Решение № 2788 от 09.07.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2788 гр. Варна, 09.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Христина Колева при участието на секретаря Теодора Хр. Костадинова като разгледа докладваното от Христина Колева Гражданско дело № 20253110112275 по описа за 2025 година

Производството е образувано по предявени обективно кумулативно съединени искове о т М. Г. Х., ЕГН **********, адрес: ***************************************, срещу „К.“ ЕАД, ЕИК ************, със седалище и адрес на управление *******************************: за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в общ размер на 76.69 евро, като платена без основание сума по нищожен Договор за потребителски кредит № *********************, на основание чл. 55, ал. 1, предл. I ЗЗД, ведно със законната лихва за забава, считано от подаване на исковата молба до окончателното плащане. и срещу „А.Т.“ ЕООД, ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление ******************************** за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в общ размер на 255.65 евро, като платена без основание сума по нищожен Договор за предоставяне на поръчителство от *************, на основание чл. 55 ЗЗД, ведно със законната лихва за забава, считано от подаване на исковата молба до окончателното плащане.

Ищецът твърди в исковата си молба, че на ************* е сключил с първия ответник договор за потребителски кредит, а с втория ответник - договор за предоставяне на поръчителство. Посочва, че Договор за потребителски кредит №********** е погасен, като ищецът е заплатил над главницата 150 лева в полза на „К.“ ЕАД. По договора за поръчителство в полза на „А.Т.“ ЕООД е заплатена сумата от 500 лева. Излага, че уговореното възнаграждение за поръчителя „А.Т.“ ЕООД представлява задължителен разход по кредита и е следвало да бъде включено при изчисляването на ГПР, съгласно чл. 19 ЗПК.

Невключването на този разход в ГПР представлява нарушение на императивното изискване на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и води до нищожност на цялата кредитна сделка. Твърди, че договорът за поръчителство също е нищожен, както поради акцесорния си характер спрямо нищожния договор за кредит, така и поради заобикаляне на закона закона, а в евентуалност с добрите нрави. За да получи уговорения кредит, длъжникът на практика е бил принуден да сключи договор за поръчителство с избрано от кредитора търговско дружество, явяващо се свързано с него лице и е лишен от право на избор и възможност за индивидуално договаряне, което несъмнено е в негова вреда, не отговаря на изискването за добросъвестност, води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и икономически по-слабата страна в правоотношението. На основание твърдяната нищожност на договорите, ищецът претендира връщане на платените суми, като платени без основание. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника „К.“ ЕАД, с който искът 1 се оспорва като неоснователен. Твърди се, че ГПР е изчислен коректно, като в него не е включено възнаграждението за поръчителя, тъй като предоставянето на обезпечение е било изцяло доброволно и не е било задължително условие за получаване на кредита, като потребителят е имал възможност да кандидатства и за необезпечен кредит. Изтъква се, че договорът за поръчителство се сключва след договора за кредит, поради което към момента на формиране на ГПР кредиторът не е знаел и не е могъл да знае размера на възнаграждението по него. Твърди, че договорът за предоставяне на поръчителство между ищцата и „А.Т.“ ЕООД е договор за поръчка по смисъла на чл. 280 и сл. ЗЗД и уговореното по него възнаграждение не попада в обхвата на общите разходи по кредита. Ответникът не оспорва, че е получил от ищеца плащане над главницата в размер на 150 лв., като сумата е разпределена за погасяване на дължими суми, различни от вземането за главница по кредитното правоотношение.

В срока по чл. 131 ГПК искът се оспорва като неоснователен и от ответника „АИ ТРЪСТ“ ЕООД. Поддържа, че предоставянето на поръчителство е доброволна и незадължителна услуга. Описва се механизмът на сключване на договорите, според който договорът за кредит се подписва първо в електронната среда на „К.“ ЕАД и едва след това, ако клиентът е избрал обезпечение, той се прехвърля към платформата на „А.Т.“ ЕООД, където се сключва договорът за поръчителство. Поради това, разходите по втория договор не са били известни на кредитора към момента на сключване на първия и не следва да се включват в ГПР.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:

С доклада по делото е отделено за безспорно, че между ищеца и „К.“ ЕАД е сключен Договор за потребителски кредит № ********/*************; че между ищеца и „А.Т.“ ЕООД е сключен Договор за предоставяне на поръчителство от *************, обезпечаващ задълженията по договора за кредит; че въз основа на правоотношенията ищецът е заплатил в полза на „К.“ ЕАД над главницата сумата 150 лева разпределени за погасяване на други задължения извън главницата, а в полза на „А.Т.“ ЕООД възнаграждение за поръчителство в размер на 500 лева, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК.

В самия договор за потребителски кредит никъде не е посочено какъв е размерът на отпуснатия кредит и конкретните му параметри, но в чл. 5 е уговорено, че кредитополучателят погасява кредита съгласно приложение № 1 - условия на кредита, представляващо неразделна част от договора, тоест за тези параметри същият препраща към погасителния план. По силата на договора, ответникът К. ЕАД в качеството на заемодател е предоставил в полза на ищеца като заемополучател сума в размер на 2600 лева.

По делото не е спорно, а и се установява от събраните писмени доказателства, че на същата дата ************* между кредитополучателя /ищеца/ и втория ответник - "А.Т." ЕООД, е сключен договор за предоставяне на поръчителство. В него е посочено, че потребителят е подал заявление за потребителски кредит пред първия ответник, като последният се задължил да предостави на ищеца кредит след предоставяне на обезпечение на задълженията на потребителя под формата на поръчителство. В буква "В" е предвидено, че поръчителят е получил от "К." АД предложение за сключване на договор за поръчителство по отношение на потребителя. С този договор поръчителят се е задължил да сключи договор за поръчителство с "К." АД, по силата на който да отговаря за задълженията на потребителя по договора за кредит, срещу което потребителят му дължи възнаграждение, което не е спорно, че е в размер на 1662.65 лева за периода на действие на договора за кредит от 18 месеца. Уговорено е възнаграждението да се дължи на датата на падежа на съответното плащане по кредита съгласно погасителния план по него.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

По иска срещу К. ЕАД:

Ищецът твърди нищожност на процесния Договор за потребителски кредит, поради неспазване изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК; чл. 19 ЗПК, както и че е неравноправен по смисъла на чл. 143 ЗЗП. ГПР по договора формално отговаря на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК и размерът му не надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Този размер обаче не отразява действителният такъв, тъй като не включва част от разходите за кредита, а именно възнаграждението по договора за поръчителство, сключен от потребителя с 2 ответника "А.Т." ЕООД, което се включва в общите разходи по кредита по смисъла на § т. 1 ДР на ЗПК. По силата на § 1. т. 1 ДР на ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.

Съдът приема, че възнаграждението в полза на поръчителя е разход, свързан с предмета на договора за потребителски кредит, доколкото касае обезпечение на вземанията по договора.

Тази свързаност обуславя извод, че разходът за възнаграждение в полза на поръчителя е известен на заемодателя, което се потвърждава и от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства.

Съдът счита, че сключването на договора за поръчителство не зависи от волята на кредитополучателя, защото, за да бъде потребителят одобрен за отпускане на кредита, следва да сключи договор за предоставяне на поръчителство с посочено от кредитора юридическо лице - поръчител или да предостави банкова гаранция. Съгласно Общите условия, "банковата гаранция" представлява безусловно и неотменимо изявление на банка да заплати на К. всички задължения на Кредитополучателя по Договора за Кредит в срок от един работен ден, считано от датата, на която банката е получила писмено искане от страна н а К. за заплащане на тези задължения. На практика такава възможност кредитополучателят няма как да има, тъй като в случай, че има такава банка, той би получил кредит от нея и не би се наложило да я ползва като гарант. Затова и за да получи кредита в кратък срок, кредитополучателят е бил принуден да сключи договор за поръчителство.

Отделно от това обезпечението на кредита с банкова гаранция или договор за поръчителство цели да обезщети кредитора за вредите от възможна фактическа неплатежоспособност на длъжника, което влиза в противоречие с предвиденото в чл. 16 ЗПК изискване към доставчика на финансова услуга да оцени сам платежоспособността на потребителя и да предложи цена за ползването на заетите средства, съответна на получените гаранции.

Плащането на възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство не е отразено като разход при формирането на оповестения ГПР. Този начин на оповестяване на разходите не е съответен на изискването на чл. 19, ал. 1 ЗПК. При отчитането на възнаграждението за предоставяне на гаранция като несъмнен разход, действителният ГПР би бил значително завишен, и размерът му би надхвърлил законоустановения.

На основание изложеното, съдът приема, че заемодателят по договора за заем, не е посочил действителния ГПР по договора за заем, съгласно нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Поради това и потребителят е въведен в заблуждение относно действителния размер на сумата, която следва да плати по договора, както и реалните разходи по кредита, които ще стори. Неспазването на този реквизит от договора, съставлява нарушение на императивната норма на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Допълнителен извод за допуснатото нарушение е и липсата на ясна, разбираема и недвусмислена информация в договора съобразно изискванията на чл. ал. 1, т. 10 ЗПК за това кои компоненти формират посочения ГПР. Липсата на тази методика не дава възможност на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора; налице е невярна информация относно общите разходи по кредита, което пък води до нелоялна и по-специално заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 6 § 1 Директива 2005/29/ЕО, тъй като заблуждава или е възможно да заблуди средния потребител по отношение на цената на договора и го подтиква, или е възможно да го подтикне да вземе решение за сделка, което в противен случай не би взел. Това от своя страна означава, че клаузата относно общия размер на сумата, която следва да плати потребителя, е неравноправна по смисъла на чл. 22 ЗПК и влече недействителност на договора в неговата цялост. Съгласно чл. 22 ЗПК когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7-т. 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.

Съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК при недействителност на договора за потребителски кредит потребителят следва да върне само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.