Решение № 286 от 10.11.2025, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 286 гр. Перник, 10.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ

Членове:

КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ

КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА при участието на секретаря РОЗАЛИЯ ИВ. ЗАФИРОВА като разгледа докладваното от БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ Въззивно гражданско дело № 20251700500605 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 674 от 08.07.2025 г., постановено по гр.д. № 754/2025 г., Районен съд – Перник е уважил предявения иск от „Водоснабдяване и канализация“ ООД за признаване за установено, че П. К. С. дължи сумата от 109,21 лева, представляваща стойността за доставена питейна вода, отведени и пречистени канални води за периода от 24.03.2021 г. до 24.10.2022 г. и сумата от 103,81 лева, представляваща стойността за доставена питейна вода, отведени и пречистени канални води за периода от 24.10.2022 г. до 22.03.2024 г. до водоснабден имот, находящ се в *** абонатен № ***, ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното плащане на вземането, сумата от 8,17 лева, представляваща законната лихва за забава върху главницата от 109,21 лева за периода от 12.06.2021 г. до 15.12.2022 г. и сумата от 8,90 лева, представляваща законната лихва за забава върху главницата от 103,81 лева за периода от 09.01.2023 г. до 13.05.2024 г. На основание чл.78 ГПК в тежест на П. К. С. са възложени разноски.

В законоустановения срок е депозирана въззивна жалба от П. К. С., с която се обжалва решението изцяло. Възразява се, че процесното решение е неправилно, необосновано, незаконосъобразно и постановено при неправилно прилагане на материалния и процесуалния закон. В подробно изложение се анализират решаващите 1 изводи на съда, като се сочи тяхната неправилност и противоречие с материалния закон и съдебната практика. Възразява, че съдът не е установил безспорно, че П. С. се намира в правоотношение с ищцовото дружество, като излага доводи в подкрепа на това възражение. На следващо място за неправилен се сочи изводът на решаващия съд, че между страните по делото е възникнало облигационно правоотношение, като се твърди, че по делото не е установено П. С. да е откривала партида, да е подписвала договор или да е ползвала имота през релевантния период. В продължение с въззивната жалба се оспорват изцяло и правните и фактически изводи на първата инстанция, свързани с твърдението, че начислената сума е на основание реално измерено потребление, установено чрез електронен карнет по чл. 32, ал. 4 и чл. 35, ал.

1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. Допълва, че от страна на С. липсва подпис, приемопредавателен протокол или каквото и да било писмено волеизявление от нейна страна, че приема отчетеното количество. Оспорва се извода на районния съд и досежно доказаността и подлежащата на уважение акцесорна претенция за законна лихва за забава върху главницата. В заключение за неправилно се сочи и приетото от съда, че предявените вземания не са погасени по давност като се е позовал на момента на падежа /съгласно ОУ/ и датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК. В подкрепа на това твърдение се сочи, че съгласно нормата на чл. 111, б. „в“ от ЗЗД, давността за периодични вземания, включително месечни сметки за комунални услуги е тригодишна и започва да тече от датата на падежа на всяка отделна вноска. Въз основа на изложените доводи се иска отмяна на решението и постановяване на ново, с което предявения иск да бъде отхвърлен. Прави се искане за присъждане на сторените пред двете съдебни инстанции разноски. С въззивната жалба не се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства.

В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от ответната страна „Водоснабдяване и канализация“ ООД, чрез адв. Т. Н. в който се изразява становище за неоснователност на въззивната жалба. Твърди за безспорно установено в хода на първоинстанционното производство наличието на валидна облигационна връзка между страните по спора. За неоснователно се сочи възражението, че няма сключен валиден договор за доставка на вода, като в подкрепа на своето становище излага, че отношенията между потребителя и дружеството доставчик на ВиК услуги възникват по силата на закона от момента, в който за определеното лице възникне качеството на клиент на ВиК услуги, за което не е необходимо сключването на индивидуален писмен договор. Сочи, че задължението за подаване на заявление за промяна на партидата на титуляра възниква по силата на общите условия, регулиращи отношенията между страните. В продължение се твърди, че изложеното от ответната страна, че не живее на адреса не е релевантно за предмета на спора и не променя качеството й на потребител на ВиК доколкото за същата се доказва, че е абонат на ВиК оператора и собственик на водоснабдения имот. Излагат се доводи въз основа на които се сочи, че по делото е безспорно доказано, че ВиК оператора е изпълнил задължението си да предостави услуги през процесния имот в претендирания размер. Развиват се съображения, че с подаване на заявлението по чл.

410 от ГПК е прекъснат 3 – годишния давностен срок и всички фактури от фактура № *** от 11.05.2021 г. включително, не са погасени по давност. Изразява несъгласие с наведените от ответната страна възражения за неоснователност на акцесорния иск за законна лихва за забава. Въз основа на изложените съображения се моли съда 2 въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а решението на първоинстанционния съд да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Прави се искане за присъждане на сторените пред въззивната инстанция разноски. Не се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Въззивната жалба се явява редовна и процесуално допустима – подадена е от активно легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването, в преклузивния срок за обжалване и подлежи на разглеждане по същество.

Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното решение, по реда на чл. 269 ГПК, Пернишкият окръжен съд намира, че обжалваното решение се явява валидно. Същото е постановено от съдия от Пернишкия районен съд, в рамките на неговата компетентност и в предвидената от закона форма.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, по въпросите за незаконосъобразност на обжалваното решение, въззивният съд е ограничен от изложеното в жалбата.

Производството пред Районен съд – Перник е образувано въз основа на предявени от „Водоснабдяване и канализация” ООД ЕИК 823073638, със седалище и адрес на управление - гр.Перник, ул. "Средец” № 11, чрез адв. Т. Н. срещу П. К. С., ЕГН **********, установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал.

1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, с които се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 109,21 лева, представляваща стойността за доставена питейна вода, отведени и пречистени канални води за периода от 24.03.2021 г. до 24.10.2022 г. и сумата от 103,81 лева, представляваща стойността за доставена питейна вода, отведени и пречистени канални води за периода от 24.10.2022 г. до 22.03.2024 г. до водоснабден имот, находящ се в *** абонатен № ***, ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното плащане на вземането и сумата от 8,17 лева, представляваща законната лихва за забава върху главницата от 109,21 лева за периода от 12.06.2021 г. до 15.12.2022 г. и сумата от 8,90 лева, представляваща законната лихва за забава върху главницата от 103,81 лева за периода от 09.01.2023 г. до 13.05.2024 г.

В исковата молба се твърди, че между страните по делото е налице валидна облигационна връзка, като ищцовото дружество е предоставяло В и К услуги за недвижим имот с адрес: ***. Твърди се, че сэществуващото правоотношение е възникнало още с присъединяването на потребителя към водоснабдителната и канализационна система и откриването на партида. В продължение се сочи, че в настоящия случай П. К. С. и наследник на титуляра на партидата – нейната майка /Ф.Д.Г./ и като наследник е била задължена до размера на нейния дял от 1/2 част от общото задължение. Ангажирани са и писмени доказателства, целящи установяването на исковите претенции по размер.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който се оспорват предявените искове. Не се оспорва, че партидата е на името на нейната майка, както и, че след нейната смърт ответницата е наследила 1/2 ид. част от правото на собственост върху процесния имот. Счита, че представените от страна на ищцовото 3 дружество доказателства /фактури, справка и карнети/ не установяват облигационна връзка и оспорва същите.

Предвид предявените установителни искове, първоинстанционният съд изрично е указал на ищеца с проекта на доклад по чл. 146 от ГПК, обявен за окончателен в първото по делото открито съдебно заседание, че в доказатествена тежест на ищеца е да докаже при главно и пълно доказване съществуването на валидно възникнало облигационно отношение с ответника, като установи вземането си на твърдяното договорно основание и в претендирания размер, както че през процесния период е извършвал доставка на ВиК услуги по доставка на питейна вода и отвеждане и пречистване на вода за имот, находящ се ***. Ищцът следва да докаже и че е извършвал реално и точно отчитане на доставената, отведена и пречистена вода, както и да установи цената на доставяните ВиК услуги.

В тежест на ищеца е да установи падежа на задълженията и изпадането на ответника в забава.

В тежест на ответника е доказването на извършено плащане, както и настъпване на правоизключващи, правоунищожаващи или правопогасяващи факти.

Безспорно е, че ищцовото дружество е „ВиК оператор” по смисъла на чл.198 „о”, ал.1 от Закона за водите и предоставя ВиК услуги на потребителите срещу заплащане за територията на гр. Перник. Съгласно чл. 11, ал. 7 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/, ВиК операторите публикуват одобрените от ДКЕВР общи условия на договорите за предоставяне на ВиК услуги най-малко в един централен и един местен ежедневник. Те влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им.

Съгласно чл. 8 от действащата Наредба № 4/ 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи, получаването на ВиК услугите се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на ВиК системите, като в конкретния случай отношенията между страните по предоставяне на ВиК услуги са уредени от одобрени от ДКЕВР общи условия. Предвид посочената нормативна уредба, сключването на индивидуален писмен договор между субектите не се изисква.

Според чл. 3 от посочената Наредба, потребители на ВиК услуги са собствениците или притежателите на вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдени имоти, което е залегнало и в чл. 2, ал. 1 точки 1 и 2 от ОУ на оператора, която разпоредба регламентира няколко основни групи потребители: собственици, носители на ограничено вещно право на ползване, предприятия, препродаващи непитейна вода след обработката й и наематели.

За да възникне задължението за заплащане на ВиК услуги за който и да е субект, той на първо място трябва да има качеството на “потребител” на тези услуги по смисъла на чл. 2, ал. 1 ОУ за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор – „Водоснабдяване и канализация” ООД - Перник.

Безспорно според настоящия състав ищцовото дружество е ВиК оператор по смисъла на чл. 198о, ал. 1 от Закона за водите и по смисъла на чл. 2, ал. 1 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги и предоставя ВиК 4 услуги на потребители срещу заплащане за територията на гр. ***.