Решение № 307 от 16.09.2024, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 307 гр. София, 13.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД в закрито заседание на тринадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Лилия М. Руневска

Виктория Р. Стоилова като разгледа докладваното от Виктория Р. Стоилова Въззивно гражданско дело № 20241800500705 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 435 - 438 ГПК .

Образувано е по жалба от Н. Г. Б., чрез адв. Л. П. – длъжник по изпълнително дело № 20249280400333 по описа на ЧСИ Магдалена Стоянова, с район на действие СОС срещу постановление от 10.05.2024 г. на съдебния изпълнител, обективирано в покана за доброволно изпълнение по същото изпълнително дело, в частта за разноските.

Жалбоподателят сочи, че въпреки направеното от негова страна искане и задължаване от страна на съда взискателят не посочил банкова сметка, съобразно изискването на чл. 127, ал. 4 ГПК по образуваното и приключило с влязло в сила решение исково производство и в този смисъл не е станал повод за образуване на изпълнителното дело, поради което не дължи заплащането на разноски. Възразява относно размера на адвокатското възнаграждение на взискателя, претендирано в общ размер от 900.00 лв. поради прекомерност. В тази връзка навежда, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност предвид обстоятелството, че е погасил задълженията си по изпълнителния лист в срока за доброволно изпълнение.

По тези причини ако и да дължи разноски за адвокатско възнаграждение, то следва да се намали до предвидения в чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г..

1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения до сумата от 200 лв.

Взискателят – С. С. У. не е изразила становище по жалбата.

В мотивите си ЧСИ Магдалена Стоянова, с район на действие СОС, сочи на неоснователност на жалбата по съображения, че непосредствено с депозиране на настоящата жалба до съда е подадено и възражение с вх. № 8034 от 27.05.2024 г. до съдебния изпълнител, с искане всички начислени на длъжника разноски, в това число адвокатско възнаграждение на взискателя и такси към ЧСИ да останат за сметка на последния, както и алтернативно за намаляване на възложеното адвокатско възнаграждение, с аргументи за прекомерност на последното. По така подаденото възражение е налице произнасяне от страна на съдебния изпълнител, видно от постановление от 17.07.2024 г., като е намалено така определеното с поканата за доброволно изпълнение адвокатско възнаграждение на взискателя до сумата от 200.00 лева, както и начислената по т.26 от ТТР към ЗЧСИ такса от 1120.80 лева на 1055.15 лева, което постановление не е било обжалвано и е влязло в сила, което обуславя неоснователност на подадената преди произнасянето от съдебния изпълнител по възражението жалба, насочена към постановление от 10.05.2024 г. на съдебния изпълнител, обективирано в покана за доброволно изпълнение, в частта за разноските.

Съдът, след като разгледа жалбата и прецени данните по делото, намира следното:

Съобразно т. 2 на ТР № 3/2015 по т.д. № 3 от 10.07.2017 г. на ОСГТК на ВКС използвания в чл. 435, ал. 2 ГПК израз „постановление за разноски”, следва да се тълкува не в буквалния смисъл, а като всеки акт на съдебния изпълнител, с който той се произнася по задължението на длъжника за разноски по изпълнението. Това важи и за разноските, посочени в поканата за доброволно изпълнение. В тази си част поканата съдържа произнасяне по отношение на размера на разноските, които не са удостоверени в изпълнителното основание и издадения въз основа на него изпълнителен лист.

Това произнасяне може да бъде оспорвано от длъжника по реда на чл. 435, ал.

2 ГПК, като това оспорване обаче не го лишава от възможността да изпълни задължението си по изпълнителния лист в срока за доброволно изпълнение.

В настоящият случай жалбата е насочена срещу постановление от 10.05.2024 г. на съдебния изпълнител, обективирано в покана за доброволно 2 изпълнение, като е подадена в срока по 436, ал. 1 ГПК от легитимирана страна и против подлежащо на обжалване действие на съдебния изпълнител /чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК/, но същата е частично недопустима, тъй като след депозирането й, съдебния изпълнител се е произнесъл с постановление от 17.07.2024 г. по депозирано възражение на длъжника с вх. № 8034 от 27.05.2024 г., като е намалил така определеното с поканата за доброволно изпълнение адвокатско възнаграждение на взискателя до сумата от 200.00 лева, както и начислената по т.26 от ТТР към ЗЧСИ такса от 1120.80 лева на 1055.15 лева. Подадена в настоящото производство жалба е насочена против постановление от 10.05.2024 г. на съдебния изпълнител, обективирано в покана за доброволно изпълнение, в частта за разноските, определени в размер на 900.00 лева – адвокатско възнаграждение и 1313.20 лева такси по Тарифата към ЗЧСИ, включващи авансови такси и пропорционална такса по т.

26 в размер на 1120.80 лева, съобразно размера на вземането. С оглед обаче на последващото произнасяне от страна на ЧСИ с постановление от 17.07.2024 г., с което разноските са намалени до сумата от 200.00 лева - адвокатско възнаграждение и пропорционална такса по т.26 от ТТР към ЗЧСИ такса до 1055.15 лева, депозираната частна жалба се явява недопустима в частта, в която се атакуват постановлението за разноските, за присъдените такива за сумата над 200.00 лева - адвокатско възнаграждение и за сумата над 1055.15 лева, представляваща пропорционална такса по т.26 от ТТР към ЗЧСИ такса, с оглед стореното от страна на съдебния изпълнител намаляване на разноските с постановление от 17.07.2024 г., в която част ще следва да бъде оставена без разглеждане като недопустима. В останалата част жалбата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Въз основа влязло в сила съдебно решение по гр.д. № 85/06.03.2024 г. по описа на СОС е издаден изпълнителен лист против жалбоподателя Н. Г. Б., по силата на който следва да заплати на С. С. У. сумата от 10 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди и сумата 1 000 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди.

Въз основа молба от адв. Калин Кънчевски, в качеството му на пълномощник на С. С. У. от 23.04.2024 г. до ЧСИ Магдалена Стоянова, с район на действие СОС, е образувано изпълнително дело № 20249280400333.

Молбата е подадена от упълномощен адвокат с приложен договор за правна защита и съдействие от 07.04.2024 г. с уговорено възнаграждение в размер 3

900.00 лева, като в договора е посочено, че възнаграждението е платено в брой.

На 10.05.2024 г. до длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение, с която последния е поканен в двуседмичен срок да заплати сумата от 13 213.20 лв., от която 11 000. 00 лв. по изпълнителния лист и разноски по изпълнителното дело, от които 900.00 лева адвокатско възнаграждение и 1 313. 20 лв. такси по Тарифата към ЗЧСИ, включващи авансови такси и пропорционална такса по т.26 от ТТРЗЧСИ.

На същата дата е изпратено запорно съобщение до „ИЗИПЕЙ“ АД за налагане запор на сметката на длъжника, както и запорно съобщение до „Ф.М.“ ЕООД за налагане на запор на трудово възнаграждение на длъжника и постановление за налагане на възбрана до Служба по вписванията – С..

В срока за доброволно изпълнение длъжникът е представил пред съдебния изпълнител доказателства за извършено от негова страна плащане на сумите посочени в поканата за доброволно изпълнение, видно от платежно нареждане от 22.05.2024 г.

От приложените към жалбата доказателства се установява, че при разглеждане на гр.д. 20/2022 г. на Районен съд – С., по което е постановено решение, обжалвано пред Софийски окръжен съд по в.гр.д. № 690/2023 г. ответникът, настоящ жалбоподател е оспорвал исковете единствено с оглед техния размер. След постановяване на решението на окръжен съд, което е подлежало на изпълнение, ответникът е депозирал молба 15.04.2024 г. до Районен съд – С. с искане ищцата да бъде задължена да посочи банкова сметка по реда на чл. 127, ал. 4 ГПК, което не е било сторено. С разпореждане от № 591 от 26.04.2024 г. на Районен съд – С. са дадени указания на ищцата – С. С.

У. да посочи банкова сметка или друг начин за плащане на паричните суми, присъдени с влязлото в сила Решение № 85/06.03.2024 г. на Софийски окръжен съд по гр.д. № 690/2023 г., съобразно изискването на чл. 127, ал. 4 ГПК. Разпореждането на съда не е било изпълнено. Изпълнителния лист е бил издаден от Софийски окръжен съд на 05.04.2024 г., а изпълнително производство е било образувано 23.04.2024 г., т.е. след депозиране на молбата до Районен съд – С. с искане ищцата да бъде задължена да посочи банкова сметка по реда на чл. 127, ал. 4 ГПК.

Разпоредбата на чл. 79 ГПК регламентира отговорността за разноски в 4 изпълнителното производство като установява, че длъжникът отговаря за тях, освен когато делото се прекрати съгласно чл. 433ГПК длъжникът не е дал повод за предявяване на изпълнителния лист, защото е платил дълга преди това/, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство, когато изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или отменени от съда и когато разноските се отнасят до изпълнителни способи, които не са приложени. Тя е част от общите правила за разпределение отговорността за разноски по ГПК, в основа на които е правото на едната страна да иска, съответно задължението на другата страна, дала повод за образуване и водене делото, да плати направените разноски.

Съгласно чл. 3 ГПК участващите в съдебните производства лица и техните представители са длъжни да упражняват предоставените им процесуални права добросъвестно и съобразно добрите нрави. Предприетите в нарушение на тази разпоредба действия са противоправни и съставляват злоупотреба с право, чиито правни последици не следва да се зачитат от правозащитния орган.

В случая ответникът е длъжник на ищцата за паричните суми за обезщетения, за които против него е постановено и влязло в сила осъдително съдебно решение, подлежащо по начало на принудително изпълнение и за удовлетворяване на вземанията е инициирано изпълнителното производство.

Същевременно от приложените към жалбата доказателства се установява, че в предшестващия изпълнителното производство исков процес ответникът е оспорвал исковете само по размер, като е изразил и готовност да плати доброволно, като за целта поискал ищцата да посочи банкова сметка. Това не било направено дори и след дадените от съда указания с Разпореждане № 591 от 26.04.2024 г. на Районен съд – С.. Разпоредбата на чл. 127, ал. 4 ГПК задължава ищецът по осъдителен иск за парично вземане да посочи банкова сметка, което обстоятелство е реквизит и на съдебното решение по чл. 236, ал.

1, т. 7 ГПК. Целта е да се стимулира и улесни длъжникът да изпълни съдебното решение като избегне последващ изпълнителен процес и плащането на свързаните с него разноски, а от друга страна подпомага самия кредитор да получи удовлетворение на вземането без да пристъпва към принудително изпълнение. Посочването на банкова сметка е задължението на кредитора да окаже необходимото съдействие на длъжника за изпълнението /арг. чл. 95 ЗЗД/. При неизпълнение длъжникът се освобождава от 5 последиците на забавата, а в тежест на кредитора остават необходимите разноски, които е направил поради собствената си забава /чл. 96, ал. 2 ЗЗД/.

Образуването на изпълнително дело при неизпълнение на задължението, произтичащо от чл. 127, ал. 4 ГПК, и въпреки дадените от съда изрични указания за това, включително при отчитане процесуалното поведение на ответника /оспорвал е исковете само по размер и изразил готовност за плащане още в исковото производство/, сочи на злоупотреба с права чл. 3 ГПК. Макар да е платил задълженията след предявяване на изпълнителния лист в срока за доброволно изпълнение и независимо от предприетите изпълнителни действия, съдът приема, че длъжникът не е станал повод да се води против него изпълнително дело по аргумент от чл. 78, ал. 2, вр. чл. 79, ал.

1, т. 1 ГПК. Образуването му е последица от недобросъвестното поведение на кредитора, който е направил ненужно разноски и няма зачетен от закона интерес да очаква тяхното възстановяване. Обратен извод би означавал да се признаят последиците от упражнени процесуални права в нарушение на чл. 3 ГПК. Действително на основание чл. 97, ал. 1 ЗЗД длъжникът може да вложи дължимото в банка по местоизпълнението или чрез пощенски запис и по този начин да се освободи от задължението, но тази норма в случая е неприложима, защото длъжникът е погасил задължението чрез плащане в срока за доброволно изпълнение. Отделно от това е имал очакването по развилия се преди това исков процес, че кредитора ще посочи банкова сметка - чл. 127, ал.