Решение № 46 от 09.03.2026, Районен съд - Радомир

РЕШЕНИЕ

№ 46 гр. Радомир, 09.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АНТОН Р. ИГНАТОВ при участието на секретаря В. М. К. като разгледа докладваното от АНТОН Р. ИГНАТОВ Гражданско дело № 20251730100379 по описа за 2025 година

Предявените обективно съединени искове са с правно основание чл.49, вр. чл.45, ал.1 и чл.86 ЗЗД.

По изложените в исковата молба от ищцата И. Б. Д., ЕГН ********** гр. Р., ул. „К.” . , чрез адв. Бл. Б., със съдебен адрес: гр. Р., пл. “С.“ № . и доразвити в съдебно заседание от нейната процесуална представителка адв.Б. Б. от АК- П., обстоятелства и съображения, са предявени обективно съединени искове срещу ответника община Р., с адрес: гр. Р., пл. “С.“ № ., ЕИК: ., с които моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да й заплати сумата в размер на 5 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания в резултат на увреждането /ухапване от бездомно куче/, ведно със законната лихва, смятано от деня на увреждането – 16.04.2025 година, до окончателното изплащане на главницата, както и да й бъдат присъдени направените по делото разноски.

В исковата молба се твърди, че на 16.04.2025 година, към 18:15 часа, ищцата излязла от дома й и тръгнала, от ж.п. гарата в гр.Р., към градския стадион, заедно с една приятелка.

На ул."В.”, по тротоара на която се движели, внезапно изскочило едно едро черно на цвят куче и я захапало по двата долни крайника по бедрата над колената. Тя паднала на земята и започнала да викам за помощ. Едно момиче и едно момче спрели и изгонили кучето. Приятелката й я закарала с нейната кола до Центъра за спешната медицинска помощ в гр.Р., където й оказали първа помощ и й поставили инжекция против тетанус. След това отишла до съдебна медицина-rp,П., където била прегледана и й било издадено съдебно 1 медицинско удостоверение № ./2025 година с изх.№. от 17,04.2025 година.

В резултат на ухапването било установено прободна рана с размери 0.6/0.3 см в средата с леко охлузени и слабо кръвонаседнати ръбове навлизаща в дълбочина около 0.2 см. На 1.5 см над и в ляво от нея има подобна рана с размери 0.8/.2 см в средата. На 2 см под нея личи трета подобна рана с размери 0.6./0.3 см в средата. В дясно от нея на 1 см имало охлузване покрито с леко надигната червеникава коричка с размери 0.5/0.2 см. На 0.5 см от него в дясно има подобно охлузване с размери 0.5/0.2 см. Раните и охлузванията са разположени под формата на окръжност с диаметър около 2.5 см. В тази област се вижда лек оток и кръвонасядане с моравосинкав цвят. На 3 см в ляво има подобно охлузване с размери 0.6/0.4 см. По вътрешната повърхност на дясното бедно в долната трета е поставена марлена превръзка. След снемането й се вижда леко хлътнала рана с леко неравни, кръвонаседнати и леко охлузени ръбове с размери 1.5/0.4 см в средата. Около нея има пет охлузвания покрити с леко надигната червеникава коричка на обща площ около 4/3 см. Около тях личи кръвонасядане с мораво синкав цвят и зеленикава периферия.

Ответната община Радомир е подала отговор в срока по чл.131, ал.1 ГПК.

Оспорват се исковете по основание и размер. Твърди се, че общината не е пасивно легитимирана да отговаря по иска. Оспорва се и размерът на иска.

В съдебно заседание, чрез процесуалната си представителка адв.А. А., ответникът е оспорил иска, като твърди, че същият е недоказан. Твърди се, че липсват доказателства ищцата да е нахапана от бездомно куче, както и това, че не е доказан размерът на вредите.

Алтернативно, в случай, че съдът уважи иска, се оспорва иска по размер, като се твърди, че се отнася до леки наранявания и в този смисъл претендираното обезщетение се явява неоснователно. Претендират се разноски.

Съдът след като обсъди събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и чл.235 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна.

Претенцията на ищцата се основава на твърдян в исковата молба инцидент, настъпил на 16.04.2025 година, към 18:15 часа, ищцата излязла от дома й и тръгнала, от ж.п. гарата в гр.Р., към градския стадион, заедно с една приятелка.

На ул."В.”, по тротоара на която се движели, внезапно изскочило едно едро черно на цвят куче и я захапало по двата долни крайника по бедрата над коленете. В резултат на ухапването било установено прободна рана с размери 0.6/0.3 см в средата с леко охлузени и слабо кръвонаседнати ръбове навлизаща в дълбочина около 0.2 см. На 1.5 см над и в ляво от нея има подобна рана с размери 0.8/.2 см в средата. На 2 см под нея личи трета подобна рана с размери 0.6./0.3 см в средата. В дясно от нея на 1 см имало охлузване покрито с леко надигната червеникава коричка с размери 0.5/0.2 см. На 0.5 см от него в дясно има подобно охлузване с размери 0.5/0.2 см. Раните и охлузванията са разположени под формата на окръжност с диаметър около 2.5 см. В тази област се вижда лек оток и кръвонасядане с моравосинкав цвят. На 3 см в ляво има подобно охлузване с размери 0.6/0.4 см. По 2 вътрешната повърхност на дясното бедно в долната трета е поставена марлена превръзка.

След снемането й се вижда леко хлътнала рана с леко неравни, кръвонаседнати и леко охлузени ръбове с размери 1.5/0.4 см в средата. Около нея има пет охлузвания покрити с леко надигната червеникава коричка на обща площ около 4/3 см. Около тях личи кръвонасядане с мораво синкав цвят и зеленикава периферия.

В следствие на инцидента ищцата претърпяла множество болки и страдания, сънувала кошмари, наложило се да си купи „куче – гон“.

По делото са разпитани като свидетели при режим на довеждане от страна на ищцата Т. А. /показанията й преценени по реда на чл.172 ГПК/и Елисавета Георгиева.

Свидетелката Е. Й. Г., на 37 г., позвнава ищцата от около 3-4 г., боло колежки. На 16.04.2025 г. са били заедно с нея на разходка в следобедните часове. Били на улицата за А.и Г.в Р.. Изведнъж излязло от междублоково пространство куче и я нахапало. Тя самата е стресната от тогава, защото едва отървала И.. Кучето я захапало по двата крака. То било бездомно, не било много голямо, но не било и малко. Двете били в стрес. Откарала я с нейната кола до болницата в Р., където й била поставена инжекция и била насочена за болницата в П.. Там я шили, защото цялата била в кръв. Ищцата се страхувала, защото доста време след този инцидент тя не искала да излиза и била под стрес. Кучето имало на ухото нещо като обица, което се използва за кастрация. То било мръсно, дрипаво, средно голямо, шарено на цвят.

Според свидетелката Т. Й. А. баба на ищцата /показанията й преценени по реда на чл.172 ГПК/, на 65 г., на 16.04.2025 г. си била вкъщи. Дъщеря й се прибрала със скъсани панталони, с кръв и ухапана. Била бледа, имала уплашен вид. И двата й крака били с дупки.ищцата споделила, че била с приятелката й Е. Една седмица тя спала при баба си, било я е страх тогава, а сега също изпитва страх.

По делото е допуснато изслушване и е приета комплексна съдебномедицинска експертиза на вещите лица д-р К. С. Ч. - специалист по съдебна медицина и д-р Р. К. психиатър. Експертите, след като са се запознали с материалите по делото и прегледали ищцата И. Б. Д., са дали следните отговори на поставените въпроси:

В приложената към делото медицинска документация на името на И. Б. Д. относно прегледите извършени на 16.04.2025 г. и на 17.04.2025 г., са установени и описани следните травматични увреждания: Прободни рани, охлузвания, кръвонасядане и лекостепенно изразен мекотьканен оток по предна повърхност на ляво бедро в долната му трета. Прободна рана, охлузвания и кръвонасядане по вътрешната повърхност на дясно бедро в долна трета.

Тези мекотъканни травматични увреждания в този им вид, в тази степен и с тези характеристики са причинили на ищцата временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

В резултат от травматичните увреждания ищцата е търпяла физически болки и страдания по време на оздравителния период, който при конкретните травми е бил с продължителност от около 3 седмици. Болките са били с по-голям интензитет в първите 3 часове и дни след инцидента и са намалявали по време на оздравителния период.

При ищцата е осъществена първична хирургична обработка на нараняванията и са поставени превръзки, поставен е профилактично тетаничен анатоксинов препарат /ТАП/ - 1 ампула и е предписано медикаментозно лечение с антибиотик - Линкомицин 500 мг, по 1 капсула 4 пъти на ден за 5 дни.

Описаните травматични увреждания в областта на двата долни крайника по своят вид, локализация и морфологични характеристики отговарят да са получени по начин и по време, за които се съобщава в исковата молба и в медицинската документация цитирани погоре, а именно в резултат от ухапване от куче - от действието на островърхи предмети каквито представляват и кучешки зъби.

Не са налице данни в материалите по делото относно настъпили неблагоприятни последствия за физическото здраве на ищцата.

След зарастването си нараняванията ще оставят ръбци, които представляват козметични дефекти.

И. Б. Д., с ЕГН **********, е получила в резултат от преживения тежък дистрес по време на нападението над нея от бездомно куче лека форма на Остра стресова реакция, която вероятно е отзвучала в рамките от няколко часа. Впоследствие при нея се разгръща Постгравматично стресово разстройство, като същото продължава и до настоящия момент, макар и отслабено, и е в пряка причинно - следствена връзка с преживения инцидент предмет на производството.

Настоящото психично заболяване при освидетелстваната - Посттравматично стресово разстройство се изразява в тревожност, нарушения на съня и апетита, силно изразен и устойчив във времето страх от кучета и ситуации, свързани с тях, като състоянието й е свързано с признаци на паника - треперене, изпотяване и пресъхване на устата.

Възстановяването на освидетелстваната от получения силен стрес и като резултат Посттравматично стресово разстройство може да продължи от няколко месеца до години, като съществува вероятност да премине в Разстройство в адаптацията в зависимост от индивидуалните адаптивни и възстановителни способности на психиката й и от липсата или наличието на евентуални нови психотравмираши ситуации от подобно естество, като за този период качеството й на живот ще бъде влошено с тенденция към постепенно подобряване.

От правна страна.

Искът е с правно основание чл.49, вр. чл.45 ЗЗД.

Юридическите лица отговарят за непозволено увреждане на основание чл.49 ЗЗД /в този смисъл Постановление № .от 30.XII.1959 г., Пленум на ВС, което не е изгубило актуалност/. За да е основателна претенцията за присъждане на обезщетение на основание чл.49 ЗЗД в доказателствена тежест на ищеца е установяването на факти, които да се подведат под хипотезата на гражданския деликт- противоправно поведение на лица, на които е възложена работата, в причинна връзка с което е настъпването на вреди, както и 4 факти, водещи до ангажиране на отговорността на възложителя- възлагането на работата на съответните длъжностни лица и причиняването на вредите при и по повод извършването на работата. Отнася се до правопораждащи факти, чието доказване е в тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване /в този см. Определение № . от 15.12.2012 г. по гр. д.

№ ./2012 г. на Върховен касационен съд/.

За да е основателен предявеният иск с правно основание чл.49 ЗЗД следва кумулативно да са налице следните предпоставки - противоправно деяние, вина, вреда и причинна връзка между деянието и вредата, както и възлагането на работата на съответните длъжностни лица и причиняването на вредите при и по повод извършването на работата.

Липсата дори и на една от така изброените предпоставки води до неоснователност на предявения иск.

Докато вината се предполага до доказване на противното и това доказване е в тежест на ответника, то останалите елементи от фактическия състав се доказват при всеки конкретен случай и доказването е в тежест на ищеца.

В конкретния случай ищцата твърди, че е претърпяла неимуществени вреди от виновното бездействие на община Р. да упражни задълженията си по осъществяване надзора и грижите за бездомните кучета, като едно такова й е нанесло ухапванията.