Решение № 23460 от 29.12.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 23460 гр. София, 29.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА при участието на секретаря НИКОЛЕТА СТ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско дело № 20241110140509 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 235 ГПК.

Делото е образувано по искова молба на П. Д. К., с която срещу „Ф Б“ ЕООД е предявен иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за сумата 2055,23 лева, представляваща заплатена на ответника без основание сума, ведно със законната лихва от предявяването на иска (03.07.2024 г.) до окончателното плащане. Ищецът твърди, че на 25.10.2023 г. сключил с ответника договор за потребителски кредит № 296813, като в договора била посочена заемната сума – 2500 лева, а сумата, която П. К. следвало да върне, била в размер на 2799,75 лева, платима на шест вноски. Уговорен бил лихвен процент в размер на 23,98 % /лихва в размер на 299,75 лева/, а годишният процент разходи – 49,05 %. Между страните било уговорено изпълнението на задължението на ищеца да бъде обезпечено чрез договор за поръчителство, предоставено от „Мултитюд банк“ срещу възнаграждение, платимо от ищеца на ответника, в размер на 1575 лева.

Ищецът твърди, че е погасил задълженията си в общ размер на 4555,23 лева, която сума е била платена в полза на ответника. Счита, че посочените договори са нищожни поради противоречие със закона. Поддържа, че доколкото се касае за договор, сключен от разстояние, следвало да се спази процедурата, уредена в Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/, която не била спазена, поради това, че на ищеца не е била предоставена преддоговорна информация, от същия не е получено съгласие за сключването и изпълнението на договорите, както и за условията, при които би могъл да се откаже от тях. Намира, че кореспонденцията, осъществена между страните, не е в съответствие със ЗЕДЕУУ, тъй като волеизявленията на страните не били подписани. Твърди, че не е спазено изискването за размер на шрифта, както и че договорът за потребителски кредит е нищожен и поради това, че в него не са посочени общият размер на кредита и данните, въз основа на които е изчислен ГПР, който би бил в пъти по-висок, в случай че бъде посочен реалният процент, включващ и разходите във връзка с договора за поръчителство. Позовава се на противоречие 1 между клаузата, предвиждаща размера на ГПР и разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, като излага доводи, че грешното посочване на ГПР следва да се приравни на липса на посочен такъв. Намира, че посочването на различен от действителния годишен процент разходи, представлява „заблуждаваща търговска практика“. Твърди наличие на разминаване между посочения размер на ГПР в преддоговорната информация и този в договора. Аргументира, че договорът за поръчителство не е сключен поради присъщата му обезпечителна функция, а с цел генериране на допълнителна печалба за кредитора. Счита, че клаузата, пораждаща задължение за сключване на договор за поръчителство е в противоречие с разпоредбите на ЗПК, съгласно които кредиторът следва да извърши преценка дали да предостави заем и съответно да понесе риска.

Допълва, че при задължаване на кредитополучателя да сключи договор за поръчителство, опасността от свръхзадлъжнялост се увеличавала. Твърди нищожност на договора за потребителски кредит и поради това, че в съдържанието му не е била налице информация относно погасителния план, периодичността и датите на погасителните вноски, съответно клаузата била формулирана по неясен начин, както и поради това, че не била посочена възможността за отказ от договора. В случай че съдът намери клаузите за валидни, то договорите да се считат нищожни поради нарушение на закона, на добрите нрави, съответно унищожаеми поради измама, респ. грешка. Твърди, че поради акцесорността си, договорът за поръчителство е нищожен поради липса на основание. Предвид изложеното, ищецът счита, че дължи само чистата стойност на кредита – в размер на 2500 лева, поради което претендира връщане на сумата, надвишаваща този размер – 2055,23 лева, ведно със законна лихва от подаването на исковата молба до окончателното плащане. Претендира разноски.

В срок е подаден отговор, с който се оспорва предявеният иск. Твърди се, че не било ясно по какъв начин ищецът е извършвал погасяването на кредита. Оспорва се, че за предоставянето на заем, необходимо условие било сключване на договор за поръчителство с избран от ответника поръчител. Посочва, че ищецът сам е избрал сключване на договор за поръчителство с трето лице, по което правоотношение ответникът отрича да е страна. На следващо място се твърди, че след запознаване с дължимите от него такси, ищецът е подал заявление за сключване на договор за кредит, след което е получил по имейл преддоговорна информация, както и цялата документация във връзка с договора за кредит. След като ищецът сам посочил „Ф Банк“ като поръчител, потвърдил чрез СМС съобщение, че желае да сключи договора за потребителски кредит при посочените условия. Предвид изложеното, намира, че в случая не е налице „заблуждаваща търговска практика“. Поддържа, че разходът във връзка с предоставяне на поръчителство не се включва в ГПР, тъй като се касаело за услуга с незадължителен характер. В тази връзка намира, че размерът на годишния процент на разходите е в съответствие с разпоредбите на ЗПК. Оспорва се твърдението в исковата молба, че договорът за поръчителство е бил предвиден с цел допълнителна печалба за ответника, като се твърди, че същият е сключен с цел обезпечение. Твърди се, че за ищеца е било налице право да се откаже от договора, от което не се е възползвал. Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.

Въз основа на съвкупна преценка на събраните в хода на първоинстанционното производство доказателства и при съобразяване становищата на страните, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

По делото е представен договор за потребителски кредит № 1296813/25.10.2023 г., като страните не спорят, че същият е сключен от разстояние. Ищецът не оспорва да е полчил във връзка с този договор сумата 2500 лева при фиксиран годишен лихвен 2 процент по заема 23,98 %, годишен процент на разходите – 49,05 %.

Кредитополучателят се е задължила да върне сумата 2799,75 лева на шест месечни вноски.

Не е спорно също така, че в договора е посочено, че кредитът се обезпечава с поръчителство, предоставено от Multitude Bank, като уговорката, свързана с обезпечението не може да се отмени.

В чл. 5 от договора е предвидено, че кредитът се обезпечава с поръчителство, предоставено от Multitude Bank в полза на дружеството, като с одобряването от страна на дружеството на предоставеното обезпечение, уговорката, свързана с предоставянето му, става неотменима. Съдържа се клауза, съгласно която потребителят сам е избрал този начин на обезпечение, като е декларирал, че има право да посочи и физическо лице – поръчител или друго ЮЛ, което да бъде гарант по договора за кредит, след като бъде одобрено от кредитора.

С чл. 5 от приложимите към договора ОУ е предвидено следното: „5.1. Преди сключване на договора за Потребителски кредит, Дружеството оценява кредитоспособността на Кредитоискателя, въз основа на достатъчно информация, в това число информация, получена от самия Кредитоискател, и ако счете за необходимо извършва справка в Централния кредитен регистър или в други бази данни, използвани в Република България за оценка на кредитоспособността на Кредитополучателите. 5.2. При оценката на кредитоспособността на Кредитоискателя Дружеството взима предвид и предложените в полза на Дружеството обезпечения по кредита. 5.3. За да повиши кредитоспособността си и с това да повиши вероятността да бъде одобрен кредитът от Дружеството, Кредитоискателя може да предложи едно от следните обезпечения: (а) обезпечение, предоставено от Гарант, във формата на договор за поръчителство; (б) обезпечение, предоставено въз основа на договор за поръчителство, от Поръчител - предложено от Кредитоискателя и одобрено от Дружеството физическо лице. (в) застраховка, покриваща рискове от неплащане на кредита (в това число, безработица, неработоспособност, смърт и др.) и одобрена от Дружеството. 5.4. Кредитоискателят самостоятелно и свободно, по свое собствено усмотрение избира вида на предпочитаното от него обезпечение и посочва това в Искането за потребителски кредит. 5.5. Предложеното от Кредитоискателя обезпечение не задължава Дружеството да одобри обезпечението, както и да предостави поискания от Кредитоискателя потребителски кредит. 5.6. В случай, че Дружеството одобри предоставеното в негова полза обезпечение, уговорката в полза на Дружеството става неотменима от страна, както на Кредитополучателя, така и на лицето, предоставило обезпечението. Одобрението на обезпечението от Дружеството се извършва чрез одобрението на Потребителския кредит, за което Дружеството уведомява Кредитополучателя. 5.7. След преценка на кредитоспособността на Кредитоискателя, Дружеството може да одобри потребителския кредит и без да е необходимо Кредитополучателя да предоставя каквото и да е обезпечение. 5.8.

Поръчителят/Гарантът е задължен солидарно с Кредитополучателя. При неизпълнение на Задълженията на Кредитополучателя, Дружеството има право да предяви претенциите си директно към Поръчителя. То не е длъжно преди предявяването им спрямо Поръчителя/Гаранта да поиска удовлетворяването им от Кредитополучателя.“.

Доколкото към исковата молба е приложена същата, съдът приема, че кредиторът е изпратил на кредитополучателя преддоговорна информация. Изпратена е и информация, че общата дължима сума е в размер на 4374,75 лева, от които 1575 лева – такса гаранция към фирма партньор.

3

Ищецът е представил и издадено му от ответника удостоверение относно липсата на задължения към Ф Б ЕООД.

Никоя от страните не е представила съглашение във връзка с предоставеното по договора за кредит обезпечение от третото за спора лице.

Пред настоящата инстанция е изслушано и е прието заключението на съдебносчетоводната експертизи, на което съставът на съда дава вяра, като обективно и компетентно дадено, изготвено въз основа на събраните по делото доказателства и изискана информация от ответника, преценена от експертите с оглед притежаваните специални знания. Ето защо и съдът ползва същото за изясняване на делото и изграждане на изводите си относно правнорелевантните за спора факти.

От заключението на съдебно-счетоводната експертиза, изготвена от вещото лице Д., съдът приема за установено по делото, че при ответника е отразено наличието на сключен договор между ищцата и Мултитюд Банк за поръчителство по договора за кредит срещу възнаграждение в размер на 1575 лева, платимо разсрочено на 6 вноски.

В изпълнение на задълженията си ищецът е заплатил сума в общ размер на 4555,23 лева в периода 06.12.2023 г. – 04.06.2024 г. Със същите ответното дружество е погасило главница по договора за потребителски кредит в размер на 2500 лева, договорна лихва в размер на 299,75 лева, такси за напомнителни писма 180 лева, а със сумата 1575 лева е погасено възнаграждение за поръчителството. Надплатена е сума в размер на 0,48 лева. Вещото лице е посочило, че ГПР в случая е 48,23 %, а ако като разход по кредита се включи и възнаграждението, дължимо към поръчителя, ГПР ще бъде в размер на 688,75 %.

При така установеното от фактическа страна, по приложението на закона съдът намира следното:

Предявен е иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД. По същия в тежест на ищеца е да установи, че е заплатил процесната сума на ответника „Ф Б“ ЕООД.

В тежест на ответника „Ф Б“ ЕООД е да докаже наличието на основание за задържане на сумата, съответно основателността на възраженията си, че сключването на договор за поръчителство е услуга с незадължителен характер, че при сключването на договора са били спазени особените изисквания на ЗПК, както и че на потребителя при сключването на договора е предоставена ясна и коректна информация, за да бъде в състояние последният да прецени икономическите последици от сключването на договора.