Решение № 319 от 17.07.2025, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 319 гр. Русе, 17.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Кристиан Б. Гюрчев при участието на секретаря Албена Асп. Соколова като разгледа докладваното от Кристиан Б. Гюрчев Административно наказателно дело № 20244520202054 по описа за 2024 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба на П. В. М. против Наказателно постановление № 221085-004126 от 08.10.2024 г., издадено от Началник Група в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Русе, с което на жалбоподателя на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП били наложени административни наказания „Глоба“ в размер на 750 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от три месеца за нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП.

В жалбата се ангажират твърдения, че обжалваното наказателно постановление е издадено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения, поради което се моли същото да се отмени.

В съдебно заседание жалбоподателят П. М., редовно призована, не се явява, като се представлява от адв. С. М. от Адвокатска колегия-Русе, в качеството му на упълномощен процесуален представител. В хода на пледоарията си адв. М. поддържа изложеното в жалбата, доразвивайки го от фактическа и правна страна. Моли обжалваното наказателно постановление да се отмени и претендира направените разноски от доверителката му за процесуално представителство.

Административнонаказващият орган, редовно призован, не се явява и не се представлява.

1

Районна прокуратура – Русе, редовно призована, не изпраща представител.

Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице, по отношение на което е ангажирана административнонаказателна отговорност, подадена е в законоустановения срок, доколкото препис от наказателното постановление е бил връчен на жалбоподателя на 14.11.2024 г., а жалбата е подадена на 26.11.2024 г., касае подлежащо на обжалване наказателно постановление, поради което се явява процесуално ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана по същество.

Съдът, като съобрази ангажираните от жалбоподателя фактически и правни доводи, прецени събраните по делото доказателства и извърши служебна проверка на обжалваното наказателно постановление съгласно изискванията на чл. 314 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна:

МПС – лек автомобил марка и модел Ленд Ровер Рейндж Ровер, с регистрационен номер СА5628СН, е собственост на „СЪНРАЙЗ ТУРИСТ ЕНД ТРАВЪЛ“ ЕООД, с ЕИК: 131323668, законен представител на което е П. В. М..

Автоматизирано техническо средство и система /АТСС/ - мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип Cordon-M 2, фиксираща скорост, дата и час, е одобрена и вписана в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване на 06.07.2018 г., със срок на валидност до 13.06.2027 г.

Горепосочената мобилна система тип Cordon-M 2 е преминала проверка на 17.02.2021 г. в Отдел „Изпитване на средства за измерване и софтуер“ в Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди“ към Български институт по метрология, като допустимата грешка при измерване на скоростта в реални условия над 100 км/ч е ± 1%, за което бил съставен и Протокол № 9-С-ИСИС/17.02.2021 г.

Автоматизирано техническо средство и система /АТСС/ - мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип Cordon-M 2, с инв. № МД1197, фиксираща скорост, дата и час, било поставено на 08.07.2021 г. с място на контрол – път Първи клас № 5 Русе-Велико Търново, в района на км 6+400, и с време на работа от 07:30 до 10:00 часа, за който пътен участък с пътен знак В-26 е въведено ограничение на скоростта до 60 км/ч, като посоченото било обективирано в Протокол с рег. номер 1085р-5839/15.07.2021 г.

На 08.07.2021 г., около 09:29 часа, в община Русе, на път Първи клас № 5 РусеВелико Търново, в района на км 6+400, База Холеман, посока гр. Бяла, на GPS: N 43.793833, E25.915930, с горепосочената мобилна система, е заснето и процесното МПС – видеоклип № 6934. Установено било, че последното след приспаднат толеранс от 3 % се движи със скорост от 119 км/ч, което представлява превишение на 2 разрешената скорост за този пътен участък с 59 км/ч.

На 10.10.2021 г. така изготвеното видеоизображение било обработено и с оглед установяване на самоличността на водача на процесното МПС, на 28.10.2021 г. било взето решение за снемане на писмена декларация по чл. 188 от ЗДвП от законния представител на собственика на последното – П. М..

Въпреки положените усилия от полицейските органи, жалбоподателката М. не била открита на установените адреси в гр. София и гр. Варна, за които били налице данни, че местопребивава.

Отчитайки гореизложеното, Т. Я. Г. приел, че, жалбоподателката П. М., в качеството на законен предствител на дружеството-собственик на процесното МПС, е осъществила нарушение на разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, като в тази връзка и съставил АУАН Серия АД бл. № 042932/06.07.2022 г.

На 10.01.2024 г. жалбоподателката М. била уведомена по телефон за така съставения АУАН, след като отново не била открита на известните на полицейските органи адреси в гр. Варна и гр. София, включая и на посочения от самата нея такъв: гр.

София, бул. „България“ № 102-Бизнес парк, офис 10. При проведения разговор жалбоподателката М. заявила, че отказва да се яви за предявяване на съставения АУАН, както и че процесното МПС повече от две години се намирало в представителството на Мото-пфое поради технически причини и че не знае кой го е шофирал по време на заснемането му. В тази връзка било прието, че АУАН-ът, макар и да не бил връчен, с оглед уведомяването по телефона, се счита за такъв, считано от 11.04.2024 г.

Въз основа на така съставения АУАН, Началник Група в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Русе, в качеството му на АНО, издал оспореното наказателното постановление, като в същото били възприети фактическо описание и правна квалификация на деянието, идентични с тези, съдържащи се в АУАН-а, като на жалбоподателя М. на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП били наложени административни наказания „Глоба“ в размер на 750 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от три месеца за нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП.

Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на приложените и приобщени към делото по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства и доказателствени средства – АУАН Серия АД бл. № 042932/06.07.2022 г., Наказателно постановление № 22-1085-004126 от 08.10.2024 г., справки и докладни записки, справка нарушител/водач, Протокол № 9-С-ИСИС/17.02.2021 г., Протокол с рег. номер 1085р-5839/15.07.2021 г. и писма, както и веществени доказателства видеоснимка.

Изброените доказателствени източници

3 са логични, еднопосочни, непротиворечиви и взаимно допълващи се, поради което и по аргумент от противното /per argumentum a contrario/ на чл. 305, ал. 3 от НПК подробен анализ и съпоставянето им помежду им не е наложително да се извършва, като същите следва да бъдат кредитирани в цялост.

От приложеното по делото видеоизображение се установява нарушението, индивидуализирано чрез време и място на извършване, скорост и регистрационен номер на автомобила.

От приложените удостоверение и протокол за премината проверка се установява техническата годност на процесното АТСС, както и че използваната система е от одобрен тип.

От протокола за използване на АТСС се установява времето, мястото, серийният номер и вида на техническото средство, с което е осъществен контрола, както и служителят, осъществил контрола.

От приложеното по делото писмо от Агенция „Пътна инфраструктура“ се установява, че участъкът от Републикански път I-5 Русе - Велико Търново от км 0+000 до 6+300 е в урбанизираната територия на гр. Русе.

От приложеното по делото писмо от Община Русе се установява, че към 08.07.2021 г. на Републикански път I-5 Русе - Велико Търново км 6+400, в посока гр.

Бяла, няма поставен пътен знак Б-26. Такъв знак е разположен малко преди този участък, в непосредствена близост до ТИР паркинга, намиращ се преди база „Холеман“. Същият указва максимално допустима скорост от 60 км/ч.

Видно от така изложеното от горепосочената доказателствената съвкупност по категоричен начин се установяват времето, мястото и механизма на осъществяване на нарушението.

От правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 във вр. с чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 314 о т НПК в това производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.

Съгласно чл. 189, ал. 1 от ЗДвП актовете, с които се установяват нарушенията по този закон, се съставят от длъжностни лица на службите за контрол, предвидени в този закон. Съгласно чл. 189, ал. 12 от ЗДвП наказателните постановления се издават от министъра на вътрешните работи или от определени от него лица. В процесния случай се установи, че АУАН-ът е съставен от компетентен актосъставител – служител на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Русе, а НП е издадено от компетентен АНО – Началник на група в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Русе, оправомощен със Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи.

4

Съдът констатира, че са спазени императивните процесуални правила при издаването и на двата административни акта – тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 от ЗАНН.

В акта за установяване на административното нарушение, въз основа на който е издадено оспореното наказателно постановление, а така също и в самото наказателно постановление, нарушението е описано пълно и ясно, като са посочени всички обективни признаци на състава му, за които е ангажирана отговорността на жалбоподателя. По този начин, била осигурена възможност на нарушителя да разбере за извършването на какво конкретно нарушение е ангажирана административнонаказателната му отговорност, респективно да организира пълноценно защитата си.

Същевременно настоящият съдебен състав намира, че при издаване на обжалваното наказателно постановление не е спазена разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 34, ал. 1, изр. второ от ЗАНН не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението. В процесния случай АУАН-ът е съставен на 06.07.2022 г., видно от което са били спазени горепосочените давностни срокове, доколкото при проведените с жалбоподателката М. телефонни разговори същата е заявила, че не може да посочи кой е управлявал процесното МПС на датата на нарушението, както и че отказва да попълни декларация по чл. 188 от ЗДвП. Видно от така изложеното следва да се приеме, че до момента на съставяне на АУАН-а извършителят на нарушението не е бил установен с нужната категоричност, поради което и не е започнал да тече и по-краткия тримесечен срок. Същевременно със съставяне на АУАН-а е започнал да тече предвидения в разпоредбата на чл. 34, ал. 3 от ЗАНН шест месечен срок за издаване на наказателно постановление, като същият е изтекъл, считано от 07.01.2023 г. Обжалваното наказателно постановление е издадено на 08.10.2024 г., тоест повече от година след изтичане на този срок. Така допуснатият пропуск е вследствие от бездействието на контролните органи след съставяне на АУАН, доколкото, след като последният не е могло да се връчи по реда на чл. 43, ал. 4 от ЗАНН на жалбоподателката М. поради укриването , същата е следвало да бъде обявена за общодържавно издирване и при неоткриването на основание чл. 43, ал. 6 от ЗАНН производството да се спре. Това не е било сторено, като вместо това М. е била продължено да бъде търсена на известните телефонни номера. Уведомяването на едно лице по телефон за съставяне на АУАН не би могло да замести въведеното задължение в чл. 43, ал. 4 от ЗАНН за връчване на акта, доколкото законодателят изрично е посочил начина, по който това да стане - срещу подпис. В тази насока 5 предприетите от контролните органи многократни търсения по телефон на жалбоподателката М. са били напълно безпредметни след заявеното от последната нежелание да получи процесния АУАН. Тук е мястото да се посочи, че, дори ако се приеме, че на 11.04.2024 г. жалбоподателката М. е заявила, че не желае да се връчва препис от процесния АУАН, това е следвало да се оформи по съответния ред.