Решение № 1326 от 21.11.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1326 гр. София, 21.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Златина Рубиева

Членове:

Иванка Иванова

Петя Алексиева при участието на секретаря Пролетка Ас. Давидова като разгледа докладваното от Петя Алексиева Въззивно гражданско дело № 20231000501630 по описа за 2023 година

Ищецът в първоинстанционното производство Д. А. Т. и в срока по чл.259, ал.1 от ГПК (препис от решението е връчен редовно на 13.03.2023 г., а въззивната жалба е подадена на 17.03.2023 г.) обжалва Решение № 1153/08.03.2023 г., постановено по гр.д.№ 6266/2021 г. по описа на Софийски градски съд, І-7 състав, в частта, с която искът му с правно основание чл.432, ал.1 КЗ за неимуществени вреди е отхвърлен за сумата от 20 000 лв., представляваща разликата над присъдената му сума от 30 000 лв. до пълния претендиран размер от 50 000 лв., ведно със законната лихва от 06.05.2021 г., съответно в частта за разноските.

Въззивната жалба е подадена чрез процесуален представител адвокат С.

Н. с надлежно учредена представителна власт по делото с пълномощно приложено на л.4 от първоинстанционното дело. Въззивникът-ищец и с определение на първоинстанционния съд от 26.05.2021 г. е освободен на основание чл.83, ал.2 от ГПК от внасяне на държавна такса.

Предвид горното въззивната жалба е редовна.

1

Въззивникът поддържа, че решението в обжалваната му част е постановено в нарушение на материалния закон, процесуалните правила и е необосновано. Поддържа, че е нарушен принципът на справедливостта, респ. чл.52 от ЗЗД, тъй като присъденото обезщетение се явява крайно занижено.

Развива подробни съображения по същество във връзка с така изложените възражения.

Моли съда да отмени решението в обжалваната му част и вместо него постанови друго, с което да уважи исковата претенция в пълен размер и присъди разноските направени пред двете инстанции.

В законоустановения срок по чл. 263, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор от въззиваемата по тази жалба страна ЗАД „ДаллБогг:Живот и Здраве“ АД.

Ответното застрахователно дружество ЗАД „ДаллБогг:Живот и Здраве“ АД и в срока по чл.259, ал.1 от ГПК (препис от решението е връчен редовно на 27.03.2023 г., а въззивната жалба е подадена по пощата на 10.04.2023 г.) обжалва Решение № 1153/08.03.2023 г., постановено по гр.д.№ 6266/2021 г. по описа на Софийски градски съд, І-7 състав, в частта, с която искът правно основание чл.432, ал.1 КЗ за неимуществени вреди на Д. А. Т. е уважен за сумата от 10 000 лв., представляваща разликата над сумата от 20 000 лв. до присъдената сума от 30 000 лв., със законната лихва от 06.05.2021 г.

Въззивната жалба е подадена чрез процесуален представител адвокат В.

П., надлежно упълномощен с пълномощно приложено към въззивната жалба.

Дължимата държавна такса е внесена с вносен документ от 04.05.2023 г.

Предвид горното въззивната жалба е редовна.

Поддържа се, че решението в обжалваната му част е неправилно и необосновано относно размера на присъденото обезщетение. Твърди се, че решението е постановено при съществени процесуални нарушения. Развиват се подробни съображения по същество на спора.

Моли съда да отмени решението в обжалваната част и вместо него постанови друго, с което да отхвърли иска за неимуществени вреди за разликата над сумата от 20 000 лв. до присъдената от 30 000 лв., включително в частта за законна лихва върху обжалваемата главница, както и в частта за присъдените разноски и адвокатско възнаграждение като неправилно и незаконосъобразно.

2

В законоустановения срок по чл. 263, ал.1 от ГПК не отговор от въззиваемата по тази жалба страна. е постъпил

С оглед постъпилите въззивни жалби, Решение № 1153/08.03.2023 г., постановено по гр.д.№ 6266/2021 г. по описа на Софийски градски съд, І-7 състав, в частта, с която искът с правно основание чл.432, ал.1 КЗ за неимуществени вреди на Д. А. Т. е уважен за сумата от 20000 лв., ведно със законната лихва от 06.05.2021 г., е влязло в сила на 11.04.2023 г., поради необжалването му.

С Решение № 4446/11.08.2023 г., постановено по гр.д.№ 6266/2021 г., Софийски градски съд, І-7 състав е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в обжалваното решение в отхвърлителната му част касаеща акцесорната претенция за лихви. Решението като необжалвано е влязло в сила на 12.09.2023 г.

В съдебно заседание, въззивникът-ищец и чрез своя процесуален представител поддържа своята въззивна жалба, съответно оспорва въззивната жалба на ответника. Адвокат Н. претендира адвокатско възнаграждение, определено от съда на основание чл.38, ал.2 от ЗА.

В съдебно заседание, въззивникът-ответник, редовно призован, не изпраща представител, не изразява становище в хода по същество.

Апелативен съд-С., 8-ми граждански състав, след преценка по реда на въззивното производство на твърденията и доводите на страните и на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:

Софийски градски съд е бил сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ, в сила от 01.01.2016 г., във връзка с чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД предявени от Д. А. Т. против ЗАД „ ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД.

От събраните пред първоинстанционния съд доказателства, въззивният съд приема за установени и доказани следните факти и обстоятелства:

Спорът в настоящото въззивно производство между страните е само досежно размера на дължимото застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, доколкото и предвид влизане на решението в сила за присъдената сума от 20 000 лв. застрахователно обезщетение за 3 неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 06.05.2021 г., между страните със сила на пресъдено са установени правопораждащите факти на спорното субективно материално право, както следва:

На 29.12.2020 г. около 08,50 часа в гр. С., по бул. «Джавахарлал Неру» с посока на движение от ул. «Йордан Антонов» към ул. «398-ма», в района на бл.***, при управление на л.а.м. «Форд Фокус» с рег. № ********, с валидна задължителна застраховка «Гражданска отговорност» при ответното дружество, обективирана в застрахователна полица № BG/30/120002148054, валидна до 04.08.2021 г., водачът Н. Г. Б. нарушава правилата за движение по пътищата-чл.119, ал.1 от ЗДвП, като не пропуснала пресичащия по пешеходната пътека от ляво на дясно спрямо посоката на движение на автомобила пешходец Д. А. Т. и по непредпазливост му причинила средна телесна повреда по смисъла на чл.129, ал.2 от НК, изразяваща се в следните травматични увреждания: счупване на голямопищялна кост на дясната подбедрица, представляващо трайно затруднение на движенията на десния долен крайник за срок по-дълъг от 30 дни от датата на травмата.

Горното е установено и с представеното пред настоящата въззивна инстанция ново доказателство - одобрена спогодба с протоколно определение на наказателния съд № 392/05.04.2023 г. по н.о.х.д. № 96/2022 г. по описа на СРС, 97 състав, което на основание чл. 383, ал. 1 от НПК има последиците на влязла в сила присъда.

Съответно и на основание чл. 300 от ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.

Непосредствено след произшествието, ищецът е приет за болнично лечение в УМБАЛСМ «Н.И.Пирогов» ЕАД, където пролежал до 07.01.2021 г.

Установено е вътреставно счупване на големия пищял в областта на колянната става. На 04.01.2021 г. ищецът е опериран, като е извършено открито наместване на фрактурата, извършено е репониране на костните фрагменти и стабилизирането им с LPS-метална плака с 6 дупки, винтове и допълнитени два спонгиозни винтове 65 мм с шайби. Поставени били редон дренаж, превръзка и гипсова лонгета. Проведена е инфузионна, антибиотична, антикоагулантна и обезболяваща терапия.

4

Вещото лице по неоспорената от страните СМЕ установява, че счупената кост на ищеца след проведеното оперативно лечение е зараснала за срок от 4 месеца, а с проведената рехабилитация на дясната колянна става, лечението е приключило за около 5 месеца, през което време ищецът е търпял болки и страдания, като най-интензивни те са били през първите 30 дни непосредствено след произшествието и извършената операция, както и около 30 дни в началото, когато пострадалият е провеждал началните рехабилитационни процедури за раздвижването на дясното коляно. Извън посочените периоди, ищецът е търпял спорадични болки при обща преумора, както и при рязка промяна на времето, от каквито болки се оплаква и към момента. Към момента дясното коляно е с видим лек оток. На външната страна на дясното коляно има остатъчен дъговиден оперативен белег от извършената ортопедична операция, който има траен характер и не може да бъде заличен. Металната остеосинтеза все още не е извадена от зарасналата кост и може да не бъде отстранена поради напредналата възраст на ищеца и повишения оперативен риск. Движенията на дясната колянна става вече са възстановени почти в пълен обем. Само при флексия движението е в трайно намален обем от 10 градуса, което затруднява ищеца при клякане и при изкачване на стълби, но походката му е самостоятелна, без помощни средства.

Пред първоинстанционния съд са събрани показанията на свидетеля Ц.

Д. Т. - син на ищеца за установяване на търпените от него неимуществени вреди. Свидетелят сочи, че за първи път видял баща след произшествието в болницата, бил на легло, гипсиран и не адекватен. В болницата не можел да става и да се обслужва, но поради корона вируса, не пускали никой в болницата. След изписването му от болница, близките го прибрали в къщи, където продължило домашното му лечение. Четири месеца ищецът не можел да става, а и не трябвало да ходи. Бил на памперси и подлога. Хранел се в леглото. Изпитвал болки, като в продължение на един месец бил на болкоуспокояващи, не можел да спи от болки. Психичното му състояние не било добро, постоянно се отчайвал, защото скоро преди инцидента, претърпял една операция и се питал защо все на него му се случва. И в момента продължава да го боли, излиза навън за малко и се страхува да пресича. След четирите месеца, ищецът започнал да се раздвижва с проходилка, а след 6-ия месец започнал да излиза извън апартамента, но наблизо. Походката му не е възстановена, помага си с бастун.

5

При така установената фактическа обстановка, първоинстанционният съд е приел, че справедливият размер на обезщетението възлиза на сумата от 30 000 лева.

При така установената фактическа обстановка въззивният съд приема следното от правна страна:

Въззивните жалби са подадени в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирани да обжалват страни - ищецът и ответникът в първоинстанционното производство и са насочени срещу валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на обжалване, съгласно чл.258, ал.1 ГПК. В този смисъл подадените въззивни жалби са процесуално допустими.

На основание чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното решение е валидно и допустимо.

От правна страна предявеният иск за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, съдът квалифицира по чл.432, ал.1 от КЗ, в сила от 01.01.2016 г., във връзка с чл.45 от ЗЗД.

На първо място така предявения иск е процесуално допустим.

На 05.02.2021 г. ищецът е предявил извънсъдебно претенциите си пред ответното дружество, като в законоустановения тримесечен срок по чл.496, ал.1 от КЗ, изтекъл на 05.05.2021 г., ответникът не е определил и не е изплатил застрахователно обезщетение. Искът е предявен пред първоинстанционния съд на 17.05.2021 г., т.е. след изтичане на законоустановения тримесечен срок, поради което се явява процесуално допустим.

По същество на предявения иск:

Отговорността на застрахователя е функционално обусловена и по правило тъждествена по обем с отговорността на делинквента. За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата и застрахователя. Наред с това следва да са налице и всички кумулативни 6 предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.