Решение № 193 от 20.07.2021, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 193 гр. София , 19.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Д в закрито заседание на деветнадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Здравка Иванова

Членове:

Цветомира П. Кордоловска

Дачева

Роси Михайлова като разгледа докладваното от Роси Михайлова Въззивно гражданско дело № 20211100506967 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.435 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК: *******, чрез юрк. С., против постановление за приети по делото разноски с изх. № 4859 от 14.11.2019 г. на ЧСИ Й.М., рег. № 920 на КЧСИ, по изп. дело № 20219200400144, с което е намален размерът на адвокатския хонорар по изп. дело № 20219200400144 до размер на сумата 300 лева и е отказано да се намали приетото по изпълнителното дело адвокатско възнаграждение до размера от 200.00 лева. В жалбата се излагат доводи, че липсва фактическа и правна сложност по делото. Сочи се, че приетия хонорар надвишава сумата от 200 лв. за образуване на изпълнителното дело, като включва и сума, определена съгласно чл. 10, т. 2 от Наредбата – за водене на изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания, а такива действия реално не са извършени от името и за сметка на взискателя.

Твърди се, че задължението по изпълнителния лист е платено в срока за доброволно изпълнение. Моли се съдът да постанови определение, с което да 1 отмени обжалваното постановление за отказ за намаляване на адвокатския хонорар на взискателя, а по отношение на пропорционалната такса по чл. 26 от ТТР към ЗЧСИ и вида на претендираните разноски за адвокатско възнаграждение да реши въпроса по същество.. Жалбоподателят, чрез своя процесуален представител, претендира присъждане на направени разноски по делото.

Ответникът по жалбата и взискател по изпълнението – М.Х. не е депозирала писмено възражение в установения от закона срок .

ЧСИ Й.М. е изложила мотиви по чл.436, ал.3 от ГПК, в които поддържа становище, че адвокатският хонорар е намалед до 300 лв. за образуване и водене на изпълнителното дело, тъй като е договорен и е дължим.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Изпълнително дело № 20219200400144 по описа на ЧСИ Й.М., рег. № 920 на КЧСИ, е образувано на 20.04.2021 г. по молба на М.Н.Х., подадена чрез пълномощника и адв. Й., въз основа на изпълнителен лист от 24.02.2021 г., издаден от Софийски районен съд, Г. О., 175 състав, по гр. дело № 41413/2018 г., срещу „Т.С.“ ЕАД, ЕИК: *******, за заплащане на сумите, посочени в него.

В срока за доброволно изпълнение, длъжникът „Т.С.“ ЕАД, ЕИК:

*******, чрез своя процесуален представител юрк. С., е депозирал на 05.05.2021 год. писмено възражение, с което е направено възражение за прекомерност на определените разноски в поканата за доброволно изпълнение, в частта на дължимо адвокатско възнаграждение, като е поискано същото да бъде намалено съобразно предвидените в Наредба № 1/ 09.07.2004 год. минимални размери. Моли се същият да бъде намален на 200.00 лева, както и се твърди, че определената от ЧСИ такса по т. 26 от Тарифата за таксите и разноските по ЗЧСИ е прекомерна.

С постановление с изх. № 4859 от 14.11.2019 г. на ЧСИ Й.М., рег. № 920 на КЧСИ, по изп. дело № 20219200400144 е намален размерът на адвокатския хонорар до размер на сумата 300 лева

2

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл.435, ал.2 от ГПК длъжникът може да обжалва постановлението за глоба и насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо, отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението, постановлението за разноски, както и постановлението за възлагане. В случая отказът на ЧСИ да намали разноските за адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело поради прекомерност, обективиран в постановление с изх. № 4859 от 14.11.2019 г., има характер на постановление за разноски и подлежи на обжалване по реда на чл.435, ал.2 от ГПК. Жалбата е подадена в законоустановения едноседмичен срок, от активно легитимирана страна, внесена е дължимата държавна такса по сметка на съда, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество относно нейната основателност.

Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

Въпросът за съдебните разноски в изпълнителното производство не е свързан със защита срещу незаконосъобразни изпълнителни действия, а с общия принцип за отговорността за разноски. Отговорността за разноски е уредена в общата част на ГПК, като в чл.79 от ГПК е посочено от кого се понася тази отговорност в изпълнителното производство. Оттук следва изводът, че правната възможност за намаляване на адвокатското възнаграждение е приложима не само в исковото, но и в изпълнителното производство / в този смисъл определение № 403 от 01.12.2008 год. по гр.дело № 1762/ 2008 год. на ВКС, V Г.О./. Съдът намира, че искането на длъжника е допустимо, а с оглед данните по делото, същото се явява и основателно.

В настоящия случай изпълнителното дело не се отличава нито с фактическа, нито с правна сложност, напротив, освен единствено да подаде молба за образуване на процесното изпълнително дело на 20.04.2021 год., пълномощникът на взискателя - адв. Й., не е извършил други процесуални действия по делото с цел удовлетворяване на паричните вземания. Съгласно разпоредбата на чл.10, т.1 и т.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 год. минималният размер на адвокатското възнаграждение за образуване на 3 изпълнително дело е 200 лв., а за водене на изпълнително дело и извършване на действия, с цел удовлетворяване на парични вземания - 1/2 от съответните възнаграждения, посочени в чл.7, ал.2 от Наредбата. В настоящия случай упълномощеният от взискателя адвокат, чието възнаграждение е уговорено и заплатено в размер на сумата от 300.00 лв. за завеждане и водене на изпълнително дело, е извършил по процесното изпълнително дело, единствено подаване на молба на 20.04.2021 год. за образуването му въз основа на издадения от СРС, Г. О., 175 състав, изпълнителен лист. В тази връзка съдът приема, че дължимите от длъжника разноски за адвокатско възнаграждение, възлизат на 200 лв. - за образуване на изпълнително дело, съгласно чл.10, т.1 от Наредба № 1/ 2004 год. От друга страна, предвид обстоятелството, че упълномощеният от взискателя адвокат не е извършил други действия по водене на изпълнителното дело /освен подаване на молба за образуването му/, то не се дължат разноски на длъжника по чл.10, т.2 от Наредбата. В тази връзка възражението на длъжника по чл.78, ал.5 от ГПК се явява основателно и присъденото адвокатско възнаграждение от ЧСИ в размер на сумата от 300 лв., следва да бъде намалено до размер на сумата от 200 лв.

По отношение на възраженията в жалбата,свързани с прекомерност на размера на пропорционалната такса и искането за нейното намаляване, компетентен да се произнесе по така направените искания е съдебният изпълнител, който е органът, разпределящ отговорността за направените от страните разноски в хода на изпълнителното дело. Едва след постановяването на изричен акт от него по искането за изменение на разноските, за длъжника ще възникне правото, предвидено в чл.435, ал.2 ГПК - да го обжалва пред съда. В този смисъл, съгласно ТР № 3 от 12.07.2005 г. на ОСГТК на ВКС, производството по жалба срещу действия на ЧСИ е спорно правораздавателно, целящо да отмени правните последици на извършеното незаконно действие на съдия изпълнителя или да задължи последния валидно да повтори същото, респективно да се въздържи от неговото осъществяване.

С оглед предмета на това производство, окръжният съд действа като контролна съдебна инстанция относно законосъобразността на обжалван несъдебен акт.

По изложените съображения и доколкото не е налице произнасяне на 4 съдебния изпълнител по отношение на искането искането на длъжника, обективирано в жалбата за намаляване на размера на пропорционални такси п о т. 26 от ТТРЗЧСИ, макар такова искане да е било направено във възражението до ЧСИ, производството по делото като преждевременно образувано следва да бъде прекратено, в тази му част. Делото следва да се върне на ЧСИ, който е компетентен да се произнесе по искането на длъжника, обективирано в жалбата за намаляване на размера на пропорционални такси по т. 26 от ТТРЗЧСИ.

С оглед на изложеното, съдът приема, че обжалваното постановление за разноски на ЧСИ Й.М. от 10.05.2021 год., с което е отказано да се редуцират приетите по делото разноски до сума в по-малък размер от 300 лв. адвокатски хонорар за образуване и водене на изпълнително дело, следва да бъде отменено, като незаконосъобразно, като дължимото на взискателя адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв., следва да бъде намалено до размер на сумата от 200 лв.

По отношение на разноските:

Искането за присъждане на сторените от жалбоподателя съдебноделоводни разноски в настоящото производство е неоснователно, независимо, че жалбата е уважена. Отговорността за разноски се понася от страната, срещу която е постановено решението, спрямо която тя е санкция за неоснователно предизвикан спор. В случая производството е по повод жалба срещу действия на частен съдебен изпълнител, като взискателят /ответник по жалбата/ не е дал повод за съдебното производство със свое поведение или действие. В този случай взискателят не може да носи отговорност за разноските по обжалване на незаконосъобразното действие на съдебния изпълнител. Отговорността на съдебния изпълнител за вреди се реализира по друг ред, регламентиран в нормата на чл. 441 от ГПК.

Така мотивиран Софийски градски съд, Г.О.,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ, като незаконосъобразно, постановление за приети по делото разноски с изх. № 4859 от 14.11.2019 г. на ЧСИ Й.М., рег. № 920 на 5

КЧСИ, по изп. дело № 20219200400144, с което е намален размерът на адвокатското възнаграждение от 400 на 300 лв. и е отказано да се намали приетото по изпълнителното дело адвокатско възнаграждение до размера от 200.00 лева и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

НАМАЛЯВА на основание чл.78, ал.5 от ГПК заплатеното от взискателя – М.Н.Х., ЕГН *******, със съдебен адрес: гр.София, ул.

„********* по изп.дело № 20219200400144 по описа на ЧСИ Й.М., рег. № 920 на КЧСИ, с район на действие СГС, адвокатско възнаграждение до размер на сумата от 200 лв./ двеста лева/.

ПРЕКРАТЯВА производството по ч гр.д.№ 6968/2021г. по описа на Софийски градски съд, в частта, в която в жалбата е направено искане от длъжника „Т.С.“ ЕАД по изп.дело № 20219200400144 по описа на ЧСИ Й.М., рег. № 920 на КЧСИ, в частта, в която е направено искане за редуциране размера на пропорционалните такси.

ВРЪЩА делото на ЧСИ Й.М., рег. № 920 на КЧСИ, с район на действие СГС, за произнасяне по направеното във възражението до ЧСИ и в частната жалба искане на длъжника „Т.С.“ ЕАД за за редуциране размера на пропорционалните такси.

РЕШЕНИЕТО в частта, с която делото е прекратено, има характер на определение и в тази част подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд - София в едноседмичен срок от съобщението до страните, а в останалата част е окончателно по аргумент на чл. 437, ал. 4, изр. 2-ро ГПК и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6