Решение № 14447 от 19.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14447 гр. София, 19.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА В. КИРОВА при участието на секретаря МАРТИНА П. СТАНЧЕВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело № 20251110140393 по описа за 2025 година

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.45 от ЗЗД от Д. Х. Д.,ЕГН **********,с адрес гр.С,срещу В. П.

В.,ЕГН **********,с адрес гр.С,с искане за осъждане на ответника да заплати сумите от 5000 лева ( 2556,46 евро ) обезщетение за имуществени вреди и 1500 лева ( 766,94 евро ) обезщетение за неимуществени вреди.

В исковата молба се твърди,че ищецът Д. е собственик на автомобил дачиа с рег.№ ***** на основание договор за покупко-продажба,сключен през 2017 г.,а на 09.10.2022 г. автомобил пежо с рег.№ ***** поради движение с несъобразена скорост реализира ПТП,вследствие на което за автомобила на ищеца настъпват вреди. Ищецът сочи,че предвид наличието на сключена застраховка каско е получил от „Е“АД обезщетение в размер от 2594,25 лева,а от продажба на автомобила – 2520 лева,т.е. общият размер на обезщетението възлиза на 5114,25 лева. Ищецът Д. твърди,че при направено проучване за закупуване на друг автомобил се оказало,че цената на автомобила е около 11000 лева. Ищецът претендира сумата от 5000 лева,представляваща разликата между полученото обезщетение и пазарната цена на автомобил. В исковата молба се поддържа,че икецът поради липса на автоммобил бил затруднен в редица ситуации,както и за придвижването си до вила в с.Искрец,поради което претендира 1500 лева неимуществени вреди. Ищецът моли съда да уважи предявените искове.

В срока за подаване на писмен отговор такъв не е постъпил от ответника В. П. В..

Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав,като обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната съвкупност,при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за установено следното :

1

Установява се,че с договор от 23.05.2017 г. Д. Х. Д. се легитимира като собственик на лек автомобил дачиа с рег.№ ***** при продажбена цена от 8700 лева.

Представен е протокол за ПТП,съставен на 20.10.2022 г.

С договор от 25.10.2022 г. Д. Х. Д. е продал автомобил дачиа на М Н К за сумата от 2520 лева.

Според уведомление от „Е“АД застрахователното обезщетение по преписка по щета е в размер от 2594,26 лева при отчитане действителната стойност на автомобила от 5343,75 лева и след приспадане на сумата по договор за продажба и сумата от 229,50 лева вноски по договора за застраховка.

С преводно нареждане от 21.10.2022 г. е наредена сумата от 2594,25 лева в полза на Д. Д..

По делото са представени фактури,издадени от „Е“ООД с получател Д.

Х. Д..

В хода на производството са събрани гласни доказателства – от разпита на свидетелката Д.а,която е съпруга на ищеца се установява,че колата била ударена една вечер,докато е била паркирана,а за катастрофата узнали на сутринта. Според свидетелката Д.а колата била добре поддържана,след катастрофата се оказало,че не е възможно поправяне на автомобила,поради което ищецът го продал. Свидетелката Д.а е казала,че не са закупили друга кола,а след катастрофата се налага да се уговарят със своята дъщеря,за да ги закара донякъде,а и вилата им е отдалечена от главното шосе,което пречи да бъде занесен багаж до вилата,поради което и посещават вилата по-рядко.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи :

Уважаването на иск с правно основание чл.45 от ЗЗД е обусловено от провеждането на доказване,че са настъпили вреди,вредите се дължат на противоправно поведение на ответника,а между противоправното поведение и вредите съществува причинноследствена връзка. Разпоредбата на чл.45,ал.2 от ЗЗД урежда оборима презумпция за вината,поради което ответникът следва да установи обстоятелства,изключващи вината му. Страните не спорят,а и от представените по делото доказателства се установява,че ответникът В.,управлявайки автомобил пежо е причинил настъпването на ПТП,при което са възникнали вреди за автомобила дачиа – на задна броня,заден ляв калник,лява задна врата,джанта. Причиняването на ПТП поради допуснато нарушение на правилата за движение представлява неправомерно поведение,поради което ответникът се явява пасивно легитимиран да отговаря по предявената искова претенция. За да счете,че ответникът В. е нарушил правилото да не се вреди на други лица,съдът взе предвид,че произшествието е причинено поради движение на управлявания от ответника автомобил с несъобразена скорост. Доказването на деянието обаче не е достатъчно,за да бъде уважена исковата претенция,а е необходимо при условията на кумулативност да бъдат установени вреди,както и да бъде доказано,че вредите са пряка и непосредствена последица от деянието. За да бъде ангажирана отговорността на ответника,необходимо е да бъде доказано,че вредите не са възстановени. Софийският районен съд намира,че предявената 2 искова претенция от ищеца Д. за присъждане на обезщетение за имуществени вреди подлежи на отхвърляне,тъй като от представените по делото доказателства се установява,че ищецът е получил застрахователно обезщетение,което му е изплатено като няма данни да е възразил срещу размера на обезщетението.

Изплащането на застрахователно обезщетение,чийто размер ищецът Д. е приел,означава,че ищецът е получил обезщетение за вредите,поради което исковата претенция за имуществени вреди подлежи на отхвърляне. Когато е образувана преписка по щета за определяне и изплащане на застрахователно обезщетение,стойността на обезщетението се определя в размера,за който може да бъде придобито имущество като застрахованото. В конкретния случай ищецът Д. е получил обезщетение в размер от 5343,75 лева,без да е оспорил размера на обезщетението,т.е. ищецът се е съгласил,че действителната стойност на застрахованата кола при отчитане настъпилите вреди е в този размер. В тази насока следва да бъде отчетено,че автомобилът е придобит на цена 8700 лева през 2017 г. като датата на първа регистрация на автомобила е 2012 г.,а периодът на експлоатация на автомобила до датата на настъпване на ПТП е около пет години,т.е. към настъпване на ПТП автомобилът е с продължителност на експлоатация от 10 години. Собственикът на увредения автомобил разполага с правото да претендира обезвреда за възникналите вреди спрямо повече от едно лице – от причинителя на вредата,от застраховател,но размерът на обезщетението не би могъл да надвишава стойността на настъпилите към ПТП вреди,защото в противен случай би се достигнало до неоснователно обогатяване. Не могат да бъдат споделени доводите на ищеца Д.,че искът за имуществени вреди е доказан при отчитане разликата между изплатеното от застраховател обезщетение и стойността,на която би могло да бъде закупен автомобил. С исковата претенция за непозволено увреждане ищецът има право да претендира да бъде обезвреден за действително настъпилите вреди вследствие деянието на ответника,но не се явява допустимо размерът на обезщетението да се съизмерява със стойността за закупуване на автомобил. Така мотивиран,съдът счита,че искът за имуществени вреди подлежи на отхвърляне.

Софийският районен съд счита,че искът за неимуществени вреди подлежи на уважаване за сумата от 800 лева ( 409,03 евро ),а за разликата до пълния претендиран размер от 1500 лева подлежи на отхвърляне. За да счете,че исковата претенция за неимуществени вреди подлежи на уважаване за сумата от 800 лева,съдът взе предвид,че ищецът Д. е изпитал тревожност и притеснения във връзка с възникналото произшествие,за което узнал на следващия ден,отивайки на работа,както и вследствие на случилото се ищецът се затворил в себе си,а и според показанията на свидетелката Д.а – съпруга на ищеца нейният съпруг се грижил за колата. За да счете,че искът следва да бъде отхвърлен за разликата над 800 лева до пълния предявен размер,съдът отчете,че не може да бъде възприето,че затруднения в придвижването и порядкото посещаване на вилен имот в периода 2024-2025 г. се намират в пряка причинноследствена връзка с настъпилото през 2022 г. ПТП. Съдът намира,че ищецът Д. следва да бъде обезвреден за обичайните тревоги,свързани с увреждане на автомобила вследствие ПТП,което е настъпило при паркирано състояние на собствения на ищеца автомобил,а в останалата част искът подлежи на отхвърляне.

3

При този изход на делото и като съобрази уважената част от исковата претенция съдът намира,че в полза на ищеца Д. следва да бъде присъдена сумата от 179,58 лева ( 91,82 евро ) съдебноделоводни разноски и заплатено адвокатско възнаграждение.

Водим от гореизложеното, Софийският районен съд

РЕШИ:

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.45 от ЗЗД,предявен от Д. Х.

Д.,ЕГН **********,с адрес гр.С,срещу В. П. В.,ЕГН **********,с адрес гр.С,с искане за осъждане на ответника да заплати сумите от 5000 лева ( 2556,46 евро ) обезщетение за имуществени вреди.

ОСЪЖДА В. П. В.,ЕГН **********,с адрес гр.С да заплати на основание чл.45 от ЗЗД на Д. Х. Д.,ЕГН **********,с адрес гр.С сумата от 800 лева ( 409,03 евро ) ( четиристотин и девет евро и три евроцента ) – обезщетение за неимуществени вреди,ведно със законната лихва върху главницата,считано от 09.10.2022 г. ( датата на увреждането ) до окончателното изплащане на вземането,като отхвърля иска в частта за разликата над 800 лева ( 409,03 ) евро до пълния претендиран размер от 1500 лева ( 766,94 евро ).

ОСЪЖДА В. П. В.,ЕГН **********,с адрес гр.С да заплати на основание чл.81 от ГПК,вр.чл.78,ал.1 от ГПК на Д. Х. Д.,ЕГН **********,с адрес гр.С сумата от 91,82 евро ( деветдесет и едно евро осемдесет и два евроцента ) сторени съдебноделоводни разноски и заплатено адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4