Решение № 544 от 22.05.2026, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 544 гр. Варна, 22.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ТО, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мила Й. Колева

Членове:

Тони Кръстев

Десислава Г. Жекова при участието на секретаря Мая Т. Иванова като разгледа докладваното от Десислава Г. Жекова Въззивно гражданско дело № 20263100500395 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 4716/20.01.2026 г. от „ЕЛИС ПУУЛС“ ЕООД, ЕИК 103909670, със седалище и адрес на управление: гр.

Варна, бул. „Ян. Хунияди“ № 37, офис сграда „Лъки“, ет. 2, чрез адв. И. Г., против Решение № 4587/16.12.2025 г., постановено по гр. д. № 14977/2024 г. по описа на РС - Варна, с което е отхвърлен искът на въззивника с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията му с „ЦБА“ ЕАД, ЕИК 202420609, че ответникът дължи на ищеца сумата от 20 246.23 лева, представляваща дължима сума по договор за СМР, доставка и монтаж на оборудване от 18.03.2016 г. с предмет извършване на реконструкция на басейн, находящ се в гр. Варна, за което е издадена фактура № 1000002481/31.12.2021 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 16.09.2024 г. до окончателното изплащане на задължението, за което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 5183/17.09.2024 г. по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 11725/2024 г. на Районен съд- Варна, 42 състав.

Във въззивната жалба са изложени съображения за неправилност и необоснованост на обжалваното решение като постановено при нарушения на материалния закон и на процесуалните правила. Счита се, че първоинстанционният съд неправилно е приел подписването на протокол за единствено валидно доказателство за приемане на работата, който извод на предходната инстанция счита в нарушение на константната практика по 1 аналогични случаи. Сочи, че в изготвената по делото СТЕ е установено съществуването на изграден басейн, чиито параметри съответстват на описаните в Протокол за завършени СМР и издадената фактура. Съгласно чл.

12, ал. 2 от Договора за СМР страните уговорили, че при неявяване на възложителя за приемане на построеното в 4-дневен срок от поканата, работата се счита приета без възражения. Поддържа, че е неправилно разпределена доказателствената тежест в процеса във връзка с обсъжданото обстоятелство. Посочва съдебна практика в подкрепа на позицията си относно еквивалентността на престациите в договора за изработка. Твърди, че съдът неправилно е преценил показанията на св. Ф., както и кореспонденцията между страните. Въззивникът сочи, че не е бил допуснат от насрещната страна за завършване на обекта при наличието на уговорка между страните това да се случи след пускане на електрозахранването и включването към канализацията. Искането е за отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на ново, с което предявеният иск бъде уважен. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба вх. № 13529/18.02.2026 г., в който е застъпено становище за правилност на оспореното решение. Поддържа се, че липсват подписани приемопредавателни протоколи, протоколи обр. 19, протоколи за монтаж и поначало техническа документация, удостоверяваща завършването на обекта. Липсвала и покана за приемане на изграденото от насрещната страна. Твърди, че обектът не е бил готов за предаване на възложителя, с оглед неизвършването на 72-часова експлоатационна проба, което се потвърждавало от изготвеното заключение. Оспорва твърдението на въззивника за наличието на конклудентно приемане на извършените СМР по смисъла на чл. 12, ал. 2 от процесния договор. Аргументира позицията си с липса на изпратена покана за приемане на изработеното, като в тази връзка поддържа, че издаването на фактура не представлява покана за приемане. Въззиваемата страна излага, че в чл. 13 от договора е уговорено, че приемането на СМР се извършва с подписването на двустранен констативен протокол и на протокол обр. 19. В чл. 20, ал. 1 от договора страните уговорили извършването на 72-часова експлоатационна проба и подписване на двустранен протокол за успешното й преминаване, след което обектът се счита завършен. При липсата на описаните действия, въззиваемият счита, че насрещната страна не е изпълнила договорните си задължения, поради което не й се следва възнаграждение. В допълнение излага, че не е доказано предаване на работата от изпълнителя, с което оспорва твърденията на въззивника за конклудентно приемане на обекта. Счита за правилно разпределена доказателствената тежест в процеса.

Поддържа, че посочената в жалбата съдебна практика е неотносима към настоящия случай. Твърди, че вещото лице по СТЕ констатирало липсата на завършеност на обекта. Поддържа извода на решаващия състав относно свидетелските показания на св. Ф.. Сочи, че издадената фактура не е подписана от представител на дружеството, както и че същата не доказва наличието на извършени в цялост СМР, нито представлява покана за приемане на извършеното. На подробно изложените в отговора доводи и основания отправя искане за потвърждаване на първоинстанционното решение. При евентуалност – при извод на съда, че вземането не е погасено по давност, релевира възражение за прихващане със свое вземане за забавено 2 изпълнение в размер на 3000.00 лева /1533.88 евро/. Претендира разноски.

В открито съдебно заседание страните поддържат жалбата и отговора.

Производството пред Районен съд – Варна е образувано по предявен от „ЕЛИС ПУУЛС“ ЕООД, ЕИК 103909670, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Ян Хунияди“ № 37 офис сграда „Лъки“, ет.2 срещу „ЦБА“ ЕАД, ЕИК 202420609 със седалище и адрес на управление:гр. Варна, ж.к.

„Аспарухово“ бул. „Народни будители“ № 2 иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 266 ЗЗД да бъде прието за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата, описана по-горе, предмет на първоинстанционното решение.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото, приложимия закон и по вътрешно убеждение, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Въззивната жалба е редовна, подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Правомощията на въззивния съд, съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК, са да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на обжалваното в цялост първоинстанционно решение, а по останалите въпроси – ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на решението.

Първоинстанционното решение е постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна компетентност, поради което е валидно.

Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването на правото на иск при постановяване на съдебното решение, обуславя неговата допустимост, поради което въззивният съд дължи произнасяне по съществото на спора. Възражението за недопустимост на производството е оттеглено от ответната страна в открито съдебно заседание в първа инстанция.

В първоинстанционното решение са надлежно и подробно описани твърденията в сезиралата първоинстанционния съд искова молба и възраженията в отговора на ответника, както и установената фактическа обстановка от събраните доказателства, поради което повтарянето им във въззивното решение не е необходимо.

Приетият като писмено доказателство двустранно подписан договор от 18.03.2016г. е договор за изработка по смисъла на ЗЗД. Исковата претенция е за заплащане на договорено възнаграждение за изпълнител.

С договора за изработка изпълнителят се задължава на свой риск да изработи нещо, съгласно поръчката на другата страна, а последната – да заплати възнаграждение /чл. 258 ЗЗД/.

Едно от основните задължения на възложителя е да приеме извършената съгласно договора работа, като при приемането той трябва да прегледа работата и да направи всички възражения за отклонения от поръчката или недостатъци, освен ако се касае за такива недостатъци, които не могат да се открият при обикновения начин на приемане или се появят по-късно. Ако не направи такива възражения, работата се счита приета /чл. 264 ЗЗД/.

В съдебната практика трайно е възприето, че само отказът да се изплати дължимото възнаграждение, при вече установена фактическа власт върху изработеното в изпълнение на договора, не съставлява упражняване на права 3 по чл. 265 ЗЗД.

Съгласно чл. 266, ал. 1 ЗЗД, поръчващият трябва да заплати възнаграждението за приетата работа. Ако възнаграждението е уговорено по единични цени, размерът му се установява при приемането на работата.

В светлината на цитираната нормативна уредба, за да разреши спора, настоящият съдебен състав съобразява събраните по делото писмени, гласни доказателства и заключение по изготвената съдебно-техническа експертиза.

Договореното в чл. 18 от сключения между страните писмен договор възнаграждение е в първоначален размер от 25 000 лв. с ДДС, като е прието за безспорно в първоинстанционното производство, че от въззивника е извършено дължимото авансово плащане.

В съответствие със свободата на договаряне, заложена в чл. 20 ЗЗД, чл.

18, ал. 3 от процесния договор предвижда, ако количеството и качеството на действително вложените материали и/или действително извършените работи се окаже по-малко ли по-голямо от посочените в техническата документация, цената съответно да се увеличи или намали с допълнително писмено споразумение.

Вярно е, че в случая не е налице двустранно подписан от страните протокол обр. 19, предвиден в чл.18, ал. 2, т. 3 от договора. Но, в действителност, в чл. 12, ал. 2 от сключения между страните писмен договор е предвидено, че констативният протокол обр. 19 не може да се подпише покъсно от 4 дни от отправяне на покана до възложителя и ако в този срок възложителят не се яви да прегледа и приеме работата, се счита, че той е приел етапа без възражения. Тук съдът съобразява, че по делото е приета като писмено доказателство покана от „Елис Пуулс“ ЕООД до „ЦБА“ ЕАД за процесния размер възнаграждение, получена от възложителя на 19.12.2023г. В този смисъл, по силата на договореното от страните, се е сбъднало цитираното условие на договора за приемане на етапа от извършената работа без възражения.

Заключението на вещото лице по приетата съдебно-техническа експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено е, че стойността на извършените от „Елис Пуулс“ ЕООД строително-монтажни работи и доставка и оборудване, установени на място, е 21 054 лв. Има неизпълнени дейности по посочени от вещото лице позиции по протокола за установяване на завършването, които не влизат в посочената от вещото лице крайна стойност, но не са констатирани лошокачествено изпълнени СМР.

Извършването на 72-часова експлоатационна проба е било невъзможно, тъй като сградата е нямала постоянно електрозахранване и ВиК връзки. Басейнът не е ползван по предназначение.

От ищеца са ангажирани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля К. К. – Ф., която работи във въззивното дружество, включително към датата на сключване на процесния договор и изпълнение на възложените СМР.

Свидетелката излага, че управителят на въззиваемото дружество си е започнал строителство на къща и е поискал паралелно „Елис Пуулс“ ЕООД да изградят басейн. Започнали изграждането, впоследствие имало изменения. Към момента на завършване на обекта от страна на изпълнителя, къщата все още била строителна площадка. Изпълнителят на басейна нямал ток, вода, канализация, за да могат да си сложат помпата, таблото, да пуснат водата, както и да пуснат пробите. Но цялото оборудване е било доставено на място.

4

Не са успели да пуснат басейна в експлоатация, защото инвеститорът не е предоставил ток и вода. Уговорката в проведена среща, на която свидетелката лично присъствала, била, тъй като към датата на завършване не можели да направят пробата, да се пусне целият протокол, инвеститорът да плати 50 %.