Решение № 433 от 03.12.2021, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 433 гр. Перник, 03.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ

Членове:

РОМАН Т. НИКОЛОВ

КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА при участието на секретаря КАТЯ ХР. СТАНОЕВА като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА Въззивно гражданско дело № 20211700500382 по описа за 2021 година

С Решение № 56/11.02.2021г., постановено по гр.дело № 324/2019г., Трънският районен съд е признал за установено по отношение на Р. Ж. Б., ЕГН: **********, адрес: **********, че дължи на „Първа Инвестиционна Банка“ ЕАД, ЕИК: 831094393, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Драган Цанков“ №37, сумата в размер на 14 445.81 (четиринадесет хиляди четиристотин четиридесет и пет лева и осемдесет и една стотинки) лева, както следва: 5000.00 (пет хиляди) лева - главница по Договор за издаване на кредитна карта № ***, изменен и допълнен с анекс от *** и анекс от ***, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 16.11.2018г. до изплащане на вземането; 9 346.81 (девет хиляди триста четиридесет и шест лева и осемдесет и една стотинки) лева - договорна лихва, начислена за периода от 19.12.2011г. до 17.10.2018 г. включително; 39.00 (тридесет и девет) лева - годишна такса за поддръжка; 60.00 (шестдесет) лева - разноски за връчване на покана за предсрочна изискуемост, за които суми е издадена заповед за изпълнение № 47/15.02.2019г. по ЧГД № 31/2019г. по описа на ТРС, като е отхвърлил предявения иск за сумата от 3 539.90 (три хиляди петстотин тридесет и девет лева и деветдесет стотинки) лева – непогасена наказателна лихва за просрочени плащания, начислена за периода от 06.01.2012 г. до 15.11.2018г. включително, като неоснователен и е осъдил Р.

Ж. Б., ЕГН: **********, адрес: **********, да заплати на „Първа Инвестиционна Банка“ ЕАД, ЕИК: 831094393, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.

„Драган Цанков“ №37, сумата от 785.50 (седемстотин осемдесет и пет лева и петдесет стотинки) лева – сторени разноски по исковото и заповедното производства, съобразно уважената част от иска.

С Решение № 68/02.04.2021г. съдът е оставил без уважение молба, депозирана 1 от процесуалния представител на ответника Р. Ж. Б., ЕГН: **********, адв. С.П., за допълване на решение № 56/11.02.2021г., постановено по гр.дело № 324/2019г. по описа на ТРС, като е приел, че се е произнесъл по целия предмет на спора и не са налице основанията по чл. 250 ГПК за допълване на решението.

С Определение № 69/02.04.2021г. съдът е оставил без разглеждане молба, депозирана от процесуалния представител на ответника Р. Ж. Б., ЕГН: **********, адв. С.П., за тълкуване на решение № 56/11.02.2021г., постановено по гр.дело № 324/2019г. по описа на ТРС, като е приел, че не са налице предпоставките по чл. 251 ГПК за тълкуване на решението, тъй като същото не е влязло в сила.

Против решение № 56/11.02.2021г., постановено по гр.дело № 324/2019г. по описа на ТРС, е постъпила въззивна жалба от Р. Ж. Б., ЕГН: **********, в която се поддържа, че съдебното решение е недопустимо, алтернативно счита, че същото е неправилно, необосновано и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, като също така правото на ищеца за принудително събиране на вземането му било погасено по давност, за което ответникът направил своевременно възражение.

По отношение възражението за недопустимост на обжалваното решение е посочено, че самото производство пред първоинстанциония съд е било недопустимо, тъй като било образувано по нередовна искова молба, липсвала активна легитимация на ищеца и не била доказана пасивната легитимация на ответника. Въззивникът твърди, че исковата молба била нередовна поради противоречие между обстоятелствата, на които се основава искът и петитума на същия, липса на посочване в исковата молба на падежирали неплатени вноски като брой и размер и непредставяне към заявлението за издаване на заповед за изпълнение, респ. към исковата молба на приложимите общи условия. По отношение на твърдението за липса на активна легитимация на ищеца в производството сочи, че не е доказано, че „Първа Инвестиционна Банка“ ЕАД притежава лиценз за издаване на електронни платежни инструменти и лиценз за право за упражняване на банкова дейност. Доколкото се отнася до възражението за липса на пасивна легитимация на ответника, се твърди, че същият не е титуляр на открита банкова разплащателна сметка, по която да са предоставени средства по договор за издаване на кредитна карта № ***, както и не са представени доказателства за предаване на електронния платежен инструмент – кредитна карта на ответника.

На следващо място е посочено, че обжалваното решение е неправилно и необосновано, като съдът е приел за установено, че ответникът дължи процесните суми, без по делото да е било доказано, че е извършена реална платежна операция по отпускане и усвояване на главницата по кредита в размер на 5000лв., като за установяването на този факт не могат да се ползват за писмени доказателства отразеното в счетоводните записвания на ищеца. По делото не били представени общи условия, които да се отнасят за процесния период и съответно да са приложимите Общи условия съгласно изискванията на чл. 417, т. 2 от ГПК, поради което обжалваното решение било неправилно, тъй като при постановяването му не били взети предвид договорените права и задължения на страните в приложимите към процесния договор общи условия.

Сочи се още, че съдът неправилно е кредитирал като доказателство изготвената съдебно счетоводна експертиза, тъй като в същата изрично било посочено, че вещото лице не е правило собствени изчисления (тъй като такива не са представени) и се е запознало „частично с извлечението на разплащателната сметка от която е обслужван кредита по посочения договор“. В експертизата били отразени сумите, осчетоводени от Банката в нейната електронна система. В този си вид експертизата не била годно доказателство, защото не се базирала на специалните знания и на извършените от вещото лице изчисления, а представлявала единствено преразказ на едностранно 2 направените от банката изчисления, начисления и осчетоводявания, отразени в нейната електронна система.

Според въззивника, съдът следвало да се съобрази при постановяването на решението си с представените от него общи условия, които били приложимите към процесния договор, като съгласно точка 13.2 от същите, следвало банката да предприеме незабавно съдебни действия за принудително събиране на дължимите суми. В случая банката е бездействала и не е предприела вменените й със собствените й Общи условия задължения, като с бездействието си е причинила натрупване на огромни дължими суми и вреди за длъжника. Спрямо банката били приложими разпоредбите на чл.83 от Закона за задълженията и договорите, като същата не е положила необходимата грижа на добрия стопанин и не е спазила собствените си общи условия, за да събере дължимите суми в продължение на години. Именно нейното бездействие за периода от момента, в който: главницата е надхвърлила сумата от 5 000,00 лв. и надвишението съгласно Общите условия е станало незабавно изискуемо; или от момента, в който са изтекли 150 дни от първата падежирала непогасена минимална погасителна вноска и съгласно Общите условия целият кредит е станал незабавно изискуем; или от момента, в който кредитната карта не е подновена като пластика и съответно договорът за овърдрафт и съгласно Общите условия и анекса към договора, цялото дебитно салдо по картовата сметка става незабавно изискуемо, е причинило натрупването на договорни и наказателни лихви, надхвърлящи в пъти евентуално предоставената главница.

Спрямо банката били приложими разпоредбите на чл.95 от Закона за задълженията и договорите, тъй като нямало никакво доказателство по делото, че съществува сметка с IBAN и с титуляр Р. Ж. Б. с ЕГН ********** разкрита при ПИБ АД с ЕИК 831094393, и следователно същата не давала необходимото съдействие, за да може длъжникът да изпълнява задължението по договора да погасява сумите по дебитното салдо на виртуалната карта, чрез реална банкова разплащателна сметка. Въззивникът счита, че освен гореизложеното, е налице и погасяване по давност на претендираното от ищеца вземане /погасяване на правото същото да бъде принудително събирано/. На последно място посочва и, че първоинстанционният съд е допуснал съществено процесуално нарушение, като е отказал да поправи и допълни изготвения по делото протокол от проведеното на 01.12.2020г. открито съдебно заседание.

Поради изложеното въззивникът моли да бъде обезсилено първоинстанционното решение и да бъде прекратено производството по делото, алтернативно моли да бъде отменено изцяло решението и спорът да бъде решен по същество, като бъде уважено своевременно направеното възражение за изтекла погасителна давност на правото на ищеца вземането му да бъде принудително събирано.

Постъпила е частна жалба срещу Определение № 69/02.04.2021г., постановено по гр.д.

№ 324/2019г. по описа на ТРС от процесуалния представител на ответника Р. Ж. Б., ЕГН: **********, адв. С.П., с която се иска обжалваното определение да бъде отменено и делото да бъде върнато на РС – Трън с указания да тълкува постановеното от него решение. В жалбата се поддържа, че по образуваното гр.д.№ 324/2019г. по описа на ТРС е допуснато предварително изпълнение, поради което били налице основанията за тълкуване на постановеното по него решение.

Постъпила е и въззивна жалба срещу Решение № 68/02.04.2021г., постановено по гр.д.

№ 324/2019г. по описа на ТРС от процесуалния представител на ответника Р. Ж. Б., ЕГН: **********, адв. С.П., с която се иска обжалваното решение да бъде отменено и делото да бъде върнато на РС – Трън с указания да се произнесе с отхвърлителен диспозитив и мотиви към него по всички възражения и искания, посочени в отговора на исковата молба.

В подадения отговор на въззивната жалба против решение № 56/11.02.2021г., 3 постановено по гр.дело № 324/2019г. по описа на ТРС, въззиваемото дружество „Първа Инвестиционна

Банка“ ЕАД, ЕИК: 831094393, чрез процесуалния си представител – юрк. В.В., изразява становище, че постановеното решение е правилно и законосъобразно, постановено при спазване на съдопроизводствените правила, поради което моли да бъде потвърдено, като бъде оставена без уважение подадената въззивна жалба. Въззиваемият счита, че жалбоподателят не е изложил конкретни аргументи, които да обуславят нищожността или неправилността на първоинстанционното решение, а правото му да възразява срещу първоначалния заведен иск, отдавна било преклудирано, като преценката дали заведената искова молба е допустима или основателна е направена от първоинстанционния съд. Посочва, че по делото пред Районен съд - Трън са били представени доказателства относно наличието на облигационно правоотношение, съдържанието на облигационното отношение, задълженията по облигационното отношение, фактът, че кредитът е обявен за предсрочно изискуем и че въззивникът е бил уведомен за обявената предсрочна изискуемост. Твърди, че са неоснователни възраженията на ответната страна, че процесният Договор за издаване на кредитна карта без депозит № *** не е бил сключван, като в нормативната уредба не се съдържала изрична разпоредба относно задължението за предаване на банковата карта на картодържателя, а и предаването на банкова карта нямало нищо общо с възникването на облигационното правоотношение по даден банков продукт. Относно възражението за изтекла погасителна давност, посочва, че по отношение на процесните вземания се прилагал общият петгодишен давностен срок по чл.110 ЗЗД, който започвал да тече не от падежа на всяка отделна вноска, с оглед неделимостта на плащането по договора за кредит, а от падежа на договора за кредит. В конкретния случай поради неплащане в срок на задълженията по Договора за кредит, Банката изпратила на Кредитополучателя покана с вх. № *** чрез ЧСИ С.Я., peг. № *** на КЧСИ, с която поканила същия в петдневен срок от получаване на поканата да изпълни доброволно в пълен размер просрочените си задължения, като в противен случай Банката ще счита кредита за изцяло и предсрочно изискуем. Поканата била връчена лично на Р. Ж. Б. на 19.06.2018 г., като поради неизпълнение на задълженията за плащане и въпреки предоставения допълнителен срок, Банката обявила кредита за изцяло и предсрочно изискуем, считано от 18.10.2018 г.