Решение № 56 от 15.02.2024, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 56 гр. Пловдив, 15.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Нестор Сп. Спасов

Членове:

Емилия Ат. Брусева

Меденка М. Недкова при участието на секретаря Красимира Хр. Н. Кутрянска като разгледа докладваното от Меденка М. Недкова Въззивно търговско дело № 20235001000676 по описа за 2023 година

Производството е по чл.258 и сл. ГПК.

С решение №260033/13.ІХ.2023год. постановено по т.д.

№1288/2020год. Старозагорският окръжен съд е отхвърлил като неоснователни предявените от „З.-**“ ООД /в несъстоятелност/ гр.С.З., ЕИК***, представлявано от управителя А.Т.П. срещу А. П. П., ЕГН **********, с адрес гр.С.З., кв.“Т.ч.“, ул.“П.“ №*, ап.*, искове с правно основание чл.145 ТЗ за сумата 26 000лв., представляваща вреди, като част от общо нанесените вреди на дружеството в размер на 191 984.82лв., от които: 1.

Вреди в размер на 8 000лв., представляващи част от сумата 11 146.22лв., съгласно съставен на дружеството Акт за установяване на публично вземане №***год. на Д.ф."З.", 2. Вреди в размер на 7 500лв., представляващи част от 14 338.60лв., като обща стойност на ДМА: Брана дискова навесна БДН „П.“ 18, производство 2016год., Универсална навесна лозарска машина УНЛМ, производство 2014год., Култиватор МА 115, производство 2016год. „М.“ АД, Колесен трактор МТЗ 952 Б., всички собственост на „З.-**“ ООД гр.С.З., 1 които са продадени на публична продан в резултат на действията и бездействията на управителката А. П. и водене на съдебни и изпълнителни производства във вреда на дружеството, 3. Вреди в размер на 6 500лв., представляващи част от сумата 78 000лв., която е равностойността на получената през стопанската 2015-2016год. продукция от 1 212кг лавандулово масло, която сума не е постъпила в сметката на „З.-**“ ООД гр.С.З., поради активните действия на управителката А. П., 4. Вреди в размер на 4 000лв., представляващи част от 88 500лв. разходи на дружеството за създаване на 25дка розови и 137дка лавандулови градини, обработването и добива, които са били невъзможни в резултат на действията на управителката А. П., ведно със законната лихва върху сумата 26 000лв., считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното и изплащане.

ОСЪДИЛ е „З.-**“ ООД /н/ гр.С.З., ЕИК*** да заплати на А. П. П., ЕГН ********** направените по делото разноски в размер на 2 150лв., включително възнаграждение за един адвокат.

ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА вх.№***год. е постъпила от „З.**“ ООД /в несъстоятелност/ гр.С.З., ЕИК***, представлявано от управителката А.Т.П., ЕГН **********, представлявано от пълномощника му адв. М. О. от АК- Стара Загора, срещу решение №260033/19.ІХ.2023год. по т.д.№1288/2020год. на Старозагорски окръжен съд, с оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на постановеното решение. Счита, че първоинстанционният съд неправилно е отхвърлил предявеният срещу ответницата иск за нанесени на дружеството вреди в размер на 11 146.22лв., ведно с лихвите до окончателното плащане на сумата, частично предявен за 8 000лв., като е приел, че ответницата не носи отговорност за това публично задължение, поради две основни причини: 1.че дружеството има двама управители и другият управител е следвало да подаде необходимите документи, което освобождава ответницата от отговорност и 2.че е без значение кой е обработвал земеделските земи в рамките на поетият петгодишен агроекологичен ангажимент. В случая ответницата А. П. следва да носи отговорност, защото е предприела действия по прекратяване на сключените от дружеството арендни договори и това води до невъзможност за продължаване на агроекологичния ангажимент. Затова и другият управител не е можел да подаде необходимите документи за продължаване на 2 ангажимента, съгласно чл.34 и чл.35 от Наредба№11/6.ІV.2009год. за условията и реда за прилагате на мярка 214 „Агроекологични плащания“ от ПРСР за периода 2007-2013год. Тъй като в случая не е налице прехвърляне на предприятие, а прекратяване на арендните договори през 2017год., които са давали възможност за обработване на чужда земеделска земя, поради което дружеството се е отказало да продължи поетият петгодишен агроекологичен ангажимент. В резултат на който отказ е наложена санкция от ДФ „З.“ за сумата 11 146.22лв. с Акт за установяване на публично вземане №***год. на ДФ “З.“. Санкцията е наложена изключително поради предприетите неправомерни действия на управителката А. П..

Неправилно е отхвърлен и частичният иск за сумата

7 500лв., като част от общо нанесените на дружеството вреди в размер на 14 338.60лв. Счита, че неправилно първоинстанционният съд е приел наличие на валидни облигационни отношения между „З.-**“ ООД гр.С.З. и ЕТ „И.-К.Х.И.Х. по договор за изработка, както и че представените три броя фактури, като надлежно осчетоводени в счетоводствата на двете дружества доказват наличие на задължения на „З.-**“ ООД към ЕТ „И.-К.Х.-И.Х.. Счита, че договорът между ЕТ „И.-К.Х.-И.Х. и „З.-**“ ООД е нищожен като накърняващ добрите нрави- същият е антидатиран и не отразява действителните уговорки между страните по договора. Всички документидоговорът, допълнителното споразумение към него и протоколите за приемане на извършени услуги по договора, са антидатирани и подписани по едно и също време, което се установява от събраните по делото доказателства. Всички фактурирани агротехнически услуги в размер на 58 387лв. не са извършени от ЕТ“ И.-К.Х.-И.Х. на „З.-**“ ООД, а от трети лица, което се потвърждава от ответницата А. П. и от свидетелските показания на прокуриста на ЕТ Р.Х. и третите лица, извършили услугите.

Вещото лице по назначената и изслушана ССчЕ също сочи, че освен процесните фактури за извършени услуги, не са му представени никакви други първични счетоводни документи, като основание за издаване на процесните фактури. По делото са събрани безспорни доказателства, че фактурираните услуги не са извършени от ЕТ, а от трети лица, чиито показания първоинстанционният съд не е обсъждал и кредитирал с решението си. Ответницата е допуснала ЕТ „И.-К.Х.-И.Х. да се снабдят със заповеди за изпълнение по чл.410 ГПК и изпълнителни листове по тях, като не ги е 3 обжалвала в законоустановения срок, както и да се образува изпълнително производство въз основа на тези заповеди за изпълнение срещу „З.-**“ ООД гр.С.З., в процеса на което ЧСИ е продало ДМА на дружеството и 13 недвижими имота на кредитора ЕТ „И.-К.Х.-И.Х.“, като по този начин „З.-**“ ООД гр.С.З. е лишено от имущество, с което да продължи дейността си.

Неправилно съдът е отхвърлил и частичният иск за сумата 6 500лв., като част от 78 000лв. нанесени вреди на дружеството, чрез продажбата на лавандула от „З.-**“ ООД на ЕТ „И.-К.Х.-И.Х.“ по занижени цени от 13 558.20лв. по фактура№***год. Ищецът е представил с допълнителната искова молба документи, удостоверяващи предадени за обработка през 2016год. общо 60 920кг лавандулов цвят, при което е добито 1 210.40кг масто от лавандула. Първоинстанционният съд не е приложил хипотезата на чл.161 ГПК и не е приел за доказани фактите, за които ответницата е създала пречки за събиране на доказателства, като не е представила фактура №***год.. Неправилно ОС- Стара Загора е приел, че липсват доказателства за количеството лавандулов цвят, произведен и предаден за обработване от ищцовото дружество през 2016год., като се е позовало само на писмото на „В.“ ООД за предаване на цвят през 2015год. и не е приложил чл.161 ГПК относно исканите от ответницата доказателства, които биха установили количеството лавандулов цвят, като по този начин неправилно и незаконосъобразно е отхвърлен този частичен иск.

Неправилно и незаконосъобразно е отхвърлен и частичният иск за сумата 4 000лв., като част от 88 500лв. нанесени на дружеството вреди от ответницата. Ответницата целенасочено е действала за предоставяне на лавандуловите и розовите градини на ЕТ „И.-К.Х.-И.Х.. Ответницата умишлено е преарендовала земеделките земи на други лица, за да може цялото имущество на „З.-**“ ООД гр.С.З. да се придобие от ЕТ „И.-К.Х.-И.Х., който да получи и продукцията от вече засадените градини. Дружеството е разполагало със средства, но ответницата неправомерно е теглила парични суми от сметката на „З.-**“ ООД и ги е разходвала по начин, по който е нанесла вреди на дружеството в размер на 170 200лв. Ето защо жалбоподателят моли въззивния съд да отмени решението на ОС Стара Загора като незаконосъобразно и постанови ново решение, с което да уважи изцяло предявените искове срещу А. П. П., като основателни и доказани.

Претендира за съдебните разноски пред двете съдебни инстанции.

4

ВЪЗЗИВАЕМАТА А. П. П., ЕГН ********** от гр.С.З., ул.“П.“ №*, ап.*, чрез пълномощника и адв. К. К. от АК- С. З., подава отговор на въззивната жалба вх.№***год., с възражения за нейната неоснователност. Поддържа и своевременно направеното възражение за погасяване на иска по давност на основание чл.111б.“б“ ЗЗД, по което възражение първоинстанционният съд не се е произнесъл.

Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок по чл.259ал.1 ГПК, от надлежно легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване акт на първоинстанционния съд.

Пловдивският апелативен съд като взе предвид направените от страните твърдения и възражения и развитите в жалбата доводи, с оглед разпоредбите на чл.269 ГПК, чл.271 ГПК и след преценка на събраните по делото доказателства, в тяхната съвкупност и поотделно, на основание чл.235 ГПК, провери валидността, допустимостта и правилността на обжалваният съдебен акт, прие за установено следното:

Решението на първоинстанционният съд е валидно, т.е. постановено от надлежния окръжен съд, съобразно правилата на родовата и местна подсъдност, функциониращ в надлежен състав и в рамките на предмета на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и надлежно подписано.

Счита обаче, че съдебното решение е недопустимо по смисъла на чл.270ал.3 ГПК. Процесуалната доктрина определя като недопустими онези съдебни решения, които са постановени от съда в нарушение на диспозитивното начало или в нарушение на императивните правила относно процесуалните предпоставки. Според т.9 от ППВС №1/10.ХІ.1985год. „ недопустимо е решението, което не отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество, като например липса на право на иск, ненадлежното му упражняване, оттегляне или отказ от иска /десезиране на съда/, когато не е направено искане за възобновяване на производството, спряно по съгласие на страните и др. Това разбиране е детайлизирано и потвърдено с ТР№1/9.VІІ.2019год. по тълк.д.№1/2017год. на ОСГТК на ВКС, според което „недопустимостта е порок, при който съдебното решение е валидно, но е постановено при липса на условия материалноправния спор да бъде разгледан по същество“, т.е. при липса на 5 положителна или наличие на отрицателна процесуална предпоставка за възникването, съществуването или упражняването на правото на иск.

Процесуалните предпоставки обуславят допустимостта на процеса, а с това и правото и задължението на съда да разгледа и разреши по същество повдигнатия правен спор между страните. Предпоставките са абсолютни и относителни, в зависимост от това дали за тях съдът следи служебно или не.

Съображенията на въззивният съд за недопустимост на постановеното от ОССтара Загора решение, произнесъл се по предявения иск по чл.145 ТЗ, въпреки липсата на абсолютна процесуална предпоставка за предявяването му, са следните:

Предмет на делото е предявен от ищеца „З.-**“ ООД /в несъстоятелност/ гр.С.З., ЕИК***, представлявано от управителя А.Т.П. срещу ответника А. П. П., ЕГН ********** иск с правно основание чл.145 ТЗ, с цена на иска 26 000лв., представляваща имуществени вреди причинени от ответницата, в качеството й на управител на ищцовото дружество, в резултат на неизпълнение на задълженията й по договора за управление на същото, а именно: чл. 24т.3. от Дружественият договор, според който Общото събрание определя основните насоки в работата на дружеството, чл. 24т.5 от Дружественият договор, според който Общото събрание приема плановете на Дружеството, чл.24т.13 от Дружественият договор, според който Общото събрание взема решения за придобиване и прехвърляне на недвижими имоти и вещни права върху тях, чл.24т.23 от Дружественият договор, според който Общото събрание взема решения по въпроси неизброени в Дружественият договор, но свързани с дейността на дружеството и чл.141ал.1 от ТЗ, според който управителят организира и ръководи дейността на дружеството съобразно закона и решенията на Общото събрание.