Решение № 135 от 07.08.2024, Районен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 135 гр. Ямбол, 07.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на трети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петранка П. Кирова при участието на секретаря Г. Б. М. като разгледа докладваното от Петранка П. Кирова Административно наказателно дело № 20242330200446 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалбата на М. Н. П. от гр. Сливен, подадена чрез редовно упълномощен адвокат, против Наказателно постановление № 230813-002077/21.03.2024 г., издадено от Началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Ямбол, с което на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП и Наредба № Iз-2539/17.12.2012г. на МВР, на жалбоподателя са наложени административни наказания глоба в размер на 750 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца, и е постановено отнемане на 18 контролни точки за нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП.

В жалбата са развити оплаквания за недоказаност на нарушението.

Твърди се, че улица „Изток“, по която се е осъществявало движението, не попада в границите на с. Окоп, поради което се счита, че жалбоподателят не е извършил вмененото му нарушение. По тези съображения се претендира за отмяна на НП и за присъждане на направените по делото разноски.

В с.з. жалбата се поддържа от редовно упълномощен адвокат, който пледира за отмяна на НП по изложените в нея съображения.

1

Чрез процесуалния си представител АНО оспорва жалбата . Издаденото НП намира за правилно и законосъобразно и пледира да бъде потвърдено.

Също претендира присъждане на разноски и прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

Във връзка с преписка относно констатирано нарушение на скоростта, на 21.12.2023г. св. П. – мл. автоконтрольор сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Ямбол, в присъствието на свидетелите П. и Д., съставил на жалбоподателя АУАН серия GА, № ....., за нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, изразяващо се в това, че на 14.10.2023г. в 15:22 часа в с. Окоп, по ул. И.“, управлява личния си лек автомобил „Тойота Рав 4”, с рег. № ....... със скорост 110 км/ч, при максимално разрешена за населено място 50 км/ч. В АУАН е посочено, че нарушението е установено и заснето със СПУКС, ARH CAM S1, № 120СС8А, и снимка № 0060299.

Актът бил съставен в присъствието на жалбоподателя след извършена справка относно собствеността на заснетия автомобил и след попълнена и подписана от него декларация от 21.12.2023г. за предоставяне на информация по чл.188 от ЗДвП, в която същият посочил, че на 24.10.2023г. в 15:22 часа лекият автомобил „Тойота Рав 4“ с рег. № ....., бил управляван лично от него.

Въз основа на така съставения АУАН и при идентично фактическо и юридическо описание на нарушението, на 21.03.2024г. срещу жалбоподателя е издадено обжалваното НП.

Към АНП са приложени и приети като доказателства протокол за използване на АТСС ARH CAM S1, № ....., с рег. № 823р-5939/18.10.2023г. за дата на използване 14.10.2023г., изготвен по образец и попълнен съобразно нормативните изисквания, разпечатка на снимка № 120СС8А/0060299 горепосоченото АТСС от 15:22 часа на 14.10.2023г. и докладна записка, в които са посочени същите данни за дата и място на нарушението , посока на движение на заснетото МПС и констатираната скорост на движение на описания НП автомобил от 110 км/ч.

От приложените към преписката удостоверение № 17.09.5126 от 07.09.2017г. на БИМ и протокол № 016-СГ-ИСИС/09.03.2023г. за извършена проверка на средство за измерване № 120ССС8А се установява, че 2 нарушението е установено с преносима система за контрол на скоростта, която съответства на одобрения тип и е технически изправна.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена от показанията на свидетелите П., П. и Д., както и от писмените доказателства по делото.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е допустима, тъй като е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от лице, което има право да обжалва.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

От процесуалноправна страна НП е законосъобразно. Издадено е от компетентен орган, в сроковете по чл.34 от ЗАНН, при спазени форма и ред за издаване. Съдържа и изискуемите от закона реквизити, в т.ч. точно и ясно фактическо и юридическо описание на нарушението. Както АУАН, така и издаденото въз основа на акта НП съдържат нормативно установените реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН, включително и съставомерните обстоятелства на вмененото нарушение, времето и мястото на извършването му – на ул. „Изток“ в с. Окоп. Същевременно наличните обстоятелства относно отчетената скорост на движение от 110 км/ч позволяват да се направи категоричен фактически извод за наказуемата скорост от 107 км/ч, при приспадане на толеранс за допустима грешка при измерването от 3 км/ч.

От материалноправна страна също не са налице основания за отмяна на НП.

Доказателствата по делото обосновават по безспорен начин факта на извършване на адм. нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП от страна на жалбоподателя, тъй като от съвкупния им анализ несъмнено се установява, че на 14.10.2023г. в 15:22 часа в населено място – по ул. „Изток“ в с. Окоп, същият е управлявал МПС по смисъла на параграф 6, т.12 от ДР на ЗДвП - л.а.

„Тойота Рав 4“, с рег. № У ....... със скорост на движение от 110 км/ч, и е санкциониран за управление на МПС в населено място със скорост от 107 км/ч след приспаднат толеранс от 3 км/ч, като наказуемата скорост надвишава с 57 км/ч максимално допустимата такава за движение в населено място, а именно – 50 км/ч. Съдът намира за безспорно установени както авторството на деянието, така обстоятелството, че същото е извършено в границите на 3 населеното място, доколкото по отношение на мястото на позициониране на използваната в случая преносима система събрания по делото доказателствен материал е безпротиворечив. Относно това обстоятелство показанията на свидетеля П., извършил позиционирането системата, кореспондират в пълна степен с отразените в протокола за използването й данни, и по категоричен начин сочат, че улица „Изток“, по която е заснето движението на автомобила, попада в границите на населеното място. По несъмнен начин е доказана и скоростта на движение на автомобила, тъй като същата е установена с одобрен тип автоматизираното техническо средство, преминало успешно последваща проверка и отговарящо на метрологичните изисквания.

Съобразно изискването на чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, за използването на конкретното АТС ARH CAM S1, № 120СС8А е съставен протокол рег. № 823р-5939/18.10.2023г. по утвърден образец, от който по безспорен начин се установяват мястото на контрол и точното местонахождение на АТСС, вкл. и обстоятелството, че същите са в границите на населеното място, посоката на движение на контролираните МПС и др., като протоколът е придружен и със снимка на разположението на уреда. Ето защо, за съда е безспорно установено, че с деянието си жалбоподателят е извършил описаното в АУАН и в НП адм. нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП и е осъществил административнонаказателния състав на чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП, предвиждащ за превишаване на разрешената максимална скорост на движение в населено място с над 50 км/ч административно наказание глоба в размер на 700 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца, като по отношение на глобата е предвидено, че за всеки следващи 5 км/ч превишение на скоростта, както е в случая, размерът й се увеличава с 50 лева.

Т.е., доколкото наказуемата скорост на движение е 107 км/ч, размерът на глобата от 750 лева се явява правилно определен. Предвид на това, че размерите на наказанията са фиксирани, те не могат да бъдат предмет на преценка, поради което няма основание за изменяне на НП чрез ревизиране техните размери.

Броят на отнетите контролни точки също е определен в съответствие с разпоредбата на чл.6, ал.1, т.12 от наредба № Із-2539 от 17 декември 2012 г. за определяне първоначалния максимален размер на контролните точки, 4 условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение. Т.е., липсва основание за изменяне на НП в тази му част.

При този изход на делото, доколкото направеното от жалбоподателя оспорване се явява неоснователно и подлежи на отхвърляне, основателно се явява искането за присъждане на разноски, направено от процесуалния представител на АНО. Затова в тежест на жалбоподателя следва да се присъди сумата от 120 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Водим от горното и на осн. чл. 63, ал. 2, т.5 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

П О Т ВЪ РЖ Д А ВА Наказателно постановление

№

23-0813002077/21.03.2024 г., издадено от Началника на сектор „Пътна полиция“, с което на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП, на М. Н. П. от гр. Ямбол, ул.

„И****“ № ****, ЕГН **********, са наложени административни наказания глоба в размер на 750 (седемстотин и петдесет) лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца, и на основание Наредба № Iз2539/17.12.2012г. на МВР, е постановено отнемане на 18 (осемнайсет) контролни точки, за нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА М. Н. П., с посочени по-горе данни, ДА ЗАПЛАТИ на ОД на МВР – Ямбол сумата 120 (сто и двайсет) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Р е ш е н и е т о ПОДЛЕЖИ на касационно обжалване пред

Административен съд - Ямбол в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________ 5