Решение № 962 от 04.05.2026, Административен съд - Перник
- Съд
- Административен съд - Перник
- Дело
- Административно дело 219/2026
- Вид
- Решение № 962
- Подписан
- 04.05.2026
- В сила
- 04.05.2026
- Състав
- Ивайло Иванов
Цитирани разпоредби
- чл. 144 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 146 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 149, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 168, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 172, ал. 2, предложение второ · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 59, ал. 2, т. 4 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 6, ал. 1 и ал. 5 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 6, ал. 1 и ал. 5 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 1, т. 3 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 2, изр. второ · Закон за адвокатурата
- чл. 22 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 23 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.140, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 140, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 143, ал. 15 · Закон за движението по пътищата
- чл. 172, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 172, ал. 5 · Закон за движението по пътищата
- чл. 175, ал. 3 · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 962
Перник, 04.05.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Перник - I състав, в съдебно заседание на двадесет и седми април две хиляди двадесет и шеста година в състав:
Съдия:
ИВАЙЛО ИВАНОВ
При секретар АННА МАНЧЕВА като разгледа докладваното от съдия ИВАЙЛО ИВАНОВ административно дело № 20267160700219 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.
Образувано е по жалба на Б. Ч. Н., с [ЕГН], от [населено място], [улица], [адрес], моб. [тел. номер]/80-8***** против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-172*** от 10.03.2026 година по чл. 171, т. 1, б. „з“, подб. гг от ЗДвП, издадена от младши автоконтрольор С. А. С. към сектор „П*** п***“ при О***, с която на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка „Временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца“.
Жалбоподателят твърди, че при издаване на заповедта са допуснати съществени процесуални нарушения, както и противоречие на материално – правните разпоредби. Моли съда да отмени оспорената заповед, като незаконосъобразна и да му бъдат присъдени всички направени по делото разноски.
В проведеното съдебно заседание на 27.04.2026 година жалбоподателя редовно призован, се явява лично и се представлява от адвокат Б. М. от АК П****, която поддържа жалбата и излага допълнителни доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт. Претендира присъждане на направените съдебни разноски.
В проведеното съдебно заседание на 27.04.2026 година ответникът по жалбата С. А. С. редовно призован не се явява, представлява се от главен юрисконсулт З. В., която оспорва жалбата като неоснователна. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Административен съд – П****, в настоящия съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК и приетите по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
На 10.03.2026 година е съставен акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № GA384*** на Б. Ч. Н., с [ЕГН], от [населено място], [улица], [адрес], за това че на посочената дата, около 15:35 часа, в община П****, в [населено място] управлява мотоциклет „К***Н***“ с рег. № СА 4*** К. Съставеният АУАН е подписан от нарушителя.
Със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-172*** от 10.03.2026 година по чл. 171, т. 1, б. „з“, подб. гг от ЗДвП, издадена от младши автоконтрольор С. А. С. към сектор „П*** п***“ при О*** на Б. Ч. Н., с [ЕГН], от [населено място], [улица], [адрес] е наложена принудителна административна мярка „Временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца“.
При така установените факти, настоящият съдебен състав на Административен съд – П**** като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на основанията по чл. 146 от АПК достигна до следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от страна с активна процесуална легитимация, срещу акт подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд, поради което жалбата е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Предмет на настоящото съдебно производство е индивидуален административен акт – Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по реда на чл. 171, т. 1, б. „3“,гг от ЗДвП.
Оспорената заповед е постановена в писмена форма и съдържа всички законово изискуеми реквизити. Посочени са релевантните факти и обстоятелства за обосноваване на възприетото от административния орган наличие на материалноправната предпоставка за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „з“/гг от ЗДвП. Дали и доколко посочените факти съставляват законово предвидено основание за налагане на ограничението, е въпрос на материална, а не на формална и/или процесуална законосъобразност на заповедта.
С оглед изложеното съдът приема, че са изпълнени изискванията на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК за постановяване на мотивиран административен акт.
Заповед за прилагане на принудителна административна обаче е постановена в нарушение и при неправилно приложение на материалния закон, като съображенията за това са следните:
Съдебният контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт обхваща преценката дали са налице установените от компетентния орган релевантни юридически факти /изложени като мотиви в акта/ и доколко същите се субсумират в нормата, възприета като правно основание за неговото издаване, съответно следват ли се разпоредените с акта правни последици. По дефиницията на чл. 22 от ЗАНН принудителните административни мерки се прилагат за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, като хипотезите, в които могат да се прилагат ПАМ, техният вид и органите, които ги прилагат, се уреждат в съответния закон (чл. 23 от ЗАНН).
Обжалваната заповед е издадена при прилагане на чл. 171, т. 1, б. „з“/гг от ЗДвП, съгласно която норма за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство“ на водач, който е извършил нарушение по този закон, за което е предвидено налагане на наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 6 месеца – за нарушенията по чл. 175, ал. 2 и ал. 3, чл. 176, ал. 1, чл. 178ж, ал. 2 и чл. 182, ал. 5.
Приложената на жалбоподателя ПАМ от фактическа страна се основава на управление на МПС с прекратена регистрация по реда на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП.
Принудителните административни мерки /каквато по дефиниция и по съдържание е наложената с обжалваната заповед мярка по чл. 171, т. 1, б. „з“/гг от ЗДвП/, представляват репресивни мерки, водещи до ограничаване на права или вменяване на задължения, като налагат неблагоприятни последици на адресата, с цел постигане на определен правен резултат. Законово регламентираното основание за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „з“/гг, се свързва с неправомерно поведение на водача на МПС изразяващо се в извършването на нарушение по този закон, за което е предвидено налагане на наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство.
В оспорената ЗППАМ е посочено, че водачът е извършил нарушение по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, което предполага управление на моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер.
В издадения във връзка със случая АУАН № GA38***, от своя страна е посочено извършено нарушение по чл.140, ал. 1 от ЗДвП, която норма разпорежда, че по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Тук следва да се посочи, че тази норма сама по себе си не предвижда конкретно правило за поведение и съответно налагане на санкция, а определя единствено изискванията на които трябва да отговарят съответните ППС за движение по РПМ.
Изложеното налага извода, че чрез цитирания по – горе АУАН, на настоящия жалбоподател не е било предявено обвинение за нарушение по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП /така както е посочено в оспорената ЗППАМ/, поради което следва да се приеме, че обжалваната в настоящото производство заповед е издадена в нарушение на материалния закон.
Отделно от изложеното, съдът намира за необходимо да посочи, че според нормата на чл. 140, ал. 2 от ЗДвП, условията и редът за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, се определя с наредба на министъра на вътрешните работи, съгласувано с министъра на транспорта и съобщенията и министъра на отбраната. Това е Наредба № I-45 от 24.03.2000 година за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства.
Отделно от изложеното разпоредбите на чл. 6, ал. 1 и ал. 5 от АПК регламентират като проявление на принципа за съразмерността задължението на административните органи да упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо и да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел. Това от една страна гарантира осъществяването на преследваната от закона цел без да се надхвърля необходимото за нейното постигане, а от друга – прилагането на ограничителните мерки да се основава изключително на личното поведение на лицето. В случая налагането на ПАМ на водача по чл. 171, т. 1, б „з“/гг от ЗДвП не само не се явява необходимо за постигането на целите на осъществяваната принуда, но придобива санкционен характер и представлява форма на предварително изпълнение на наказанието по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, какъвто характер принудителните административни мерки не могат да имат, вкл. с оглед принципа на пропорционалност на ограниченията на правото по чл. 50 от ХОПЕС, изискващ, съгласно, установената съдебна практика по чл. 52, § 1 от ХОПЕС, прилагането на ограниченията само ако са необходими за постигането на легитимни цели, преследвани от приложимата правна уредба, като породените от мярката неудобства не трябва да са несъразмерни спрямо поставените цели.
С оглед на изложеното съдът приема, че жалбата е основателна, а оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „з“/гг от ЗДвП, като постановена в нарушение и при неправилно приложение на материалния закон, в несъответствие с целта на закона и с принципа по чл. 6 АПК, следва да бъде отменена, като незаконосъобразна.
Относно разноските:
С оглед изхода на делото е основателно искането на процесуалния представител на жалбоподателя за заплащане на направените съдебни разноски, представляващи платена държавна такса в размер на 5.11 евро, които следва да бъдат възложени на ответника по жалбата.
С оглед изхода на делото направеното искане от процесуалния представител на жалбоподателя за заплащане на предоставената безплатна правна помощ е основателно, като по делото е представен договор за безплатна правна помощ за производството по настоящото дело, предоставена на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата. С оглед предоставената правна помощ и съдействие на основание чл. 38, ал. 2, във връзка с ал. 1, т. 3 от ЗА, адвокатът на жалбоподателя има право на адвокатско възнаграждение. Следва да се посочи, че съгласно чл. 38, ал. 2, изр. второ от ЗА, съдът определя възнаграждението в размер не по – нисък от предвидения в чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 година за възнаграждения за адвокатска работа, като го определя в размер на 511.29 евро.
С оглед изхода на делото следва да се остави без уважение искането на процесуалния представител на ответника по жалбата за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предложение второ от АПК настоящия съдебен състав на Административен съд – П****
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-17**** от 10.03.2026 година по чл. 171, т. 1, б. „з“, подб. гг от ЗДвП, издадена от младши автоконтрольор С. А. С. към сектор „П*** п***“ при О***, с която на Б. Ч. Н., с [ЕГН], от [населено място], [улица], [адрес] е наложена принудителна административна мярка „Временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца“, като незаконосъобразна.
Разпечатката съдържа 40 от 45 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a41de766-088f-4b98-aa91-3054f13c58db