Решение № 5686 от 16.09.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5686 гр. София, 16.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Йоана М. Генжова

Мария В. Атанасова при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски като разгледа докладваното от Йоана М. Генжова Въззивно гражданско дело № 20241100503934 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК .

Образувано е по въззивна жалба от ищеца „ТКС ИНВЕСТ“ ООД, чрез пълномощника адв. Н. П., срещу решение №15742/01.10.2023г., постановено по гр.д. №26887/2021г. на СРС, 58 състав, с което е отхвърлен предявеният от дружеството срещу „ЗД ЗОНА“ ЕООД иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.3 във вр. с чл.87, ал.2 от ЗЗД за сума в размер на 22390,34 лева, претендирана за връщане като платен от „ТКС ИНВЕСТ“ ООД на „ЗД ЗОНА“ ЕООД аванс по сключен между страните договор за проектиране Дв/Из/07.2019.007 за обект „Жилищна сграда с магазини и подземен гараж, ж.к. Хаджи Димитър“ от 18.07.2019г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба – 14.05.2021г. до окончателното заплащане на вземането, като е осъден ищецът да заплати на ответника разноски по делото.

В жалбата се излагат оплаквания, че решението е неправилно, необосновано, постановено при съществено нарушение на материалния и процесуалния закон, при непълнота и незадълбоченост на разглежданите доказателства в тяхната съвкупност. Въззивникът поддържа, че за изпълнителя – архитект, с оглед на дейността която упражнява, не 1 представлявало трудност да се снабди с изходни данни, тъй като има улеснен достъп до тях, и заради това страните се разбрали устно изпълнителят да се снабди с тези изходни данни. Това обстоятелство не се оспорвало от ответника. Съдът не взел предвид важната част от договора за проектиране, касаеща изпълнението. Представените от ответника графични материали не съдържали всички изискуеми чертежи, касаещи изискванията за идеен проект по част архитектура. Чертежите не били представени във вид, който се изисква за фаза идеен проект, не били на хартия в съответен мащаб с антетки, не били заверени от правоспособен проектант, нямало подписи и печати. Нямало и приложена обяснителна записка, която била особено съществено и специфично изискване за идеен проект и нямало виза за проектиране. От заключението на вещото лице ставало ясно, че идейната концепция, която ответното дружество е изпратило на ищеца не попада в обхвата на предмета на договора. Извършената работа не била предоставена и приета по изискуемия от закона и договора за проектиране начин с приемо-предавателен протокол, но и сама по себе си тя не можела за бъде използвана от възложителя. Поради изложеното моли решението да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което предявеният иск да бъде уважен.

Подаден е писмен отговор по реда и в срока на чл.263, ал.1 от ГПК, с който жалбата се оспорва и се прави искане за потвърждаване на обжалваното решение. Липсвали доказателства по делото за изпълнение на вменените на ищеца в качеството му на възложител задължения за предоставяне на изходни данни. С неизпълнение на задълженията си по договора и неоказване на дължимото съдействие за изпълнение на предмета на договора, кредиторът изпаднал в забава по чл.95 от ЗЗД, освобождаваща длъжника от отговорност и съответно в невъзможност да упражни правото да развали договора. Тази забава на кредитора довела до невиновна невъзможност на ответника да продължи изпълнение по договора. Не било доказано по делото страните да са договорили двустранно изходните данни по процесния договор да бъдат осигурени от ответника. От заключението на СТЕ се установявало, че извършеното от ответника попада в обхвата на процесния договор, като изработеното представлявало подробна идейна концепция по чл.3 от договора.

Била представена на възложителя проектна документация съгласно кореспонденция между страните, с което била изпълнена първата задача в договора за проектиране,а именно – идеен проект, предхождащ изработването 2 на идеен проект за разрешение за строеж.

Съдът, като обсъди доводите на страните относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Постановеното решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно, като въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на основание чл.

272 ГПК препраща към мотивите на СРС. Фактическите и правни констатации на настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в атакувания съдебен акт констатации (чл. 272 ГПК). Във връзка с доводите в жалбата за неправилност на решението, следва да се добави и следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД за връщане на сумата от 22390,34 лева, получена от ответника на отпаднало основание – платен аванс по развален поради виновно неизпълнение договор да проектиране.

За основателността на иска ищецът следва пълно и главно да докаже следните обстоятелства: че е оказал съдействие като възложител по договора, като е предал на ответника всички необходими документи; че надлежно е развалил договора, в това число и, че поради забава на длъжника изпълнението по договора е станало безполезно за кредитора или задължението е трябвало да се изпълни непременно в уговореното време, или изпълнението е било невъзможно.

Между страните по делото няма спор, а и от представените по делото писмени доказателства се установява, че са били обвързани от валидно 3 договорно правоотношение, възникнало от сключен между тях договор от за проектиране Дв/Из 07.2019.007 от 18.07.2019г., с който изпълнителят се задължил да изпълни следните задачи: 1/ идеен проект за разрешение за строеж за обект „Жилищна сграда с магазини и подземен гараж“ в УПИ V-164 , кв.27А, м. „ж.к. Хаджи Димитър“, район „Подуяне“ с административен адрес гр. София, ул. „********; 2/ технически проект; и 3/одобряване на проектна документация. От своя страна ищецът - възложител е поел насрещното задължение да заплати възнаграждението за извършената от ответникаизпълнител работа в размер на 31800 евро без ДДС.

Спорът между страните по същество, очертан от доводите във въззивната жалба, е концентриран относно това дали е налице неизпълнение от страна на ответника по договора за проектиране, респ. дали е налице забава на кредитора по смисъла на чл. 95 ЗЗД, както и налице ли са предпоставките за валидно разваляне на този договор от страна на ищеца.

Уредбата на инвестиционното проектиране се съдържа в чл. 139 ЗУТ и Наредба № 4 от 21.05.2001 г. за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти. Съгласно чл. 5 от посочената наредба, инвестиционното проектиране се извършва в съответствие със скицата /визата/ за проектиране по чл. 140 ЗУТ и с изискванията на заданието за проектиране или договора за проектиране в случаите, когато не е изработено задание. Заданието за изработване на инвестиционен проект може да бъде приложение към договора или да е инкорпорирано в текста на договора или да се препрати към резултатите от предварителните проучвания съгласно чл. 13, ал. 5 от горепосочената наредба, както и да се установи с гласни доказателства (писмената форма на заданието не е такава за действителност – в този смисъл решение № 196/11.04.2012 г. по т. д. № 994/2010 г. на ВКС, II т. о.). Със заданието за инвестиционно проектиране трябва да бъдат определени изискванията към обекта, фазите на проектиране и необходимите проектни части. В обхвата и съдържанието му могат да се посочат основни технически, икономически, технологични, функционални и планово-композиционни изисквания към обекта – чл. 13, ал. 3 от наредбата и да бъдат зададени необходимите основни функционални и композиционни параметри на обекта – чл. 13, ал. 4 от наредбата. Съгласно чл. 140, ал. 1 и ал. 2 ЗУТ възложителят или упълномощено от него лице може да подаде заявление за издаване на виза за проектиране. Визата за проектиране представлява копие (извадка) от 4 действащ подробен устройствен план с обхват поземления имот и съседните му поземлени имоти, с означени налични сгради и постройки в него и в съседните имоти и с нанесени линии на застрояване и допустими височини, плътност и интензивност на застрояване и други изисквания, ако има такива, както и допустимите отклонения по чл. 36. Когато кадастралната карта е влязла в сила след влизането в сила на подробния устройствен план, визата се издава върху комбинирана скица от кадастралната карта и подробния устройствен план.

От тази уредба – чл. 12 и чл. 19, ал. 1, чл. 33, ал. 1 и чл. 50, ал. 2 от наредбата, както и от клаузите на чл. 3, ал. 1 от процесния договор може да се направи извода, че за изработване на проекта е необходимо възложителят да предостави на изпълнителя изходни данни и други документи, в т. ч. виза за проучване и проектиране, геоложки проучвания, задание и т. н. Със сключения между страните договор също е уговорено, че задължението за предоставяне на изходните данни е на възложителя, и възраженията на въззивника в обратен смисъл са неоснователни. Установява се от събраните по делото писмени и гласни доказателства, че ответникът е извършил някои дейности по снабдяване с изходни данни, но това обстоятелство не освобождава ищеца от задължението му за предоставяне на такива, нито са налице доказателства по делото, че е постигната уговорка между страните в този смисъл. В случая не са представени от ищеца доказателства, че е предоставил всички необходими данни на ответника за изпълнение на възложеното проектиране. Следва да се отбележи също така, че в изпълнение на договора ответникът е извършил дейности, като съгласно кредитираното заключение на съдебно-техническата експертиза представените материали отговарят на изискванията към прединвестиционните и обемно-устройствени проучвания и са разработени в по-голяма степен на подробност, и същите са идейна концепция по смисъла на чл.3 от договора.

Съгласно трайната съдебна практика правото на разваляне на двустранен договор по реда на чл. 87, ал. 1 или ал. 2 ЗЗД принадлежи на изправната страна и е обусловено от виновно неизпълнение на поето договорно задължение на насрещната страна (в този смисъл решение № 63/21.06.2013 г. по т. д. № 1133/2011 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 35/06.03.2013 г. по т. д. № 74/2012 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 5

75/01.07.2014 г. по т. д. № 3723/2013 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 235/13.01.2016г. по гр. д. № 490/2015 г. на ВКС, ГК, III гр. о. и др.), каквато не е настоящата хипотеза, доколкото по делото не се установи виновно неизпълнение от страна на ответника.

Поради това въззивната инстанция намира за правилен извода на първоинстанционния съд, че за ищеца не е възникнало правото по чл.87, ал.2 от ЗЗД за разваляне на договора поради неизпълнение, поради което и искът по чл.55, ал.1, предл.3 от ЗЗД е неоснователен.

Поради съвпадане на изводите на двете съдебни инстанции първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено на основание чл.271, ал.1 от ГПК.

По разноските:

При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, във вр. с чл.

273 ГПК, на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2500 лева, като въззивната инстанция намира за основателно направеното от насрещната страна възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. Съобразно решение на СЕС от 25.01.2024г. по дело №С-438/22, определение №343/15.02.2024г. по т.д. №1990/2023г. на ВКС, II т. о., минималните размери на адвокатските възнаграждения, определени в Наредба № 1/2004 г., нямат задължителна сила за съда, като последният следва да съобрази действителната правна и фактическа сложност на делото и да определи и присъди разумен и съответен на положения от адвоката труд размер на възнаграждението. Посочено е, че НМРАВ е приета в нарушение на чл.101, §1 ДФЕС, което води до нейната нищожност, респ. до неприложимостта й в отношенията между страните и при разрешаване на спора от съда. В случая с оглед фактическата и правна сложност на спора, обстоятелството, че във въззивното производство е проведено само едно открито съдебно заседание и не са събирани доказателства, съдът намира, че следва да бъдат присъдени на въззиваемата страна разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2500 лева.