Решение № 587 от 05.04.2023, Районен съд - Пловдив

Мотиви към Решение № 587 от 05.04.2023 г., постановено по НАХД № 1711/2023 г. по описа на Районен съд – Пловдив, НО, Пети състав Пловдивска районна прокуратура е внесла с мотивирано постановление предложение В. М. Г. да бъде освободен от наказателна отговорност, като му се наложи административно наказание по реда на чл. 78а НК, за това, че на 19.06.2022г. в бензиностанция „ОМВ “, находяща се в гр. Пловдив, обл.

Пловдив, бул. „България“ № 97, по хулигански подбуди е причинил другиму на Н.П.С., с ЕГН: ********** от гр. *** лека телесна повреда, изразяваща се в наличие на кръвонасядания и охлузвания в областта на горните крайници, довели до причиняване на болка и страдание без разстройство на здравето – престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12 вр. чл. 130, ал. 2 от НК.

В хода на съдебните прения защитникът на обв. Г. – адв. Н. моли на подзащитният й да му бъде наложено административно наказание глоба в минимален размер.

Обвиняемият в правото си на лична защита заявява, че поддържа казаното от защитника си. Признава се за виновен. Изразява съжаление за случилото се. С последната си дума моли да му се наложи административно наказание в минимален размер.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА

Обвиняемият В. М. Г. е роден на *** г. в гр. ***, с адрес за призоваване: гр. ***, ул. „В***, ***, български гражданин, със средно образование, работещ, неженен, неосъждан, ЕГН: **********.

Свидетелят Н.П.С. работел като обслужващ персонал в бензиностанция „ОМВ“, находяща се на адрес гр. Пловдив, бул. „България“ № 97. Същият бил на работа за времето от 19:00 часа на 18.06.2022 г. до 07:00 часа на 19.06.2022 г. заедно с колегата си св. А.С..

На 19.06.2022 г., около 04:45 часа, в търговската част на бензиностанцията влязъл обв. В. Г., във видимо нетрезво състояние, който искал да използва тоалетната на обекта. Междувременно в същия този момент св. Н.С. излизал от офисните помещения, които били съседни на тоалетната и тъй като последната била току що измита и дезинфекцирана, св. Н.С. помолил обв. В. Г. да изчака няколко минути, преди да я използва.

Обвиняемият обаче не послушал казаното от св. С. и тръгнал в посока към офисните помещения на бензиностанцията, до които достъпът за външни 1 лица бил забранен. Свидетелят Н.С. на няколко пъти се опитал да каже на обв. В. Г., че е сбъркал посоката, но последният не го послушал и влязъл в коридорната част на офиса. Виждайки го св. С. го последвал и тръгнал след него, повтаряйки му няколкократно, че нямал право да влиза там, при което обв. В. Г. се обърнал и започнал да го бута с тялото си, след което го хванал за ръцете в областта на предмишниците и започнал силно да го стиска, като през цялото време повтарял на висок тон, на всеослушание, че никой не можел да го спре. Също така му заявил, че бил „мишка“ и го питал кой бил той, че да му забранявал. В резултат от бутането обв. В. Г. успял да повали на пода св. Н.С., след което го хванал с ръце в областта на шията и започнал да го души със сила.

Виждайки това, колегата му св. А.С. натиснал паник бутона на СОТ-а, обслужващ обекта и се обадил на ЕЕНСП - 112, за да съобщи за случилото се.

Няколко минути по - късно в търговския обект пристигнали служители на охранителна фирма „СОТ – 161“ - свид. М.Г. и И.Г., които се намесили и със задружни усилия прекратили неправомерните действия на обв. В. Г., след което го извели пред търговския обект. Около пет минути по - късно дошъл и АП - 435 към 03 РУ при ОДМВР - Пловдив, в състав - св. Г.Д. и св. Ж.Ж., които задържали и отвели обв. Г. в сградата на 03 РУ при ОДМВР - Пловдив.

Там на място същият бил тестван за употреба на наркотични вещества и алкохол, като пробата за алкохол отчела 2,04 промила на хиляда в издишания от обв. Г. въздух. Със Заповед за полицейско задържане с рег. № 438зз 162/2022г. на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР обв. Г. бил задържан за срок от 24 часа.

Вследствие на бутането и стискането с ръце от страна на обв. В. Г., на св. Н.С. били причинени следните травматични увреждания - кръвонасядания и охлузвания в областта на горните крайници. Тъй като пострадалият Н.С. изпитвал болка, той посетил спешния кабинет към УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД - гр. Пловдив, където бил прегледан и диагностициран.

С протокол за доброволно предаване от 20.06.2022г. св. Н.С. предал за нуждите на разследването 1 /един/ брой съдебномедицинско удостоверение СМУ с № 670/2022г., издадено на негово име.

С протокол за доброволно предаване от 11.07.2022г. управителят на бензиностанция „ОМВ“, находяща се в гр. Пловдив, бул. „България“ № 97 Х.П.Х. предал за нуждите на разследването следното веществено доказателство, а именно: 1 /един/ брой флаш памет с надпис „Maxell“, съдържащ записи от камери за видеонаблюдение намиращи се в обекта. В хода на разследването бил извършен подробен оглед на посоченото веществено доказателство - 1 /един/ брой флаш - памет с надпис „Maxell“, съдържащ записи от охранителни камери за видеонаблюдение, поставени в гореспоменатия търговски обект.

Видно от приложеното по делото заключение на изготвената съдебномедицинска експертиза /СМЕ/ по писмени данни е, че при станалия инцидент 2 на 19.06.2022г. на пострадалия Н.П.С. са били причинени следните травматични увреждания - кръвонасядания и охлузвания в областта на горните крайници, които поотделно и в съвкупност са му причинили болка и страдание, без разстройство на здравето, т.е. лека телесна повреда по см. на чл.130, ал.2 от НК.

Видно от приложеното по делото заключение на изготвената комплексна съдебно - психиатрична и психологична експертиза /СППЕ/ на обв. В. М. Г. е, че същият не се води на диспансерно наблюдение в ЦПЗ – Пловдив. При обв. Г. е налице F10.0 - Психически и поведенчески разстройства, дължащи се на употреба на алкохол. Вредна употреба.

Обикновено алкохолно опиване. Вещото лице – специалист посочва още, че към момента на инкриминиране на настоящето деяние - 19.06.2022г., както и след това, обв. В. Г. е могъл да разбира свойството и значението на извършеното, както и да ръководи постъпките си. Поведението му е било повлияно от приетото преди това количество алкохол. Обвиняемият може да възприема и възпроизвежда фактите от значение за делото и да дава достоверни обяснения за тях, както и да участва в наказателния процес. При обв. В. Г. не е налице разстройство на възприятията, при което да се нарушава правилното му възприятие към външния свят. Той е бил под влияние на приетото количество алкохол, което не е довело до помрачение на съзнанието. Поведението му не е било болестно мотивирано, както и липсват данни за продължително или краткотрайно разстройство на съзнанието.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА

Гореизложената фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от изричните признания на В. М. Г., дадени при разпитите му като обвиняем на ДП, показанията на свидетелите Н.П.С., А.А.С., М.С.Г., И.М.Г.

Г.К.Д., Ж.И.Ж., дадени на ДП и приобщени по реда на чл. 378, ал.2 НПК; заключенията на съдебно - медицинската експертиза и КСППЕ, както и от приобщените по надлежния ред писмени доказателства, сред които свидетелство за съдимост, характеристична справка, протокол за доброволно предаване.

Съдът цени като веществено доказателство и приобщената по надлежния ред 1 /един/ брой флаш памет с надпис „Maxell“, съдържаща записи от камери за видеонаблюдение намиращи се в процесния обект.

В посочените доказателствени материали не се съдържат противоречия, същите еднопосочно и безпротиворечиво установяват фактическата обстановка, изложена в обстоятелствената част на мотивираното постановление и призната от обвиняемия, поради което и по аргумент за обратното от чл. 305, ал.3 НПК не се налага по-детайлното им обсъждане.

ОТ ПРАВНА СТРАНА

3

С оглед гореизложената фактическа обстановка се установява, че обвиняемият Г. е обективирал поведение, което изпълнява съставомерните признаци на престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12 , вр. чл. 130, ал. 2 НК, тъй като на 19.06.2022г. в гр. Пловдив, по хулигански подбуди е причинил на Н.П.С., лека телесна повреда, изразяваща се в наличие на кръвонасядания и охлузвания в областта на горните крайници, довели до причиняване на болка и страдание без разстройство на здравето

По делото е безспорно установено, че в пряка причинна връзка с действията на обвиняемия е причинен съставомерния обществено опасен резултат - лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болка и страдание без разстройство на здравето.

Телесната повреда е нанесена с пряк умисъл като форма на вина. Тук следва да се съобрази и спецификата на умисъла при посегателствата срещу личността. Както доктрината, така и съдебната практика са последователни в становището, че за умисъла при телесните повреди е характерна известна неопределеност - деецът цели последици от даден вид /с неконкретизирано съдържание/, като не съзнава в каква степен ще засегне охраняваните обществени отношения, и той реализира действия за постигане на различни резултати, като иска настъпването, на който и да е от тях.

Също така съгласно трайната съдебна практика за формата и съдържанието на умисъла при телесните повреди се съди от средствата, с които е извършено деянието, от броя, насоката, силата и интензивността на ударите, от мястото на нараняването и неговата уязвимост, от разстоянието, от което се посяга на жертвата, медико-биологичните особености на причинените на жертвата наранявания, както и от комплексната оценка на всички обстоятелства за извършеното престъпление, включително и предшестващото поведение на виновния и пострадалия.

С оглед гореизложеното и като съобрази особеностите на конкретния случай, то настоящият състав намери, че обвиняемият е действал с пряк неопределен умисъл за причиняване на телесна повреда, като в конкретния случай следва да отговаря за реално причинения резултат, а именно лека телесна повреда по чл. 130, ал. 2 НК.

Налице е и съставомерният квалифициращ белег, деянието да е извършено по хулигански подбуди.

Още в Постановление № 2 от 16.12.1957 г. на Пленума на ВС, изм. и доп. с ПП № 7 от 06.07.1987 г. касаещо някои въпроси за умишлените убийства са разграничени две хипотези, при които са налице хулигански подбуди. Тези две хипотези са възприети и в последваща казуална практика на ВКС, обективирана в редица решения включително - Решение № 264 от 26.06.2014 г. по нак. д. № 361/2014 г. на ВКС, Решение 96/2017 по н. д 278/ 2017 на ВКС, Решение № 410/04.12.2013 по дело № 1479/2013 на ВКС, НК, II 4 н. о., Решение № 401/10 ноември 2014 г. на ВКС, Решение № 42/24 март 2014 г. по нак. д. № 2301/2014 г. на ВКС.

Първата хипотеза е налице, когато телесната повреда е предшествана или съпроводена от хулигански действия, които са подтикнали дееца да я причини. Тогава предшестващите и съпровождащите хулигански действия се обхващат от състава на телесната повреда, ако са извършени с едно деяние.

Когато са извършени по различно време и с отделни деяния, налице е реална съвкупност. Във всеки случай преценката дали е налице първата хипотеза на телесна повреда по хулигански подбуди изисква изследване на действията, които предшестват или съпътстват посегателството срещу личността.

Тези действия може да са насочени както срещу същото лице, на което се нанася телесна повреда, но може и да имат съвсем различен обект (викове, псувни, ругатни, неприлични жестове, чупене на имущество, предизвикване на скандал на публично място и др.), като причиняването на телесната повреда се явява резултат или своеобразна кулминация на тези непристойни действия.

Втората основна хипотеза според ППВС № 2/1957 г. на хулигански подбуди е налице, когато убийството/телесната повреда не са съпътствани от хулигански действия, извършени при условията на идеална съвкупност, но за сметка на това телесната повреда е причинена по мотиви, изразяващи явно неуважение към обществото, пренебрежение към правилата на общежитието и телесната неприкосновеност.

Типични примери на втората хипотеза са случаите, когато телесната повреда е причинена с цел да се демонстрира на жертвата, че не е недосегаема и може да бъде наказана от дееца; с цел да се наложи собственото чувство за обществен ред и справедливост, лично да се въздаде незабавно възмездие или като проявна форма на чувство за собствена непогрешимост и пълна невъзприемчивост към критика от други лица, въпреки че тя е основателна.