Решение № 4386 от 19.07.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4386 гр. София, 19.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Златка Чолева

Членове:

Хрипсиме Мъгърдичян

ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА при участието на секретаря Цветослава В. Гулийкова като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА Въззивно гражданско дело № 20231100508604 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение №9718/08.06.2023 г., постановено по гр.д. №58215/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 82 състав по предявения от ЗЕАД „Б.В.И.Г.“ срещу Столична община иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49, ал. 1, вр. чл. 45 ЗЗД ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата в размер на сумата от 116,26 лева, представляваща изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ по щета № 470421222218520, образувана по ПТП, реализирано на 14.04.2022 г. в гр. София, ул.

„Челопешко шосе“ с МПС „Шкода Октавия“, рег. № ****, като лекият автомобил попаднал в необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно, в следствие на което претърпява щети, ведно със законната лихва от 27.10.2022 г. до окончателното изплащане на сумата.

Срещу така постановеното решение в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е подадена въззивна жалба от ответника Столична община, в която се твърди неправилност на атакуваното решение поради необоснованост на изводите на съда. Твърди се, че разпитаният по искане на ищеца свидетел установил, че процесното ПТП не е настъпило на ул. „Челопешко шосе“, а на някаква странична улица, която води към ул. „Челопешко шосе“, която било неустановено къде се намира, което се разминавало с твърденията в исковата молба и уведомлението за щета. Поддържа, че Столична община била възложила ремонтни дейности по дължината на ул. „Челопешко шосе“ на дружеството „ДЛВ“ ЕООД. Столична община била доказала при условията на пълно и главно доказване, че твърдения в исковата молба 1 пътен участък бил изправен. Ето защо моли съда да отмени атакуваното решение и да постанови ново, с което да отхвърли предявения от ЗЕАД „Б.В.И.Г.“ иск. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от ищеца ЗЕАД „Б.В.И.Г.“, в който се излагат аргументи за неоснователност на подадената въззивна жалба.

От събраните по делото доказателства се установявало, че процесното ПТП е реализирано на пътен участък, част от общинската пътна мрежа, поради попадане в необозначена неравност на пътното платно. От показанията на свидетеля се установявало, че ПТП-то било реализирано в гр. София, между два квартала – при движение от кв. „Челопечене“ към кв.

„Ботунец“ на връзката с „Челопешко шосе“ – място, за което Столична община не била оспорила собствеността на пътя. Моли за потвърждаване на първоинстанционното решение.

Претендира разноски.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата освен когато следи за приложението на императивни материалноправни норми.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Относно правилността на първоинстанционното решение, съдът намира следното:

Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД. За уважаването на исковата претенция на застрахователя срещу възложителя за имуществените вреди, причинени от изпълнителя при или по повод на възложената работа, е необходимо ищецът-застраховател да докаже следните правопораждащи факти: 1) наличие на застрахователно правоотношение между увредения и ищеца по имуществена застраховка относно увредения автомобил към датата на ПТП; 2) за увредения да е възникнало право на вземане срещу възложителя по реда на чл. 49 ЗЗД – т.е. че поради виновно поведение на служител на ответника при или по повод изпълнение на възложената работа собственика на автомобила да е претърпял вреди; 3) застрахователят по имуществената застраховка да е изплатил застрахователно обезщетение за настъпил застрахователен риск.

Като доказателство по делото е представена застрахователна полица №5C107233803/2, сключена между ищеца ЗЕАД „Б.В.И.Г.“ и „АЛД А.“ ЕООД за имуществена застраховка „Каско Стандарт“ на л.а. „Шкода Октавия“, рег. №**** с период на застрахователно покритие 01.10.2021 г. - 30.09.2022 г., с посочено покритие „Пълно Каско“. За договора имуществена застраховка е предвидена писмена форма за действителност, която е спазена, а доколкото е сключен във формата на застрахователна полица, същата съдържа всички необходими задължителни реквизити по чл. 345, ал. 1 КЗ. Предвид изложеното съдът намира, че по делото е проведено пълно и главно доказване на наличието на облигационно 2 правоотношение по договор за застрахова „Каско на МПС“ относно процесния увреден автомобил, действащ към момента на настъпване на процесното ПТП.

Не се спори и по обстоятелството, че процесното ПТП реално е настъпило на посочената дата. Спорен по делото във въззивната инстанция е въпросът дали процесното ПТП, твърдяно от ищеца е настъпило на посоченото в исковата молба място.

Настоящият състав намира, че от представените по делото доказателства, а именно – преписка по щета № 470421222218520, гласните доказателства от разпита на св. А., съдебноавтотехническа експертиза се установява, че на 14.04.2022 г. е реализирано ПТП с л.а.

„Шкода Октавия“, на изхода на кв. „Челопечене“ в посока кв. „Ботунец“, на улица, представляваща връзка с ул. „Челопешко шосе“ който автомобил, движейки се по посочената улица преминал през необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно, вследствие на което били увредени предна предна дясна гума и предна лява гума на процесния автомобил.

Действително, в исковата молба е посочено, че процесното ПТП е настъпило на ул.

„Челопешко шосе“, докато свидетелят А. посочва, че същото е реализирано на друга улица, представляваща връзка с „Челопешко шосе“. В същото време, към исковата молба е приложена регресна покана по щета № 470421222218520, изпратена до ответната община, в която са посочени точните географски координати на мястото, на което е реализирано процесното ПТП. Приложена е и разпечатка от извадка на карта на гр. София, на която е обозначено точното местоположение, на което отговарят географските координати, посочени в регресната покана, изпратена до Столична община. От приложената разпечатка се установява, че точното място на настъпване на процесното ПТП, за което е било съобщено на Столична община още с регресната покана, се намира именно на улица, представляваща свръзка с ул. „Челопешко шосе“, точно преди навлизане на самото „Челопешко шосе“. В исковата си молба ищецът е препратил към съдържанието на изпратената до ответната община регресна покана, в която е посочено точното местоположение на процесното ПТП.

Предвид изложеното, неоснователно се явява възражението на ответника, че не е могъл да представи доказателства относно новото място на ПТП, което се установя от свидетелските показания. Столична община е била уведомена за твърдяното място на ПТП още с получаването от нея на регресната покана по щета № 470421222218520, което не се оспорва. Както беше посочено по-горе, ищецът се е позовал на цитираната покана в исковата си молба, поради което не може да се приеме, че е налице разминаване между твърденията в исковата молба и установеното от свидетелските показания.

Не се спори по делото, че в тежест на ответника е вменено задължението да поддържа общинската пътна мрежа в състояние, отговарящо на изискванията за движението, което означава да отстранява всяка неизправност на настилката, която създава опасност от повреждане на движещите се по нея МПС-та (чл. 31 от Закона за пътищата).

Неотносимо към основателността на иска е обстоятелството, че за участъка, на който е 3 реализирано процесното ПТП, е възлагано извършването на ремонтни дейности от „ДЛВ“ ЕООД на основание сключен между Столична община и дружеството договор за обществена поръчка. По делото са налице достатъчно убедителни доказателства за наличието на необезопасена и несигнализирана неравност в посочения участък. Наличието на сключен договор за поддръжка на пътния участък, на който е настъпило ПТП-то не може да бъде противопоставено на ищеца, доколкото третото-лице помагач отговаря за евентуално неизпълнение на задълженията си по договора за обществена поръчка единствено в отношенията си с възложителя (ответник в настоящото производство), но не и по отношение на трети за договора лица, какъвто е ищецът.

Съгласно заключението по изслушаната по делото съдебно-автотехническа експертиза, стойността необходима за възстановяване на увредения лек автомобил, изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП, е в размер на 190,09 лева. По делото е безспорно, че ищецът е заплатил на собственика на увредения автомобил застрахователно обезщетение в размер на 116,26 лева.

Предвид изложеното, настоящият състав намира, че са налице всички предпоставки за ангажиране отговорността на ответника по предявената от ищеца регресна претенция по чл.

410, ал. 1, т. 2 КЗ, която следва да бъде уважена в пълния предявен размер от 116,26 лева заплатено от ищеца застрахователно обезщетение на собственика на л.а. „Шкода Октавия“, рег. №**** за вреди, настъпили от ПТП, реализирано на 14.04.2022 г., както правилно е сторил районният съд.

Поради съвпадане изводите на двете съдебни инстанции, атакуваното решение следва да бъде потвърдено.

По разноските:

При този изход на спора във въззивната инстанция, право на разноски има ищцовото дружество. Претендират се разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за правна защита пред въззивното производство в размер на 480 лева, за заплащането на които са представени доказателства. Ответната страна не е релевирала възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, поради което на ищеца следва да бъде присъден пълния размер на претендираните разноски за адвокатско възнаграждение във въззивната инстанция.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение №9718/08.06.2023 г., постановено по гр.д. №58215/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 82 състав.

ОСЪЖДА Столична община, БУЛСТАТ: 000696327 да заплати на ЗЕАД „Б.В.И.Г.“, ЕИК: **** сумата в размер на 480 лева – разноски за адвокатско възнаграждение за правна защита пред въззивната инстанция.

4

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5