Решение № 1048 от 11.06.2021, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1048 гр. Варна , 11.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и осми май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Жана Ив. Маркова

Тони Кръстев

Десислава Г. Жекова при участието на секретаря Мария Д. Манолова като разгледа докладваното от Тони Кръстев Въззивно гражданско дело № 20213100501041 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Н. ИВ. ИВ. срещу решение № 260354/08.02.2021 г., постановено по гр.дело № 424/2020 г. по описа на РС – Варна, с което съдът е осъдил ответника Н. ИВ. ИВ. ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ***, ет.3, ап.4, да заплати на ищеца „Дарфи" ЕООД, ЕИК 205242276, седалище и адрес на управление гр. София, район „Красна Поляна", ул. 323 № 2, представлявано от Д.В., сумата 1560,00 евро (хиляда и петстотин и шестдесет евро), представляваща неплатено възнаграждение по Договор за посредничество за покупко-продажба на недвижим имот от 16.08.2019 г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на завеждане на иска – 16.01.2020г. до окончателното й изплащане.

Във въззивната жалба се излага, че решението е неправилно поради необоснованост, съществено нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. Първоинстанционният съд не е обсъдил в цялост събраните доказателства, неправилно е преценил фактите по делото и приложил материалния закон, което е довело до погрешни крайни изводи.

Жалбоподателката поддържа, че съдът е предприел неправилен 1 доказателствен анализ довел до неправилно приета от него фактическа обстановка. Инвокира оплакване, че в доклада по делото искът е квалифициран по чл. 286 от ЗЗД, докато в мотивите на решението съдът се е позовал на чл. 51 от ТЗ, уреждащ отношенията по договор за търговско посредничество, с което е нарушено правото на защита на ответницата. На следващо място поддържа, че съдът неправилно е приел, че между страните е бил сключен валиден договор за посредничество. В тази връзка поддържа, че договорът за посредничество е бил подписан след сключване на предварителния договор за покупко-продажба, респективно е нищожен поради липса на предмет, евентуално развален по право поради невъзможност за изпълнение. Поддържа, че представеният от ищеца екземпляр от договора за посредничество е антидатиран и че ответницата не се е задължила по него тъй като волята и́ е била опорочена чрез измама. Поддържа възражението за липса на представителна власт на лицето, подписало договора за посредничество от името на ищеца. Изтъква липсата на установена от доказателствата по делото връзка между ищцовото дружество и действалите от негово име Д.В. и В.В. към момента на сключване на договора. Поддържа възражението, че ответницата не дължи заплащане на възнаграждение тъй като ищецът е неизправна страна – не е изпълнил задълженията си по договора за посредничество и на практика не е престирал никаква услуга.

Позовава се на заявените за публикуване в Търговския регистър годишни счетоводни отчети на ищеца „Дарфи" ЕООД, от които е видно, че дружеството не е реализирало никакви приходи от дейността през 2019 г., от което прави извод, че същото не упражнява посредническа дейност по занятие, респ. за неприложимост на разпоредбите на Търговския закон уреждащи търговското посредничество. В хипотезата на извършени от ищеца действия в качеството му на търговски посредник изтъква потребителския характер на договора и поддържа възражение за нелоялни търговски практики по смисъла на ЗЗП, в т.ч. във връзка с обстоятелствата при които ответницата е подписала договора за посредничество и информацията, която и́ е била предоставена. Поддържа възраженията за неравноправност на клаузите на процесния договор и за нищожност на същия поради противоречие с добрите нрави – нееквивалентност на насрещните престации.

Излага подробна аргументация по всяко от инвокираните с жалбата оплаквания. Отправя искане за отмяна на решението, отхвърляне на иска и 2 присъждане на разноски.

В срока по чл.263 ГПК въззиваемата страна „Дарфи" ЕООД е подала писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба. Излага доводи за валидност и правилност на първоинстанционното решение. Противопоставя се на доказателствените искания. Моли решението на ВРС да бъде потвърдено в обжалваната част.

Постъпилата въззивна жалба е редовна и допустима, отговаря на изискванията на чл. 260 от ГПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на обжалваното решение, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

В рамките на извършената служебна проверка съдът констатира, че постановеното от ВРС решение е валидно и допустимо, поради което жалбата следва да бъде разгледана по същество.

Районният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл. 79, ал. 1 във вр. с чл. 286 от ЗЗД за осъждане на ответника Н. ИВ. ИВ. да заплати на ищеца „Дарфи" ЕООД сумата 1560,00 евро, представляваща неплатено възнаграждение по Договор за посредничество за покупко-продажба на недвижим имот на 16.08.2019 г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на завеждане на иска – 16.01.2020г. до окончателното й изплащане.

Ищецът твърди в исковата молба, че между него и ответницата е бил сключен договор за посредничество за покупко-продажба на недвижим имот на 16.08.2019 г., по силата на който ищецът се задължил да осъществява посредничество при продажбата на недвижим имот, собственост на Н.И., И.Б. и Н.Б.-Б., а именно, апартамент, намиращ се в гр. Варна, ул. „Козлодуй", № 60, ет. 3, ап. 4, а ответницата се задължила да му заплати възнаграждение в размер на 2% от продажната цена на имота или сумата 1560 евро. Ищецът намерил купувач за имота, с когото на 16.09.2019 г. ответницата и останалите съсобственици подписали предварителен договор за покупко-продажба, а на 06.12.2019 г. бил подписан и окончателен договор под формата на нотариален акт. Ищецът твърди, че е изпълнил задължението си по договора за 3 посредничество от 16.08.2019 г., като е намерил купувач за имота и е помогнал на ответницата при подготовката на сделката, докато ответницата не е изпълнила задължението си за плащане на възнаграждението по договора, което обуславя правния интерес от предявяване на иска.

Ответницата Н.И. е подала своевременно отговор на исковата молба, с който оспорва изцяло предявения иск. Излага, че имотът не се е ползвал и е бил обявен за продажба от единия от съсобствениците – Б.И. като обявата била публикувана на сайта imot.bg с посочена цена от 79000 евро и изричното условие продажбата да се извърши без посредници и без комисионни. Сочи, че купувачът К.Р. е направил оглед на 12.09.2019 г. заедно майка си и Д. и В.В.и, в присъствие на единия от съсобствениците – Б.И., като при огледа били договорени условията на продажбата. в т.ч. дата за подписване на предварителен договор – 16.09.2019. Твърди, че към момента на подписване на предварителния договор – 16.09.2019 г. не е подписвала договор за посредничество с ищеца „Дарфи" ЕООД. Твърди, че на 17.09.2019 г., при получаването на данъчна оценка В.В. я убедил да подпише процесния договор за посредничество. Възразява, че при подписването на договора е била въведена в заблуждение, тъй като и́ било казано че договорът не я задължава да заплаща комисионно възнаграждение. Възразява, че договорът е антидатиран като датата 16.08.2019 е добавена по-късно в екземпляра, представен от ищеца по делото. Твърди, че първата среща между нея и посредниците е била на 16.09.2019 г. при подписване на предварителния договор, а синът и́ Б.И. се е запознал с тях на 12.09.2019 г. Излага, че посредниците Д. и В.В.и са знаели, че купувачът не разполага с необходимите средства и има намерение да се финансира със заем от банка, но не са уведомили продавачите, което значително усложнило подготовката на сделката. След като банката (ПИБ АД) не одобрила представените документи и не отпуснала кредит на купувача посредникът предложил на ищцата да върне платеното й капаро, а действието на предварителния договор да се прекрати. Твърди, че всъщност е била представила необходимите документи.

Последвало взаимно отправяне на нотариални покани, преговори и срещи при нотариуси, на които в крайна сметка станало ясно, че купувачът е клиент на Вакинова или на представляваното от нея дружество – настоящ ищец.

Впоследствие, без участието на представители на ищеца, купувачът получил 4 кредит от „Обединена Българска Банка" АД и бил сключен окончателен договор за покупко-продажба.

Във връзка с така изложените факти възразява, че договорът за посредничество е нищожен, поради липса на съгласие, тъй като е подписан за посредника Дарфи" ЕООД от В.В. без представителна власт, както и поради липса на предмет и противоречие с добрите нрави. Невъзможният предмет се обосновава с антидатирането на договора, т.е. че същият е бил сключен след като страните по сделката са осъществили контакт. Противоречието на закона и добрите нрави се изразявало в това, че договорът съдържал само задължения за ответника, а никакви права, както и в липса на еквивалентност на престациите. Възразява, че договорът за посредничество, е бил сключен при наличието на грешка в предмета съдържанието и правните последици, в евентуалност при измама, поради което е унищожаем. Представителите на ищеца знаели, че ответницата не желае сключване на договор за посредничество и не желае да заплаща комисионна, но умишлено са я заблудили, че договорът не изисква плащане, а е само за сигурност на сделката и е необходим за нея. Възразява, че не е налице изпълнение на нито едно от задълженията по договора от страна на ищеца, а напротив, представителите на посредниците били недобросъвестни, тъй като укрили съществена информация за начина на финансиране на сделката и са действали против интересите на ответницата. По изложените съображения моли за отхвърляне на иска.

Съдът, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Пред настоящата инстанция се оспорва установената от ВРС фактическа обстановка касателно датата на сключване на процесния Договор за посредничество за покупко-продажба на недвижим имот и представителната власт на В.В., който е подписал договора от името на ищеца „Дарфи" ЕООД, като в тази връзка се релевират възраженията за нищожност и унищожаемост на договора. Съответно се оспорва възникването на валидно облигационно правоотношение между страните основано на представения писмен договор.

5

Видно от материалите по делото, всяка от страните е представила своя екземпляр от договора за посредничество в официално заверен по реда на чл.

32 от ЗАдв. препис, при спазване на изискванията на чл. 183, ал. 1 от ГПК. И двата представени екземпляра са подписани само на втора страница и се различават в съдържанието на първа страница. Различията са в датата и в личните данни на възложителя – ответник по делото. В екземпляра, представен от ответницата, липсва дата, докато в този на ищеца е посочена датата 16.08.2019 г. Липсват и посочените в екземпляра на ищеца данни от личната карта и адреса за кореспонденция на Н.И.. В останалата част двата екземпляра изцяло се припокриват по съдържание.

Липсата на данни от личната карта и адреса за кореспонденция на ответницата в нейния екземпляр от договора са ирелевантни, доколкото между страните не се спори относно личността на възложителя и това е ответницата Н.И..

Между страните подписали документа не важат правилата на чл. 181 от ГПК за достоверност на датата спрямо третите лица. Датата на съставянето на частния документ не е същинска част от съдържанието му. Поначало за такава дата се смята датата, която са посочили страните, но тази дата не е достоверната дата по смисъла на цитираната разпоредба.

В конкретния случай датата на подписване на процесния договор не може да се установи по несъмнен начин от представените от страните екземпляри, тъй като същата не е посочена в единия от тях. Видно е, че проектът на договора е съдържал редица празни места, които страните е следвало да попълнят при сключването му. При положение, че само екземплярът на ищеца е с попълнена дата, не може да се приеме за безспорно установено, че именно на тази дата е бил подписан договорът, респ., че страните са се съгласили, че това е датата на сключване на договора. Не е ясно дали датата е била попълнена при подписване на договора или е била добавена впоследствие от едната страна по договора, в случая ищеца, без съгласието на другата. Налице е външен недостатък по смисъла на чл. 178, ал.