Решение № 419 от 25.11.2024, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 419 гр. Пловдив, 25.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Тодор Илк. Хаджиев при участието на секретаря Мила Д. Тошева като разгледа докладваното от Катя Ст. Пенчева Въззивно търговско дело № 20245001000360 по описа за 2024 година

Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение №155/01.04.2024г., постановено по т.д. №182/2023г. по описа на окръжен съд Пловдив, „З.Д.:Ж.З.“ АД ЕИК ********** е осъдено да заплати на П. К. К. ЕГН ********** обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 32 300лв, както и 17.34 лв. обезщетение за претърпени имуществени вреди от ПТП, настъпило на 07.06.2022г., около 16.10ч., на път №**** км 5+800, главен път П. - К., между гр. К. и гр. Б., причинено от Р.К.К. при управление на МПС лека кола, марка и модел „Ф.П.“, с рег. №*********, ведно с обезщетение за забава в размер на законна лихва върху главниците, считано от 25.10.2023г. до изплащане на сумата, като е отхвърлен искът за главницата за неимуществени вреди за разликата над уважения размер от 32 300лв. до предявения от 150 000лв., за главница за имуществени вреди за разликата над уважения размер от 17.34лв. до предявения от 20.40лв. и за обезщетение за забава от 14.06.2022г.

„З.Д.:Ж.З.“ АД ЕИК ********** е осъдено да заплати на Д. И. Д. ЕГН 1

********** обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 19 500лв., както и 27.20лв. - обезщетение за претърпени имуществени вреди от ПТП, настъпило на 07.06.2022г., около 16.10ч. на път №**** км 5+800, главен път П. - К., между гр. К. и гр. Б., причинено от Р.К.К. при управление на МПС лека кола, марка и модел „Ф.П.“, с рег. №*********, ведно с обезщетение за забава в размер на законна лихва върху главниците, считано от 25.10.2023г. до изплащане на сумата, като е отхвърлен искът за главницата за неимуществени вреди за разликата над уважения размер от 19 500лв. до предявения от 70 000лв., за главница за имуществени вреди за разликата над уважения размер от 27.20лв. до предявения от 32лв. и за обезщетение за забава от 14.06.2022г.

„З.Д.:Ж.З.“ АД ЕИК ********** е осъдено да заплати на Р. Д. Г. ЕГН ********** обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 18 000лв., както и 20.40лв. - обезщетение за претърпени имуществени вреди от ПТП, настъпило на 07.06.2022г., около 16.10ч., на път №**** км 5+800, главен път П. - К., между гр. К. и гр. Б., причинено от Р.К.К. при управление на МПС лека кола, марка и модел „Ф.П.“, с рег. №*********, ведно с обезщетение за забава в размер на законна лихва върху главниците от 25.10.2023г. до изплащане на сумата, като е отхвърлен искът за главницата за неимуществени вреди за разликата над уважения размер от 18 000лв. до предявения от 60 000лв. и за обезщетение за забава от 14.06.2022г.

„З.Д.:Ж.З.“ АД ЕИК ********** е осъдено да заплати на адвокат П. Д.

С. - К. от САК възнаграждение от 7 487лв.

„З.Д.:Ж.З.“ АД ЕИК ********** е осъдено да заплати на Окръжен съд Пловдив ДТ от 2 795.60лв.

„З.Д.:Ж.З.“ АД ЕИК ********** е осъдено да заплати на П. К. К. ЕГН **********, Д. И. Д. ЕГН ********** и Р. Д. Г. ЕГН ********** разноски по делото от 525лв.

П. К. К. ЕГН **********, Д. И. Д. ЕГН ********** и Р. Д. Г. ЕГ ********** са осъдени да заплатят на „З.Д.:Ж.З.“ АД ЕИК ********** разходи за депозити за отхвърлената част от исковете от 1 155лв. и юрисконсултско възнаграждение - 300лв., разделно от тримата ищци, както следва: 746,80лв. от П. К., 377,20лв. от Д. Д. и 331лв. от Р. Г..

Срещу постановеното решение е подадена въззивна жалба от ищците в първоинстанционното производство – П. К. К., Д. И. Д. и Р. Д. Г.. Въззивната 2 жалба е срещу тази част от решението /с оглед на съдържащото се в нея искане, ведно с молба вх.№8384/18.10.2024г./, с която: искът за неимуществени вреди, предявен от П. К. К. е отхвърлен за сумата над 32 300лв. до 150 000лв. /частичен иск от 200 000лв./; искът за неимуществени вреди, предявен от Д. И. Д. е отхвърлен над сумата от 19 500лв. до 40 000лв.

/частичен иск от 150 000лв./, както и в частта, с която акцесорните претенции на тримата ищци /включително и на Р. Г./ са отхвърлени за периода 14.06.2022г. /евентуално от 17.06.2022г./ до 25.10.2023г.

Въведено е оплакване, че обезщетението за неимуществени вреди, определено за П. К. и Д. Д., е изключително занижено, че същото не съответства на претърпените от тях болки и страдания и е в протИ.речие с принципите на справедлИ.стта, несъответстващо на съдебната практика при компенсиране на вреди от този тип и сочи на незачитане на човешкия жИ.т и здраве, не е съобразено и с установения лимит на отговорността на застрахователя. Въведени са оплаквания и за допуснати процесуални нарушения:окръжният съд е ценил само част от доказателствата, като друга част е напълно игнорирана, не са взети предвид представените писмени доказателства – всички медицински документи, както и депозираните по делото гласни доказателства. В тази насока се твърди, че съдът неоснователно и без каквито и да е мотиви не е допуснал своевременно поискана СМЕ.

Коментирано е приетото по делото заключение от съдебномедицинска експертиза. Твърди се, че неизясняването на въпроса относно получените увреждания, поради процесуални нарушения на съда, е довело до неправилно определяне размера на дължимото се обезщетение. Посочено е, че първостепенният съд неоснователно и без мотиви не е допуснал своевременно поискана СПЕ, както и своевременно направено, с исковата молба доказателствено искане за разпит на шестима свидетели. Изразено е несъгласие и с приетото от първостепенния съд наличие на съпричиняване от страна на пострадалите. В тази насока жалбоподателите се позовават и на възможността на съда да определи размер по-висок от претендирания с исковата молба при отчитане степента на съпричиняване /и е цитирана съдебната практика в тази насока – решение №166/13.01.2012г. по т.д.

№43/2011г. на ВКС, първо т.о., както и на приетото в ТР №1/01.08.2022г. по тълк.д. №1/2021г. на ОСКТК/. По отношение на размера на обезщетенията за неимуществени вреди е коментиран видът и характерът на претърпените от 3 ищците П. К. и Д. Д. увреждания, като се твърди, че в тази насока съдът не е обсъдил наличните по делото доказателства и неправилно е основал изводите си единствено на заключението от СМЕ. Въведено е оплакване, че това заключение е оспорено и не следва да бъде кредитирано и в частта, с която е констатирано, че тримата пострадали са възстановени, както и че за тримата обичайният период за възстановяване е около 30 дни. /Наред с това се съдържат и неотносими оплаквания „За установяване на причинените неимуществени вреди на детето, в хода на делото, в ОСЗ от 06.03.2024г., бяха разпитани свидетелите….“/. Коментирани са показанията на свидетелите Д.Д. и С. Д.. На самостоятелно основание е изразено несъгласие и с определения от първоинстанционния съд начален момент на присъдената законна лихва, в която насока също са изложени подробно доводи. Иска се отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на друго, с което да се присъди допълнително обезщетение за претърпените от П. К. К. неимуществени вреди в размер на още 117 700лв.; за претърпените от Д. И. Д. неимуществени вреди – още 20 500лв., както и законната лихва за забава върху всички присъдени обезщетения, считано от 14.06.2022г, евентуални – от 16.06.2022г. Претендират се разноски – адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 ал.1, т.2 от ЗА. По повод твърдените процесуални нарушения от страна на първоинстанционния съд с въззивната жалба са заявени доказателствени искания, аргументирани с основанието за допустимост по чл.266 ал.3 от ГПК, които доказателствени искания са оставени без уважение от въззивния съд, поради липсата на предпоставките, посочени в цитираната процесуална норма.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК не е постъпил отговор по подадената от ищците въззивна жалба от въззиваемата страна - „З.Д.:Ж.З.“ АД. С писмено становище вх.№8522/23.10.2024г. въззивната жалба се оспорва. В това писмено становище се съдържа възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение и в него е инкорпориран списък на разноските по чл.80 от ГПК.

Решението е обжалвано в срок и от ответника „З.Д.:Ж.З.“ АД с въззивна жалба вх.№15359/30.04.2024г. Тази въззивна жалба, с която се иска отмяна на постановеното от ОС Пловдив решение, постановено по т.д. №182/2023г., съдържа оплаквания, неотносими към предмета на настоящия спор. С оглед молба вх.№7874/02.10.2024г. и становище вх.№8522/23.10.2024г., в което се 4 съдържа искане „….като отхвърлите така предявения иск“, въззивният съд приема, че решението се обжалва в неговата осъдителна част.

С постъпилия отговор от ищците в първоинстанционното производство, чрез адв. П.К., подадената въззивна жалба от ответника „З.Д.:Ж.З.“ АД се оспорва. На първо място е изразено становище, че подадената от „З.Д.:Ж.З.“ АД въззивна жалба е недопустима.

Съгласно чл.269 от ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон.

Въззивните жалби са допустими, като депозирани в законоустановения срок от надлежна страна и с предписаното от закона съдържание.

Неоснователно е възражението на ищците, чрез процесуалния им представител – адв. П.К., за недопустимост на подадената от „З.Д.:Ж.З.“ АД въззивна жалба. Въззивна жалба вх.№15359/30.04.2024г. е подадена в преклузивния срок по чл.259 ал.1 от ГПК и от легитимирана страна. Същата съдържа обозначение на обжалвания съдебен акт - решение, постановено по т.д. №182/2023г., както и обозначения на страната, която подава жалбата, и подпис на лицето, което я подава /процесуален представител – л.264 от първоинстанционното дело/. След обездвижването на тази въззивна жалба е внесена и съответната дължима държавна такса. Следователно въззивна жалба вх.№15359/30.04.2024г. е подадена в срок и съдържа задължителните реквизити по чл.260 ал.1, т.1, т.2 и т.7, както и задължителните приложения по чл.261, т.1, т.2, т.4 от ГПК. Вярно е, че въззивна жалба вх.№15359/30.04.2024г. съдържа оплаквания, неотносими към предмета на настоящия спор, както и непрецизно формулирано искане към въззивния съд: „Моля да отмените решение по т.д. №182/2023г. по описа на ОС изцяло /като се има предвид, че обжалваното решение съдържа и отхвърлителен диспозитив/. В условията на евентуалност….,моля да намалите размера на обезщетението за неимуществени вреди. Моля, да отхвърлите акцесорния иск за мораторна лихва, като неоснователен, поради извършено в хода на процеса плащане на цялата искова сума /каквото плащане в случая не е констатирано/.

Непрецизно формулираното искане е коригирано посредством молба вх.

5

№7874/02.10.2024г. и становище вх.№8522/23.10.2024г., в което се съдържа искане „….като отхвърлите така предявения иск“, при което въззивният съд приема, че решението се обжалва в неговата осъдителна част. Но молба вх.

№7874/02.10.2024г. и становище вх.№8522/23.10.2024г. категорично са депозирани след преклузивния срок по чл.259 ал.1 от ГПК. При така описаните процесуални действия следва да се приеме, че подадената в срок въззивна жалба вх.№15359/30.04.2024г., съдържаща неотносими към спора и обжалваното решение оплаквания, не съответства на изискването по чл.260 ал.1, т.3 от ГПК, а именно – указания в какво се състои порочността на обжалваното решение. Но несъответствието на въззивната жалба с изискването на чл.260 ал.1, т.3 от ГПК не води до нередовност на същата, а още по-малко до недопустимост на въззивната жалба. Несъответствието на въззивната жалба с изискването на чл.260 ал.1, т.3 от ГПК обуславя бланкетност на същата. Ето защо въззивният съд приема, че е сезиран с редовна и допустима въззивна жалба вх.№15359/30.04.2024г., но бланкетна такава, съдържаща единствено оплакване, „че решението е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати процесуални нарушения“. В този смисъл допълненията, съдържащи се в молба вх.