Решение № 1741 от 18.12.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1741 гр. София, 18.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-13, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Владимир Вълков при участието на секретаря Весела Хр. Станчева като разгледа докладваното от Владимир Вълков Търговско дело № 20231100900695 по описа за 2023 година

Предмет на разглеждане е иск по чл. 55 ал. 1 предл. трето от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).

Ищецът „М - Т.Ф.Ф.“ ООД – гр. Пловдив, представляван от адв. С. М. от Адвокатска колегия – Пловдив, твърди с ответника „Е.К.“ ЕООД – София, да е сключен договор за продажба на замразени малини, за което е издадена фактура № 45 от 12.11.2021 г. По фактурата с два банкови превода от 12.11.2021 г. ищецът заплатил общо сумата 228000 лв. Твърди се срокът за предаване на стоката да е договорен до края на стопанската 2022 г.(края на месец октомври 2022 г.) Ответникът не изпълнил задължението си, поради което на 28.02.2023 г. ищецът заявил, че разваля договора и поискал да получи обратно сумата от 228 000 лв. Претендира се сумата от 30 000 лв. като част от твърдяното вземане, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска до удовлетворяване на вземането.

В отговор по исковата молба ответникът „Е.К.“ ЕООД се оспорва между страните да има сключен писмен договор в това с детайлизирани условия по цена и доставка. Наведен е довод, че евентуално сключеният договор не е развален поради неотправено предизвестие с даден срок за реално изпълнение.

1

В съдебно заседание ищецът не изпраща представител като писмено е конкретизирано, че с оглед изтеклия период от време липсва правен интерес от реалното изпълнение. По делото е постъпило и писмено становище по съществото на спора като смята твърдяното правоотношение за доказано предвид заявено от ответника, че е изпълнил задължението макар и да не е доказал това. Позовава се и на извънсъдебно признание за съществуването му с оглед издадените счетоводни документи и указано основание на плащане в платежните документи. Евентуално поддържа претенция за връщане на даденото поради липсващо основание за получаване на сумата.

В съдебно заседание ответникът не изпраща представител и не изразява становище по спора.

Съгласно чл. 64 ал. 1 ГПК процесуално действие, извършено след изтичане на предвидения за него срок не се взема предвид. Спорът в настоящото производство попада в обхвата на чл. 365 т. 1 ТЗ, поради което в сила е специалното правило на чл. 372 ал. 2 ТЗ. Този текст свързва изменение на иска по търговски спор с депозиране на допълнителна искова молба.

Срокът за депозиране на допълнителната искова молба е изтекъл на 31.01.2024 г., а искането за разглеждане на спора в контекста и на чл. 55 ал. 1 предл. първо ЗЗД е направено с молба, изпратена на 29.05.2024 г. Макар и нормата на чл. 55 ал. 1 ЗЗД да предписва идентично по съдържанието си право – да бъде получено обратно даденото, то се извежда от различни правопораждащи факти. Понеже искът е правнологическо единство от искане и обстоятелствата, от които законът го извлича, настоящият състав приема, че нормата на чл. 55 ал. 1 ЗЗД регламентира три отделни иска. Несвоевременно предявеното искане препятства възможността да бъде обсъдено дали и доколко са налице предпоставките за разглеждането му във висящото производство. По тези съображения съдът приема, че спорът следва да бъде разгледан при обявената с доклада правна рамка. Като обсъди въведените в процеса факти с оглед на процесуалното поведение на страните и събраните по делото доказателства, преценени при условията на чл. 235 ГПК, намира за установено от фактическа страна съдът намира следното:

Представената и неоспорена фактура № 45/12.11.2021 г. сочи ответника за продавач, ищеца за купувач, а като предмет на сделката – „аванс за доставка 2 на замразени малини“ мярка „бр.“ колич. „1“ при ед. цена от 190 000,00 и ДС:

20 % 38 000,00 и сума за плащане 228 000,00, платима по посочена банкова сметка.

Наличните по делото платежни нареждания сочат на наредени суми съответно 190 000 лв. и 38000 лв. с указание съответно „по дог. и фактури“ и „по фактури“.

Няма също така спор, а и от представения препис на електрронен документ се налага извод, че представител на ищеца чрез електронна поща на 28.02.2023 г. е изпратил уведомление за разваляне на договор за покупкопродажба на замразени малини по фактура № 45 от 12.11.2021 г. В изявлението се сочи, че недоставените замразени малини в значителен период от време е довело до липса на интерес от изпълнение на договора.

Не се спори, че в отговор на полученото писмо на 15.03.2023 г. представител на ответника е възразил на изявлението за разваляне при твърдение, че уговорените количества замразени малини са били доставени и приети без възражение. Във връзка с твърдяното изпълнение се сочи да е била осъществена и допълнителна услуга „съхранение на малини“, за която на 12.11.2021 г. да е била издадена и фактура.

При тези доказателства от правна страна съдът намира следното:

Ищецът се позовава на упражнено от него право да прекрати възникнала между страните правна връзка. Съгласно чл. 20а ал. 1 ЗЗД договорът има сила на закон за сключилите го страни. Това ще рече, че всяка от обвързалите се по собствена воля страни дължи да осигури обещаното с договора според съгласуваните правила за регламентиране на отношението.

Настоящият състав приема, че представените с исковата молба доказателства макар и косвени, са достатъчни за извод, че страните са обвързани от договор за продажба на замразени малини.

Макар и неподписана, фактура № 45/12.11.2023 г. позволява извод за нейния автор. Правилата ангажират продавача да издаде фактура. За такъв е посочен ответното дружество. Този документ не е оспорен.

Същевременно заетата в процеса позиция не разкрива спор досежно описаното в исковата молба правоотношение. Възраженията са ограничени до 3 интерпретация на доказателствените правила. При все че формата на договора обезпечава яснота за съдържанието на сделката, отчитайки динамиката в търговските отношения нормата на чл. 293 ал. 1 ТЗ утвърждава отклонение от писменото начало за удостоверяване наличието, а и съдържанието на търговска сделка. Страните по спора са търговци. Законът не предписва нарочна форма за продажба на движими вещи, каквито представлява посочената във фактурата стока – замразени малини. Ответникът не се позовава и на договорена форма между страните. Затова за и установяването както съществуването на правоотношението, така и неговото съдържание са допустими всички доказателствени средства.

Самата фактура сочи на очаквано предварително плащане („аванс“) с оглед обещана доставка на замразени малини. Без значение в случая остава, че фактура № 45/12.11.2021 г. да не позволява идентифициране на количеството договорени малини. Този въпрос би възникнал едва в рамките на спор досежно предаденото количество без да лишава от предмет сделката.

Множественото число влиза в противоречие с указаното количество – 1 бр.

Неясно остава договореното количество стока, но и с оглед качеството на страните логично е да се приеме, че указаното визира брой опакована стока. С оглед правилото на чл. 288 ТЗ неяснотата се компенсира от обичая, елемент от който се явява както пазарната цена към момента на издаване на фактурата, така и утвърден подход за опаковане на стока от указания вид. Следователно количеството стока е определяемо, придаващо и възможен предмет на сделката.

Безспорното в случая получаване на фактурираната сума задължава ответника да прояви предписаната от чл. 302 ТЗ грижа и да изпълни описаната доставка, а и да потърси съдействие, ако неяснотата на издадената от него фактура поражда затруднение за идентифициране на договореното количество стока. От отговора на уведомлението за разваляне на договора обаче не следва затруднение за ответника да разбере какво се очаква от него – твърди се то да е било изпълнено. Това възражение не се поддържа в процеса, но за пълнота следва да се посочи, че продавачът е длъжник по отношение задължението за предаване на договорената стока. Нормата на чл. 75 ал. 1 ЗЗД го освобождава от това задължение само ако и доколкото стоката е предадена на купувача, на овластено лице било от кредитора, било от съда или от закона.

Дори хипотетично да се приеме, че ответникът е предал договорената стока, 4 доколкото в процеса не се установява да е станало по предписания от закона начин, той не се освобождава от задължението си за изпълнение.

Когато неизпълнението на обещаното е съществено кредиторът е овластен да прекъсне правната връзка. С оглед принципа за реално изпълнение това правомощие е предпоставено от осигурен разумен срок – чл.

87 ал. 1 ЗЗД. С други думи, кредиторът е обвързан да даде възможност на длъжника, освен ако кредиторът няма интерес от закъсняло изпълнение (чл.

87 ал. 2 ЗЗД). В случая ищецът се позовава на регламентираното изключение.

Съдът приема, че естеството на стоката и периода на забава обосновава липса на интерес от реално изпълнение. За пълнота следва да се посочи, че с оглед правилото на чл. 57 ал. 2 от Конституцията на Република България принципът на реално изпълнение не препятства кредитора от възможността да развали договора, а създава предпоставки добросъвестният длъжник да изпълни обещаното макар и със закъснение. Дори да се приеме, че интересът на купувача не е отпаднал, доколкото в настоящото производство не се установява нито изразена готовност за изпълнение, нито потенциал у ответника да стори това към момента на получаване на уведомлението за разваряне – ответникът не внесе яснота по обстоятелсвтото въпреки обърнатото му внимание с проекта за доклад, настоящият състав приема договора за надлежно развален.

Нормата на чл. 88 изр. първо ЗЗД придава обратно действие на развалянето, водещо и да отпадане на основанието за получената сума от 228000 лв. Затова и ответникът дължи да върне полученото С оглед нормата на чл. 6 ал. 2 ЗЗД съдът е обвързан от заявения в настоящия процес обем на търсената защита. Настоящият състав приема, че доколкото силата на присъдено нещо се ограничева до предявената част от вземането указанието в диспозитива, че присъдената сума не изчерпва идентифицираното вземане

(индивидуализирано посредством правопораждащите го обстоятелства) е достатъчно, за да обезпечи защита и на непредявената понастоящем част.

По претенцията за законна лихва

Процесуалният закон утвърждава отклонение от правилата за определяне предмета на спора и съответно за утвърждаване подлежащото на 5 изпълнение притезание досежно вземане за лихва, формирано за период след датата на предявяване на исковата молба. По силата на тази норма страната не дължи да посочи това вземане по размер и съдът е освободен от задължението да го определя, което е и невъзможно при неприключил период на забавата.

Липсва специално правило, което да установи самостоятелно съдържание на визираното от процесуалната норма на чл. 214 ал. 2 ГПК вземане, поради което то следва да бъде разгледано според общоустановените правила.

Вземане за законна лихва е утвърдено с чл. 86 ал. 1 ЗЗД. Нормата свързва закъснялото изпълнение на парично задължение с възникване на вземане за обезщетение в нормативно предопределен размер. Дефинитивната норма на чл. 84 ЗЗД определя хипотезите на забава. Понеже паричното вземане възниква едва с факта на разваляне на договора, в сила е правилото на чл. 84 ал. 2 ЗЗД – нужна е покана, за да настъпи забава на ответника. В случая уведомлението за разваляне съдържа и изявление за връщане на сумата. С оглед правилото на чл. 69 ал. 1 ЗЗД ответникът е изпаднал в забава за търсената в процеса сума още преди датата на предявяване на исковата молба.

Доколкото не се установява плащане и до приключване на устните състезания, главницата следва да бъде присъдена ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба – 07.04.2023 г. до окончателното изплащане на сумата.

По разноските

Законът задължава страната, предизвикала съдебно производство с необосновано от правна гледна точка формирано убеждение за действителното правно положение, да възмезди насрещната страна в процеса за сторените и доказани по делото разноски. При установения изход от спора ответникът дължи да възстанови направените от ищеца и претендирани в производството разноски – заплатена държавна такса.