Решение № 55 от 09.03.2023, Районен съд - Попово

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 55 гр. Попово, 09.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПОПОВО, XII СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Маринела Г. Стефанова при участието на секретаря Илияна Д. Белчева като разгледа докладваното от Маринела Г. Стефанова Гражданско дело № 20223520100317 по описа за 2022 година

Предявен е иск с правно основание по чл.441 от ГПК във вр. с чл. 49 от ЗЗД.

Ищецът- Й. Д. Н. от гр.Т., действащ чрез адв.Н.Й. от АК-Р., твърди в исковата си молба, че от ОС-Т. бил издаден изпълнителен лист в полза на К. Д. Р. от гр.Т., против него за присъдено обезщетение за причинени неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху главницата от 17.08.2017г. до окончателното изплащане, направените по делото разноски в размер на 980.00лв., както и разноски в размер на 5.00лв. В резултат на този ИЛ, взискателя К. Д. Р. образувал срещу ищеца изп. дело № 20203530400105 по описа на СИС при РС-Т., с ДСИ - В. В..

По така образуваното изпълнително производство му бил наложен запор на всички негови взимания и сметки и възбрана на 1/2 ид. част (СИО) на самостоятелен обект жилище в сграда, пл. № УПИ I-4631, площ по док. - 95,800 кв. м., заедно с избено помещение № 1, със светла площ от 18.06 к. м. и гараж с площ 23,43 кв. м., находящ се в гр.

****.

Ищецът твърди, че за тези действия на ДСИ В. не бил надлежно уведомяван. Твърди, че ДСИ решил да предприеме действия срещу него, като насочи изпълнение срещу негово недвижимо имущество, а именно гараж с площ 23,43 кв. м., находящ се в гр. ****. За това действие ищецът научил, след като установих, че било изготвено „резюме на доклад за оценка“ от инж. Николай Николаев. Твърди, че не бил присъствал на описа на описания по горе имот, и не бил уведомяван за предприетите действия от страна на ДСИ спрямо него.

С цел защита на своите законови права, ищецът твърди, че депозирал жалба по образуваното срещу него изп. дело, с което направил искане за отвод на ДСИ и възразил за несъразмерност на наложените спрямо него обезпечителни мерки от негова страна, включително и за предприетите от същия изпълнителни способи с цел удовлетворяване на взискателя.

Тъй като не получил акт по тази своя жалба, посетил канцеларията на ДСИ В., при което установил, че било поставено на обозначените за това места в Районен съд -Т. 1 обявление по изп. дело 105/2020г. с което била обявена публична продан на 1/2 ид.ч. от самостоятелен обект в сграда - гараж № 3 с идентификатор № ***, със застроена площ от 23,43 кв. м., при съответни граници и съседи. Ищецът твърди, че това обявление не му било връчено

При преглед на изп.дело, установил, че ДСИ В. се е отвел, но не се бил произнесъл по направеното от страна на ищеца възражение за свръх обезпечение. Установил още, че по това дело бил определен за ДСИ - Д. Д., който също не се бил произнесъл по това възражение на ищеца.

Ищецът счита, че с тези действия били нарушени неговите права и интереси, тъй като преди да бъдели наложени спрямо него принудителни мерки, ДСИ В. следвало да изследва в детайли неговото имущество, получаваните парични средства, и да преценял размера на вземането и пазарната оценка на всички негови възбранени имоти. Твърди, че и до момента не му било известно на какво основание била насрочената публична продан, спряна ли е и/или кога ще бъде осъществена.

Твърди още, че депозирал жалба срещу действията на ДСИ до ОС-Т., но същата била оставена без разглеждане. Определението на съда било потвърдено от АС-В..

Във връзка с така изложеното ищецът счита, че в случая било налице процесуална незаконосъобразност на действията на ДСИ В. в изпълнителния процес образуван срещу него, като било налице несъразмерност на изпълнителните действия и предмета на изпълнителното дело, като това било извършено без обстойна преценка на всички факти и обстоятелства, и то в период в който бил налице сключен предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот по реда на чл. 19 от ЗЗД, между него и купувача Т. И.

Т.. Твърди, че тези незаконосъобразни действия на ДСИ довели до неизпълнение на договора от негова страна поради наложена възбрана, вследствие на което той и съпругата му заплатили неустойка в размер 6000.00лв. (троен размер на капарото).

Във връзка с изложеното счита, че ДСИ В. следва да отговаря за причинените му вреди - частично заплатена от него страна неустойка в размер на 3000.00лв. (1/2 от 6000лв., в режим на СИО), поради неизпълнение на предварителен договор за покупко-продажба на гараж № 3 с идентификатор № ***, със застроена площ от 23,43 кв. м., поради незаконосъобразни действия от негова страна по изпълнително дело 20203530400105, а именно налагане на възбрана спрямо имота му.

Предвид изложените доводи, ищецът моли съда да осъди ответника да му заплати сумата от 3000.00лв., представляваща обезщетение за нанесени имуществени вреди от ДСИ В.В., при РС-Т., чрез наложени от същия обезпечителни мерки несъразмерни с размера на задължението по изп.д.№105/2020г., спрямо ½ ид.ч. от самостоятелен обект-гараж №3, с идентификатор №***, със застроена площ 23.43 кв.м. Претендира и разноски.

В с.з. ищецът се явява лично и с упълномощен представител-адв.Н.Й. от РАК, като по същество излагат съображения за уважаване на предявения иск.

В едномесечния срок и по реда на чл.131 от ГПК постъпи писмен отговор от ответника -Министерство на правосъдието, чрез ю.к. И. Т., с който оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан.

Оспорва изцяло всички фактически и правни твърдения на ищеца, изложени в исковата молба. Оспорва исковите претенции и по размер.

Твърди, че в конкретния случай не била налице твърдяната в исковата молба незаконосъобразност на действията на съдебния изпълнител, респ. липсвало противоправност. Липсвало вина на ДСИ, както и вреда и причинна връзка като елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане.

Твърди се, че процесуалните действия на ДСИ по налагане на запори и възбрани и 2 конкретно възбраната, наложена на Гараж № 3 (предмет на исковата молба) били изцяло законосъобразни. Не било доказано, че именно ДСИ В. е наложил възбраната върху Гараж № 3.

Твърди, че липсва несъразмерност на наложените обезпечителни мерки със задълженията по изпълнителното дело, т.е. липсвало противоправност на действията на ДСИ. Съгласно изготвената по изп. дело оценка стойността на 1/2 ид. част от Гараж № 3 била 9480.00 лв., а задължението по делото към момента било в размер на 6611.00 лв.

Данъчната оценка на 1/2 ид. част от Гараж № 3 била 4251.90лв.- под размера на задължението. Твърди се, че ДСИ уведомил ищеца за изготвената по делото оценка, ищеца се запознал с нея на 27.09.2021г., и не бил се възползвал от възможността за обжалването й.

Освен това, ищецът не бил се възползвал от възможността да посочи друга вещ или вземане, върху което да се насочи вземането.

В тази връзка прави възражение за съпричиняване, в случай, че се приемело, че вреди били налице.

Твърди, че от страна на ДСИ няма нарушаване на принципа за съразмерност на изпълнителните действия с предмета на изпълнителното дело, като правилно приложил нормата на чл. 442а от ГПК, като при формиране на преценката си отчел всички конкретни данни и обстоятелства по делото, процесуалното поведение на длъжника и възможността вземането да остане неудовлетворено. В случая ДСИ преценил поведението на длъжника, който отказвал да получава книжа и демонстрирал недобросъвестност при изпълнението като цяло. За да не поставя под угрозата от неудовлетворяване вземането на взискателя, ответникът направил преценката да наложи съответните обезпечителни мерки. С тези си действия ответникът не бил осъществил противоправно поведение, доколкото в рамките на своите нормативно установени компетенции и правомощия, предприел действия по охрана правата на взискателя, които макар и да не са в интерес на длъжника, не представлявали действия по увреждане на последния.

Поради изложеното твърди, че в конкретния случай липсвал първият основен елемент на непозволеното увреждане, а именно противоправност на деянието и вина в ДСИ.

На следващо място оспорва и наличието на вреди, причинени на ищеца. Оспорва истинността - достоверността на съдържанието, включително датата на съставянето му и авторството, на представения от ищеца предварителен договор от 15.06.2020 г. Счита, че предварителния договор е антидатиран и съставен за нуждите на процеса. Оспорва, че вредата, която твърди, че е претърпял ищеца, е именно посочената в исковата молба сума.

Оспорва настъпването на факт на връщане на капарото по предварителния договор, така и размера на посочената сума. Счита, че отразеното в него плащане на капаро не отговаряло на действителното положение.

Оспорва и наличието на причинна връзка между твърдените противоправни действия и вредите, които ищеца твърдял че претърпял

Счита още, че в случая липсва и възлагане на работа, във връзка с която виновно да били причинени вреди на ищеца. Твърдените от ищеца вреди, дори да се приемело, че били настъпили, представлявали по- скоро резултат от поведението на самия ищец, отколкото следствие от противоправно поведение на съдебния изпълнител. В нито един момент ДСИ не бил злепоставил интересите на ищеца. Предоставил бил възможност за доброволно изпълнение, направил повече от възможното за да бъде намерен и уведомен за производството, дал е възможност за участие по време на извършване на описа и оценката.

Ищецът имал възможност да следи какви принудителни способи са предприети по изпълнителното дело, и да предотврати настъпването твърдените от него вреди.

Във връзка с изложените подробни доводи, ответника счита иска за неоснователен и недоказан и като такъв моли съда да го отхвърли. Претендират се разноски.

3

В с.з. се явява упълномощен представител-ю.к. И.Т., която по същество пледира за отхвърляне на предявения иск като неоснователен и недоказан.

В едномесечния срок и по реда на чл.131 от ГПК постъпи писмен отговор от трето лице-помагач на страната на ответника- В. К. В. от гр.Т., с който се оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан.

Заявява, че споделя и поддържа всички аргументи съдържащи се в отговора на ответника.

В настоящия случай отсъствали всички кумулативно дадени условия на непозволеното увреждане, поради което не било налице основание за ангажиране на отговорност по отношение на ответника, респективно - спрямо подпомагащата страна.

Липсвало незаконосъобразно деяние на съдебния изпълнител, още по-малко - същото да било в някаква зависимост /причинно-следствена/ с настъпване на претендирания вредоносен резултат.

Твърди се, че производството по ИД № 2020035304000105 по описа на СИС при PC — Т. било образувано въз основа на Изпълнителен лист № 10/04.03.2020г., издаден в полза на взискателя, за сума в размер на 3 000лв., присъдена му с окончателно Решение от 21.02.2020г. по в. гр. дело № 6/2020г. по описа на Окръжен съд - Т., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 17.08.2017г. до окончателното й изплащане, както и разноски по делото в размер на 980лв. Предмет на събиране по изпълнителното дело са и разноските направени в него от взискателя. Ищецът признавал, че бил длъжник по посоченото изпълнително дело.

Твърди, че наложената възбрана върху ½ ид. част от гаража била процесуално законосъобразна, и се явявала съразмерно на задължението по делото обезпечение. По правило, към момента на налагане на възбраната съдебният изпълнител не разполагал с оценка на имота, върху който се налага възбрана, за да направи предварителна точна съпоставка с размера на задълженията по изпълнителното дело.

Отделно от това в конкретния случай липсвало съществено несъответствие на размера на задълженията по изпълнителното дело и стойността на ½ ид. част от гаража, върху който била наложена възбрана. Оценка на гаража за 1/2 ид. част от него била 9 480лв., а задължението на ищеца било в размер на 6 611лв

На следващо място, наложената към него момент възбрана и върху жилището на длъжника не водело до извод за несъразмерност, тъй като жилищният имот, като единствен такъв за длъжника и семейството му било несеквестируемо. Това, и липсата на парични средства по банковите сметки ищеца, върху които бил наложен запор, означавало, че на практика именно ½ ид. част от гаража било единственото имущество на длъжника, което можело да бъде осребрено за удовлетворяване на претенциите на взискателя.