Решение № 3687 от 02.10.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3687 гр. София, 02.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 99 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ при участието на секретаря СТАНИСЛАВА ИЛ. ЧЕРВЕНЯКОВА като разгледа докладваното от ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ Административно наказателно дело № 20261110208865 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „***“ ЕООД, ЕИК *** срещу наказателно постановление № 886734-F862037 от 29.04.2026 г., издадено от Заместник директор на ТД на НАП-София, с което за нарушение на чл.86, ал.1 и ал.2 от Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС), на дружествотожалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 505,34 евро, на основание чл.180а, ал.1 от ЗДДС.

С жалбата се иска отмяна на издаденото наказателно постановление поради неговата незаконосъобразност. Твърдят се допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, а освен това се претендира и липса на нарушение, тъй като данъчното събитие възниквало на датата, на която било прехвърлено правото на собственост върху стоката, а не когато е бил издаден данъчният документ – фактура № 35 от 03.04.2025 г.

В откритото съдебно заседание за дружеството-жалбоподател, редовно уведомено, не се явява представител.

Процесуалният представител на наказващия орган оспорва жалбата.

Иска от съда да потвърди наказателното постановление като правилно и 1 законосъобразно, понеже нарушението било доказано по категоричен начин.

Счита, че санкцията била съразмерна на извършеното нарушение. Претендира юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.

Жалбата е подадена от надлежна страна, в законовия срок, срещу подлежащ на обжалване акт, съдържа необходимите реквизити и производството е редовно образувано пред РС-София, поради което се явява процесуално допустима.

Съдът, с оглед на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установена следната фактическа обстановка:

При извършена проверка от органите на НАП на дружествотожалбоподател „***“ ЕООД било установено, че през данъчен период месец април 2025 г. дружеството било получател на доставка на стоки по фактура № 35/03.04.2025 г., издадена от „***“ - данъчно задължено лице, регистрирано за целите на ДДС в Италия, с идентификационен номер по ДДС IT01286320328.

По посочената фактура дружеството извършвало вътреобщностно придобиване на стоки - сурово кафе, на обща стойност 50 509,20 евро.

Данъчното събитие по доставката е възникнало в началото на месец април 2025 г., когато собствеността върху стоките е била прехвърлена - на 02.04.2025 г. стоката (сурово кафе) е била натоварена в Италия, след което е била издадена фактура № 35/03.04.2025 г., поради което дружеството е следвало да издаде протокол по чл.117, ал.1, т.1 от ЗДДС най-късно до 22.04.2025 г., да посочи този протокол в дневника за продажби за данъчен период месец април 2025 г. и да включи размера на дължимия по доставката данък при определяне на резултата в справката-декларация за ДДС за данъчен период месец април 2025 г.

Вместо това, за вътреобщностното придобиване на стоките с фактура № 35/03.04.2025 г. „***“ ЕООД е издало протокол № 0000000523 на 01.07.2025 г., в който била посочена данъчна основа в размер на 98 836,30 лева и дължим ДДС в размер на 19 767,26 лева. Така дължимият данък по фактура № 35/03.04.2025 г. бил начислен след изтичане на предвидения с разпоредбата на чл.86, ал.2 от ЗДДС период, а именно в данъчен период месец юли 2025 г., когато бил издаден протокол № 0000000523/01.07.2025 г., посочен бил в дневника за продажби за данъчен период месец юли 2025 г. и съответно 2 размерът на данъка от 19 767,26 лева бил включен при определяне на резултата в справка-декларация за данъчен период месец юли 2025 г. с вх. № 22022428557/14.08.2025 г.

Предвид на това проверяващите приели, че „***“ ЕООД, като регистрирано по ЗДДС лице не е начислило ДДС за извършени вътреобщностни придобивания на стоки в предвидения с разпоредбата на чл.86, ал.2 от ЗДДС период, понеже не е издало в 15-дневен срок от датата, на която данъкът е станал изискуем, данъчни документи - протоколи по чл.117, ал.1, т.1 от ЗДДС, съответно не е посочило такива документи в дневника за продажби за съответния данъчен период и не е включило размера на дължимия по доставките данък при определяне на резултата в справкатадекларация за ДДС за същия данъчен период. На основание чл.84 от ЗДДС данъкът за извършено вътреобщностно придобиване бил изискуем от „***“ ЕООД като лице, което извършва придобиването. Данъкът бил изискуем от дружеството като платец по глава осма от ЗДДС и за начисления данък лицето имало право на пълен данъчен кредит. На датата на възникване на данъчното събитие данъкът ставал изискуем за облагаемите доставки и възниквало задължението по чл.86, ал.1 от ЗДДС за регистрираното лице да го начисли, като издаде протокол по реда и в срока на чл.117, ал.2 и ал.3 от ЗДДС, посочи този протокол в дневника за продажби и включи размера на данъка при определяне на резултата в справката-декларация за съответния данъчен период.

Неизпълнението на посоченото задължение за начисляване на ДДС се реализирало чрез подаване на справка-декларация за ДДС за съответния данъчен период, поради което най-ранната дата на нарушението съвпадала с изтичането на крайния срок за подаване на справката-декларация за данъчен период месец април 2025 г. или в конкретния случай датата на нарушението била 15.05.2025 г. Нарушението било установено на 27.10.2025 г. от орган по приходите в ТД на НАП София, ИРМ Благоевград, сектор „Проверки“, при анализиране на документите, представени по искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице № П-22220225125970040- 001/21.07.2025 г.

До дружеството-жалбоподател била изпратената покана за съставяне на акт с изх. № 55-01-7831/27.10.2025 г. на декларираните електронни адреси и 3 получено потвърждение за получаването й на 27.10.2025 г., но в посочения в нея срок не се явил представител или пълномощник на дружеството. Поради това на 02.12.2025 г. срещу дружеството-жалбоподател и в отсъствие на негов представител бил съставен АУАН № F862037. Нарушението, описано в АУАН, било квалифицирано по чл.86, ал.1 и ал.2 от ЗДДС. Актът бил подписан от актосъставителя и един свидетел при установяване на нарушението. На 15.01.2026 г. съставеният АУАН бил връчен на представляващ дружествотонарушител, който го подписал без възражения.

АНО счел изложените в акта фактически констатации за доказани и въз основа на него било издадено атакуваното понастоящем наказателно постановление № 886734-F862037 от 29.04.2026 г., с което за нарушение на чл.86, ал.1 и ал.2 от Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС), на дружеството-жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 505,34 евро, на основание чл.180а, ал.1 от ЗДДС.

Изложената фактическа обстановка се доказва по категоричен начин от показанията на свидетелката М. Н., както и от приложените по делото писмени доказателства. Свидетелката Н. подробно разказа за извършената проверка и констатациите от нея, като показанията й са логични, последователни и непротиворечиви, поради което съдът ги кредитира напълно, а от друга страна те изцяло кореспондират и със събрания по делото писмен доказателствен материал.

От всичко изложено до тук може да се направи извод за категорична доказаност на изложените по-горе фактически констатации, въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

При съставяне на АУАН и при издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. АУАН и НП са издадени от компетентни органи, съдържат всички изискуеми от ЗАНН реквизити - описано е нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено, посочени са дата и място на извършване на деянието, както и нарушената законова разпоредба и нормата, въз основа на която е определена санкцията. Спазени са сроковете по чл.34 от ЗАНН за съставяне на акта и издаване на НП. АУАН е съставен в тримесечен срок от откриването на 4 нарушителя и в двугодишен срок от извършването на нарушението, а НП е издадено в шестмесечен срок от съставянето на акта. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на дружеството не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да накърняват правото му на защита до степен, даваща основание на съда да отмени оспореното НП само на това основание, без да разглежда спора по същество.

Разпоредбите на чл.86, ал.1 и ал.2 от ЗДДС предвиждат, че:

„Регистрирано лице, за което данъкът е станал изискуем, е длъжно да го начисли, като: издаде данъчен документ, в който посочи данъка на отделен ред; включи размера на данъка при определяне на резултата за съответния данъчен период в справка-декларацията по чл.125 за този данъчен период и посочи данъчния документ в дневника за продажбите за съответния данъчен период. Данъкът е дължим от регистрираното лице за данъчния период, през който е издаден данъчният документ, а в случаите, когато не е издаден такъв документ или не е издаден в срока по този закон - за данъчния период, през който данъкът е станал изискуем“. Съгласно чл.84 от ЗДДС данъкът за извършено вътреобщностно придобиване е изискуем от „***“ ЕООД като лице, което извършва придобиването. Данъкът е изискуем от дружеството като платец по глава осма от ЗДДС и за начисления данък лицето има право на пълен данъчен кредит. На датата на възникване на данъчното събитие данъкът става изискуем за облагаемите доставки и възниква задължение по чл.86, ал.1 от ЗДДС за регистрираното лице да го начисли, като издаде протокол по реда и в срока на чл.117, ал.2 и ал.3 от ЗДДС, посочи този протокол в дневника за продажби и включи размера на данъка при определяне на резултата в справката-декларация за съответния данъчен период. По делото категорично се установи от обективна страна, че през данъчен период месец април 2025 г.

„***“ ЕООД е било получател на доставка на стоки по фактура № 35/03.04.2025 г., издадена от „***“ - данъчно задължено лице, регистрирано за целите на ДДС в Италия. По посочената фактура „***“ ЕООД извършвало вътреобщностно придобиване на стоки - сурово кафе, на обща стойност 50 509,20 евро. Данъчното събитие по доставката е възникнало в началото на месец април 2025 г., когато собствеността върху стоките е била прехвърлена на 02.04.2025 г. стоката (сурово кафе) е била натоварена в Италия, след което е 5 била издадена фактура № 35/03.04.2025 г., поради което дружеството е следвало да издаде протокол по чл.117, ал.1, т.1 от ЗДДС най-късно до 22.04.2025 г., да посочи този протокол в дневника за продажби за данъчен период месец април 2025 г. и да включи размера на дължимия по доставката данък при определяне на резултата в справката-декларация за ДДС за данъчен период месец април 2025 г. Вместо това, за вътреобщностното придобиване на стоките с фактура № 35/03.04.2025 г. „***“ ЕООД е издало протокол № 0000000523 на 01.07.2025 г., в който е била посочена данъчна основа в размер на 98 836,30 лева и дължим ДДС в размер на 19 767,26 лева. Така дължимият данък по фактура № 35/03.04.2025 г. е бил начислен след изтичане на предвидения в разпоредбата на чл.86, ал.2 от ЗДДС период, а именно в данъчен период месец юли 2025 г., когато е бил издаден протокол № 0000000523/01.07.2025 г., посочен е бил в дневника за продажби за данъчен период месец юли 2025 г. и съответно размерът на данъка от 19 767,26 лева е бил включен при определяне на резултата в справка-декларация за данъчен период месец юли 2025 г. Предвид установеното закъснение при издаване на протокола и отразяването му в дневника за покупки за месец юли 2025 година, вместо за месец април 2025 година, то съдът приема, че от обективна страна е била нарушена разпоредбата на чл.86, ал.1 и ал.2 от ЗДДС, понеже посоченото в нея задължение не е било изпълнено в законоустановения срок.