Определение № 667 от 25.09.2025, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 667 гр. Варна, 25.09.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Петя Ив. Петрова

Мария Кр. М.ова като разгледа докладваното от Мария Кр. М.ова Въззивно частно гражданско дело № 20253000500534 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното.

Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.Образувано по подадена частна жалба от М. Л. Ж. против определение №3605/31.07.2025г., постановено по гр.д.№1197/25г. по описа на ВОС, с което: 1/ е прекратено производството по делото на осн. чл.130 от ГПК; 2/ е прекратена допуснатата с определение №2635/05.06.2025г. правна помощ в полза на ищеца.В жалбата и уточняващата молба към нея с вх.№26197/16.09.2025г./приложена по първоинстанционното дело/ се твърди, че определението е неправилно по изложените в тях подробни съображения.Претендира се да бъде отменено и делото върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по предявения иск при условията на предоставена правна помощ.

Частната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна и против подлежащ на обжалване пред настоящата инстанция съдебен акт.Разгледана по същество е частично основателна по следните съображения.

Производството по гр.д.№1197/25г. по описа на ВОС е образувано по предявен иск от М. Л. Ж. против Министерство на правосъдието.В исковата молба с вх.№15892/04.06.2025г. се излага, че в нарушение на разпоредбите на чл.286, ал.2 и ал.3 от ЗИНЗС ищецът е бил осъден да заплати разноски за юрисконсултско възнаграждение на Министерство на правосъдието в производството по гр.д.№9022/20г. по описа на ВРС, както и при обжалване решението, постановено по това дело пред въззивна инстанция и обжалване решението на тази инстанция пред ВКС, които всички съдилища са „под шапката на Министерство на правосъдието“.Последното и се снабдило на 09.08.2024г. с изпълнителен лист за присъдените му на осн. чл.78, ал.3, вр.

1 ал.8 от ГПК разноски за юрисконсултско възнаграждение, въпреки, че според специалната спрямо общите разпоредба на чл.286 от ЗИНЗС ищецът при отхвърляне на иска дължи разноски само за адв.възнаграждение, а не и за юрисконсултско възнаграждение, като същевременно ответникът не е правил разноски за адв.възнаграждение.Разноски на ответника са присъдени и в нарушение на чл.80 от ГПК, защото ответникът не е представил изискуемия се списък, поради което и разноски не е следвало да му бъдат присъждани, както и в противоречие с разрешенията по к.адм.д.№92/20г. по описа на Административен съд-Бургас.В резултат от неправилно присъдените разноски за юрисконсултско възнаграждение от съдилища, „под шапката на Министерство на правосъдието“, ищецът претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в седемгодишни негативни преживявания, страдания, безпомощност, тревожност, стрес, безсъние, накърнено достойнство, поради което претендира ответникът Министерство на правосъдието да бъде осъден да му заплати обезщетение за причинените му неимуществени вреди в размер на 50 000лв., ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане.

В исковата си молба ищецът е отправил искане за предоставяне на правна помощ.Молбата е уважена от първоинстанционния съд с определение №2635/05.06.2025г.След отказа на назначения му първоначално представител и освобождаването му е назначен друг представител - адв.С.Иванова, която е депозирала молба вх.№21436/23.07.2025г. да бъде освободена на осн. чл.26, ал.6, т.3 от ЗПП като представител поради невъзможност за постигане единомислие с ищеца относно начина му на защита и представителство в производството, и същата освободена от съда с определение от 31.07.2025г.

Производството по гр.д.№9022/20г. по описа на ВРС е образувано по предявени от М. Л. Ж. против Министерство на правосъдието искове за осъждане на ответника да му заплати сумата от 10 000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в негативни преживявания, страдания, накърнено човешко достойнство и унижение от противоправни действия на ДСИ при РС-Варна, който е наложил запор на вземания по личната партида на ищеца, открита в Затвора-Варна, съставляващи несеквестируем доход от дарения от трети лица, за периода от 17.08.2018г. до датата на подаване на исковата молба-13.05.2020г., както и да му заплати сумата от 34лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, представляващи неполучена сума от дарение с пощенски запис от личната му сметка, ведно със законната лихва върху главниците от подаване на исковата молба до окончателното изплащане, на осн.чл.49 от ЗЗД, вр.чл.441, ал.1 от ГПК и чл.86 от ЗЗД.С решение №260036/10.04.2023г. по гр.д.

№9022/20г. по описа на ВРС, постановено при участието на третото лице помагач ДСИ Д.Милушева, исковете са отхвърлен, както и на ответника присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150лв., на осн. чл.78, ал.8 ГПК.Решението на ВРС е потвърдено от ВОС с решение №918/20.07.2023г., постановено по в.гр.д.№1224/23г. по описа на ВОС, с което 2 на ответника и са присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв.Решението на ВОС не е допуснато до касационно обжалване с определение №2526/23.05.2024г., постановено по гр.д.№5047/23г. по описа на ВКС, IV гр.о., с което на ответника и са присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 200лв.

С предявения иск по гр.д.№1197/25г. по описа на ВОС ищецът претендира присъждане на обезщетение за вреди, твърдени, че са причинени от неправилно приложение на националното законодателство по влезли в сила съдебни актове.Неправилно, защото на ответника са били присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение пред всяка от инстанциите в нарушение на посочените разпоредби от ЗИНЗС и ГПК.Исковете за вреди, причинени в резултат на допуснати от съдилищата нарушения на националното законодателство при разглеждане и администриране на делата са недопустими, доколкото пороците на съдебните актове се отстраняват по реда на инстанционния контрол.От своя страна влезлите в сила съдебни актове също не могат да бъдат инцидентно проверявани по твърдения за допуснати нарушения на националното законодателство.Предвид горното и производството по предявения от

М.Ж. иск подлежи на прекратяване.Определението на ВОС в частта му, с която производството е прекратено следва да бъде потвърдено.Неправилно е обаче обжалваното определение, в частта му, с която е прекратена допуснатата на ищеца правна помощ.Съгласно разпоредбата на чл.24, т.2 от ЗПП, правна помощ не се предоставя, когато претенцията е очевидно неоснователна, необоснована или недопустима.На ищеца обаче вече е била предоставена правна помощ по така подадената искова молба, като същевременно не са налице предпоставките по чл.24а от ЗПП, респект. чл.96 от ГПК за прекратяването й.За проверка допустимостта на производството в съответните инстанции ищецът следва да може да се ползва от предоставената му правна помощ.В тази част определението следва да бъде отменено и от АК-Варна изискано определянето на нов адвокат, който да бъде назначен за процесуален представител на ищеца.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №3605/31.07.2025г., постановено по гр.д.

№1197/25г. по описа на ВОС, в частта му, с която е прекратено производството по делото на осн. чл.130 от ГПК.

ОТМЕНЯ определение №3605/31.07.2025г., постановено по гр.д.

№1197/25г. по описа на ВОС, в частта му, с която е прекратена допуснатата с определение №2635/05.06.2025г. правна помощ в полза на ищеца М. Л. Ж..

Да се изиска от АК-Варна определяне на адвокат, който да бъде назначен за процесуален представител по предоставената на ищеца М. Л. Ж. правна 3 помощ с определение №2635/05.06.2025г., постановено по гр.д.№1197/25г. по описа на ВОС.

Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщаването му на страната с частна жалба пред Върховен касационен съд при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК само в частта му, с която е потвърдено в прекратителната му част първоинстанционното определение.В останалата си част определението не подлежи на обжалване.

Определението да се връчи за М. Л. Ж. на процесуалния представител, който ще му бъде назначен след определянето му от АК-Варна.Определнието да се връчи за сведение на М. Л. Ж. в Затвора-Варна.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 667 гр. Варна, 25.09.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Петя Ив. Петрова

Мария Кр. М.ова като разгледа докладваното от Мария Кр. М.ова Въззивно частно гражданско дело № 20253000500534 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното.

Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.Образувано по подадена частна жалба от М. Л. Ж. против определение №3605/31.07.2025г., постановено по гр.д.№1197/25г. по описа на ВОС, с което: 1/ е прекратено производството по делото на осн. чл.130 от ГПК; 2/ е прекратена допуснатата с определение №2635/05.06.2025г. правна помощ в полза на ищеца.В жалбата и уточняващата молба към нея с вх.№26197/16.09.2025г./приложена по първоинстанционното дело/ се твърди, че определението е неправилно по изложените в тях подробни съображения.Претендира се да бъде отменено и делото върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по предявения иск при условията на предоставена правна помощ.

Частната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна и против подлежащ на обжалване пред настоящата инстанция съдебен акт.Разгледана по същество е частично основателна по следните съображения.

Производството по гр.д.№1197/25г. по описа на ВОС е образувано по предявен иск от М. Л. Ж. против Министерство на правосъдието.В исковата молба с вх.№15892/04.06.2025г. се излага, че в нарушение на разпоредбите на чл.286, ал.2 и ал.3 от ЗИНЗС ищецът е бил осъден да заплати разноски за юрисконсултско възнаграждение на Министерство на правосъдието в производството по гр.д.№9022/20г. по описа на ВРС, както и при обжалване решението, постановено по това дело пред въззивна инстанция и обжалване решението на тази инстанция пред ВКС, които всички съдилища са „под шапката на Министерство на правосъдието“.Последното и се снабдило на 09.08.2024г. с изпълнителен лист за присъдените му на осн. чл.78, ал.3, вр.

1 ал.8 от ГПК разноски за юрисконсултско възнаграждение, въпреки, че според специалната спрямо общите разпоредба на чл.286 от ЗИНЗС ищецът при отхвърляне на иска дължи разноски само за адв.възнаграждение, а не и за юрисконсултско възнаграждение, като същевременно ответникът не е правил разноски за адв.възнаграждение.Разноски на ответника са присъдени и в нарушение на чл.80 от ГПК, защото ответникът не е представил изискуемия се списък, поради което и разноски не е следвало да му бъдат присъждани, както и в противоречие с разрешенията по к.адм.д.№92/20г. по описа на Административен съд-Бургас.В резултат от неправилно присъдените разноски за юрисконсултско възнаграждение от съдилища, „под шапката на Министерство на правосъдието“, ищецът претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в седемгодишни негативни преживявания, страдания, безпомощност, тревожност, стрес, безсъние, накърнено достойнство, поради което претендира ответникът Министерство на правосъдието да бъде осъден да му заплати обезщетение за причинените му неимуществени вреди в размер на 50 000лв., ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане.

В исковата си молба ищецът е отправил искане за предоставяне на правна помощ.Молбата е уважена от първоинстанционния съд с определение №2635/05.06.2025г.След отказа на назначения му първоначално представител и освобождаването му е назначен друг представител - адв.С.Иванова, която е депозирала молба вх.№21436/23.07.2025г. да бъде освободена на осн. чл.26, ал.6, т.3 от ЗПП като представител поради невъзможност за постигане единомислие с ищеца относно начина му на защита и представителство в производството, и същата освободена от съда с определение от 31.07.2025г.