Решение № 20188 от 07.12.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 20188 гр. София, 07.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 159 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ДЕНИЦА Н. УРУМОВА при участието на секретаря НИКОЛЕТА СТ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ДЕНИЦА Н. УРУМОВА Гражданско дело № 20231110127972 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното :

Предявен е иск от „.“ АД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление ., срещу „З.” АД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление гр. ., за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 695,74 лв., представляваща стойността на изплатено от ищеца застрахователно обезщетение по щета № 211379909, за нанесени щети на л.а. с рег. №.СТ, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба23.05.2023г., до окончателното и изплащане.

Претендират се и направените по делото разноски.

В исковата молба се твърди, че на 30.11.2022г. в ., е настъпило ПТП между л.а. марка „А.“, модел „Ку 7“, с рег. № .СТ, застрахован при ищеца, вследствие паднали камъчета от специален автомобил (бетоновоз) „Скания Г 450“, с рег. №., застрахован в ответното дружество, като виновен за настъпилото ПТП бил водача на товарния автомобил.

Сочи се, че в изпълнение на задълженията си по договор за застраховка „Каско“, полица №BG/08/522000962095, е образуванана преписка по щета, като е изплатено обезщетение в размер 680,74 лв. Претендират се и ликв. разноски от 15 лв.

Ищецът твърди, че е поканил ответника да му възстанови заплатеното застрахователно обезещетение, но плащане не е последвало.

В срока за отговора, ответникът по делото е депозирал такъв, с който оспорва иска по основание и размер. Оспорва вина за настъпилото ПТП да има водача на застрахования при ответника автомобил, както и механизма на ПТП. Навеждат се доводи за неспазване от страна на водача на автомобиа на задълженията му по чл.20, ал.2 от ЗДвП.

В съдебно заседание ищеца се представлява от процесуален предявител, който поддържа исковата.

Ответника, редовно призован, се представлява от юрк. Стоянова, която поддържа отговора и моли съда да отхвърли иска. Претендира разноски по списък.

По делото са ангажирани писмени и гласни доказателства, назначена и изслушана е съдебно-автотехническа експертиза.

1

От събраните по делото доказателства се установява следното:

От представената като писмено доказателство застрахователна полица

№BG/08/522000962095, е видно, че между ищцовото дружество и собственика на л.а. „А. Ку 7“, с рег. № .СТ, е сключен договор за застраховка „Автогрижа“, с валидност на полицата от 00.00 ч. на 01.04.2022 г. до 23.59 ч. на 31.03.2023 г.

Гражданската отговорност на другия участник в процесното ПТП е сключена с ответника, видно от справка за сключена застраховка ГО на МПС с ДКН ..

Ищецът е представил заверено копие от Общи условия за застраховка на „Каско на МПС ”, от които е видно видът на покритите застрахователни рискове и изключенията от тях.

Видно от двустранен протокол за ПТП на 30.11.2022г., е настъпило ПТП със застрахования при ищеца автомобил, като в протокола е посочено, че тежкотоварния автомобил с рег. №. се е движел пред л.а. „А. Ку 7 “, с рег. № .СТ, като на последния има нанесени материални щети.

Във връзка с настъпилите щети по автомобила, застрахован при ищеца, на 08.12.2022г., собственика му е подал искане за опценка на вреди, съобразно анкетна карта от 08.12.2022г. От страна на застрахователното дружество са съставени протокол за извършен оглед от 08.12.2022г., ликвидационен акт, като ремонта на автомобила е възложен на трето лице, на което е изплатена сумата от 680,74 лв, съгласно фактура №1000016861/21.02.23г. и преводно нареждане от 01.03.2023г.

С писмо до ответника вх. №РК-014-12477/10.04.2023 г., , ищцовото дружество е предявило регресна претенция за сумата от 695,74 лв. по преписка №211379909.

По делото са допуснати и разпитани в качеството на свидетели Р. М. и П. С..

Св. М. посочва, че ПТП настъпило, когато пътувал по ул. „Суходолски път“, зад един камион-бетоновоз, от който изхвърчали няколко камъчета и му ударили предното стъкло и предния капак. Пътя бил двулентов, асфалтиран и по него имало камъни, от бетоновоза също падали такива. Там почти винаги имало камъчета и кал, защото пътя не бил поддържан и всички камиони минавали от там. Не може да каже дали от самия бетоновоз са изхвръкнали камъните, защото камиона излязъл от кална местност и имало камъни и по бетоновоза, и на пътя. Бетоновоза излязъл от кална местност, където имало строителен обект. Свидетеля посочва, че се движел на около 6 метра след камиона.

Св. С. посочва, че управлява камиона-бетоновоз. Пътя бил асфалтиран, но било след дъжд и имало много баластра. Бетоновоза бил празен. Предполага, че камъчето е изхвръкнало от пътя, защото гумите са го настъпили, изхвръкнало е от асфалта. Той се не се движел в края на платното, отстрани имало баластра, която от дъжда била пренесена на пътя. Сочи, че преди да отиде на асфалтовия път, бетоновоза бил на строителен обект, на който задължително миели гумите, преди излизане.

От заключението по съдебно-техническата експертиза се установява, че причинените вреди по л.а. А. Q7, с рег.№ .СТ, от техническа гл. точка е възможно да бъдат получени и са вследствие на реализираното ПТП на 30.11.22г. Вещото лице е изчислило стойността на уврежданията по процесния автомобил на 680,74 лв.

При така установеното съда направи следните правни изводи:

Предявеният в настоящето производство иск е с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ .

Това е иск на суброгирал се в правата на увредения, застраховател срещу прекия причинител на вредата. За възникване на регресното право на застрахователя по имуществена застраховка срещу отговорния за деликта, е необходимо да са налице следните три групи юридически факти: от една страна, възникнало право на увредения срещу причинителя на вредата на основание непозволено увреждане, вкл. в хипотезите на чл.47-49 ЗЗД, от друга страна, наличие на валиден договор за имуществено застраховане с увредения с период на покритие към датата на настъпване на вредите и на трето място - извършено валидно плащане по него от застрахователя в обезщетение на настъпилите вреди.

От събраните в хода на производството писмени доказателства по безспорен начин се установява наличието на договор между ищеца и увредения за имуществено застраховане (застрахователна полица №BG/08/522000962095г.), със срок, покриващ датата на настъпване на вредите.

Налице е и извършено плащане от страна на застрахователя към собственика на увредения автомобил, който факт не е спорен между страните.

2

Възраженията на ответника обаче, относно липсата на вина на водача на застрахования при него бетоновоз, съдът намира за основателни, тъй като по делото не се установи, при управлението на същия, водачът да е извършил противоправни действия, които съставляват граждански деликт. Не се доказа по делото същият да е извършил нарушение на правилата за движение по пътищата, в резултат на които да са били причинени вредите на застрахования по имуществена застраховка „Каско“ при ищеца л.а. „ А. Q7“. От събраните по делото доказателства – двустранен констативен протокол за ПТП, съставен от водачите на настъпило на посочената дата ПТП съобразно изискванията на чл.

123, ал.1, т.3, б. "б" от ЗДвП и чл. 5 от НАРЕДБА № Iз-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Гаранционния фонд/чл. 10, ал.1 и 2 от Наредба № І-167 от 24.10.2002 г./, по аргумент от които същият има доказателствена сила на свидетелстващ документ относно обективираните в него обстоятелства за датата, мястото и механизма на увреждането и причинените вреди на автомобила при процесното ПТП, както и от показанията на двамата свидетели и заключението на вещото лице, относно механизма на ПТП, се установи, че последното е настъпило в резултат на камъчета, които са „изхвърлени“ от гумите на тежкотоварния автомобил и са попаднали върху предното стъкло на л.а. „ А. Q7“. По делото обаче също се установи, че тези камъчета са били върху пътното платно, като при движение на товарния автомобил, същите са изхвърлени от гумите на последния. Съгласно показанията и на двамата свидетели, по пътя е имало камъни и баластра, поради което следва да бъде направен извод, че именно това е била причината за настъпване на процесното ПТП. В тази насока са и показанията на св. С., който посочва, че бетоновоза е бил празен, а преди да напусне обекта, гумите са били измити. Действително и дамата свидетели посочват, че камиона е излязъл от кална местност, но дори и да са били покрити с кал, не може да бъде направен извод, че това е станало причина за настъпване на процесния инцидент, доколкото счупването на предното стъкло на лекия автомобил е вследствие на удар с камък/камъчета, а не кал. От друга страна следва да бъде посочено, че съгласно показанията на свидетеля на ищеца, преди настъпване на ПТП, тежкотоварния автомобил е преминал около 700-800 метра, което разстояние е достатъчно, полепланалата по гумите кал да падне по време на движение. И двамата свидетели посочват, че ПТП е настъпило от камък/камъчета и доколкото св. С. посочва, че бетоновоза е бил празен, то следва да бъде направен извод, че камъка, предизвикал инцидента е бил на пътното платно. Нито един от двамата свидетели не потвърждава изрично, че камъка е бил върху тежкотоварния автомобил и че е дошъл от него.

Предвид гореизложеното и липсата на посочената материална предпоставка – наличието на твърдяното от ищеца противоправно и виновно поведение на водача на тежкотоварния автомобил, за възникване на претендираното от него право по 411 КЗ, води до неоснователност на предявения иск, който следва да бъде отхвърлен изцяло.

По разноските:

Предвид изхода на спора, искането на ищеца за присъждане на разноски следва да бъде оставено без уважение.

На ответника следва да бъдат присъдени разноски в размер на 400 лв., от които сумата от 250 лв. за внесен депозит за вещо лице, сумата от 50 лв. за депозит за свидетел и сумата от 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

Водим от горното, Софийски районен съд,

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ иска на „.“ АД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление ., за осъждане на „З.” АД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление гр. ., да заплати на ищеца сумата от 695,74 лв., представляваща стойността на изплатено от ищеца застрахователно обезщетение по щета № 211379909, за нанесени щети на л.а. с рег. №.СТ, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба23.05.2023г., до окончателното плащане на дължимото.

ОСЪЖДА „.“ АД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление ., да заплати на „З.” 3

АД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление гр. ., сумата от 400,00 лв. (четиристотин лева), представляваща направени по делото разноски, от които сумата от 250 лв. за внесен депозит за вещо лице, сумата от 50 лв. за депозит за свидетел и сумата от 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца . АД, да бъде осъден ответника „З.” АД, да му заплати направените по делото разноски.

Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4