Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1717 от 08.04.2025, Върховен касационен съд

Съд
Върховен касационен съд
Дело
Касационно гражданско дело 3691/2024
Вид
Определение № 1717
Подписан
08.04.2025
В сила
08.04.2025
Състав
Борис Илиев, Ерик Василев, Яна Вълдобрева

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1717 гр. София, 08.04.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Борис Р. Илиев

Членове:

Ерик Василев

Яна Вълдобрева като разгледа докладваното от Борис Илиев Касационно гражданско дело № 20248002103691 по описа за 2024 година

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Д. Г. Д. и по частна касационна жалба на Д. Г. Д. и Р. Г.

С., с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Варненски апелативен съд № 94 от 11.06.2024 г. по гр.д.№ 107/ 2024 г., с което, след като е отменено решение № 260023/ 14.12.2023 г. по гр.д.№ 2281/ 2017 г. на Варненски окръжен съд и определение № 260018/ 30.01.2024 г. по същото дело, е отнето в полза на Държавата от Д. Г.

Д. незаконно придобито имущество - 34 220 лв на основание чл.153 ал.1 ЗОНПИ, осъдена е Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество /КОНПИ/ да заплати на П. В. С. сумата 2 000 лв, представляваща сторени по делото съдебно – деловодни разноски, а на адвокат В. М. - сумата 2 247,47 лв, представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на ответницата Р. С. в първоинстанционното производство и сумата от 5 277,73 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на ответника Д. Д. в първоинстанционното производство, и е осъден Д. Г. Д. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт 684,40 лв, а на КОНПИ - сумата от 450 лв, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

В приложено към касационната жалба изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът Д. повдига правните въпроси „Кое имущество се включва в съдържанието на понятието „имущество“ по смисъла на §1, т. 4 от ДР на ЗОНПИ, кое имущество участва при формиране на несъответствието по §1, т.3 от ДР на ЗОНПИ и включва ли се в тези понятия имуществото, което не е налично в патримониума на проверяваното лице в края на проверявания период или е отнето в предходно производство по конфискация?“; „Може ли КОНПИ, която е образувала производство пред граждански съд за отнемане на имущество, 1 да включва същото имущество в последващи проверки срещу същото проверявано лице, породени от уведомления от органите за образувани нови наказателни производства и следва ли към датата на вземане на решение на Комисията за внасяне на искове пред съд по новите проверки да съобрази евентуално вече отнето имущество и да не претендира отнемането му и да не го включва в анализа за несъответствие?“; „Участва ли при формиране на несъответствието в последващо производство по конфискация по смисъла на по §1, т.3 от ДР на ЗОНПИ отнето в предходно производство по конфискация имущество и включват ли се в анализа за периода на новата проверка като приход/доход сумите, за които е осъден ответника в предходно производство по конфискация на основание чл. 4, ал. 2 от ЗОПДИППД /отм./?“; „За да се определи стойността на имуществото на проверяваното лице по пазарна оценка, въпреки наличието на нотариални актове и нотариално заверени договори за покупко-продажба на МПС с посочени в тях продажни цени, следва ли да е установено по делото, че имуществото е придобито по цени – различни от посочените в актовете, както и да е установена връзка между престъпната дейност и придобитото имущество, както и да е установена трансформация на средства от незаконен източник на доход, като тези установявания по делото представляват ли кумулативни предпоставки, за да се определи имуществото по пазарни цени или не и при кои предпоставки се определя стойност на имуществото по пазарна цена – различна от посочената в документа за собственост?“; „Изменената с ДВ бр. 103 от 27.12.2016 год. разпоредба в ЗОПДНПИ, с която се намалява размера на значителното несъответствие ли следва да се прилага от съда при приключила преди тази дата проверка от Комисията и следва ли заради санкционния характер на тази норма по отношение на ответниците да се приложи по-благоприятна за тях разпоредба, а именно тази, действала по време на вече образувано производство преди промяната и следва ли да се възприеме този минимум, който е действал към момента на извършване на евентуалното престъпление или престъпна дейност, от която се черпят облаги?“; и „Може ли съдът по презумпция да приеме за незаконно придобито имущество в новото производство пред себе си онова имущество, определено и отнето в предходно производство за конфискация и да приеме, че заради това и друго ново имущество е незаконно, без да има данни за друго ново престъпление имащо връзка с това имущество?“.

Според касатора тези въпроси са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, същевременно поддържа, че са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Поддържа и очевидна неправилност на обжалвания акт, дължаща се на предубеденост и пристрастност на постановилия го съдебен състав, което било видно от пълното игнориране на доводите и възраженията му и безкритично възприемане на изложеното във въззивната жалба на КОНПИ.

Ответната страна КОНПИ оспорва касационната жалба на Д. Д. като поддържа, че обжалваното решение съответства на установената от ВКС практика, не е очевидно неправилно, а относно формулираните въпроси поддържа, че първите три от тях отчасти се припокриват и са разрешени в съответствие с практиката на ВКС, както и че не биха могли да имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, тъй като законът е ясен и е приложен точно.

2

Ответниците Д. Г. Д. и Р. Г. С. обжалват с частна касационна жалба въззивното решение в тази му част, в която има характер на определение – с което е отменено определението на първоинстанционния съд, отхвърлящо молба на КОНПИ по чл.248 ГПК и е изменено първоинстанционното решение в частта за разноските. Твърди се очевидна неправилност и на този акт, тъй като с него не е определено адвокатско възнаграждение за всеки иск поотделно и не е обосновано защо се взема предвид редакцията на НМРАВ към датата на сключване на договора за правна помощ, както и поради липса на мотиви за определения размер на дължимите възнаграждения. Освен това поставя правните въпроси „При определяне и присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 36, ал. 2 от ЗАдв, съдът определя възнаграждението съобразно Наредба № 1/ 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в редакцията към момента на сключване на договора или към момента на приключване на устните състезания?“;

„Определянето на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 36, ал. 2 от ЗАдв, върху цената на всеки от предявените обективно кумулативно съединени искове поотделно ли се определя или се определя върху сбора на исковете и в частност за производствата по отнемане на незаконно придобито имущество?“; и „Може ли съдът да определи и присъди адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 36, ал. 2 от ЗАдв в размер по-нисък от този, който е поискал самия жалбоподател в производството по чл. 248 от ГПК?“. Според частните касатори тези въпроси са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, същевременно са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.

КОНПИ оспорва частната жалба като излага доводи, че по първите два въпроса е налице трайно установена практика на ВКС, на която обжалваното решение /в частта, имаща характер на определение/ съответства, а третият е неясен и необуславящ, предвид решение на СЕС по дело С-438/ 2022 г. Твърди също, че актът не е очевидно неправилен, тъй като не е постановен в явно нарушение на закона и не е явно необоснован. Евентуално излага съображения за неоснователност на частната касационна жалба.

Касационната жалба на ответника Д. е допустима, но по нея не са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване.

Въззивният съд е установил, че с влязло в сила решение № 167/ 27.10.2015 г. по в.гр.д.№ 336/ 2015 г. на Варненски апелативен съд по искове, предявени от КПКОНПИ срещу Д. Д., от Д. Д. е отнето в полза на Държавата имущество по реда на ЗОПДИППД /отм./. С последващо решение № 43/ 04.04.2017 г. по в.гр.д. № 99/ 2017 г. на Варненски апелативен съд от Д. Д. допълнително е отнето в полза на държавата имущество на стойност 21 972 лв.

Отнетото имущество е придобито през проверяван период от 01.01.1999 г. до 31.12.2010 г.

След този период ответникът Д. Д. е привлечен като обвиняем по досъдебно производство № 483/ 2014 г. на ОД на МВР – Варна за престъпление по чл.210 ал.1 т.5 НК и с присъда по НОХД № 3834/ 2015 г. на Варненски районен съд е осъден за това престъпление. КОНПИ образувала нова проверка за установяване на незаконно придобито имущество за период от 08.09.2005 г. до 08.09.2015 г. Този период на проверка частично се припокрива с периода на проверката по вече приключилото производство за отнемане на незаконно придобито 3 имущество от същото лице /за времето от 08.09.2005 г. до 31.12.2010 г./. Съдебното решение, с което са уважени исковете на КОНПИ срещу Д. Д. по в.гр.д.№ 336/ 2015 г. на Варненски апелативен съд, имало конститутивно действие и пораждало правна промяна от 21.04.2016 г., когато отнетото имущество е станало собственост на държавата. Последващото съдебно решение влязло в сила на 20.02.2018 г. и от тази дата имуществото, което било отнето, престанало да е собственост на ответника Д.. Всяко имущество постъпило и налично в патримониума на проверяваното лице и свързаните с него лица към края на проверявания период, следвало да бъде взето предвид при определянето налице ли е значително несъответствие. По настоящето дело КОНПИ не претендирала отнемане на имущество, отнето в производство по чл.28 ЗОПДИППД /отм./, но това имущество следвало да се вземе предвид при определянето налице ли е несъответствие между имуществото и нетния доход в размер над 150 000 лв. Ответницата С. била във фактическо съжителство с ответника Д. през проверявания период, затова и придобитото от нея имущество имало значение при определянето на несъответствието. В началото на проверявания период ответниците Д. и С. притежавали 50 дяла от капитала на “Хеопс“ ЕООД , ЕИК[ЕИК], per. по ф.д.№ 907/2004г. на Варненски окръжен съд, с номинална стойност 5 000 лв; лек автомобил, марка “Фолксваген”, модел “Голф” с рег. [рег.номер на МПС] , на стойност 10 420 лв. Общата стойност на притежаваното от ответниците имущество към началото на проверявания период възлизала на 15 420 лв. В края на проверявания период ответниците притежавали два дяла от капитала на “Спектър глоуб консулт“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], с номинална стойност 2 лв; три дяла от капитала на “Енергоконтрол БГ“ ООД, ЕИК[ЕИК], с номинална стойност 15 лв: 50 дяла от капитала на “Хеопс“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], с номинална стойност 5 000 лв; 50 дяла от капитала на “Център за анализи, прогнози и стратегии“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], с номинална стойност 5 000 лв; 500 акции от капитала на „Групо лайт“ ЕАД, ЕИК[ЕИК], с номинална стойност 50 000 лв; 49 994 акции от капитала на „Верд Агра“ АД, ЕИК[ЕИК], с номинална стойност 49 994 лв: 50 000 акции от капитала на ,.Верд Агра“ АД, ЕИК[ЕИК], с номинална стойност 50 000 лв; недвижим имот, находящ се в [населено място], общ.П..

Варненска област - дворно място с площ от 1 100 кв.м., съставляващо УПИ * в квартал * по плана на селото, заедно с построената в него сграда за курортни и здравни нужди, придобити с нотариален акт № 120, том IV, рег.№ 2784, н.д. № 664/14.05.2007 г. с пазарна стойност към датата на придобиване 26 877 лв.; недвижим имот в сграда в груб строеж апартамент № 8, находящ се в [населено място], [улица], ет.4, с площ 76 кв.м., придобит с нотариален акт № 145, том IX, рег.№ 16514, н.д.№ 1726/ 02.12.2008 г. с пазарна стойност към датата на придобиване в груб строеж 81 731 лв; 20 кв.м. от поземлен имот, находящ се в [населено място], [улица], целият с площ от 270 кв.м., с идентификатор по скица № *.*.*, придобит с нотариален акт № 172, том I, рег.№ 2460, н.д.№ 172/ 30.03.2010 г. с пазарна стойност към датата на придобиване 1 800 лв.; самостоятелен обект в сграда с идентификатор № *.*.*.*.*., находящ се в [населено място], [улица], попадащ в сграда № 1 в ПИ с идентификатор № *.*.*, с предназначение - апартамент № 10, на четвърти етаж в жилищна сграда вход „Б“, с площ от 115.70 кв.м., придобит с нотариален акт № 112, том II, рег.№ 6539, н.д.N 275/ 29.12.2011 г., с пазарна стойност към датата на придобиване 140 4