Решение № 62 от 10.10.2023, Районен съд - Тутракан

РЕШЕНИЕ

№ 62 гр. Тутракан, 10.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТУТРАКАН в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Спас М. Стефанов при участието на секретаря Людмила Цв. Петрова като разгледа докладваното от Спас М. Стефанов Административно наказателно дело № 20233430200150 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 от ЗАНН.

С Наказателно постановление № 23-0362-000326 от 09.06.2023 г. на началник група в РУ – Тутракан при ОДМВР – Силистра, на С. И. М., с ЕГН:

**********, от ***, за извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП, са наложени административно наказание „Глоба“ в размер на 700 лв. и административно наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца.

Недоволен от издаденото наказателно постановление е останал жалбоподателят С. М., който чрез надлежно упълномощен процесуален представител го обжалва в срок, излагайки доводи за незаконосъобразност на атакуваното НП. В с. з. жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Не се явява и процесуалният му представител. Прието е становище от последния, в което са подробно обсъдени защитните доводи, обуславящи отмяната на НП.

Въззиваемата страна – началник група в РУ – Тутракан при ОДМВР – Силистра, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. Прието е становище на надлежно упълномощен в хода на производството негов процесуален представител – В.А., ***, в която са посочени по бланкетен 1 начин доводи за потвърждаване на НП. Претендира се присъждане на разноски по делото.

Районна прокуратура – Силистра, Териториално отделение –Тутракан, редовно призована, не се представлява и не взима становище по спора.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

Актосъставителят К. С. изпълнява длъжността младши полицейски инспектор в РУ – Тутракан при ОДМВР – Силистра.

На 16.03.2023 г. актосъставителят осъществявал контрол на скоростта на движение на преминаващи моторни превозни средства в с. Зафирово, обл.

Силистра, по ул. „Трети март“, с автоматизирано техническо средство TFR-1M № 517. Последното било разположено по ул. „Трети март“, в близост до ЗК „Атила Зафиров“, като било насочено в посока към гр. Силистра. На контрол посредством техническото средство подлежали превозните средства, движещи се в посока от гр. Силистра към гр. Русе.

В 12:55 ч. АТСС заснело лек автомобил марка „Форд“, модел „Транзит“ с рег. № ***, движещ се със скорост 105 км/ч, при максимално допустима скорост за населено място 50 км/ч, въведена с пътен знак Д 11. Нарушението било заснето от АТСС, което е видно от приложената разпечатка на снимка от клип № 18341, радар № 517. От последната са видни регистрационният номер на автомобила, неговата марка, скоростта и посоката му на движение, участъкът от пътя, по който се движи автомобилът, координатите на мястото, на което е позиционирано АТСС, датата и часът на извършване на нарушението, типът и индивидуалният номер на АТСС. Установената стойност на превишение на скоростта, след приспадане на максимално допустимата грешка при измерване на скорост в полеви условия, се равнявала на 52 км/ч.

След снемане на данните от устройството и установяване собственика на процесното превозно средство – С.Х.С. от ***, до началника на сектор „ПП“ при ОДМВР – Добрич било изпратено писмо с № УРИ 362р4112/27.03.2023 г. по описа на РУ – Тутракан, с оглед установяване на водача, извършил процесното нарушение. Към писмото били приложени екземпляр 2 на декларация по чл. 188 от ЗДвП и екземпляр на покана за съставяне на АУАН по чл. 40, ал. 2 от ЗАНН. В декларацията, попълнена на 05.04.2023 г. от собственика на автомобила, било посочено, че на процесната дата той бил управляван от жалбоподателя. Своевременно – на същата дата в 10:00 ч., поканата била връчена на жалбоподателя. След изтичането на посочения в поканата 7-дневен срок, актосъставителят С. съставил в отсъствие на нарушителя АУАН серия АД, № 301, бл. № 175112/05.05.2023 г. за извършено от последния нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Като свидетели при съставянето на акта били привлечени св. Е. А. и св. В. Г. – полицейски служители в РУ – Тутракан. АУАН бил връчен на жалбоподателя на 25.05.2023 г., като последният вписал, че няма възражения, и получил препис от същия.

На 09.06.2023 г. АНО издал НП № 23-0362-000326, с което на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП наложил на жалбоподателя наказание глоба за извършено от последния нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП в размер на 700 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца.

Жалбоподателят получил екземпляр от НП на 29.06.2023 г.

Горната фактическа обстановка съдът извежда от събраните по делото доказателства и доказателствени средства – показанията на свидетелите;

Наказателно постановление № 23-0362-000326/09.06.2023 г. на началник група в РУ – Тутракан при ОДМВР – Силистра; АУАН № 175112/05.05.2023 г.; писмо рег. № 362р-4112/25.04.2023 г. по описа на ОДМВР – Добрич Второ РУ – Добрич; писмо № 362р-4112/27.03.2023 г. по описа на ОДМВР – Силистра РУ – Тутракан; покана от 25.03.2023 г.; декларация по чл. 188 от ЗДвП на С.Х.С.; клип № 18341 от 16.03.2023 г.; информация, нарушение и картон на водача С.С.; СУМПС на С. И. М.; писмо рег. № 362р4635/26.05.2023 г. по описа на ОДМВР – Добрич Второ РУ – Добрич; писмо № 362р-6233/12.05.2023 г. по описа на ОДМВР – Силистра РУ – Тутракан; писмо № 362р-4112/7677/04.07.2023 г. по описа на ОДМВР – Добрич Второ РУ – Добрич; Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на МВР; служебна бележка от с-р „ЧР“ ОДМВР – Силистра; справка картон на водача на С. М.; Протокол № 1-41-23 от проверка на мобилна система за видеоконтрол „TFR-1M“; протокол за използване на АТСС „ TFR-1M“ № 3

517/16.03.2023 г.; справка АИС за л. а. с рег. № ***; Техническо описание на инструкция за експлоатация на мобилна система за видеоконтрол „TFR-1M“;

Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835/24.02.2010 г. писмо рег. № 3286р-12416/12.03.2020 г. на ГД „НП“; Заповед № 8121к2685/21.03.2022 г. на гл. секретар на МВР; Удостоверение рег. № 311/15.04.2022 г. и удостоверение за допълнително обучение – актуализация на професионалната квалификация, издадени от АМВР ЦСПП гр. Казанлък на К. Й. С..

Анализирайки доказателствата, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срока по чл. 59 от ЗАНН и от лице, страна в производството, имащо правен интерес. Като такава, тя е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Административно-наказателното производство е започнало със съставянето от компетентно длъжностно лице на АУАН серия АД, № 301, бл.

№ 175112/05.05.2023 г. Той съдържа всички изискуеми реквизити по чл. 42, ал. 1 от ЗАНН. Съдът, в противовес на доводите, изложени в жалбата и становището на защитата, счита, че мястото на извършване на нарушението е достатъчно конкретизирано – посочени са населеното място, улицата и в близост до кой обект е позиционирано АТСС (съответно – къде по-точно е извършено заснемането на нарушението). За съда е ноторно известен факт, който е безпредметно да се доказва, че ул. „Трети март“ в с. Зафирово представлява участък от път II-21 (свързващ гр. Русе и гр. Силистра), преминаващ през процесното населено място. Това впрочем може да се извлече и от посоката на движение на МПС, описана в АУАН.

Законосъобразността на съставянето на акта в отсъствие на нарушителя произтича от спазването на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН чрез връчването на покана и съответно – неявяването на последния в указания срок и на указаното място.

В унисон с разпоредбата на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН са привлечени двама свидетели, тъй като такива

(или поне един такъв) при извършване/установяване на нарушението са липсвали.

Наказателно постановление № 23-0362-000326/09.06.2023 г. е издадено от началник група в РУ – Тутракан при ОДМВР – Силистра, който се явява 4 родово и местно компетентен АНО (в тази насока и т. 3.9 от приложената по делото Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи). НП е издадено в срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН и притежава законово изискуемите реквизити по чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. АНО е възприел фактическата обстановка, описана в АУАН, като с НП е наложил предвидените в санкционната норма кумулативни наказания, определени в абсолютен размер. Съображенията относно спазването на чл. 42, ал. 1, т. 3 от ЗАНН при съставянето на АУАН важат и за спазването на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН при издаването на НП, поради което съдът не намира за нужно да ги повтаря.

Жалбоподателят е административно-наказателно отговорно лице и представлява надлежен субект на административно нарушение по чл. 182, ал.

1, т. 6 във връзка с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, тъй като свои качеството водач на МПС. Защитните доводи, домогващи се да обосноват обратното, следва да бъдат игнорирани. Легалната дефиниция на термина „водач“ се съдържа в цитираната в жалбата разпоредба на §6, т. 25 от ДР на ЗДвП. Същата е красноречива и не съдържа в себе си изискване същият да е и собственик на управляваното МПС. Разпоредбата на чл. 188, ал. 1 от ЗДвП указва, че собственикът на МПС се наказва за извършеното нарушение, но само когато не посочи кой фактически го е управлявал (т.е. кой е бил водач). В настоящия случай собственикът на МПС е посочил в попълнената декларация по образец, че именно жалбоподателят е водачът, извършил процесното нарушение. При връчването на АУАН и получаването на препис от същия жалбоподателят не е изложил възражения за противното, поради което законосъобразно АНО е издал процесното НП именно срещу него.

Изпълнителното деяние на извършеното нарушение се състои в управлението на МПС със скорост, по-висока от указаните в чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. В настоящия случай установената скорост е 105 км/ч, която след приспаднатия толеранс е редуцирана до 102 км/ч – т.е. нарушението се състои в превишаване с 52 км/ч.

От приетото като доказателство заверено копие на Протокол № 1-41-23 от проверката на мобилна система за видоконтрол „TFR – 1M“ е видно, че процесното АТСС е преминало технически преглед на 16.02.2023 г., като е дадено заключение, че съответства на одобрения тип. Доколкото в т. 31 от 5

Заповед №А-616, издадена от председателя на ДАМТН на основание чл. 43, ал. 4 от Закона за измерванията, периодичността на метрологичният контрол относно „скоростомерите“ е 1 година, то следва, че АТСС е било технически изправно към процесната дата.

Съдът счита за доказателствено неподплатено твърдението на защитата, че АТСС е обхващало и движещите се извън населеното място МПС.Тъкмо обратното. Видно от приетото копие на Протокол за използване на АТСС от 16.03.2023 г. (за който също неоснователно се твърди, че не е съставян) и от показанията на актосъставителя същото е било поставено до ЗК „Атила Зафиров“ (която е ноторно известно за съда, че се намира по-близо до изхода на с. Зафирово в посока към гр. Русе, отколкото до този към гр. Силистра) и е било насочено към гр. Силистра. Като се има предвид, че разстоянието от мястото на поставяне на АТСС до изхода на селото в посока гр. Силистра е твърде голямо (според показанията на актосъставителя над 2 км.), то е видно, че е технически невъзможно АТСС да обхване движещите се извън населеното място автомобили. Тази техническа невъзможност се потвърждава и от т. III.1, (л. 4) от Техническото описание и инструкция за експлоатация на АТСС, в която обсегът на радара е очертан или до 60 м., или до 120 м. (в зависимост от избрания режим на работа).

От изложеното дотук е видно, че жалбоподателят е осъществил всички обективни признаци на нарушението, за което е наказан. Видно е и че АТСС, с което е заснето нарушението, е използвано по надлежния начин.

От субективна страна, същият е действал небрежно, тъй като съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗДвП е бил длъжен да спазва ограничението на скоростта на управлявания от него автомобил, като същевременно при полагане на дължимата грижа е бил в състояние да предотврати осъществяването на нарушението.