Решение № 99 от 30.01.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 99 гр. София, 29.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Диана Коледжикова

Членове:

Мария Яначкова

Десислава Б. Николова при участието на секретаря Мария Г. Паскова като разгледа докладваното от Диана Коледжикова Въззивно гражданско дело № 20231000501710 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 1423 от 21.03.2023 г. по гр. д. № 3234/2022 г. на Софийски градски съд Д. Н. П. e осъдена да заплати на Гаранционен фонд София на основание чл. 558, ал.7 вр. чл.557, ал.1, т.2, б.”а” от КЗ сумата 27 789,20 лева – заплатено от ищеца на Е. К. С. обезщетение за неимуществени и имуществени вреди, причинени от ответницата при ПТП от 14.10.2019 г. при управление на МПС без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, ведно със законната лихва от датата на исковата молба - 29.03.2022 г. до изплащане на вземането.

Решението е обжалвано с въззивна жалба от ответницата чрез особения представител. Жалбоподателката сочи неправилност на правните изводи на съда относно липса на принос на пострадалата в причиняването на вредоносния резултат, както и при определяне справедливия размер на обезщетение на неимуществените вреди, което намира завишено. Оспорва причинната връзка на ПТП с увреждането контузия на главата, за което е определено обезщетение от 5000 лева, както и с разкъсване делтоидната връзка на тибиалния глезен.

1

По отношение на имуществените вреди счита, че при липса на оригинални фактури и фискални бонове ищецът не е имал основание да изплати исканото обезщетение, което освен това е заявено за сумата 1139,60 лева, а е изплатено в размер 2789,20 лв. Твърди, че няма доказателства заплатената остеосинтезна плака да е била поставена при операцията на ищцата. Претендира отмяна на решението и отхвърляне на предявения иск.

Ответникът оспорва жалбата. Сочи, че одобреното от съда споразумение по наказателното дело и неоспореното заключение на КСМАТЕ установяват всички елементи от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД; липсват доказателства за съпричиняване от пострадалата. Обезщетението за имуществени и неимуществени вреди, заплатено от ищеца, е в съответствие с установения обем и интензитет на вреди за третото лице и с направените разходи, установени чрез заключението.

Софийският апелативен съд, за да се произнесе, съобрази следното:

В изпълнение на правомощията си по чл. 269 ГПК, след като извърши служебна проверка за валидност и допустимост на обжалваното решение и обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства съобразно посочените от жалбоподателите основания за неправилност на първоинстанционния акт, съдът прие следното:

Обжалваното решение е валидно и допустимо. Въззивната жалба е подадена от надлежна страна в законоустановения за обжалване срок срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Съобразявайки оплакванията на жалбоподателя /чл.269, изр. второ от ГПК/, след преценка на доказателствата Софийски апелативен съд намира въззивната жалба за неоснователна поради следното:

Заявената пред Софийски градски съд претенция е с правно основание чл.558, ал.7 от КЗ за заплащане от ответницата на сумата 27 789,20 лева – заплатено от ищеца на Е. К. С. обезщетение за неимуществени и имуществени вреди, причинени от ответницата при ПТП от 14.10.2019 г. при управление на МПС без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Уважаването на иска е предпоставено от установяване на следните обстоятелства: Причиняване на ПТП от водач без сключена застраховка Гражданска отговорност, вреда в причинна връзка с ПТП, 2 изплащане на обезщетение на увредения от Гаранционния фонд.

Фактическата обстановка на спора е изяснена от първоинстанционния съд въз основа на подробен анализ на приетите доказателства и се възприема от настоящата инстанция при условията на чл.272 от ГПК. В случая споразумението, сключено от ответницата, установява вината и за причиняване на ПТП без сключена застраховка Гражданска отговорност както и вредата за Е. С..

Жалбоподателката оспорва фактическите констатации, че при ПТП пострадалата пешеходка е получила уврежданията контузия на главата и разкъсване делтоидната връзка на тибиалния глезен. Възражението е неоснователно. Уврежданията, които не са установени чрез споразумението (не са посочени в него), се установяват с представените медицински документи, въз основа на които вещото лице е дало заключение за техния вид, лечение и последици. Същото не е оспорено от ответника. Вследствие на претърпяната пътно-транспортна злополука Е. К. С. е получила Мозъчно сътресение; Двуглезенно счуване на дясната подбедрица; Разкъсване на делтоидната връзка на тибиалния глезен. Извършено е открито наместване на счупения външен глезен и фиксиране на фрактурата с метална плака и винтове. Разкъсаната делтоидна връзка на вътрешния глезен е била възстановена чрез шев. Заключението установява както приетите от съда увреждания, така и поставяне на остеосинтезна плака при операцията на счупената кост. Видно от представените епикризи (л.17 и л.20-21 от гр.д. № 3234/2022 г. на Софийски градски съд), диагнозата Мозъчно сътресение е била поставена в деня на ПТП; разкъсаната делтоидна връзка е лекувана чрез зашИ.е на лигамента. Представени са документи за извършени разходи за лечение от пострадалата Е. С., които са във връзка с получените при ПТП травми, установено чрез заключението на вещото лице. Ето защо оплакванията за необоснованост на решението, с което се приемат посочените увреждания и направените разходи, са необосновани.

Предвид характера на уврежданията, продължителността на търпените болки (интензивни през първите 2-3 седмици след счупването и след рехабилитацията) и на възстановителния процес (общо четири месеца), неудобства от ограничената подвижност (два месеца придвижване с патерици), респ. нужда от помощ, възрастта на пострадалата ( 52 г.) и 3 икономическата обстановка към датата на увреждането 14.10.2019 г., настоящата инстанция намира за неоснователно оплакването за завишен размер на приетото справедливо обезщетение на неимуществените вреди, заплатено на пострадалата. Сумата 25000 лева е в долната граница на определяно от съдилищата справедливо обезщетение за подобни травми от същия период.

По отношение на оплакването за неправилно оставяне без уважение възражението за съпричиняване настоящата инстанция излага следното: възражението е обосновано с твърдение, че пострадалата не съобразила поведението си с интензивното движение на автомобили, не се огледала внимателно и пресякла бързо пътното платно. Възражението е необосновано – приетата по делото експертиза в автотехническата й част установява, че пешеходката е пресичала на обозначена пешеходна пътека като липсват данни за внезапно навлизане на пътното платно или друго поведение, препятстващо водачката да спре преди мястото на удара.

Не се спори, че сумите 25000 лева-обезщетение за неимуществени вреди и 2789,20 лева са изплатени на пострадалото лице, с което съдът приема, че е довършен фактическият състав, на който се основава предявеният иск. Същият е изцяло основателен.

В обобщение, ответникът следва да заплати на ищеца обезщетение в размер на 240000 лева, заедно със законната лихва върху тази сума от 30.12.2016 г. до окончателното й изплащане.

Поради пълно съвпадение между изводите на въззивната инстанция с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено. На назначения особен представител следва да се определи възнаграждение в размер 700 лева, платимо от ищеца. При този изход на делото жалбоподателката следва да заплати на Гаранционен фонд така определеното възнаграждение за особения представител, както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, предвид основателността на възражението за прекомерност на претендираното възнаграждение от 450 лева.

По изложените съображения съдът

4

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1423 от 21.03.2023 г. по гр. д. № 3234/2022 г. на Софийски градски съд.

ОСЪЖДА Д. Н. П. да заплати на Гаранционен фонд, София разноски в размер на 800 (осемстстотин) лева.

Дава възможност на Гаранционния фонд да заплати по сметка на САС сумата 700 лева за възнаграждение на особения представител в едноседмичен срок от съобщаването, след което ще бъде постановено принудително събиране на сумата.

На особения представител адв.П. Г. П. да се изплати възнаграждение в размер 700 (седемстотин) лева от бюджета на съда.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5