Решение № 270 от 06.04.2026, Районен съд - Шумен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 270 гр. Шумен, 06.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, VII-И СЪСТАВ, в публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: П.анка Б. П.ова при участието на секретаря Татяна Б. Тодорова като разгледа докладваното от П.анка Б. П.ова Гражданско дело № 20253630101782 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК.

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл.

124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 9 от ЗПК; чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 240, ал. 2 от ЗЗД вр. чл. 9 от ЗПК и чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл.

86, ал. 1 от ЗЗД.

В подадената след указание по чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК исковата молба, ищецът „АПС БЕТА България“ ЕООД с ЕИК *** със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1404, р-н Триадица, ***В, представлявано от всеки от двама от избраните управители (само заедно) Х. М. М., П. В., В. Т., действащо чрез пълномощник – юриск. Д.а Р., упълномощена от двама от управителите П. В. и Х. М. М., твърди, че между „Сити кеш“ ООД и ответника В. С. А. с ЕГН **********, с адрес: ***, е бил сключен Договор за потребителски кредит №386335 от 07.01.2020 г. по реда на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги /предишно наименование: Закон за електронния документ и електронния подпис/ и приложимото законодателство, като част от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние, при Общи условия на кредитора, неразделна част от договора, по силата на който ответникът е получил сумата от 1000 лева, срещу което се съгласил да я върне на 18 броя вноски по 190 лева в срок до 07.07.2021 г., когато е падежирала последната вноска съгласно погасителен, неразделна част към договора за потребителски кредит. Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в размер на 40.05%, както и годишен процент на разходите в размер на 48.20%. В чл. 31, ал. 3 от Общите условия по договора за потребителски кредит страните се съгласили, че длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху забавената сума за всеки ден забава. В чл. 33, ал. 2 от Общите условия било уговорено „Сити Кеш“ ООД да уведомява длъжника чрез писма, покани, съобщения или други документи, които ще се считат за получени от кредитора, ако бъдат изпратени на e-mail адрес или доставени на официалните адреси за кореспонденция, посочени от него при подписването на договора за кредит. Ответникът не е изпълнил в срок задълженията си по договора за кредит. С Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 13.01.2022 г. „Сити Кеш“ ООД, като цедент, е 1 прехвърлило своите вземания към длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера „АПС БЕТА България“ ЕООД, като вземането срещу длъжника било индидуализирано в Приложение №1 към договора за цесия. Твърди, че ответникът е бил уведомен за извършената цесия съгласно изискванията на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД. В случай, че съдът приеме, че уведомяване на длъжника за извършената цесия на посочения от него имейл адрес не е извършено надлежно, то моли да бъде прието за надлежно връчването на уведомлението с връчването на исковата молба. Иска се съдът да постанови решение, по силата на което да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сума в общ размер 899,07 евро (равностойността на 1758,43 лева), от които: 511,29 евро (равностойността на 1000 лева) – главница по договор за кредит №386335/07.01.2020 г., сключен между „Сити Кеш“ ООД и длъжника, вземанията по който са прехвърлени на ищеца по силата на договор за продажба и прехвърляне на вземания от 13.01.2022 г., ведно със законната лихва от завеждане на заявлението – 31.01.2025 г. до изплащане на вземането;

205,36 евро (равностойността на 401,64 лева) – договорна лихва за периода 07.01.2020 г. до 07.07.2021 г. и 182,42 евро (равностойността на 356,79 лева) - законна лихва за периода 07.07.2021 г. до 21.01.2025 г. Претендира разноски в заповедното и исково производство.

В предоставения по реда на чл. 131 ГПК срок, ответникът чрез назначения му особен представител, депозира отговор, в който изразява становище за недопустимост, евентуално – неоснователност на претенциите. Ищецът не ангажирал доказателства за уведомяването на длъжника, че е придобил вземането от „Сити кеш“ ООД, които са му го прехвърлили с цесия. От доказателствата по делото било видно, че ответницата-длъжник не е имала възможност да се запознае с материалите по делото, включително и с приложеното към исковата молба съобщение. Не можело да се приеме, че с получаването на документите по делото от страна на особения представител е налице съобщаване за цесията, тъй като последният се назначавал от съда именното защото лицето не може да бъде открито и на същото не може да се връчи исковата молба. Особеният представител упражнявал единствено процесуалните права на длъжника, като няма правомощия да представлява длъжника в други правоотношения извън упражняването на процесуалните му права в рамките на процеса, за който е определен за особен процесуален представител. Поради това намира, че договорът за цесия не е породил действия спрямо длъжника. Предявеният иск се явявал и неоснователен и недоказан. Липсвали доказателства за отпускане на кредит и че същият е усвоен от ответницата. Представеният договор за кредит не бил подписан от нито една от сочените страни, а представената разпечатка, озаглавена лог файл по договор за паричен заем №386335 и която не съдържала подписи на страните, също не представлявала документ, пораждащ права и задължения за страните, нито удостоверявал извършването на правно валидни действия. Не били представени и счетоводни документи удостоверяващи, че процесната сума е получена несъмнено от ответницата, като от приложената по делото разпечатка не ставало ясно дали същата е изготвена от „Сити кеш“ ООД или от друго лице.

Представената разписка за извършено плащане от „Сити кеш“ ООД по системата ePey единствено доказвала, че са преминали средства от сметката на соченото дружество по партидата на ответницата в системата, но не удостоверява, че същата е получила парите. В условията на евентуалност, ако съдът приеме, че ответницата е получила сумата от 1000 лева в заем от „Сити кеш“ ООД, прави възражение за изтекла погасителна давност. Общата 5годишна давност била изтекла на 08.01.2025 г. преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Освен това, предвидената в договора лихва в размер на 40,05% била прекомерно висока и поради неморално високия й размер – нищожна. Предвид горното, моли съда да прекрати производството като недопустимо – заведено от страна, която не е придобила правото на кредитор спрямо длъжника, евентуално – отхвърляне на предявения иск като недоказан и неоснователен.

В проведеното по делото открито съдебно заседание ищецът, редовно призован, не изпраща представител. Ответникът се представлява от особен представител, който поддържа направените с отговора възражения.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се 2 установи от фактическа страна следното:

Видно от представения договор за паричен заем №386335 от 07.01.2020 г. между „Сити Кеш“ ООД и В. С. А., по силата на който дружеството е предоставило на ответницата А. паричен кредит в размер на 1000 лева. Посочен е фиксиран ГЛП – 40,05% и ГПР – 48,20%. В договора е предвидено ищецът да върне сумата посредством 18 месечни вноски, всяка в размер на 90,58 лева, в срок от 18 месеца. В чл. 9, ал. 1 от договора е предвидено заемополучателят да плати и сума в размер на 90 лева за „Бързо разглеждане на искания кредит“, дължима на 02.09.2023 г., а в клаузата на чл. 9, ал. 2 от договора - сума в размер на 45 лева „Динамично плащане“, дължима на равни части през периода на кредита. С тези суми общият размер, който следвало заемополучателят да заплати на кредитора, възлиза на 1401,64 лева.

Представени са и общите условия на ищцовото дружество за заеми „Кредирект“, предоставяни чрез интернет.

От представената Разписка за извършено плащане № 200000020049699/07.01.2021 г.

(лист 32 от делото), се установява, че от страна на „Сити кеш“ ООД е извършен паричен превод към Изипей на сумата 1000 лева с получател В. С. А., като основание за превода е посочено „Заем съгл. дог. 386335“. Липсва отбелязване на получаването на сумата или подпис на заемополучателя.

С Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 13.01.2022 г. „Сити кеш“ ООД, като цедент, е прехвърлил на ищеца в настоящото производство - „АПС Бета България“ ЕООД вземане срещу ответника В. С. А. от 2018.36 лв. по договор №386335 от 07.01.2021 г., посочено в Приложение №1 към договора за цесия. От представеното пълномощно /л. 45 от делото/ е видно, че „Сити кеш“ ООД е упълномощило „АПС Бета България“ ЕООД да уведоми от негово име всички длъжници по всички вземания, които дружеството е цедирало /прехвърлило/, съгласно Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/, сключен на 13.01.2022 г. между „Сити кеш“ ЕАД, като продавач и „АПС Бета България“ ЕООД, като купувач.

От приложеното ч. гр.д. №263/2025 г. по описа на ШРС се установи, че ищецът подал по реда на чл. 410 от ГПК заявление на 31.01.2025 г., по което била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК №283/13.03.2025 г. за сумите, предмет на предявените в настоящото исково производство искове, както и за разноски в общ размер 54.37 лева, направени по заповедното производство. Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК.

При така установеното от фактическа страна, съдът приема от правна страна следното:

По допустимостта на исковете:

Исковете са предявени от „АПС Бета България“ ЕООД гр. София по реда и в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, след издаване по негово заявление в качеството му на кредитор срещу ответника В. С. А. в качеството му на длъжник, на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 283/13.01.2025 г. по ч.гр.д. №283/2025 г. на ШРС. Налице е идентичност на страните по заповедното и по 3 настоящото исково производство. Претендира се установяване на вземания, съответни на задълженията, посочени в заповедта за изпълнение. Ето защо, настоящият състав, предвид единството на настоящото и заповедното производство, приема, че исковете са допустими.

Относно възражението за ненадлежно уведомяване на длъжника за извършената цесия, настоящият състав намира следното: По делото е представено е пълномощно, с което цедентът е упълномощил цесионера за уведомяване на длъжника за извършената цесия.

Представено е писмено уведомление, изходящо от цесионера и адресирано до длъжника, за което липсват доказателства да е изпратено, респ. получено от длъжника. Дори и да се приеме, че цесията не е била съобщена лично на длъжника, то с връчването на настоящата искова молба на назначения на длъжника особен представител и съобразно представеното упълномощаване за уведомяване за цесията, следва да се приеме, че цесията е била надлежно съобщена на ответната страна. В решение №198 от 18.01.2019 г. по т. д.

№193/2018 г. на ВКС, І т. о. е постановено, че в хипотезата на осъдителен иск за заплащане на суми по договор за кредит, в исковата молба по който е обективирано изявление на банката-ищец, че упражнява правото си да направи целия дълг по кредита предсрочно изискуем, поради осъществяване на предвидените в договора или закона предпоставки, връчването на особения представител представлява надлежно уведомяване на длъжникаответник. В мотивите на решението ВКС е приел, че на основание чл. 47, ал. 6 ГПК при изпълнение на предпоставките по чл. 47 ГПК , ал. 1-5 с оглед охрана интересите на ответника на последния се назначава особен представител. Връчването на всички книжа по делото на ответника е надлежно, ако е направено на особения представител и от този момент се пораждат свързаните с факта на връчване правни последици. ВКС сочи, че следва да се има предвид, че последователно в практиката на ВКС (Решение № 148/02.12.2016 г. по т. д. № 2072/2015 г. на ВКС, I т. о., Решение № 25/03.05.2017 г. по гр. д. № 60208/2016 г. на ВКС, II г. о. и др.) се застъпва становище, че банката, ако не е уговорено друго, може да избере начин за връчване на горепосоченото изявление на длъжника, вкл. и чрез нотариална покана и той ще е редовно осъществен, ако е била проведена процедура по чл. 50 ЗННД вр. чл. 47 ГПК, ал. 1-5 отсъствието от адреса по чл. 47 ГПК се удостовери от длъжностното лице, а съобщенията се считат за връчени, т. е. и без да е необходимо назначаване на особен представител в нотариалното производство. Независимо, че в цитираното решение се обсъжда валидността на материалноправно изявление за предсрочна изискуемост, направено от банката чрез връчване на уведомление към искова молба, връчена на особен представител, назначен при условията на чл. 47, ал. 6 от ГПК, настоящият съдебен състав приема, че всички изложени в цитираното решение аргументи в подкрепа на тезата, че уведомлението за обявяване на кредита за предсрочно изискуем чрез получаване на исковата молба от особения представител, са относими и спрямо уведомлението за връчване на цесията. В случай на преустановяване на плащанията по кредита и на невъзможност длъжникът да бъде намерен на посочения от него в договора адрес, правата на кредитора са защитени с предвидените възможности за връчване на уведомлението или чрез нотариална покана по чл. 50 ЗННД, или чрез прилагане на процедурата по чл. 47, ал. 1-5 ГПК. От своя страна правото на защита на длъжника, било то спрямо цедента или спрямо цесионера, е 4 защитено, чрез назначаването на особен представител в исковото производство и то след стриктно провеждане на процедурата по връчване на уведомление, предвидена в чл. 47, ал.1–5 ГПК. По своята правна същност, както обявяването на кредита за предсрочно изискуем, така и прехвърлянето на вземането (цесията), представляват правопроменящи юридически факти, които заварват едно вече съществуващо правоотношение и въздействат върху него. При правопроменящите юридически факти промяната на облигационното правоотношение може да се свърже както с промяна на неговото съдържание (какъвто е случаят с обявяването на кредита за предсрочно изискуем), така и с промяна на правното качество (в хипотезата на цесия). Смисълът на разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и 4 от ЗЗД е максимално да бъде охранен интересът на длъжника и да не се дава възможност на кредитора да злоупотребява с правата, които получава чрез договора за цесия. В конкретния случай длъжникът се е преместил от посочения в договора адрес, посочен и като настоящ адрес, и не е известил кредитора за новия си такъв. Ако кредиторът беше решил да уведоми ответника за извършената цесия с нотариална покана и той не е намерен на адреса, посочен от него при сключването на договора, и в този случай нотариусът приложи разпоредбата на чл. чл. 50 ЗННД вр. чл. 47 ГПК, ал. 1-5 ГПК уведомлението за извършената цесия щеше да се счита за редовно връчено, без реално да е достигнало до знанието на длъжника. В съдебното производство е осъществена именно горната процедура - призоваването е по реда на чл. 47 от ГПК, но е направено нещо повече – назначен е особен представител. Да се приеме в този случай, че длъжникът не е надлежно уведомен за извършената цесия, означава, че му се дава възможност да черпи права от собственото си неправомерно поведение, а кредиторът се поставя в невъзможност да реализира вземането си в рамките на исковото производство, а това противоречи на принципа за равенство на страните пред закона, закрепен в чл. 9 от ГПК