Решение № 122 от 22.05.2025, Районен съд - Севлиево

РЕШЕНИЕ

№ 122 гр. Севлиево, 22.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Диана Р. Хубенова при участието на секретаря Станислава М. Цонева като разгледа докладваното от Диана Р. Хубенова Гражданско дело № 20244230100195 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе пред вид следното:

Производството е образувано по искова молба, с която е предявен иск о т А. Б. Ж. срещу Н. И. Ц. за постановяване на акт на спорна съдебна администрация, с правно основание чл. 127, ал. 2 от Семейния кодекс (СК).

В исковата молба се твърди, че ищцата и ответникът съжителствали на съпружески начала в продължение на около десет години. От съжителството им се родили три деца: Д.Н. Ц., роден на **** г., с ЕГН **********; И. Н. Ц., роден на ****., с ЕГН **********, и Л.Н. Ц.а, родена на **** г., с ЕГН **********. Петимата съжителствали в къща в с.Кормянско, ул.

18-та № l, община Севлиево.

Страните решили да се разделят поради в влошаване на отношенията им, като през месец септември 2023 г. ищцата окончателно напуснала общото им жилище, в което живеели и се преместила да живее с децата в жилище под наем в гр. Севлиево. Ищцата твърди, че от тогава до момента на подаване на исковата молба, тя е родителят, при когото децата живеят и който полага непосредствени грижи за децата.

В исковата молба се твърди, че детето Л.Н. Ц.а посещава яслена група „В” - филиал 1 на Детска градина „Слънце”, гр. Севлиево; детето Д.Н. Ц. е редовен ученик в СУ „Васил Левски” - гр. Севлиево, 2 „Б” клас, редовна 1 форма на обучение, а детето И. Н. Ц. е записан в 4-та „Б” група на Детска градина „Пролет” гр. Севлиево.

Ищцата твърди, че разходите за бита и образованието и на трите деца се поемали изцяло от нея. Сочи, че тъй като тя отглеждала децата, бащата следвало да поеме по-голямата финансова част от издръжката им, като ищцата сита, че сумата от по 300 лв. месечно, заплащана от бащата, съответствала на нуждите на всяко едно от децата. Нуждата от издръжка на децата била много по-голяма от възможностите на ищцата да им осигурявам такава, тъй като работела на трудово възнаграждение във фирма „СТЕЛИТ-1”, ориентирано към минимални размер.

Ищцата претендира родителските права, местоживеене на децата при нея, да се определи режим на лични отношения с бащата, както следва: бащата да взема децата две недели в месеца от 9:00 часа в събота до 17:00 часа и две седмици месец през лятото, когато майката не ползва полагащия й се отпуск, както и издръжка в размер на 300 лева за всяко едно от децата, които бащата да заплаща чрез майката, считано от 01.02.2024 г. до настъпването на пълнолетие на всяко едно от децата или на обстоятелства, погасяващи това задължение, ведно със законната лихва за забава върху всяка вноска при просрочие, платими до 10-о число на текущия месец.

В законния срок ответникът Н. И. Ц. не представил отговор на искова молба.

С протоколно определение от 23.02.2024 г. съдът е постановил привременни мерки по делото, като е определил местоживеенето на децата и упражняването на родителските права да се осъществява от майката, определил е режим на лични отношения с бащата и е осъдил бащата да заплаща ежемесечна издръжка на всяко едно от децата в размер на 240 лева.

Изслушана по реда на чл. 59, ал. 6 СК, ищцата заявява, че децата на страните ще живеят по-добре при нея.

Изслушан по реда на чл. 59, ал. 6 от СК, ответникът изразява притеснение относно родителските качества на ищцата, както и хигиенните навици, които има и които се възпитават в децата. Изразява съменение, че децата са водени при различни мъже, както и че Д.Н. Ц. е настройван срещу ответника, като изразява твърдения, че другите две децата не желаели да живеят при ищцата.

2

В о.с.з. ищцата - лично и чрез процесуалния си представител, поддържа подадената искова молба и иска присъждане на направените по делото разноски.

В о.с.з. ответникът – лично и чрез процесуалния си представител, моли родителските права върху децата да бъдат предоставени на него, да се определи подходящ режим на лични отношения между децата и ищцата, както и да се определи съответна издръжка, както и иска присъждане на направените по делото разноски.

Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

От приложените удостоверения за раждане на децата Д.Н. Ц., роден на **** г., И. Н. Ц., роден на **** г., и Л.Н. Ц.а, родена на **** г., е видно, че страните са техни родители, а децата са малолетни. Не е оспорено твърдението, че родителите не са били в брак и че са се разделили.

Предявеният иск има своето основание в чл. 127, ал. 2 от СК.

Безспорно е, че родителите не са постигнали споразумение, касаещо отношенията им с децата и затова е предявен искът.

Правната теория и съдебната практика определят производството по чл. 127, ал. 2 от СК като „спорна съдебна администрация“ - т.е. осъществяване на съдебна намеса в гражданско-правните отношения, в резултат на която, постановеното съдебно решение замества липсващото споразумение между родителите по чл. 127, ал.1 от СК. Съдебната намеса е регламентирана в обществен интерес с цел охрана интересите на децата, поради което съдът не е ограничен от искането на страната, инициирала производството, а е оправомощен от закона да уреди отношенията между спорещите страни служебно и по целесъобразност. Постановените съдебни актове нямат сила на пресъдено нещо и определените с тях мерки могат да бъдат променяни при изменение на обстоятелствата.

Съдът служебно е длъжен да прецени следните обстоятелства от разпоредбата на чл. 59, ал. 4 от СК: възпитателските качества на родителите, полаганите до момента грижи за децата, желанието на родителите, 3 привързаността на децата, пола и възрастта на децата, възможността за помощ от трети лица – близки на родителя, социалното обкръжение и материалните възможности. Изброените обстоятелства се преценяват с оглед интересите на децата.

От приложените по делото социални доклади и писмени доказателства може да се направи извод, че и двамата родители притежават необходимите условия, за да отглеждне на децата. В жилището, в което децата живеят с ищцата има необходимите битови условия за отглеждането им.

Потребностите на децата се задоволяват от майката, която е подпомагана от родителите си, като децата се поддържат в добра лична хигиена. Д.Н. Ц. и И.

Н. Ц. посещават училище, а Л.Н. Ц.а – детска градина. Майката работи във фирма „Стелит 1“ – дневна смяна, като отчетник-счетоводство и получава около 900 лева. Бащата работи във фирма „Мира Н“ като електрокранист – дневна смяна и получава възнаграждение 2200 лева. Социалните работници правят заключение, че и трите деца имат емоционална връзка и с двамата си родители.

По делото е приложено гр. д. № 1451/2024 г. по описа на Районен съд – Севлиево, видно от което в полза на ищцата е издадена Заповед за защита, с която ответникът е задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо А. Б. Ж., забранено му е да я приближава на по-малко от 10 метра, както и жилището й на адрес гр. ***************************, жилището на родителите й на адрес ***************************, местоработата й на адрес *************************** и местата й за социални контакти и отдих на по-малко от 20 метра, за срок от 12 месеца /като от този срок се приспада срокът на действие на Заповед за незабавна защита № 21/11.11.2024 г. издадена по същото гр. д./ Със заповедта за защита още е забранено на ответника да осъществява контакт с ищцата, под каквато и да е форма, включително по телефон, чрез електронна или обикновена поща и факс, както и чрез всякакви други средства и системи за комуникация, за срок от 12 месеца /като от този срок се приспада срокът на действие на Заповед за незабавна защита № 21/11.11.2024 г. издадена по същото гр. д./. Към момента на постановяване на настоящото решение не е изтекъл срокът на защита по горепосочената заповед за защита.

По делото са разпитани свидетелите Б.А.Ж. /баща на ищцата/, К. Б. Ж.

4

/сестра на ищцата/, Л.М.Ц. /майка на ответника/ и И.Д.Ц. /във фактическо съжителство с ответника/.

От показанията на свидетелите Б.А.Ж. /баща на ищцата/, К. Б. Ж.

/сестра на ищцата/ се установява, че за децата на страните се грижи майката, с помощ от нейните родители, като и двамата свидетели споделят, че същата полага добри грижи, но не им е известно как децата се справят с учебната дейност. Свидетелката К. Б. Ж. посочва, че е имало случаи на агресивно поведение от страна на ответника към ищцата.

Л.М.Ц. /майка на ответника/ дава сведения, че ищцата поддържала лоша хигиена на децата, включително и докато страните били заедно.

Свидетелката посочва, че ищцата не създавала проблеми ответникът да взема децата. Сочи още, че ответникът не злоупотребявал с алкохол, но преди години му била отнета книжката заради алкохол. Свидетелката посочва, че децата на страните се разбирали добре с децата на съжителката на ответника.

И.Д.Ц. /във фактическо съжителство с ответника/ дава сведения, че след постановяване на привременните мерки по настоящото дело, определеният от съда режим се спазва. Свидетелката също посочва, че децата са с влошена хигиена. Сочи, че децата се разбират много добре с баща си, както и с нейните собствени деца. Посочва също, че имат условия за отглеждане на 5 деца.

Съдът кредитира свидетелските показния, съобразявайки разпоредбата на чл. 172 от ГПК, като при оценката и анализа им съдът намира, че не следва да бъдат кредитирани показанията на разпитаните по делото свидетели, в частта, в която показанията им не почиват на техни лични преки възприятия, което ги дискредитира изцяло и ги прави негодни като доказателства за установяване на релевантни за делото факти. Съдът не кредитира показанията на последните и в съответните части, в които правят свои предположения или изводи, въз основа на споделеното им от страна по делото или от трети лица.

По делото е допусната съдебнопсихологична експертиза касателно ограничение на родителския капацитет на родителите, както и каква е емоционалната привързаност на всяко от децата към всеки един от родителите. Съгласно заключението на вещото лице, се наблюдава ограничение на родителския капацитет и при двамата родители. При бащата 5 неумение да води диалог със съпругата си и отхвърляне на авторитета й пред децата с прояви на насилие, а при майката - трудности в поставянето на построги правила и граници. В о.с.з. вещото лице казва, че към момента няма родителско отчуждение, но децата са свидетели на агресивни прояви от страна на бащата към майката, което ги поставя, в психологичен план, в една роля на деца-родители. Във връзка с другия въпрос, заключението на вещото лице е, че е налице родителски и партньорски конфликт и той се отразява негативно върху децата, които притъпяват спонтанните си емоции, за да не бъде отхвърляни. В о.с.з. експертът изразява становище, че е хубаво децата да се виждат все пак с баща си, но според него трябва да има някаква подготовка от страна на психолози. Съдът кредитира заключението на вещото лице като пълно, обективно и изготвено с необходимата компетентност.

По делото са представени и снимки /кореспонденция по Месинджър/.

В тази връзка е допусната съдебнотехническа експертиза, съгласно която се установява, че чатовете между Н. Ц. и Н.й Й. са водени от мобилните им телефони чрез приложението Facebook Messenger на дата 25.04.2024 г. и на дата 28.04.2024 г., като при тяхното водене не е използван софтуер. В о.с.з. вещото лице не може да отговори дали е имало хронологично водена кореспонденция между другите двама участници - Н.й Й. и А. Ж.. В тази връзка съдът намира, че не се доказва авторството на ищцата относно тези частни документи.

Съгласно раздел II от Постановление № 1/1974 г, при вземане на решение кой да упражнява родителските права съдът трябва да отчете обстоятелствата на конкретния случай и то в тяхната съвкупност. Полът и възрастта на детето са само част от тази съвкупност, като ВС не предполага че всякога за детето от определен пол е по-пригоден да се грижи родителят със същия пол, сравнен с другия родител. Полът и възрастта на детето трябва да бъдат съобразени, но в съвкупност с възпитателските качества и моралния облик на родителите, отношението им към децата и желанието им да се грижат за тях, привързаността на децата и други обстоятелства, които могат да имат значение за случая. Преценката кой от родителите е по-пригоден да упражнява родителските права е конкретна за всеки случай и не е предпоставена от априорни положения, свързани с пола и възрастта на детето.