Определение № 1348 от 23.07.2026, Районен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1348 гр. Варна, 23.07.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 4 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Атанас Шкодров като разгледа докладваното от Атанас Шкодров Частно наказателно дело № 20263110203153 по описа за 2026 година

Съдът, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано на осн. чл. 243 ал.5 от НПК по жалба на непълнолетния И. К. В.,действащ със съгласието на майка си Яница И. Ж. чрез процесуален представител срещу постановление на прокурор при ВРП от 02.07.2026г., с което е прекратено наказателното производство по досъдебно производство № 1740/2025г. на 03 РУ ОДМВР Варна за извършено престъпление от общ характер по чл.129 ал.1 от НК.

С жалбата се излага несъгласие с възприетата от прокурора фактическа обстановка и се оспорва в останалата част относно налагането на възпитателни мерки по отношение на непълнолетните извършители. Прави се искане за отмяна постановлението на ВРП и връщане за повдигане на обвинения.

Съдът, за да се произнесе взе предвид следното:

Досъдебното производство е образувано на 18.12.2025г., и е водено за престъпление по чл. 129 ал. 1 от НК за това че на 22.10.2025 г в гр. Варна е причинена средна телесна повреда на И. К. В., изразяваща се в счупване на централни горни резци, с отсъствие на фрагменти около 2/3 от обема им, вкл. режещите им ръбове, обусловило трайно затрудняване на дъвченето и говоренето.

При преценка на събраните материали по делото прокурорът е възприел следната фактическа обстановка:

Непълнолетните свидетели И. К. В. и Г. Е. М. били ученици в девети „е“ клас на ПГСАГ „Васил Левски“, гр. Варна, като двамата били в обтегнати отношения.

На 22.10.2025 г. около 12:00 часа, по време на часа по физика, св. И. В. седял на четвърти последен чин, докато св. Г. М. стоял в същата редица - на първия чин. Към края на учебния час двамата непълнолетни започнали да си разменят остри реплики на висок тон, да се дразнят и закачат взаимно, като св. Г. М. отишъл до св. И. В. и взел раницата му за училище. След това св. Г. М. се върнал на мястото си, а св. И. В. го последвал, за да вземе 1 учебната си чанта. Когато отново седнал на последния чин, св. И. В. започнал да отправя обидни реплики към св. Г. М., включително псувни по адрес на майка му. Последният станал и се приближил към св. И. В.. Тогава св. Г. М. извършил движения с юмрук, а след това и с крак по посока на лицето му без да го удря, които наподобявали ударни техники от бойните изкуства. След това св. Г. М. избутал с ръка св. И. В. в „областта на рамото. Тогава последният станал от мястото си, при което двамата непълнолетни започнали да се бутат и дърпат един друг. По време на сборичкването помежду им, св. Г. М. хванал с ръце св. И. В. през кръста. След това го завъртял по посока на стената, при което двамата загубили равновесие и св. И. В. се ударил в стената на стаята. В резултат на удара И. В. получил счупване на короните на централните горни резци, с отсъствие на фрагменти около 2/3-ти от обема им, вкл. и режещите им ръбове, кръвонасядане по брадата. Поведението на непълнолетните било възприето от съучениците им — свидетелите К. К. И. и Д. Д. М.

В хода на досъдебното производство като свидетели са били разпитани И. К. В., на когото са разяснени правата по чл. 75 и сл. по НПК, Г. Е. М., К. К. И., Д. Д. М., К. К. Й. учител по физика в ПГСАГ „Васил Левски“, С. П. Я. - психолог в ПГСАГ „Васил Левски“, О. М. - учител по немски език в ПГСАГ „Васил Левски“, О.Ю. Н. - директор на ПГСАГ „Васил Левски“, Д. А. Н. - хигиенист в ПГСАГ „Васил Левски“.

За установяване характера на телесните увреждания, е била назначена и изготвена съдебномедицинска експертиза, съгласно която И. В. е получил травматични увреждания счупване на короните на централните горни резци, с отсъствие на фрагменти около 2/3-ти от обема им, вкл. и режещите им ръбове, довело до трайно затруднение във функцията на дъвченето и говора за период надхвърлящ един месец. В този смисъл уврежданията представляват средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал. 2, вр. с ал. 1 от НК.

Разпитан като свидетел, Г. М. изразил съжаление за постъпката си. По отношение на същия е била назначена и изготвена комплексна съдебнопсихиатрична и психологическа експертиза, от заключението на която е видно, че непълнолетния (макар и да може да носи наказателна отговорност) с оглед на възрастта си не е стабилизирал самоконтрола над поведението си, като същият е извършил деянието поради „увлечение “.

За непълнолетния Г. М. е приложена справка от инспектор при Детска педагогическа стая /ИДПС/ към Трето РУ на ОД на МВР - Варна, от която е видно че същият се води на отчет в ДПС на съответно районно управление на ОД на МВР - Варна и са му били налагани възпитателни мерки по чл.13 от ЗБППМН.

Представителят на ВРП е приел, че в настоящия случай, от обективна страна поведението на св. Г. М. разкрива признаците на извършено престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.

Коментирал е, че нанесената средна телесна повреда не следва да се квалифицира като такава извършена по хулигански подбуди. За да бъде осъществен квалифицираният състав на престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК е необходимо да се установи, че св. Г. М. с действията си е целял да покаже явно неуважение към обществото, пренебрежение към правилата на морала и към човешката личност.

Причиняването на телесно увреждане по хулигански подбуди предполага отсъствие на отношения на вражда /в този смисъл е Р-600-79-П НО ВКС/.

Прокурорът е приел, че от доказателствата по делото основният мотив на св. Г. М. е 2 бил да се засегне св. И. В., а не да се демонстрира незачитане на правни норми, явно неуважение към обществото, пренебрежение към правилата на морала и към човешката личност, чрез посегателство върху телесната неприкосновеност. В случая е налице личен мотив, довел до пререкание между двамата непълнолетни, в резултат на което е нанесено телесното увреждане.

След анализ на събраните в хода на разследването доказателства преедставителят на ВРП е формирал извод, че досъдебно производство следва да се прекрати, тъй като спрямо св. Г. М. приложение следва да намери разпоредбата на чл. 61 отНК, доколкото проявата му е плод на „увлечение ". Същият не е преценил в достатъчна степен характера и последиците от действията си, като деянието му е резултат от незрялост, липса на достатъчно житейски опит и импулсивност. От друга страна, деянието не представлява голяма обществена опасност с оглед чистото съдебно минало на св. Г. М./същият е неосъждан, в момента срещу него не се водят наказателни производства/.

Въз основа на изложеното прокурорът е приел, че спрямо престъпна проява на непълнолетния Г. М., извършена поради „увлечение“ на този етап от неговото развитие все още може успешно да бъде въздействано чрез прилагане на съответните възпитателни мерки по реда на ЗБППМН, поради което и досъдебното производство за престъпление от общ характер следва да бъде прекратено на това основание, а материалите по делото - да бъдат изпратени на Местната комисия за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните за налагане на подходящи възпитателни мерки.

Съдът напълно споделя изводите на ВРП по отношение на изведената фактическа обстановка, анализа на доказателствата и извода за осъществен състав на престъпление по чл.129 ал.1 от НК от непълнолетно лице, спрямо което следва да се приложат мерките по ЗППМН.

В жалбата на В. не се сочат факти, които да не са били предмет на разследване до момента, както и не се сочат нови доказателства, които да бъдат събрани в хода на досъдебното производство, а единствено се изразява несъгласие с изводите на прокурора за прилагане на възпитателни мерки.

В тази насока следва да се отбележи, че преставителят на ВРП е изложил подробни и задълбочени мотиви, които се споделят напълно от състава на съда и не е необходимо тяхното преповтаряне.

В допълнение към визираното от прокурора може да се посочи и, че според изготвилия характеристичната справка ИДПС причината за извършеното деяние от непълнолетния Г. М. е „лекомислие“.

От друга страна, макар извършеното да е съставомерно и несъмнено укоримо, не се касае за деяние с такава степен на обществена опасност, която да налага реализиране на наказателна отговорност по общия ред. По делото не са установени тежки допълнителни вредни последици извън причинената телесна повреда.

Случаят не сочи на трайно формирана престъпна ориентация, а на инцидентна, макар и недопустима, проява на агресия. В тази връзка следва да се посочи, че съобразно показанията на М.М., Кр.Й, О.М., Кр.И.ов и Д.М. по отношение на М. са били употребени ругатни и псувни от които същият се засягал в значителна степен и са допринесли за настъпването на съставомерният резултат.

3

В този смисъл и съдът напълно споделя изводите на прокурора, че воденото наказателно производство следва да бъде прекратено на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл.

24, ал. 1, т. 1 от НПК и чл.61 от НК.

Водим от гореизложеното и на основание чл.243 ал.6 т.1 от НПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА постановление на прокурор при ВРП от 02.07.2026г., с което е прекратено наказателното производство по досъдебно производство №1740/2025г. на 03 РУ ОДМВР Варна .

ДП № 1740/2025г. по описа на 03 РУП ОДМВР Врана, да бъде върнато на ВРП ведно с препис от настоящото определение, след влизането му в сила.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване или протест пред ВОС в 7-дневен срок от получаване на съобщението.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

4