Решение № 647 от 02.02.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 647 гр. София, 02.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Здравка Иванова

Членове:

Наталия П. Лаловска

Яна Борисова при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Яна Борисова Въззивно гражданско дело № 20221100508096 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 2000707 от 24.01.2022 г., постановено по гр.д.№ 3410 по описа за 2021 г. на СРС,154 състав, е признато за установено по предявените искове с правно основание чл.422 от ГПК вр.чл.79,ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр.чл.149 и чл.150 ЗЕ и чл.422 от ГПК вр.чл.86,ал.1 от ЗЗД, че В. П. А. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД следните суми: 2229,89 лв. главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г., отразена в обща фактура с № 0106419334/31.07.2019 г. и № **********/31.07.2018 г., ведно със законната лихва от 28.10.2020 г. до окончателното изплащане на вземането, както и 345,12 лв. мораторна лихва за забава за периода 15.09.2018 г. до 21.10.2020 г., 42,46 лв. дължима сума за услуга дялово разпределение за периода от 01.09.2017 г. до 21.10.2020 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 12.10.2020 г. по ч.гр.д.№ 52561/2020 г. на СРС, 154 състав. С решението ответника е осъден да заплати разноски в полза на ищеца в размер на 886,67 лв., сторени в исковото производство, както и 102,53 лв. – в заповедното производство.

Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца – „Техем Сървисис“ ЕООД.

Производството по настоящото дело е образувано по повод подадена въззивна жалба от В. П. А. чрез адв.Х. против решението в неговата цялост. В жалбата са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на решението.

Жалбоподателят сочи, че неправилно съдът се позовал на представения по делото нотариален акт и приел, че е доказано, че е придобила собствеността върху процесния имот, поради което била и потребител на топлинна енергия, тъй като ищецът не 1 изпълнил указанията на СРС да представи четливо копие на представения първоначално акт, а депозирал по делото съвсем различен документ. Сочи, че в хода на производството не били представени доказателства относно сертифицирането на уредите за дялово разпределение и общия топломер, както и документи, удостоверяващи датата на връчване на изравнителните сметки за процесния период на представител на етажната собственост, поради което ищецът не установил пълно и главно, че отчетената топлоенергия била измерена с технически изправни средства, както и че изравнителните сметки били връчени на ищцата, или на представител на етажната собственост, което я лишило от правото на рекламация за корекция. Съдът неправилно кредитирал заключението на допуснатата съдебно-техническа експертиза, както и съдебно-счетоводната експертиза. По делото не били представени редовно издадени фактури, установяващи дължими суми за процесните периоди. Моли решението да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което претенциите бъдат отхвърлени.

Постъпил е писмен отговор от въззиваемия, с който оспорва подадената въззивна жалба, като моли да бъде оставена без уважение, а решението да бъде потвърдено.

В срока за отговор не е постъпил такъв от третото лице-помагач.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната част. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.

Съдът намира, че решението е и правилно, като споделя изложените от първоинстанционния съд мотиви и препраща към тях на основание чл.272 от ГПК.

За пълнота, с оглед оплакванията във въззивната жалба, следва да се посочи следното:

Установено е по делото, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата етажна собственост /в която се намира този имот/ е била присъединена към топлопреносната мрежа.

Първоначално, по делото е представено отчасти нечетливо копие на нотариален акт, но в частта, в която е посочен номерът на акта – 144 и нотариалното дело, по което е издаден – 23764/97 г., същото е четимо. В изпълнение на указанията на СРС, е представено изцяло четливо копие на акт № 144, съставен по дело № 24764/97 г., поради което оплакванията за липса на идентичност на актовете, съдът намира за неоснователни. От представения препис на нотариален акт се установява, че ответницата е придобила собствеността върху имота, за който се претендира да е доставена топлинна енергия, по силата на сключен договор за покупко-продажба. В разпоредбата на чл.153,ал.1 от Закона за енергетиката е посочено, че всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат 2 цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Според възприетото в Тълкувателно решение № 2 от 2017 г. на ОСГК клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ – т.е. не собственици и лица с учредено вещно право на ползване, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване по силата на възникнало между тях договорно отношение, за собствени битови нужди, но е необходимо тези ползватели да са сключили писмен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В настоящия случай по делото липсват доказателства за сключен договор между въззивника и трети лица за ползване на имота и въз основа на такъв договор да е сключен писмен договор и с „Топлофикация София“ ЕАД за откриване на партида на ползвател на имота. Ето защо спрямо „Топлофикация София“ ЕАД ответникът - собственик на имота, който впрочем е и титуляр на партидата, се счита за клиент на топлинна енергия по силата на чл.153,ал.1 от ЗЕ и дължи заплащането на цената на доставена топлинна енергия, поради което е неоснователно оплакването на въззивника в тази насока.

Оплакването, че не били връчени изравнителни сметки на въззивника, респ. на представител на етажната собственост, също е неоснователно.

В чл.28 от ОУ е предвидено, че продавачът връчва чрез търговеца на упълномощеното лице в СЕС изравнителните сметки на клиентите, като това връчване е от значение единствено във връзка с упражняване на право на клиента да направи рекламация в 30-дневен срок след получаване на изравнителните сметки, като след изтичане на този срок рекламации се приемат само с писмено съгласие на клиентите в СЕС, притежаващи 2/3 от собствеността в сградата, присъединени към една абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, дадено по реда на ЗУЕС. Правото на рекламация е допълнително уредено извънсъдебно право на потребителя в срока по чл.28 от ОУ да може да възрази относно начислената стойност за доставена топлинна енергия, като срещу това право стои насрещното задължение на ответника да разгледа възражението и да отговори на потребителя какво е становището му, както и да предприеме действия, ако счете, че е основателно. Това право е уредено в изпълнение на повелителните разпоредби на Закона за защита на потребителите /чл.122 и следв. от Закона за защита на потребителите/, като нарушението му може да обуслови административнонаказателна отговорност на дружеството-доставчик. Дали са били връчени изравнителните сметки с цел осигуряване на правото на потребителя да поиска откриване на рекламационна процедура, респ. дали такава е била проведена, или не, няма никакво отношение дали потребителят на доставената топлинна енергия дължи цената на потребената енергия, още повече когато дължимостта на вземанията се установява по съдебен ред. Страните са обвързани помежду си от облигационно отношение, по силата на което ответникът дължи доставка на топлинна енергия, а ищецът като клиент – нейната цена, като това са релевантните моменти, които подлежат на установяване по делото.

Оплакването, че не били представени доказателства относно сертифицирането на уредите за дялово разпределение и общия топломер също съдът намира за неоснователно, доколкото по делото е прието заключение на съдебно-техническа експертиза, което съдът кредитира поради неговата обоснованост и логичност, като изрично по поставена задача № 7 вещото лице е отговорило, че в ищцовото дружество са съхранени документи за периодичните проверки на топломера с електронен блок 3 тип Multicall 66 C в абонатната станция съгласно БДС 1434-2001 и протоколи за тяхната смяна, които са извършвани на всеки две години: свидетелство за проверка № 282 от 09.08.2016 г., издадено от „Техенерго“ ООД – съответства на одобрения тип; свидетелство за проверка № 75691 – 19.09.2018 г., издадено от „АС Бояна“ АД – съответства на одобрения тип, като на 18.11.2020 г. топломерът е сменен с нов тип Sharky typ 775, т.е. установено е по делото, че уредите са били сертифицирани.

Съгласно заключението на съдебно-техническата експертиза, за процесния период от 01.05.2017 г. – 30.04.2019 г., ФДР е отчитала уредите в имота. По време на отчетите били попълнени документите за главен отчет, които са подписани от потребителя и са приложени по делото. В жилището е имало 3 монтирани отоплителни тела, съответно – 3 монтирани топлоразпределители. В имота се ползва топла вода и има водомер за топла вода, по който се отчита разходът. През процесния период отчитането на топлинна енергия и разпределението се е извършвало съгласно действащите ЗЕ и Наредба за топлоснабдяването. От заключението се установява стойността на доставената енергия до имота, която не е била заплатена, както следва: за периода от 01.05.2017 г. – 30.04.2018 г. – 1126,60 лв., от които 150,64 лв. топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация, 737,15 лв. – за отопление на имот; 238,80 лв. за БГВ; за периода от 01.05.2018 г. – 30.04.2019 г. – 1103,28 лв., от които 151,78 лв. за сградна инсталация; 718,79 лв. за отопление на имот; 232,72 лв. за БГВ, или общо всичко в размер на 2229,88 лв. Обстоятелството, че са посочени различни суми по някои от фактурите, които са едностранни счетоводни документи, издадени от ищеца, не променя извода за дължимост на посочените по-горе, доколкото именно това е доказаната стойност на доставената топлинна енергия, приета и от вещото лице, чието заключение съдът кредитира, чиято цена се дължи.

С оглед ограничените правомощия на въззивната инстанция на основание чл.269 от ГПК и липсата на изложени други оплаквания за правилността на решението, същото, предвид съвпадането на изводите на двете инстанции, следва да бъде изцяло потвърдено.

Предвид изхода на спора, право на разноски има въззиваемият. Същият е поискал присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което съдът с оглед липсата на правна и фактическа сложност на делото, определи на сума в размер на 50 лв.

Мотивиран от горното, СЪДЪТ

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 2000707 от 24.01.2022 г., постановено по гр.д.№ 3410 по описа за 2021 г. на СРС,154 състав.

ОСЪЖДА В. П. А., ЕГН: ********** да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК: 831609046 сума в размер на 50 лв. – разноски за юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

4

1. _______________________

2. _______________________

5