Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 8489 от 10.12.2025, Административен съд - Хасково

Съд
Административен съд - Хасково
Дело
Касационно административно наказателно дело 1676/2025
Вид
Решение № 8489
Подписан
10.12.2025
В сила
10.12.2025
Състав
Силвия Алексиева, Ива Байнова, Павлина Господинова

Цитирани разпоредби

  • чл. 218 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 221, ал.2, пр. второ · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 3, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 3, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 6 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63в · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 165, ал. 2, т. 6 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 182, ал. 1, т. 2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.182, ал. 4 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал. 15 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал. 4 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 21, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 30, ал. 5 · Закон за измерванията

РЕШЕНИЕ

№ 8489

Хасково, 10.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Хасково - II тричленен състав, в съдебно заседание на дванадесети ноември две хиляди двадесет и пета година в състав:

Председател:

ИВА БАЙНОВА

Членове:

ПАВЛИНА ГОСПОДИНОВА

СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА

При секретар ДОРЕТА АТАНАСОВА като разгледа докладваното от съдия СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА канд № 20257260701676 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 208 и следващите от АПК.

Образувано е по касационна жалба на В. Р. А., чрез пълномощник, срещу Решение № 203/28.08.2025 г. по АНД № 585/2025 г. по описа на Районен съд – Хасково. С решението е потвърден електронен фиш /ЕФ/ серия К № 10875697 от 16.01.2024 г. на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи /ОД на МВР/ – Хасково, с който на касатора на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание – „Глоба” в размер на 100 лева за извършено нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

В жалбата са изложени съображения за отмяна на съдебното решение, тъй като било необосновано и неправилно, мотивите били формални и семпли, не давали отговор на поставените въпроси, фактическите и правни изводи били неправилни, не било отдадено значение на допуснатите процесуални нарушения , което грубо нарушавало правото на защита на касатора. На снимката се виждали повече от един автомобил и не ставало ясно скоростта на кой от автомобилите била заснета. Моли се ЕФ да бъде отменен.

Ответникът ОД на МВР – Хасково, редовно призован, не изпраща процесуален представител и не изразява становище по жалбата.

Административен съд - Хасково, като прецени събраните по делото доказателства и наведените касационни основания, прилагайки нормата на чл. 218 от АПК, приема следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е депозирана в законоустановения срок от активно легитимирано лице срещу акт, който подлежи на оспорване, поради което същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е ОСНОВАТЕЛНА.

Решението на Районния съд е валидно и допустимо, доколкото същото е постановено по подадена в срок жалба срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му.

Районният съд е установил следната фактическа обстановка: На 16.01.2024 г. в 12:52 часа, било установено и заснето с автоматизирано техническо средство TFR 1 – M № 557 движение на лек автомобил марка „Опел”, модел ,,Вектра” с регистрационен номер [рег. номер], собственост на А. Д. Х. в [населено място] на [улица], срещу сервиз Ш. Д. в посока [жк], със скорост от 70 km/h – над разрешената за движение в населено място – 50 km/h и е посочено превишение /отклонение/ от 20 km/h.

Прието е, че от засечената скорост следва да се приспадне 3 km/h толеранс в полза на водача и същата да се зачита като 67 km/h и превишението - 17 km/h. Нарушението било установено с одобрено техническо средство – АТСС TFR1-M № 557, преминало проверка на 25.07.2023 г. и съответстващо на одобрения тип. Приложен бил протокол за използването на АТСС.

Собственикът на превозното средство - А. Д. Х. с Декларация за предоставяне на информация по нарушение № 8578018 във връзка с разпоредбите на чл. 189, ал. 5 от Закона за движението по пътищата с вх. № 271000-3771/02.05.2025 г., вписала, че на дата 16.01.2024 г., в около 10:00 часа, след като се убедила, че е правоспособен водач, предоставила управлението на ППС с рег. № [рег. номер] на жалбоподателя В. Р. А., поради което и именно на него бил издаден ЕФ К № 10875697.

Установено било, че нарушението от страна на А. било при повторност, тъй като било извършено в едногодишен срок от влизане на електронен фиш № К 5984040 в сила.

Районен съд – Хасково, при така установената фактическа обстановка и въз основа на събраните и кредитирани доказателства, е потвърдил електронния фиш, който извод настоящата съдебна инстанция не споделя изцяло.

РС - Хасково е постановил обжалваното решение след точен и обективен анализ на събраните доказателства, като е изпълнил задължението си, разглеждайки делото по същество, в хода на съдебното производство да установи с допустимите от закона доказателства дали е извършено твърдяното нарушение и обстоятелствата, при които е извършено.

Съгласно чл. 182, ал. 1, т. 2 ЗДвП, Водач на моторно превозно средство, който превиши разрешената скорост в населено място в диапазона от 11 до 20 km/h се наказва с глоба от 50 лв. С разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗДвП са посочени изрично ограниченията на скоростта в и извън населено място според категорията на пътното превозно средство. Когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в таблицата към чл. 21, ал. 1 ЗДвП, това се сигнализира с пътен знак. В случая движението на МПС се осъществява вътре в населено място, което обстоятелство не е спорно и се установява от приложения по чл. 189, ал. 15 ЗДвП снимков материал и протокола за използване на АТСС. Доказателства, които да опровергават факта на извършеното нарушение, за което е издаден ЕФ, не се сочат от наказаното лице, а приетите и събрани от Районния съд такива са напълно достатъчни, за да обосноват извод за доказаност на нарушението.

Релевантната по време, място и лица редакция на разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП във връзка с чл. 3, ал. 1 ЗАНН гласи следното: „при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното ѝ заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи.“. Следователно изпълнени са всички предпоставки за законосъобразното ангажиране на отговорността на нарушителя, удостоверено чрез съответното доказателствено средство – снимков материал по чл. 189, ал. 15 ЗДвП.

Оспореният ЕФ съответства на утвърдения образец, доколкото представлява типизиран документ /електронно изявление за знание, което има удостоверителен характер/, възпроизвеждащ установени неприсъствено факти без възприемането им от човешки сетивен орган, а чрез технически способ от годно за това средство. Автоматизираното техническо средство е заснело и записало датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство по смисъла на чл. 165, ал. 2, т. 6 ЗДвП. Видно от снимковия материал са отразени точно координатите на нарушението, при това с оглед разположението на АТСС, при максимално разрешена скорост за контролирания участък от 50 км/ч. За удостоверяване на последното е приложен протокол за използване на АТСС. Видно от протокола, съставен от обслужващия полицейски служител, са посочени точното място за контрол чрез посочване на населеното място, път и отличителен белег на пътя, въведеният за контролирания участък /населено място/ скоростен режим, режимът на измерване /стационарен/, посоката на задействане /приближаващ/, началото и края на работа. Спазени са изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата за попълване на протокола за използване на АТСС. Мястото, където е констатирано превишаване на скоростта, безспорно попада в зоната на въведеното ограничение от 50 км/ч, като и в обхвата на действие на АТСС, видно от данните, попълнени в протокола и от посоченото в снимка. В този смисъл не се установява нарушение, от категорията на съществените, доколкото не се ограничава правото на защита на наказаното лице.

АТСС притежава удостоверение от одобрен тип и е вписано в регистъра на БИМ в съответствие с чл. 4, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015 г. АТСС TFR1-M № 557 представлява преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации, разположена в служебен автомобил, която е преминала проверка и съответства на одобрения тип, вписан под № 4835 в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване. Извършена е периодична проверка, обективирана в протокол № 4-51-23/25.07.2023 г., като нарушението е извършено в едногодишния срок от нея.

При направена справка на интернет сайта на БИМ [интернет адрес]?identifier=wDAOm2PuYrI%3D се констатира, че регистърът съдържа данни за процесната преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации, представляваща одобрено средство за измерване под номер 4835 с валидност до 24.02.2020 г. Това обстоятелство обаче не се отразява на годността на измерения резултат от процесното АТСС, тъй като съгласно изричния текст на чл. 30, ал. 5 от Закона за измерванията /ЗИ/, когато срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят на одобрения тип, се считат от одобрен тип. Действието на тази презумпция се разпростира и върху употребата на мобилна система за видеоконтрол тип TFR1-M с № 557, тъй като тя е била в употреба към 16.01.2024 г. и е отговаряла на одобрения тип. Същевременно периодичността на последващите проверки на скоростомерите е една година съгласно т. 31 от Заповед № А-616/11.09.2018 г. на председателя на ДАМТН, а използването му е именно в този срок. По тези съображения съдът приема, че нарушението е установено с одобрен тип средство за измерване. Конкретното АТСС е преминало последваща техническа проверка релевантна за датата на установяване на нарушението и измерването е направено в едногодишния срок на годност на мобилната система.

Настоящата съдебна инстанция приема, че е спазена разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП, доколкото са налице задължителните реквизити на ЕФ. Конкретизирани са мястото и датата на извършване на деянието, съставомерно по смисъла на чл. 6 ЗАНН, които реквизити са предпоставка за правилното определяне на компетентната структура на МВР, издател на ЕФ. Посочени са коректно извършителят на нарушението и управляваното от него МПС, както и посоката на движение. Правилно е отразено в ЕФ, че е установена скорост 67 km/h, която с оглед писмените доказателства по делото е определена след приспадане от действително измерената скорост с АТСС – 70 km/h съгласно снимковия материал, на толеранс от 3 км/ч, приложим съгласно протокола от проверка на преносимата система.

По възражението на жалбоподателя съдът намира следното: видно от представените изображения във вид на снимков материал на клип № 14078 са извлечени и представени 4 броя снимки, направени в различен времеви интервал, като момента на засичане на скоростта е отразен като Т=0s (0 секунди). Първата снимка е момента на разпознаване на регистрационната табела, означен с „Разпознат T= -0,5 s“, т.е. заснемането е осъществено 0,5 секунди преди измерването на скоростта и там се установяват два автомобила – един приближаващ и един отдалечаващ се. След автоматичното разпознаване, на което изображение се виждат два автомобила, е извлечено второ изображение, направено 0,2 сек преди измерването, където вече автомобилът е само един – приближаващ и няма съмнение чия регистрационна табела е разпознало АТСС. Същото е наименовано „Т= - 0,2 s“. Представено е и изображението където е измерена скоростта и същото е наименовано „Измерен T = 0s“ и на него не е заснет друг автомобил освен процесния, което изключва възможността след разпознаване на регистрационната табела и заснемането на един и същ автомобил да е измерена скоростта на друг автомобил. На следващо място, частично видимия автомобил на изображение „Разпознат T=-0,5 s“ е в режим на отдалечаване, а изрично е посочено в протокола, че режимът на задействане е единствено при приближаващи автомобили. Поради това не възниква съмнение чия скорост е измерена с процесното АТСС .