Решение № 1584 от 13.11.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1584 гр. Варна, 13.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Албена Славова при участието на секретаря Пламен Б. Пламенов като разгледа докладваното от Албена Славова Административно наказателно дело № 20233110202824 по описа за 2023 година УСТАНОВИ:

Производството е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН въз основа на жалба предявена от „ФОРТИС ТРЕЙД“ЕООД, чрез адв. И. Г. против НП № 230001584/31.03.2023 г. н а Директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ - Варна, с което на основание чл. 96 г, ал.1 пр.2 от Закона за автомобилните превози /ЗАвПр/ на юридическото лице е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 3000 /три хиляди / лева за нарушение на чл. 7а ал. 2 пр.3 от ЗАвПр.

В жалбата се излагат твърдения, че издаденото НП е незаконосъобразно, тъй като неправилно е отразена фактичeската обстановка, неправилно е приложен материалния закон и са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Сочи се, че с ДВ бр. 84 от 2022 г. е изменена редакцията на чл. 8 ал.2 от Наредба № 36/2006 г. на МТ, с която удостоверението за психологическа годност е обявено за безсрочно, с оглед на което е налице хипотезата на чл. 3 ал. 2 от ЗАНН за прилагане на по-благоприятния закон, доколкото с издаването на свидетелство за управление на МПС от категория „С“ и издаденото първоначално удостоверение на водача следва да 1 се приеме, че е същото е без срок съотв. че не е налице и твърдяното нарушение.

Излагат се аргументи, че НП е издадено в нарушение на международен договор, доколкото изискването на Наредба № 36/2006 г. на МТ е в пряко противоречие с Директива 2006/126/ЕО, за което Европейската комисия е изпратила официално писмо до България, че е приела по-стори минимални стандарти за психологическа годност на българските професионални водачи, което ги поставя в по-неблагоприятно и дискриминационно положение спрямо водачите от останалите страни членки. Сочи се, че според Европейската комисия удостоверението, което се изисква за професионалните водачи противоречи на Директива 2006/126/ЕО и Директива 2003/59/ЕО, като това решение още на 15.07.2021 г. е оповестено на официалния сайт на комисията. Формира се извод, че след като комисията е констатирала, че неправомерно се изисква от българските водачи да притежават удостоверение за психологическа годност, то не е налице и нарушение от страна на лицензиран превозвач, изразяващо се в допускане на превоз от водач без валидно удостоверение да управлява автомобил, след като същият е притежавал валидно свидетелство за управление на МПС. Навеждат се твърдения, че с Определение № 22/22.03.2022 г. по канд № 11/2022 г. на Административен съд – Габрово е отправено преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз с питане, имат ли право държавите-членки да изискват документ, удостоверяващ психологическата годност на водачите, чийто срок на валидност е по-кратък от вече издаденото им свидетелство за управление на МПС, като въз основа на същото е образувано дело С-227/2022 г. , разгледано на 03.05.2023 г.

Иска се НП да бъде отменено като незаконосъобразно, неправилно и издадено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и в полза на въззивника да бъдат присъдени сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение, съобразно разпоредбата на чл. 18 ал.2, във вр. с. чл. 7 ал.2 от Наредба № 1/2004 г. на Висшия адвокатски съвет. Към жалбата е приложен договор за правна защита и съдействие, удостоверяващ уговорено и платено адвокатско възнаграждение в размер на 660 /шестстотин/ лева.

В хода на съдебното производство, въззивникът редовно призован не изпраща представител.

Въззиваемата страна, редовно уведомена, не се представлява. В придружителното писмо към материалите на АНП, мл. експерт С. излага становище, че издаденото НП е правилно, законосъобразно и постановено в съответствие с материалния и процесуалния закон при спазване на изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, при наличие на пълно описание на нарушението с посочване на дата, място и обстоятелства при неговото извършване, както и на доказателствата, които го потвърждават. Излага се твърдение, че вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере какво е обвинението срещу него и срещу какво да организира защитата си, като е посочена нарушената правна 2 норма и наказанието за нарушението е индивидуализирано. Адресира се до съда искане НП да бъде потвърдено и в полза на ИА“АА“ да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 63д ал.1 от ЗАНН, съобразно разпоредбата на чл. 37 от ЗПП. Прави се възражение за прекомерност на претендираните от въззивника разноски за адвокатско възнаграждение.

След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:

На 07.03.2023 г. свид. К. К., на длъжност “ст.инспектор“ към РД“АА“ – Варна извършил комплексна проверка на „Фортис Трейд“ЕООД, притежаващо лиценз на Общността за превоз на товари № 4548. В хода на проверката, въз основа на СМР от 05.07.2022 г. и дигитална карта № 812200001 е установено, че на 05.07.2022 г. е извършен, в полза на дружеството, обществен международен превоз на товари с влекач марка „ДАФ“ от кат N3 с рег. № В0316 СА от водача Д.Х.М. с ЕГН:

**********, без същият да притежава валидно удостоверение за психологическа годност. Въз основа на извършена справка в Регистъра за психологическите изследвания е констатирано, че последното издадено на водача удостоверение за психологическа годност № 535152 е било валидно до 04.01.2022 г.

При така установените факти свид. К. съставил на дружеството-жалбоподател АУАН № 330180/07.03.2023 г. за това, че на 05.07.2022 г. е допуснало осъществяването на обществен международен превоз на товари с влекач марка „ДАФ“ от кат N3 с рег.

№ В0316 СА от водача Д.Х.М. с ЕГН: **********, без същият за отговаря на изискванията за психологическа годност по смисъла на чл. 152 ал.1 т.2 от ЗДвП, а именно без същият да притежава валидно удостоверение за психологическа годност.

Въз основа на акта е издадено обжалваното НП № 23-0001584/31.03.2023 г., с което на основание чл. 96г ал.1 пр.2 от ЗАвПр на дружеството-жалбоподател е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 3000 /три хиляди/ лева за нарушение на чл. 7а ал.2 пр.3 от ЗАвПр.

В хода на съдебното производство е разпитан в качеството на свидетел актосъставителят К.. Приобщени са към материалите по делото материалите по АНП.

Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени доказателства по АНП, както и от гласните доказателства, приобщени към делото чрез разпита на свидетелите, които преценени в тяхната съвкупност са логически свързани и последователни, поради което съдът ги кредитира.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността и обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание прави следните изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в 3 законоустановения срок за обжалване и е приета от съда за разглеждане.

Наказателното постановление № 23-0001584/31.02.2023 г. н а Директора на РД“АА“ - Варна е издадено от компетентен орган, съгласно заповед № РД-0830/24.01.2020 г. , н а Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията.

Съдът намира, че в хода на административно-наказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правото на защита на въззивника.

Административно-наказателното производство се е развило в рамките на сроковете, предвидени в нормата на чл. 34 от ЗАНН.

АУАН е в съответствие с нормата на чл. 42 от ЗАНН, а НП е съобразено с разпоредбата на чл. 57 от ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените материално правни норми, като наказанията за нарушенията са индивидуализирани.

Съдът като разгледа жалбата по същество, установи от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 7а ал.2 от ЗАвП лицензираните превозвачи, лицата по чл. 24е и лицата, извършващи превози за собствена сметка, могат да осъществяват превоз на пътници и товари само с водачи, които отговарят на изискванията за минимална възраст, правоспособност за управление на моторни превозни средства от съответната категория и за психологическа годност, определени с наредбите по чл. 7, ал. 3 и чл. 12б, ал. 1 от този закон и чл. 152, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата.

Разпоредбата на чл. 8 ал. 2 от Наредба № 36 от 15.05.2006 г. за изискванията за психологическа годност и условията и реда за провеждане на психологическите изследвания на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на МПС, на водачи на МПС и на председатели на изпитни комисии и за издаване на удостоверения за регистрация за извършване на психологически изследвания /Наредбата/, в редакцията си, действаща към процесната дата, сочи че удостоверението за психологическа годност е валидно за срок от три години от датата на неговото издаване, с изключение на случаите, в които се издава след навършване на 65-годишна възраст на лицето, и на случаите по чл. 1, ал. 1, т. 2, 5, 6 и 7, в които удостоверението е валидно за срок от една година. Нормата на чл. 8 ал.4 от Наредбата в посочената редакция предвижда, че лицата по ал. 1 /водачите на таксиметрови автомобили, водачите на автомобили за обществен превоз на пътници и товари и председатели на изпитна комисия/ подлежат на психологическо изследване на всеки три години след датата на издаване на предходното удостоверение за психологическа 4 годност.

С изменението на Наредбата с ДВ бр. 84 от 21.10.2022 г. е отменена нормата на чл. 8 ал.4, а в новата си редакция текстът на чл. 8 ал.2 от подзаконовия нормативен акт предвижда, че удостоверенията за психологическа годност за безсрочни.

Спорни между страните са въпросите дали в процесния случай е приложимо изменението на чл. 8, ал. 2 от Наредба № 36/15.05.2006 г., предвиждащо безсрочност на удостоверенията за психологическа годност, респ. налице ли е по отношение на дружеството-превозвач основание за приложението на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН.

Според настоящия състав, новата редакция на чл. 8, ал. 2 от Наредбата, която е в сила от 21.10.2022 г., има действие занапред, т.е. се отнася за удостоверенията, издадени след тази дата. С § 6 от ПР към Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 36/15.05.2006 г., е придадено обратно действие само по отношение на удостоверенията, които са валидни към датата на влизане в сила на наредбата – 21.10.2022 г.

Видно от приложената по преписката справка от Регистъра на психологическите изследвания, водачът не е имал издадено валидно удостоверение за психологическа годност в периода след 04.01.2022 г. – до датата на установяване на нарушението, т. е. към момента на влизане в сила на изменението на чл. 8 от Наредба № 36/15.05.2006 г., водачът не е притежавал валидно УПГ и не попада в обхвата на обратното действие по § 6 от ПР към Наредбата за изменение.

Промяната в наредбата е свързана единствено с преценката за валидност /срочност/ на удостоверенията, поради което може да се обсъжда в контекста на приложението на чл. 3, ал. 2 ЗАНН само в казусите, в които са санкционирани водачите, попадащи в обхвата на чл. 1, ал. 1 от Наредба № 36/15.05.2006 г. /каквито са нарушенията по чл. 18, ал. 1, т. 4 от Наредба № 34/06.12.1999 г. за таксиметров превоз на пътници и чл. 18, т. 3 от Наредба № 33/03.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на РБ – санкционирани на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 ЗАвП/, но не води до отпадане на задължението на превозвачите да осъществяват превоз на пътници и товари само с водачи, които отговарят на изискванията за психологическа годност.