Решение № 1127 от 17.09.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1127 гр. Варна, 17.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 37 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен Д. Караниколов при участието на секретаря Таня Г. Иванова като разгледа докладваното от Пламен Д. Караниколов Административно наказателно дело № 20243110201074 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН по жалба на Х. В. Х. ЕГН **********, подадена чрез адв. В. А.-ВАК против НП № 24-0819-000053 от 08.02.2024 г. н а Началник група в ОД МВР Варна, Сектор "ПП" Варна, с което са и били наложени следните адм. наказания:

1. глоба в размер на 20 лв., на основание чл. 185 от ЗДП за нарушаване нормата на чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗД вП и

2. глоба в размер на 100 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец, на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДП , за нарушаване нормата на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДП .

Жалбата е процесуално допустима. Подадена е в срока на обжалване 1 от надлежна страна и е приета от съда за разглеждане.

Въззивникът претендира отмяна на наказателното постановление, като неправилно, незаконосъобразно и издадено в противоречие с материалния закон, като излага подробни съображения в тази насока.

В съдебно заседание, въззивникът, редовно призован, не се явява, представлява се от адв. В. А.-ВАК. Поддържа жалбата, моли за отмяна на НП. Претендира възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.

Въззиваемата страна, редовно призована, не се представлява, депозирани са писмени бележки от ю.к. Л., с които изразява становище по същество , моли НП да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.

Прави искане за присъждане на разноски.

След преценка на приобщените доказателствата, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

На 08.01.2024 г., в 14:30 часа, в гр. Варна, по бул. „Генерал Колев“ до № 87, срещу вх. „Б“, Х. Х. управлявала собствения си л.а. „Шкода Фабия“, с рег № ********** при маневра движение назад за излизане от реда на паркираните автомобили не се уверила , че пътя зад превозното средство е свободен. Възз. Х. ударила с управляваното от нея МПС паркираният на отсрещната страна на пътното платно л.а. „Рено“, с рег № ********** в предната част и с поведението си нанесла имуществени вреди. Възз. Х. не останала на мястотро за установяване на вредите от настъпилото ПТП.

Св. М. се обадила на тел.112 и съобщила за настъпилото ПТП, като продиктувала регистрационния номер на автомобила управляван от въззивницата.

По сигнала на място пристигнали актосъставителят св. Н. и св. Е., които установили, че собственика на виновния автомобил е именно възз Х.

2

,свързали с нея по телефона, като последната отказала да се върне на мястото на произшествието. . Пристъпили към съставяне на протокол за ПТП и АУАН срещу водачката на л. а. "Шкода Фабия"., квалифицирайки поведението й като нарушения на чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДвП и чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП .

В последсвия по-късно през деня възз Х. и св. М. били изкикани в КАТ , където бил направен оглед на автомобилите и съставени необходимите документи по отношение на настъпилото ПТП. Актът бил предявен на жалбоподателката, която го подписала и получил препис от него, отбелязвайки, че има възражения.

В срокът по чл. 44 ЗАНН писмени възражения не били депозирани.

На 08.02.2024 г. въз основа на АУАН било издадено и атакуваното НП, в което била пресъздадена фактическата обстановка, изложена в акта.

Административнонаказващият орган също счел, че горните факти нарушават разпоредбата на чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДвП , поради което и на основание чл. 185 ЗДвП наложил на жалбоподателката наказание "Глоба" в размер на 20 лева, както и разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП , поради което и на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП й наложил и административни наказания "Глоба" в размер на 100 лева и "Лишаване от право да управлява МПС" за срок от 1 месеца.

Горната фактическа обстановка не се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и от писмените и гласни доказателства, събрани в хода на съдебното производство, които съдът е приобщил по делото.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:

3

Административно наказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление (арг. чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 14, ал. 2 от НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон.

Наказателното постановление е издадено от компетентен органНачалник група в ОД МВР -Варна, с-р "ПП", съгласно Заповед, рег. № 8121з1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи. Административно наказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок.

Вмененото нарушение е индивидуализирано в степен, не позволяваща на жалбоподателя да разбере в какво е "обвинен" и срещу какво да се защитава.

В случая са налице предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на административно наказателното производство против него.

Настоящото производство е от административнонаказателен характер, при което е необходимо да се установи налице ли е деяние, което представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН , същото извършено ли е от посоченото в Акта лице и извършено ли е виновно предпоставките са абсолютни, като тежестта на доказване лежи върху АНО.

Следва да се има предвид, че отразеното в АУАН не се счита за доказано, т. е. за безспорно установено. Това е така, тъй като по силата на чл. 84 от ЗАНН в административно наказателното производство са приложими правилата на НПК, а съгласно чл. 16 от НПК обвиняемият (в административно наказателното производство това е лицето посочено като нарушител) се счита 4 за невинен до доказване на противното. Това означава, че е в тежест на АНО (по аргумент на чл. 84 от ЗАНН, вр. чл. 103, ал. 1 от НПК ), тъй като именно той е субектът на административно наказателното обвинение, да докаже по безспорен начин пред Съда с всички допустими доказателства, че от обективна страна има административно нарушение и че от субективна страна е извършено виновно от лицето, посочено като нарушител. Настоящата Съдебна инстанция е такава по същество и задължението на Съда е служебно да следи за законосъобразността на обжалваното НП.

Разпоредбата на чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП задължава всеки участник в движението с поведението си да не създава пречки за движението, да не поставя в опасност живота и здравето на хората и да не причинява имуществени вреди. Извод за извършване на такова нарушение следва да бъде направен, когато се установи пряка причинно-следствена връзка между поведението на даден водач и констатирания неправомерен резултат. Според цитираната норма, възможно е настъпването на множество неблагоприятни хипотези - пречка за движението, поставен в опасност живот, поставено в опасност здраве за друг участник, причиняване на имуществени вреди. Но в настоящия случай както актосъставителя, така и АНО са приели създаване на пречки за движението, имуществени вреди и опасност за живота и здравето на хората, но не са посочили причинно-следствена връзка с поведението на водача Х., което представлява самостоятелно основание за отмяна на обжалваното НП. Липсват категорични и безспорни доказателства за авторството на нарушението от страна на Х..

За съставомерността на деянието по чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП е необходимо от обективна страна неизпълнение от водача на задълженията му п о чл. 123 от ЗДвП, като участник в пътнотранспортно произшествие. От субективна страна това неизпълнение следва да се дължи на съзнателно поведение на субекта на нарушението. Нарушението може да бъде извършено само при пряк умисъл, като той се извежда от обективните данни за деянието, от начина и средствата за извършването му. В тежест на наказващия орган е да докаже наличието на съставомерните елементи.

5

В конкретния случай съдът счита, че не се доказва по безспорен н ач и н Х. да е напуснал мястото на ПТП с намерение да неизпълни задълженията си като участник в произшествието. От доказателствата по делото не се установява наличие в съзнанието на Х. на представа за обстоятелствата, относими към съставомерните признаци на нарушението – т. е. не се доказва, че тя въобще е разбрала, че е допуснала ПТП. Поведението й не сочи на намерение за отбягване на задълженията по чл. 123 ЗДвП. Ето защо съдът приема, че деянието е субективно несъставомерно и жалбоподателката е бил неоснователно санкционирана, поради което и НП следва да се отмени и в тази част.

Предвид всичко горепосочено, съдът счита, че незаконосъобразно е била ангажирана административно наказателната отговорност на жалбоподателката за нарушението по чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП , като в хода на производството не са ангажирани доказателства за наличие на виновното извършване на вмененото нарушение, поради което и атакуваното наказателно постановление следва да се отмени и в тази му част.

В случая основополагащият въпрос е да се установи на първо място дали Х. е реализирала по своя вина ПТП. Това обстоятелство е водещо, за да се прецени дали е налице нарушение на чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДвП , което пък от своя страна се явява предпоставка за обсъждане на нарушението по чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП.

Настоящият съдебен състав е на мнение, че в процеса АНО не успя да докаже, че на процесната дата и място е настъпило ПТП между управлявания от жалбоподателката автомобил и паркирания л.а."Рено". Това е така, доколкото актосъставителят не е свидетел-очевидец на инцидента, а е бил изпратен в последствие. Той не е възприел факта на ПТП-то, а по негови думи – е получил информацията от собственика на ударения автомобил.

Видно от материалите по делото – жалбоподателката не е потвърдила пред контролните органи, че е участвала в ПТП, а е отрекла да е усетила настъпването на такова. Не са ангажирани доказателства, които да оборват 6 това твърдение. Видно и от приложения по административната преписка протокол за ПТП от 08.01.2024г. няма данни дали възз Х. е била запозната с последния и за какво деяние и е въздигнато обвинение, което само по себе си е основание за отмяна на наказателното постановление.

При това положение съдът счита, че заключението на контролните органи, че жалбоподателката е допуснала ПТП с управлявания от нея автомобил, е недоказано, а от там недоказано се явява и нарушението на чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДвП.

Предвид недоказаността на нарушението по чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДвП , то и не се доказва първата предпоставка на нарушението по чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП – наличието на ПТП, поради което и НП досежно второто нарушение също е незаконосъобразно.

С оглед направеното искане от страните за присъждане на разноски по делото, съдът установи от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 (Нов - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Нормата е процесуална и е приложима от 23.12.2021 г. Съдът се произнася по разноските сторени по делото, което разглежда, когато страните са поискали това.