София, 22.08.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ВАЛЕРИЯ Р. ДИЕВА като разгледа докладваното от ВАЛЕРИЯ Р. ДИЕВА Частно гражданско дело № 20221110141356 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 410 ГПК.

Съдът е сезиран със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, подадено от *** срещу М. П. К. за суми по договор за паричен заем от 27.08.2021 г., сред които сумата 283,33лева (двеста осемдесет и три лева и 33 стотинки), представляваща договорна компенсаторна неустойка за периода от 27.08.2021 г. до 27.04.2022 г., както и сумата 52,99 лева (петдесет и два лева и 99 стотинки), представляваща неустойка за забава.

С оглед разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК в актуалната редакция на закона, приета с ДВ, бр. 100/2019 г., както и разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК съдът е длъжен да извърши преценка за съответствие на заявлението със закона и добрите нрави, както и за наличието на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител и да отхвърли заявлението при наличие на такава клауза или при обоснована вероятност за това /в този смисъл определение № 974 от 7.12.2011 г. по ч. т. д. № 797/2010 г., II ТО/.

Съгласно мотивите към т. 3 от Тълкувателно решение № 1/2009 г. на ВКС по тълк.дело № 1/2009 г., ОСТК автономията на волята на страните да определят свободно съдържанието на договора, в т.ч. да уговорят неустойка, е ограничена от разпоредбата на чл.

9 ЗЗД в две посоки: съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни норми на закона или на добрите нрави. Това ограничение се отнася както за гражданските сделки, така и за търговските сделки по силата на чл. 288 ТЗ и за неговото спазване съдът следи служебно, в т.ч. при искане за присъждане на неустойка. В разглеждания случай се претендира неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение, изразяващо се в осигуряване на поръчител или банкова гаранция. По същество описаната претенция за неустойка излиза извън присъщите функции и се явява нищожна, поради противоречие с добрите нрави. Същата излиза извън допустимите законови рамки, тъй като кредиторът по вече отпуснат заем получава имуществена облага от насрещната страна в определен размер без да се престира от негова страна, респективно да е извършил допълнителни разходи по заема, което води до неоснователно обогатяване и нарушава принципа на справедливост. На практика такава клауза прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията. На длъжника се вменява задължение да осигури обезпечение, след като 1 кредитът вече е отпуснат, като ако не го направи, дългът му нараства. Така се увеличава опасността от свръхзадлъжнялост на длъжника. Нищожността на такава уговорка за неустойка е разгледана в цитираното по-горе тълкувателно решение, в което е посочено, че неустойката следва да се приеме за нищожна, ако единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.

Обстоятелствата, обуславящи възникването на задължение за заплащане на посочената неустойка, водят до извод, че с нея се цели постигане на забранен от закона правен резултат, като тя води до неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на длъжника, тъй като длъжникът изначално е изправен пред невъзможността да изпълни задължението, чието изпълнение обезпечава неустойката.

Отделно от това по този начин се заобикаля законът, тъй като императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК предвижда, че при забава се дължи само обезщетение в размер на законната лихва, а с процесната клауза се добавя още едно обезщетение за неизпълнението на едно акцесорно задължение - недадено обезпечение, от което пряко обаче не произтичат вреди. Косвено вредите, чието обезщетение се търси с тази неустойка, са че вземането няма да бъде събрано. Така се стига до кумулирана неустойка за забава, компенсаторна неустойка и иск за реално изпълнение, което е недопустимо.

Нищожна е и клаузата за начисляване на еднократна неустойка за забава, тъй като влиза в пряко противоречие с чл. 33, ал. 2 ЗПК, съгласно който при забава потребителят дължи само законната лихва.

Следователно клаузите в договора за кредит, на които заявителят основава посочените по-горе вземания, противоречат на чл. 33, ал. 1, чл. 10а, ал. 2 и чл. 19, ал. 4 ЗПК, които ограничават отговорността на потребителя, поради което са нищожни.

С оглед на изложеното заявлението следва да бъде отхвърлено за описаните суми. За останалите претендирани суми следва да бъде издадена заповед за изпълнение.

Така мотивиран, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, подадено от *** срещу М. П. К. в частта, с която се иска издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за следните суми по договор за паричен заем от 27.08.2021 г., а именно: сумата 283,33 лева (двеста осемдесет и три лева и 33 стотинки), представляваща договорна компенсаторна неустойка за периода от 27.08.2021 г. до 27.04.2022 г., както и сумата 52,99 лева (петдесет и два лева и 99 стотинки), представляваща неустойка за забава, начислена еднократно.

Разпореждането може да се обжалва с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от получаването на препис от него от заявителя.

Препис от разпореждането да се връчи на заявителя.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2