Решение № 456 от 04.11.2021, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 456 гр. Бургас, 04.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Янко Н. Новаков при участието на секретаря Цветанка Р. Арнаудова в присъствието на прокурора Манол Георгиев Манолов (ОП-Бургас) като разгледа докладваното от Янко Н. Новаков Гражданско дело № 20212100100736 по описа за 2021 година

Производството е по чл. 2, ал. 1, т. 3 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди.

Ищецът Т.В.А., с ЕГН **********, с адрес *** със съдебен адрес гр.

Бургас, ул. „Гурко“ № 9, ет.2 - адв. Георги Сталев е предявил иск за осъждане на Прокуратурата на Република България да му заплати сумата от 150000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди поради това, че на 30.11.2012 г. по ДП № 91/2011 г. на ОСО при ОП – Бургас (ДП № 509/2011 г. на ОП - Бургас) му било повдигнато обвинение за престъпление по чл.142а, ал. 2, предл. ІІІ вр. чл. 142, т. 6, предл.VІ, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 4 от НК, преквалифицирано на 04.04.2013г. по чл.142а, ал. 4, предл. І и ІІ вр. ал. 2, вр. чл. 142, ал. 2, т. 6 вр. чл. 142а, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 от НК, тъй като след предаването му на съд бил оправдан с Присъда от 11.09.2015г. по НОХД № 1307/2013 г. на Специализирания наказателен съд, влязла в сила на 06.03.2020 г.

Ответникът Прокуратурата на Република България оспорва иска.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства и като съобрази разпоредбите на закона приема за установено 1 от фактическа и правна страна следното:

От приложеното НОХД 1307/2013 г. наказателен съд се изяснява следната обстановка: на

Специализирания

С постановление от 30.11.2012 г. по ДП № 91/2011 г. на ОСО при ОП – Бургас (ДП № 509/2011 г. на ОП - Бургас) ищецът Т.А. бил привлечен като обвиняем за това, че на 19.03.2011 г. като лице от състава на МВР участвал като помагач в извършено от лицата М.С.Г. и С.З.П. от гр. Б. противозаконно лишаване от свобода лицето на Х.П.Д. от гр. Б. престъпление по чл.142а, ал. 2, предл. ІІІ вр. чл. 142, т. 6, предл.VІ, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 4 от НК.

Спрямо ищеца била взета мярка за неотклонение „Подписка“.

С постановление от 04.04.2013 г. по същото производство обвинението било преквалифицирано по чл.142а, ал. 4, предл. І и ІІ вр. ал. 2, вр. чл. 142, ал. 2, т. 6 вр. чл. 142а, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 от НК, тъй като ищецът бил действал в качеството на извършител и деянието било извършено по особено мъчителен за пострадалия начин чрез нанасяне на продължителен побой, довел до средна телесна повреда.

С обвинителен акт от 22.08.2013 г. ищецът бил предаден на съд наред с останалите лица, посочени като съучастници. Така било образувано НОХД № 1307/2013 г. на Специализирания наказателен съд. По него били насрочени 16 заседания, в който били разпитани обвиняемите, множество свидетели, изслушани били и вещи лица.

С присъда от 11.09.2015 г. ищецът е признат за невинен по повдигнатото му обвинение.

След протест на прокуратурата било образувано въззивно НОХД № 236/2015 г. на Апелативния специализиран наказателен съд, приключило след насрочени шест заседания с потвърждаване оправдателната присъда по отношение на ищеца.

По повод касационен протест с Решение № 21 от 26.04.20217 г. по КНОХД № 1067/2016 г. ВКС е отменил присъдата и върнал делото за ново разглеждане.

След това било образувано ВНОХД № 136/2017 г на АСНС, по което след четири открити заседания била постановена Присъда № 6 от 2

08.12.2017 г., с която ищецът бил признат за виновен по повдигнатото му обвинение.

По повод касационна жалба присъдата е била отменена с решение от 17.10.2019 г. по КНОХД № 529/2019 г. на ВКС, а делото – отново върнато на въззивната инстанция.

По образуваното ВНОХД № 536/2019 г. на АСНС оправдателната присъда спрямо ищеца била потвърдена с Присъда № 1 от 19.02.2020 г., влязла в сила в частта, касаеща тази страна, на 06.03.2020 г.

И по досъдебното производство и в съдебната фаза ищецът е имал безупречно процесуално поведение. Дал е логични и смислени обяснения като не се е признал за виновен. Не е възпрепятствал разследването. Бил е представляван от адвокат. Явявал се е лично в насрочените съдебни заседания.

Той е имал качеството на обвиняем повече от 7 години и три месеца.

За негативните му изживявания по време на наказателния процес (в най-общ план) говорят свидетелите В.А. и И.К..

По повод твърденията в обстоятелствената част на исковата молба, че ищецът А. е останал без работа във връзка с повдигнатото му обвинение съдът отбелязва следното:

А. е бил уволнен дисциплинарно тъй като деянието, за което е бил разследван, е покрило състав на дисциплинарно нарушение (а не на престъпление). Заповедта на Директора на ОД на МВР – Бургас от 31.03.2013 г. за налагане на дисциплинарно наказание е била неуспешно атакувана пред административния съд, видно от Решение № 2004 от 12.11.2013 г. по адм. дело № 474/2013 г. на Административен съд – Бургас (л. 83-85). От справка в сайта на ВАС става ясно, че решението е било потвърдено на 26.06.2014 г. по адм. дело № 129/2014 г.

Затова претърпените от ищеца неудобства в тази връзка не подлежат на компенсация.

Предвид изложеното и на основание чл. 52 от ЗЗД съдът определя по справедливост дължимо на ищеца обезщетение по чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. І от ЗОДОВ в размер на 12000 лева. В останалата част до претендираната горница 3 от 150000 лева претенцията следва да бъде отхвърлена.

По разноските в настоящия процес:

Ищецът е заплатил държавна такса от 10 лева. Няма данни за платен адвокатски хонорар. Не е представен и списък по чл. 80 от ГПК.

С оглед постановения резултат и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК съдът присъжда на тази страна съдебноделоводни разноски в размер на 0,80 лева.

Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд

РЕШИ:

ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на Т.В.А., с ЕГН **********, с адрес***, със съдебен адрес гр. Бургас, ул.

„Гурко“ № 9, ет.2 - адв. Георги Сталев сумата от 12000 (дванадесет хиляди) лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди поради това, че на 30.11.2012 г. по ДП № 91/2011 г. на ОСО при ОП – Бургас (ДП № 509/2011 г. на ОП - Бургас) му било повдигнато обвинение за престъпление по чл.142а, ал. 2, предл. ІІІ вр. чл. 142, т. 6, предл.VІ, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 4 от НК, преквалифицирано на 04.04.2013г. по чл.142а, ал. 4, предл. І и ІІ вр. ал. 2, вр. чл. 142, ал. 2, т. 6 вр. чл. 142а, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 от НК, тъй като след предаването му на съд бил оправдан с Присъда от 11.09.2015г. по НОХД № 1307/2013 г. на Специализирания наказателен съд, влязла в сила на 06.03.2020 г.

ОТХВЪРЛЯ иска В ЧАСТТА над присъдения размер на главницата 12000 лева до претендираната горница от 150000 лева.

ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на Т.В.А., с ЕГН **********, с адрес гр.***, със съдебен адрес гр. Бургас, ул.

„Гурко“ № 9, ет.2 - адв. Георги Сталев съдебноделоводни разноски в размер на 0,80 лева (осемдесет стотинки).

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

4

Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________ 5