Решение № 6204 от 13.11.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6204 гр. София, 13.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-16 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елена Маврова при участието на секретаря Антоанета Н. Стефанова като разгледа докладваното от Елена Маврова Гражданско дело № 20221100100506 по описа за 2022 година

Предявен е иск от А. Б. П. срещу „А.Б.Ц.Е.“ ЕООД по чл. 31, ал.2 от ЗС, за заплащане на обезщетение на ползваните само от ответника съсобствени недвижими имоти, описани в решение № 94 от 13.01.2020г. по гр.д. № 4606/2018 г. на ВКС в размер на 25 100 лв., дължимо за периода 04.02. 1998 г. до датата на предявяване на исковата молба – 18.01.2022 г.

В исковата молба се поддържа, че въз основа на решението на ВСК, ищцата А.

Б. П. е собственик на 6/56 ид.части от описаните в него имоти, които ответникът ползва. Поддържа се, че с молба от 12.11.2020 г. депозирана в СРС производство по делба на съсобствените имоти, е поканила ответника да заплаща обезщетение. Твърди се, че ответникът й дължи месечен наем за земята и сградите, за това, че от 1998 г. неправомерно ползва цялата собственост еднолично, само в свой интерес, като препятства тя да упражни правото си да ползва имотите. Ответникът освен това неправомерно е декларирал в ДФ „Земеделие“, че цялата съсобственост е земеделска земя и той е неин едноличен собственик и получава суми от фонда на Европейския съюз за оказване на помощ на малките и средни земеделски стопани.

Ответникът „А.Б.Ц.Е.“ ЕООД оспорва исковата молба, като сочи, че не е канен да заплаща обезщетение, а отделно от това е дал възможност на ищцата да ползва част от имотите, съответстваща на обема на правата й. Сочи, че задължението за заплащане на обезщетение възниква с получаването на писмено поискване от лишения от възможността да ползва общата вещ съсобственик, каквото в случая няма. Отделно от това, сочи че е дал възможност на ищцата да ползва общата вещ заедно с него, като е 1 обособил във всеки имот част, съотвествуваща на дела на ищцата, включително в сградите, които тя може да ползва. Релевира възражение за погасяване на вземанията по давност.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и след преценка на събраните по делото доказателства, съобразно чл. 235 ГПК, намира за установено следното:

В разпоредбата на чл. 31, ал. 2 от Закона за собствеността, всеки съсобственик може да си служи с общата вещ съобразно нейното предназначение и по начин да не пречи на другите съсобственици да си служат с нея според правата им. В ал. 2 е предвидено, че когато общата вещ се използува лично само от някои от съсобствениците, те дължат обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени, от деня на писменото поискване.

Видно от решение от 13.01.2020 г., постановено по гр.д. № 4600–2018 г. на ВКС, ГК, II отд., след отмяната на решение от 05.06.2018 г. по в.гр.д. № 5843/2016 г. на СГС, II-в състав, е постановено делбата на допуснатите с горепосоченото решение недвижими имоти (за които 10 поземлени имота и сгради в с. Волуяк, Столична община се иска обезщетение за ползването в настоящето производство) да се извърши между търговско дружество „А.Б.Ц.Е.“ ЕООС и физическите лица А. Б. П. и А.Г.Б. при права 49/56 идеални части за търговското дружество, 6/56 идеални части за А. Б. П. и 1/56 идеална част за А.Г.Б..

Следователно, въз основа на съдебното решение е установено наличието на съсобственост между страните по настоящето производство.

Доколкото в производството по делба е заявена претенция за заплащане на обезщетение за ползването на имотите от страна на дружеството (видно от определение от 14.12.2020 г., постановено по гр.д. № 8311/2004 г. на СРС, 72 състав, е оставена без разглеждане молбата на А. П. за предявяване на претенции към „А.Б.Ц.Е.“ ЕООД за обезщетение за лишаване от ползването на имотите, като преклудирана), настоящият състав намира, че е налице индиция за наличието на покана до ответника.

От събраните по делото доказателства не се установява обаче, ответникът „А.Б.Ц.Е.“ ЕООД да е препятствал ищцата да ползва съсобствените имоти. Напротив, свидетелят И.С.Н. сочи, че работи в с. Волуяк, Стопански двор на бившето ТКЗС, като е запознат с имота на ответника. Фирмата в която работи ползва около 80 % от имота, а останалите 20 % са празни. Нито един от имотите на ответника не е заграден и свидетелят не знае да е имало конфликт за ползването на имотите с някой от съсобствениците.

Лично ползване по смисъла на чл.31 ал.2 от ЗС е всяко поведение на съсобственик, което възпрепятства или ограничава останалите съсобственици да ползват общата вещ, съобразно правата им, без да се събират добиви и граждански 2 плодове. (ТР № 7/2012 г. от 02.11.2012 г. по тълк. дело № 7/2012 г. на ОСГК на ВКС).

Хипотезата на чл.31 ал.2 от ЗС е частен случай на общата забрана по чл.59 от ЗЗД за облагодетелстване на едно лице за сметка на друго.

В случая, не се установи че ответникът пречи на ищцата да ползва имотите, което обуславя отхвърляне на предявения иск за заплащане на обезщетение на ползваните само от ответника съсобствени недвижими имоти, описани в решение № 94 от 13.01.2020г. по гр.д. № 4606/2018 г. на ВКС в размер на 25 100 лв., дължимо за периода 04.02. 1998 г. до датата на предявяване на исковата молба – 18.01.2022 г.

При този изход на спора, в полза на ответника следва да бъдат присъдени разноски за възнаграждение за адвокат, съобразно представения договор и преводно нареждане, в размер на 1539,60 лв. с ДДС.

Предвид изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения иск от А. Б. П., ЕГН **********, гр. София, ж.к.

„*******, срещу „А.Б.Ц.Е.“ ЕООД, ЕИК *******, представлявано от управителя Н.М., чрез адв. Т. Д., гр. София, ул. „*******, с правно основание чл. 31, ал.2 от ЗС, за заплащане на обезщетение на ползваните само от ответника на съсобствени недвижими имоти, описани в решение № 94 от 13.01.2020 г. по гр.д. № 4606/2018 г. на ВКС в размер на сумата от 25 100 лв., дължимо за периода 04.02.1998 г. до датата на предявяване на исковата молба – 18.01.2022 г.

ОСЪЖДА А. Б. П., ЕГН **********, гр. София, ж.к. „******* да заплати на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на А.Б.Ц.Е.“ ЕООД, ЕИК *******, представлявано от управителя Н.М., чрез адв. Т. Д., гр. София, ул. „*******, сумата от 1539,60 лв. с ДДС, представляваща разноски за възнаграждение за адвокат в настоящето производство.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

3