Решение № 972 от 29.07.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 972 гр. София, 29.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-6, в публично заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Елена Радева при участието на секретаря Антоанета Н. Стефанова като разгледа докладваното от Елена Радева Търговско дело № 20221100901205 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Претенция за реално изпълнение чл.79, ал.1 ЗЗД.

В исковата си молба ищецът „П.“ АД(н), ЕИК*******, твърди, че на 28.11.2014г. между община Тервел, в качество на възложител и съдружниците в ДЗЗД „С.“, като изпълнители, е сключено на основание чл.41 ЗОП и в изпълнение на решение №121/07.03.2014г. на Кмета на община Тервел, договорно споразумение №194/28.11.2014г. с предмет изпълнение на разширението и реконструкция на пречиствателна станция за отпадъчни води – гр.Тервел. Освен настоящият ищец останалите съдружници в ДЗЗД са „П.Г.“ ЕООД, ЕИК ******* и „У.Е.П.“ ЕООД, ЕИК *******.

Ищецът твърди, че с рамково споразумение, сключено между него и ответника „К.В.“ АД, на 31.05.2017г., страните са се съгласили да сключат допълнителни споразумения във връзка с уреждане на отношенията си по няколко обществени поръчки.

Със споразумение №1 от 31.05.2017г., допълнено с анекс №1/10.11.2017г. и Анекс №2/10.11.2017г. са уредени отношенията по обществена поръчка, чийто предмет е изпълнението на проект „Разширение и реконструкция на пречиствателна станция за отпадъчни води гр.Тервел“.

Съгласно споразумение от 12.09.2016г., между ДЗЗД „С.“, като цедент и „П.“ АД, като цесионер, е сключен договор за цесия ( Цесия 1), по силата на който цедентът „С.“ прехвърля на цесионера част от свое вземане спрямо община Тервел, произтичащо от договора за обществена поръчка, с предмет 1 проект „Разширение и реконструкция на пречиствателна станция за отпадъчни води гр.Тервел“, в размер на 2 678 760,37лв.

Ищецът твърди, че на 13.09.2016г. „П.“ АД, като цедент, прехвърля на „П.“ АД, като цесионер, по силата на договора за цесия ( Цесия 2) вземане в размер на 557 050,37лв.

Ищецът твърди, че на 13.09.2016г. е сключен договор за цесия (Цесия №3), по силата на който настоящият ищец „П.“ АД, като цедент, прехвърля на настоящия ответник „К.В.“ АД, като цесионер, останалата част от вземането си от община Тервел, в размер на 2 121 710лв.

Ищецът твърди, че в споразумение №1/31.05.2017г. е прието, че във връзка с договора за цесия под №3, страните извършват прихващане помежду си, със задължения на „П.“ АД към „К.В.“ АД, във връзка със сключен между тях договор за СМР. Посочено е, че прихващането ще се осъществява до приемане за заплащане на сертификат за извършени СМР от община Тервел, след който останалите чисти суми за получаване от „К.В.“ АД по договор за цесия №3, са в размер на 175 000лв., за сертификати за СМР и още не помалко от 175 000лв. – от задържани суми по договор за обществена поръчка и/ или договор за СМР, като основание – 10% за добро изпълнение.

Твърди, че с процесното споразумение страните са уговорили сроковете за заплащане на сумата от 350 000лв., както следва: 175 000лв – от последните приети/платени от община Тервел сертификати за СМР и 175 000лв. – след заплащане от община Тервел на задържаните суми за добро изпълнение на договора за обществена поръчка. Твърди, че въпреки наличието на основание за плащане от страна на ответника, такова не е осъществено, поради което моли съда да постанови решение, с което осъди ответника да заплати съдебно заявената сума, ведно със законната лихва и разноските по делото.

В срока за отговор ответникът „К.В.“ АД прави възражение за нередовност на исковата молба, като твърди, че от направеното изложение от ищеца не става ясно въз основа на кои факти се твърди пораждане на претендираните да са изискуеми вземания.

При условие на евентуалност оспорва основателността на претенцията, а именно:

Не спори, че на 14.12.2016г. по партидата на ищеца е вписано пристъпване към изпълнение по реда на ЗОЗ, като на дружеството е назначен управител по смисъла на ЗОЗ и именно този управител е подписал споразумението за плащане от 31.05.2017г. Твърди, че поради специфичната фигура на управителя по ЗОЗ същият има правомощия, които са насочени към събиране на задължението, което е обезпечено по реда на ЗОЗ, като този управител е назначен от „БЪЛГАРСКАТА БАНКА ЗА РАЗВИТИЕ“ АД, чието съгласие е вписано па партидата на дружеството. Твърди, че е налице ограничение на правомощията на този управител при осъществяване на представителството на заложения длъжник и това е причината да се изрази съгласие, че плащането, което ищецът претендира ще постъпи по сметката на депозитаря в изпълнение на задълженията на ищеца към заложния кредитор.

Ето защо, твърди ответникът, споразумението представлява договорна 2 делегация, по силата на което ответникът е поел задължение да замести плащането към ищеца с плащане към трето за спора лице. Поради това твърди ответникът, титуляр на вземането не е ищецът, а заложният кредитор, който не е предявил иск и заявява, че не е налице основание да се коментира основателността на такава хипотетична претенция.

Другото възражение по основателността на иска е това, че плащането е под условие от отлагателен характер, съгласно чл.3, ал.2 от споразумението и това е така, тъй като страните са уговорили, че: “С оглед описаното в предходното изречение, страните се съгласяват да се извърши прихващане за всички суми за задълженията по Цесия 3 към ПОНС срещу задължения на ПОНС към „К.В.“ АД по договора за СМР. Такова прихващане ще се осъществява до приемане за плащане на сертификат за извършени СМР от община Тервел, след който останалите чисти суми за получаване от „К.В.“ АД по Цесия 3 са в размер на не по-малко от 175 000лв. – за сертификати за СМР и не по- малко от 175 000лв – за задържани суми по договора за обществена поръчка и/ или договора за СМР, като основание – 10% за добро изпълнение“. Опирайки се на този цитат от постигнатия между страните регламент на отношенията, ответникът твърди, че тези прихващания не са осъществени, а това означава, че дори и това задължение да съществува не е настъпила неговата изискуемост.

Третото възражение на ответника, въведено при условие на евентуалност, при условие, че се установи, че задължението на ответника се установи да съществува, заявява, че има вземане спрямо ищеца, чийто размер надвишава претендираната сума.

Прави искане за конституиране като помагачи на посочените лица, обосновавайки интерес от това процесуално действие с множеството правоотношения между тези лица, по които има неуредени отношения и това налага участието им в процеса, за да бъдат обвързани от мотивите.

В допълнителната искова молба ищецът оспорва възраженията на ответника, протИ.поставя се на въведеното правопогасително възражение за прихващане, като заявява, че поради факта, че ищецът е в открито производство по несъстоятелност вземанията спрямо него следва да бъдат предявени по реда на ТЗ.

Ответникът не подава допълнителен отговор на допълнителната искова молба.

По възраженията на ответника за нередовност на исковата молба.

По виждане на състава ищецът, според възможностите си, е описал фактическа обстановка, но макар и многословно, от направеното изложение става ясно, че ищецът претендира заплащане на сумата от 350 000лв. общо, на договорно основание, като в дадените разяснения в допълнителната искова молба пояснява, кой е източникът на вземанията и обосновава настъпване на тяхната изискуемост.

Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупността им, намери за установено следното:

3

Относно статута на ищеца по делото.

От събраните по делото доказателства и направената от съда служебна справка в ТРРЮЛНЦ се установява, че ищецът е търговско дружество, по отношение на което е постановено решение по чл.710 ГПК, вписано в ТРРЮЛНЦ на 13.12.2021г.На ищеца е назначен като синдик И. В. В., което обстоятелство също е вписано в ТРРЮЛНЦ на 19.05.2022 година.

По отношение на възможността синдикът да представлява дружеството в производствата, в които последното участва като страна е налице изрична норма в закона, а именно чл.658, т. 8 ТЗ, съгласно която в тези производства синдикът представлява предприятието и може да завежда искове от негово име.

Въз основа на представените от ищеца и ответника писмени доказателства, чиято истинност не е оспорена в процеса се установят следните обстоятелства:

По делото не е налице спор относно това, че 12.09.2016г. ДЗЗД „С.“ с БУЛСТАТ *******, представлявано от М.М., в качество на цедент, прехвърля на настоящия ищец „П.“ АД, ЕИК *******, в качество на цесионер, част от свое вземане, което има спрямо община Тервел, с оглед сключено споразумение №194/28.11.2014г. с община Тервел, във връзка с изпълнение на обект „Разширение и реконструкция на пречиствателна станция за отпадъчни води – гр.Тервел“ на стойност 2 678 760,37лв. с ДДС, ведно със законната лихва и привилегии, обезпечения и др. принадлежности.

Страните са уговорили сделката като възмездна, при цена, съгласно чл.2 от договора, платима от цесионера в размер на 2 678 760,37лв.

Уговорено е цедентът да извърши уведомяването по чл.99, ал.4 ЗЗД на длъжника община Тервел и др.

На 13.09.2016г. е сключен договор за цесия между „П.“ АД, ЕИК *******, в качество на цедент и „П.“ АД, ЕИК *******, в качество на цесионер, по силата на който цедента прехвърля на цесионера вземане, което има спрямо община Тервел, придобито от него по силата на договор за цесия от 12.09.2016г., сключен с ДЗЗД „С.“ с БУЛСТАТ *******, в размер на 557 050,37лв.

Цената, на която е придобито от цесионера вземане, предмет на прехвърлителната сделка, е в размер на 557 050,37лв., а цедентът е поел задължение да уведоми длъжника по чл.99, ал.4 ЗЗД, в 3-дневен срок от подписване на този договор.

На 13.09.2016г. е сключен договор за цесия между „П.“ АД, ЕИК *******, в качество на цедент и „К.В.“ АД, ЕИК ******* в качество на цесионер, по силата на който цедента прехвърля на цесионера вземане, което има спрямо община Тервел, придобито от него по силата на договор за цесия от 12.09.2016г., сключен с ДЗЗД „С.“ с БУЛСТАТ *******, в размер на 2 121 710лв.

Останалите уговорки между страните по договора са идентични с предходните два договора за цесия.

4

По делото е представено споразумение за прихващане от 13.09.2016г., сключено между страните по делото, в чиято установителна част „П.“ АД и „К.В.“ АД, приемат следното: с оглед сключен между тях договор за изпълнение на строително-монтажни работи от 15.07.2016г., по който „П.“ АД има качество на възложител, а „К.В.“ АД- изпълнител, като последният се е задължил да изпълни СМР, подробно описани в количество-стойностната сметка /КСС/, срещу възнаграждение от 2 280 000лв. с ДДС, от които към датата на подписване на договора са платени 158 290лв.; с оглед и на обстоятелството, че между същите страни е сключен договор за цесия от 13.09.2016г., с който „П.“ АД прехвърля на „К.В.“ АД част от свое вземане от община Тервел, в размер на 2 121 710лв., за да уредят своите отношения и на основание чл.103 и сл. ЗЗД се съгласяват за следното:

Цената на цесията от 13.09.2016г. в размер на 2 121 710лв. с ДДС ще бъде платена от „К.В.“ АД на „П.“ АД, чрез прихващане със стойността на СМР по договора от 15.07.2016г., която към датата на подписване на това споразумение е 2 121 710лв. ДДС.

В резултат на това прихващане между задълженията, представляващи цена на цесията от 13.09.2016г. и възнаграждението за СМР по договора от 15.07.2016г. е прието, че насрещните задължения на двете страни по договора се считат погасени, поради прихващане.

По делото не се спори, а това се установява от извършена справка в ТРРЮЛНЦ по партидата на „П.“ АД, ЕИК *******, че на 06.08.2010г. е вписан особен залог на търговското предприятие на дружеството под №5 в полза на „Б.Б.ЗА Р.“ АД. На 14.12.2016г. е вписано пристъпване към изпълнение от заложния кредитор на ищеца, „Б.Б.ЗА Р.“ АД, както е вписан и управител на дружеството, на основание чл.46, ал.3 ЗОЗ в редакцията на нормата, действаща към него момент. На 13.04.2017г. е вписан нов управител на дружеството, на основание чл.46 ЗОЗ, а именно А.П. Л.. Последният действащ като представляващ „П.“ АД при подписване на споразуменията, описани по- долу.