Решение № 733 от 23.11.2018, Районен съд - Ямбол

Р Е Ш Е Н И Е№733/23.11.2018г.

23.11.2018 година град Ямбол

В

И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Ямболският районен съд, ХVІ граждански състав

На първи ноември две хиляди и осемнадесета година

В публично заседание в състав

Председател: Георги Георгиев при секретаря Ив. Г. като разгледа докладваното от съдията Георгиев гражданско дело № 1595 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба, ведно с молба уточнение вх.№ *** г., предявена от „Теленор България” ЕАД с ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Младост 4“,бизнес парк София, сграда 6,представлявано от О. Б. Ш. със съдебен адрес *** – адв. В.

Г. против

М.И.В. с ЕГН ********** *** , с която се иска да се приеме за установено по отношение на ответника, че същият дължи на ищеца следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № *** г. по описа на ЯРС, а именно: а именно: сумата от 37,59 лв. – за неплатени далекосъобщителни услуги за абонатен номер №***, ведно със законна лихва от датата на постъпване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда – 04.12.2017 г. до изплащане на вземането и осъдителни искове за осъждане на ответника за сумата от 392.83 лв.,представляваща начислена договорна неустойка по договор с абонатен номер №*** ,ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба 30.04.2018 год. до окончателното изплащане на вземането и за сумата от 123,69 лв.,представляваща неизплатени лизингови вноски по договор с абонатен номер №***, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба 30.04.2018 год. до окончателното изплащане на вземането.

В исковата молба се твърди, че между страните са били сключени два договора,като първия от дата 02.09.2015 г. за мобилни услуги за мобилен номер *** по програма Резерв Стандарт14.99 с тарифиране на интервали 60 секунди и втория от същата дата за фиксиран номер *** по програма Telenor Home 5.90.Ответника бил абонат на дружеството-доставчик на мобилни услуги„Теленор България” ЕАД с абонатен номер № *** за уговорения срок на действие на предпочетените програми до 02.09.2017 г.При възползване от преференциални условия на оператора във връзка с посочения мобилен номер,абоната взел мобилно устройство марка Самсунг,модел Галакси J1 3G White на изплащане посредством 23 месечни лизингови вноски в размер на 5,89 лв.,всяка,съгласно уговорения погасителен план на лизинговия договор.На 02.09.2015 г. подписан между страните сертификат за пакетни услуги,същите са новирали отношенията по повод сключените договори,като при възползване на преференциална бонус-схема на оператора,абонатът е обединил в обща пакетна услуга Globul Combo+ ,както следвало : за мобилен номер *** по програма Резерв Стандарт14.99 с тарифиране на интервали 60 секунди и фиксиран номер *** по програма Telenor Home 5.90,като съгласно т.1.2 от сертификата на пакетни услуги абоната получил пакетна отстъпка в размер на 10% от месечните абонаменти при фактуриране на потреблението,като условията за ползване са договорени за срок до 02.09.2017 г. За потребените от абоната ответник услуги за периода 05.08.2015г. до 04.12.2015г., били издадени следните фактури: фактура № *** г.с падеж на плащане 20.09.2015 г.за отчетен период 02.09.2015г. до 04.09.2015 г. за сумата от 20,55 лв./начислена сума за разговори,месечни абонаменти и дължими лизингови вноски/ и фактура № *** г. с падеж на плащане 20.10.2015 г. за отчетен период 05.09.2015г.до 04.10.2015 г. за сумата от 52.76 лв.,като сумата 5,89 лв. била дължима за лизингови вноски и била начислена и сумата от 20,55 лв. незаплатен баланс по преходната фактура.

След извършената корекция на дълга останало неизплатено задължение на абоната –ответник сума в размер на 37,59 лв.

Сочи се, че Съгласно чл.26 от Общите условия на мобилния оператор, заплащането на услугите се извършвало въз основа на месечна фактура, издавана на името на абоната за таксуващ период, за което абонатът бил уведомяван още при сключването на договора, като неполучаването на фактурата не освобождавало абоната от задължението му за заплащане на дължимите суми. Сочи се, че ответникът е ползвал услугите на оператора по така сключените договори, но не е заплатил дължимите за това суми, като в тази връзка били издадени процесните фактури.

Операторът начислил също на длъжника и неустойка за предсрочно прекратяване на договора в размер на 392,83 лв. поради това, че длъжникът не е заплатил в срок всички дължимите към оператора услуги,като била издадена крайна фактура № *** г. Сочи се, че предвид договорната отговорност на абоната по т.11,стр.2 от индивидуалния договор за посочения мобилен номер и по т.10,стр.2 от индивидуалния договор за фиксирания номер,пренесена в т.3.3 от сертификат за пакетни услуги за двата номера,всички от дата 02.09.2015 г.,при прекратяване на ползването на абонамента преди изтичане на първоначалния срок,за който са договорени условията на абонамента,по вина или инициатива на абоната,последния дължал неустойка в размер на сумата от стандартните месечни абонаменти,оставащи до изтичането на този срок.Дата на активация на СИМ картите на 26.10.2015 г.,като същата се генерирала автоматично по вградената електронна система на оператора при нерегистрирано плащане и наличие на неизплатени суми след изтичане на предвидените в месечните фактури срокове за плащане и съобразно краен срок на действие на ползвания абонамент.Поради неизпълнението от страна на ответника да заплати дължимите суми за ползваните от него далекосъобщителни услуги е обусловило правото на оператора да прекрати едностранно сключения договор за мобилни услуги и да му начисли обезщетение /неустойка/ за неизпълнение. В случая,клаузата за неустойка била регламентирана и уредена в договора за мобилни услуги към датата на подписването му и в ОУ на оператора,които били неразделна част от индивидуалния договор и имали задължителна сила за страните. Основанието за прекратяването на договора следвало и от чл.75,вр.чл.19б,в ОУ на мобилния оператор,като съгласно чл.75 ОУ- при неизпълнение на дължимите суми след изтичане на срока за плащане.Неизпълнението от страна на ответника в качеството му на абонат да заплати сумите на потребените услуги съгласно издадените фактури,довело до прекратяване на индивидуалните договори на ответника и начисляване на договорна неустойка.

Освен това,поради прекратяването на договорите за мобилни услуги и преустановяване на предоставените услуги на основание т.12,ал.2 от ОУ,приложени към лизинговите договори дължимите месечни вноски за предоставеното на абоната устройство били обявени за предсрочно изискуеми.

Така посочените фактури не били заплатени от ответника. Поради това, ищецът подал за сумите заявление по реда на чл. 410 от ГПК и било образувано ч.гр.д. № *** г. на ЯРС, по което съдът издал заповед за изпълнение срещу длъжника. Длъжникът е уведомен за заповедта ,като възразил,че не дължи, поради което на ищеца е указано да предяви иск по чл. 422 от ГПК съгласно чл. 415, ал.1, т.2 от ГПК.

Правното основание на предявените обективно съединени искове е чл. 422 от ГПК във вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД.

В с.з. ищецът не изпраща процесуален представител, редовно уведомен. Сочи доказателства, моли за уважаване на исковете и за присъждане на разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника.

В с.з. ответника

М.И.В. не се явява и не се представлява.

Ямболският районен съд, като взе предвид исковата молба, събраните по делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

С оглед представените по делото договори за мобилни услуги,за фиксирани услуги,за лизинг,сертификат за пакетни услуги и приложенията към тях за абонаментни планове за частни лица и посочените по горе фактури,настоящия съдебен състав приема, че спорното право е възникнало в твърдения обем, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между страните и изпълнение по договорите на ищеца да предостави на ответника далекосъобщителна услуга на претендираната стойност.

Относно претенцията за главница в общ размер на 37,59 лв.,намира същата за частично основателна и доказана.Цитираните фактури са представени по делото и ответникът не е ангажирал по делото доказателства, че е платил сумите по фактурите, а падежите по същите отдавна са изтекли,но с оглед на това,че в посочените фактури влизат и част от лизинговите вноски,които са предмет на осъдителния иск,същия следва да бъде уважен за сумата от 22,66 лв.,като за разликата до предявения размер за сумата от 37,59 лв. следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.

Настоящия съдебен състав дължи произнасяне на предявените в условията на евентуалност осъдителни искове.

Както е посочено в т.11б от ТР №4/18.06.2014 г. по т.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС,искът по чл.422 ГПК се разглежда по правилата на общия исков процес,като приложението на разпоредбите за отклонение във връзка с предмета на делото не е изрично изключена от законодателя.Въвеждането на друго основание,от което произтича вземането,различно от това въз основа на което е издадена заповедта за изпълнение,може да се заяви чрез предявяване на осъдителен иск при условията на евентуалност-от която процесуална възможност се е възползвал ищецът внастоящия случай /в същия смисъл и решение №141/06.11.2014г. по т.д.№2706/2013г. на ВКС, постановено по реда на чл.290 от ГПК/.

По осъдителния иск с което се претендира осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 123,69 лв.,представляващи незаплатени лизингови вноски по договор за лизинг. В случая вземането на ищеца произтича от сключен с ответника договор за лизинг на 02.09.2015 г. Валидността на договора за лизинг не е спорна,като договора е валиден,като е породил съответните правни последици.В тази връзка ищеца е изпълнил задължението си и е представил на ответника лизинговите вещи – посоченото устройство марка Samsung,модел Galaxy J1 3G White,като насрещните задължения на потребителя не са погасени до приключване на съдебното дирене.Поради това иска се явява основателен и като такъв следва да се уважи.

По осъдителния иск с което се претендира осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 392,83 лв. за начислена договорна неустойка по договор за мобилни услуги от 02.09.2015 г.

В тежест на ищеца по делото е да докаже наличието на предпоставките за начисляването на такава неустойка, начинът на нейното формиране и нейния размер.

Исковете за неустойка се основават на клаузи в индивидуалните договори, които са нищожни. Според Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г., ОСТК на ВКС, нищожна поради накърняване на добрите нрави е клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции като преценка за това се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора. В практиката си по чл.

290 от ГПК по приложение на тълкувателното решение ВКС приема, че клаузата за неустойка при прекратяване на договор за периодично изпълнение (лизинг, наем) е нищожна на осн. чл. 26, ал. 1 пр.3 ЗЗД, когато създава условия за неоснователно обогатяване на бившия кредитор и нарушава принципа за справедливост

(Решение

№ 110 от 21.07.2016 г. по т. д. № 1226/2015 г., т. к., І т. о., Решение № 193/09.05.2016 г. по т.д. № 2659/2014 г. на ВКС, I т.о. и Решение № 219/09.05.2016 г. по т.д.

№ 203/2015 г. на ВКС, I т.о.).

Съдът е приел, че ако е уговорена такава неустойка, в размер на всички неплатени по договора наемни или лизингови вноски до края на срока му, наемодателят/лизингодателят по прекратения договор ще получи имуществена облага от насрещната страна в размер, какъвто би получил, ако договорът не беше прекратен, но без да се предоставя ползването на вещта. Настоящият случай е аналогичен- операторът ще получи имуществена облага в размер, какъвто би получил при действащ договор, но без да предоставя телефонните услуги. По съществото си клаузата за неустойка замества дължимото от абоната изпълнение на задължението му да заплаща месечна такса, без обаче да може да ползва услугите срещу нея, предвид прекратяването на договора (занапред). Следователно (както приема ВКС) клаузата за неустойка при прекратяване на договора за периодично изпълнение (какъвто е процесният) е нищожна на осн. чл. 26, ал. 1 пр.3 ЗЗД, тъй като създава условия за неоснователно обогатяване на бившия кредитор с размера на договорената неустойка (таксите за оставащия период) и нарушава принципа за справедливост в гражданските и търговските правоотношения.

Разпечатката съдържа 36 от 61 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a41bc895-492a-4147-ac3f-c40a14f101d9