Решение № 2917 от 06.06.2023, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 2917 гр. София, 02.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Иванка И.

Членове:

Петър Люб. Сантиров

Ванина Младенова при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Иванка И. Въззивно гражданско дело № 20211100514629 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 ГПК – чл.273 ГПК.

С решение № 20183284 от 09.09.2021 г., постановено по гр. д. № 26848/2017 г. по описа на СРС, І ГО, 29 състав, е отхвърлен предявеният от И.

Б. Б., Е. Б. Й. и А. Б. К., срещу „А.О.“ ЕАД, иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК – за признаване на установено, че „А.О.“ ЕАД не е собственик на недвижим имот с идентификатор № ***, с площ 4 667, кв. м., който е нанесен в кадастралната карта и кадастралните регистри, приети със заповед № РД-18-41/21.07.2011 г. на изпълнителния директор на АГКК.

Ищците са осъдени да заплатят на ответника, на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 360 лв. – разноски по делото.

Срещу постановеното съдебно решение е депозирана въззивна жалба от ищците И. Б. Б., Е. Б. Й. и А. Б. К., с която го обжалват изцяло. Излагат съображения, че обжалваното решение е необосновано и неправилно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Считат, че неправилно съдът е приел, че не се легитимират като собственици на процесния имот. Последица от това обаче е прекратяване на делото, а не отхвърляне на предявения иск. Поддържат, че само ако ответникът е предявил насрещен иск, че е собственик, само тогава съдът дължи произнасяне относно неговите права. С оглед на това счита, че постановеното решение е недопустимо и следва да се обезсили. Считат, че решаващият съд не е обсъдил доводите на им, изложени в депозираните по делото писмени бележки в рамките на определения срок. Считат, че е неправилен изводът, че процесният имот не попада в приложното поле на ЗСПЗЗ, а възстановяването 1 следва да се търси по реда на ЗВСОНИ. По делото не са ангажирани доказателства за проведена процедура по отчуждаване на имота, нито за проведени мероприятия по приложение на градоустройствения план преди първия акт за държавна собственост от 1970 г. Поддържат, че е неправилен изводът на съда, че земеделският характер на имота е променен още през 1949, като неправилно е приложил нормата на чл.77, ал.3 от Закона за приложение на общия градоустройствен план на Столична община (ЗПОГП), както и не е съобразен ЗПИНМ относно момента на настъпване на отчуждителното действие на цитирания закон. Съгласно формираната съдебна практика за имотите, които са отредени по ЗПОГП от 1941 г. за изграждане на сгради и строежи и създаване на терени за нуждите на държавните учредения и предприятия е приложима разпоредбата на чл.74а ЗПИНМ. Ако до 09.07.1956 г. собствениците на имоти не са били обезщетени и имотът не е бил завзет предвиденото по плана мероприятие, отчуждителното действие на плана се обезсилва. По делото липсват данни за наличие на изплатено на общия наследодател на ищците обезщетение, за завземане на имота за това мероприятие, поради което считат, че действието на плана от 1949 г. по отношение на процесиня имот следва да се счита обезсилено. Вещото лице не е установило да има каквито и да било мероприятия върху процесиня имот, както и компетентният административен орган е констатирал липсата на такива мероприятия. Поддържат, че фактът, че процесният имот попада извън технологичната територия на Националния киноцентър, доказва, че не е проведено отчуждение спрямо него, както и че няма реализирано в този район комплексно мероприятие. С решение № 527/2001 г. на МС във връзка със стратегията за приватизация на „Б.Ф.“ в първата фаза на приватизацията е предвидено отделяне на терен от активите на дружеството и неговото безвъзмездно прехвърляне на държавата, с цел решаване на реституционни претенции към терени, попадащи в територията на Киноцентъра. Молят съда да отмени обжалваното съдебно решение и да уважи предявения иск.

Претендират сторените по делото разноски.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ответника „А.О.“ ЕАД. В проведеното открито съдебно заседание оспорва въззивната жалба. Излага съображения, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Изводите на решаващия съд са формирани въз основа на събраните по делото доказателства и закона. Моли съда да потвърди обжалваното решение. Не претендира разноски за настоящата съдебна инстанция.

Съдът, след като прецени представените по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:

СРС е сезиран с установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК. Ищците твърдят, че са наследници на С.С.К.. На основание решение № 8594 от 25.09.2002 г. на ПК „Витоша“ са собственици на следния недвижим имот, описан в посоченото решение като нива от 4 930 кв. м., находяща се в регулационния план на „Националния Киноцентър“ в землището на Драгалевци в местността „Св. Митър“, имот № 66 – източна част, кадастрален лист № 660 и 670 от кадастралния план, изработен 1946 г., при граници: братя Д., С.К. и общинско. Част от този имот с площ от 310 кв. м. е нанесена в 2 кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. София, одобрени със заповед № РД-18-68 от 02.12.2010 г. като ПИ с идентификатор _ ***. останалата част от имота с площ от 4 667 кв. м. е нанесена в кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. София, одобрени със заповед № РД-18-41 от 21.07.2011 г. като ПИ с идентификатор *** с трайно предназначение на територията – защитена, начин на трайно ползване – за друг обществен обект. В кадастралния регистър като собственици на имота заедно с ищците е вписан и ответника. В тях като данни за собственост е отразен акт за частна държавна собственост № 4613 от 13.04.1997 г., № 4 от 27.05.2005 г., издаден от МС и № 9 от 29.07.2002 г. на МС. В производството, проведено по реда на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ по преписка по заявление вх. № 102/92 г., е проведено и доказано наличието на всички факти, обосноваващи наличието на законовите предпоставки за възстановяване, в резултат на което е постановено решение № 8594/26.09.2002 г. от ПК „Витоша“. Считат, че ответникът не се легитимира като собственик на имота, а вписването му в кадастралните регистри като собственик затруднява упражняването на притежаваното от тях право на собственост. твърдят, че ответното дружество не е придобило чрез никакъв правен способ правото на собственост върху имот с идентификатор ***. Молят съда постанови решение, с което да признае да установено по отношение на ответника, че са собственици на основание възстановяване по ЗСПЗЗ и наследяване на ПИ с идентификатор 681342096.402, целият с площ от 4 667 кв. м., който е нанесен в кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. София, одобрени със заповед № РД-1841 от 21.07.2011 г., както ида приеме, че ответникът не е собственик на същия имот. претендира сторените по делото разноски.

С постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор на исковата молба ответникът оспорва предявения иск. Счита, че имотът не е надлежно индивидуализиран от ищците. Считат, че за ищците не е налице правен интерес от предявяване на иска. излагат съображения, че ищците не са собственици на процесиня имот. съгласно представеното решение на ПК „Витоша“ имотът е бил заявен и установен с опис – декларация като част от ТКЗС. Позовава се на чл.18ж ЗСПЗЗ, като счита, че решението на поземлената комисия няма силата на констативен нотариален акт и не освобождава ищеца от задължението да представи документи за собственост на имота. твърди, че е извършена реституция по реда на ППЗСПЗЗ на процесиня имот, за който преди това е издаден акт за държавна собственост.

Съгласно решение № 3993 от 13.06.2016 г. по дело № 11652/2014 г. на АССГ, ІІ отделение, 34 състав, в кадастралния регистър е отразен за собственик на имот с идентификатор *** с площ от 4 667 кв. м. „Аудивидео Орфей“ ЕАД, който е апортиран в капитала на дружеството. Твърди, че с Царски указ № 14, обнародван в ДВ 76 от 05.04.1941 в съответствие със Закона за приложението на общия градоустройствен план на СГО всички земи в района на Бояна „Киноцентъра“ са одържавени за създаване на зона за отдих, като собствениците им са овъзмездени. С Указ № 973 от 1949 г. и заповед № 2139/19.04.1948 г. на министъра на комуналното строителство и благоустройството целият процесен терен е отреден на „Филмов център“ и е отдаден на „Национален киноцентър София-Бояна“ съгласно акт № 4613 от 3

13.04.1970 г. за държавна собственост на недвижим имот, издаден от Кирковски народен съвет, на основание заповед № 20 на МФ и председателят на ИК на СГНС от 12.09.1967 г., имотът в местността „Бояна Киноцентъра“, се предава на Комитета за кинематография към министерство на културата, заедно с построените в него сгради през 1957 г., 1958 г. впоследствие имотът е влязъл в капитала на „Бояна-филм“ ЕАД – София, като МС е разпоредил на министъра на културата да намали капитала на „Б.Ф.“ ЕАД – София със стойността на правото на собственост върху УПИ намиращ се в местността „Национален киноцентър София-Бояна“, подробно описан в приложението към разпореждането. Със заповед № РД-393/22.08.2022 г. на министъра на културата е намален капитала на „Б.Ф.“ ЕАД- София с УПШ от 582, 68 дка, находящ се в местността „Национален киноцентър София - Бояна“. С разпореждане № 4 от 27.05.2005 г. на МС за изменение и допълнение на разпореждане № 9 на МС от 2022 г. за едновременно намаляване и увеличаване на капитала на „Б.Ф.“ ЕАД-София, МС е разпоредил съгласно т.2 – министърът на културата и туризма да апортира и увеличи капитала на „А.О.“ ЕАД – София със стойността на правото на собственост върху имота в местността „Национален киноцентър София-Бояна“. С протокол № ПР2/01.06.2005 г. на министъра на културата и туризма в качеството си на упражняващ правата на държавата в капитала на „А.О.“ ЕАД е увеличил капитала му чрез апорт на правото на собственост върху недвижим имот, представляващ УПИ от 582, 68 ска, намиращ се в местността „Национален киноцентър София-Бояна“, който е вписан в капитала на дружеството с решение № 4 от 27.01.2006 г. на СГС, ФО, по ф. д. № 10649/2000 г. Твърди, че владее имота повече от 10 години, което съставлява още едно основание за правото му на собственост върху процесиня имот. моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск. Претендира сторените по делото разноски.

С уточнителна молба от 06.04.2019 г. ищците са уточнили, че правният интерес от предявяване на иска произтича от нормата на чл.54, ал.2 ЗКИР, тъй като съгласно представената по делото скица като собственици на процесния имот са посочени ответното дружество и наследодателката на ищците С.С.К.. Записването е сторено по силата заповед № РД-1841/21.07.2011 г. на изпълнителния директор на АГКК. И. Б. Б. е обжалвал тази заповед поради неправилно вписване на ответника като собственик на имота. жалбата е била оставена без уважение, тъй като спорът следва да се уреди по исков ред. С оглед на това претендират, че ответникът не е собственик на процесния имот и да се извърши поправка в кадастралния регистър. Грешката е допусната при одобряване на новосъздадената кадастрална карта и кадастрални регистри със заповед № РД-18-41/21.07.2011 г. на изпълнителния директор на АГКК.

С молба от 07.09.2018 г. ищците са заявили, че правният им интерес от предявяване на иска произтича от записването на ответника като собственик на процесния имот, като по този начин им пречи на упражняването на правото им на собственост. оспорват това записване в кадастралната карта и кадастралните регистри. Претендират установяване правото им на собственост и отричане правото на собственост на ответника.

С молба от 13.02.2019 г. ищците са уточнили, че предявяват 4 установителен иск за собственост. молят съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът не е собственик на процесния недвижим имот.

С определение, постановено в проведеното на 22.05.2019 г. открито съдебно заседание съдът е прекратил производството по делото.