Решение № 184 от 13.02.2025, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 184 гр. Плевен, 13.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светла Илм. Замфирова при участието на секретаря ДАРИНА В. Д.А като разгледа докладваното от Светла Илм. Замфирова Гражданско дело № 20244430103863 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е образувано по искова молба от Н. Е. П. с ЕГН: **********, с постоянен адрес гр. ***, лк.№ **********, валидна до *** г., чрез пълномощника си, Еднолично адвокатско дружество „Д. М." вписано в регистър БУЛСТАТ под № **********, фирмено дело № *** г. по описа на 24 св. Софийски градски съд, с адрес на упражняване на дейността: ***, представлявано от Д. М. М. - ***, e-mail: *** против „Кредисимо" ЕАД, с ЕИК: **********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Витоша" № 146 (сграда А), ет. 4, Бизнес център "България', представлявано от С. Р. Я. и „АЙ ТРЪСТ" ЕООД, с ЕИК: **********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.-'Витоша" Ne 146 (сграда А), ет. 4, Бизнес център "България", представлявано от И. М. Ш. *** и едноличен собственик на капитала съгласно вписванията в търговския регистър „Кредисимо" ЕАД, ЕИК/ПИК **********.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Предявени са кумулативно обективно съединени искове против ответните дружества на основание чл. 26 ал. 1 ЗЗД вр. чл. 22 от ЗПК, както и на иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД срещу втория ответник за платени при изначална липса на основание суми.

Безспорно е, че на 25.01.2021 г. П. е сключил договор за паричен заем № ********** с първия ответник „Кредисимо" ЕАД. Страните са се договорили за отпуснатия заем да бъде в размер па 350 лева, видът на вноската е месечна, броят на погасителните вноски е 3.

В чл. 4 от процесния договор /както и в раздел III т. 12 от ОУ/ е уговорено, че страните се съгласяват в случай, че кредитополучателят е посочил, че ще предостави обезпечение но кредита, същият следва да предостави на кредитора банкова гаранция съгласно Общите условия или да сключи договор за поръчителство с одобрен oт КРЕДИСИМО гарант - поръчител в срок 48 часа от подаване на заявлението за отпускане на кредит. В ал. 3 е посочено, че в случай, че кредитополучателя е заявил кредит без поръчител, срокът за разглеждане, съответно одобрение е в размер на 14 /четиринадесет/ 1 дни. /а предложението за кредит съгласно СЕФ е валидно 10 дни/.

На датата на сключване на договора между „Кредисимо" ЕАД и П. и втория ответник са СКЛЮЧИЛИ договор за предоставяне на порьчителствр, но силата на който „АЙ ТРЪСТ" ЕООД, с ЕИК: ********** /чийто капитал е собственост на „Кредисимо" ЕАД/ е поело задълженията да сключи договор за поръчителство с „Кредисимо" ЕАД , по силата на който да отговаря пред „Кредисимо" ЕАД солидарно с ПОТРЕРЕБИТЕЛЯ за всички задължения на потребителя, възникнали по повод договор за потребителски кредит. Въз основа на сключения договор за предоставяне на поръчителство, Н. П. се е задължил да заплати на гарантиращото дружество сумата в размер па 177,4 лв. Възнаграждението за поръчителство се изплаща директно на „Кредисимо" ЕАД, като е разсрочено за изплащане, заедно с месечната вноска по договора за кредит, за което след сключване на договора, от кредиторът по договора за заем се изпраща обединен погасителен план, съгласно които оощото задължение е в размер на 550 лв.

Съгласно договора за поръчителство, П. е следвало да предоставя дължимите парични думи на „Кредисимо" ЕАД, което пък от своя страна, съгласно договора, е упълномощено от „АЙ ТРЪСТ" ЕООД да събира в тяхна полза сумите по процесния договор./Съгласно чл. 8 ал. 5 от Договор за поръчителство./

Между „Кредисимо" ЕАД като заемодател и П. като заемател, е възникнало правоотношение по повод предоставянето на паричен заем в размер от 350 лева.

Заемодателят е небанкова финансова институция по смисъла начл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т. е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал.

4 от ЗПК. Сключеният договор за паричен заем по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК, ЗПФУР, а клаузите му са регулирани и от ЗЗП. Изхождайки от това, то следва, че с характеристики на потребителски договор е и Договорът за предоставяне па поръчителство, сключен между ищеца и втория ответник. Доколкото договорът за поръчителство е акцесорен на този за предоставяне на потребителски кредит, то действието на поръчителството е предпоставено от валидното съществуване на главното правоотношение. Предвид това, наличието на основание за предоставяне на поръчителство от страна на ответното дружество, е обусловено от валидността на договора за кредит или отделни негови клаузи, включително и чл. 4, поради тази причина следва да се разгледат съвместно и двете правоотношения, имайки и предвид обстоятелството, че кредиторът „Кредисимо" ЕАД е едноличен собственик на капитала на „Ай Тръст" ЕООД и в тази връзка кредиторът и поръчителят са свързани лица, което е видно от Търговски регистър към АВ. .

Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията па чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал.

1, т. 7- 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, 1. 7- 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са възникнали при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане единствено на чистата стойност па кредита, но не и връщане па лихвата и другите разходи (арг. чл. 23 31IK).

Клаузата на чл. 4 ал. 1 от Договора за кредит възлага в тежест за заемателя да осигури едно измежду следните обезпечения: банкова гаранция в размер от сумата по процесния договор), или одобрено от заемодателя дружество - поръчител). Прочитът на съдържанието па посочената клауза и съпоставянето й с естеството на сключения договор за паричен заем, налага разбирането, че по своето същество тя представлява неотменимо изискване за получаване на кредитно финансиране и на практика не предоставя избор за потребителя, както дали да предостави обезпечение, така и какво да бъде то. Изискванията, които посочената клауза от договора възвежда за потребителя са на практика неосъществими 2 за него, особено предвид обстоятелството, че последният търси паричен кредит в сравнително нисък размер (350 лева). Предвид това, не само правно, но и житейски необосновано е да се счита, че потребителят ще разполага със съответна възможност да осшури банкова гаранция в размер от сумата по договора (за което съответната банкова институция ще изисква също заплащане) или поръчител или дружество, което да осшури поръчителство. Следва да се има предвид, че се касае за кредит от тима „бързи кредити".

„Кредисимо" ЕАД е посочило, че при сключване на договора за поръчителство кредитът ще бъде разгледан по-бързо - до 48 часа, а в противен случай -14 дни /а предложението съгласно СЕФ е валидно 10 дни/. Тоест, поставяйки изначално изисквания, за които е ясно, че са неизпълними от длъжника, то кредиторът цели да го „насочи" към единствената форма на обезпечение, която длъжникът обективно би могъл да си позволи да предостави обезпечение от одобрено от заемодателя „Кредисимо" ЕАД дружество. Това дружество е именно втория ответник в настоящия процес - „Ай Тръст" ЕООД който е и свързано лице с кредитора по договора за заем. Предвид това, то разходът за потребителя по договора за поръчителство с „Ай Тръст" ЕООД е сигурен - от една страна предоставянето на поръчителство е необходимо условие да се усвои финансовия ресурс, а от друга - условията за другите две обезпечения (две физически лица - поръчители и банкова гаранция) са на практика невъзможни за осъществяване от длъжника.

Същевременно, кредиторът не включва възнаграждението по договора за поръчигелство’, като стремежът му е по този начин да заобиколи и нормата на чл. 19, ал. 4 3ПK. Съгласно чл. 22 3ПK, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 3IПK договорът за потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК, годишният процент па разходите по кредита изразява общите разходи гю кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими па посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съобразно § 1, г. 1 от ДР на ЗПК, „Общ разход по кредита за пофебитедя са всички разходи гю кредита, включително лихви, комисиопи, такси, възнаграждение за. кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването па договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилаганего на търговски клаузи и условия.

Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси". Предвид изложеното, то е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи.

От страна на търговеца е приложена заблуждаваща търговска практика по смисъла ма чл. 68д, ал.2, т. 4 ЗЗП, като в т. 9 от Приложение към договор е посочена обща сума, дължима от потребителя по кредита от 372,6 лв., без в нея да е включено възнаграждението, коет о ищецът се задължава да плати на поръчителя и стойността му не е прибавена при изчисляване па посочения ГПР. По този начин макар формално да се изпълнени изискваният на закона за съдържанието на договора за потребителски кредит, кредиторът е действал в противоречие с принципа па добросъвестността, като не е предоставил коректна информация относно общия размер на кредита на получателя. По този начин потребителят е бил лишен от възможността да разбере икономическите последици от сделката и да вземе информирано решение дали да сключи договора при тези условия. Едва след сключване на договора, потребителят е получил Обединен погасителен план в своя профил на онлаип платформата на търговеца /credissimo.bg/, съгласно който е начислено и допълнително възнаграждение за предоставяне на поръчителство, като общата сума вече е в размер на 550 лв.

В конкретния случай е посочено, че ГПР е 45,85%, но от съдържанието на договора 3 потребителят не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР. Нещо повече, предвид предпоставките, при които възниква задължението на потребителя да заплати възнаграждение за поръчителство, то същото е с характер на сигурен разход и следва да оъде включено изначално при формирането на ГПР, тъй като задължението става изискуемо изначално и не зависи от поведението на потребителя. Без значение дали същият е погасил или не е погасил задължението си - то той дължи възнаграждение за потребител.

Доколкото според съдържащите се в чл. 1 и чл. 3 от Раздел V от Общите условия за предоставяне на кредити, сключването на договора за потребителски кредит, влизането му в сила и предоставянето на заемната сума от кредитора на кредитополучателя е обусловено от одобряване на подаденото заявление, а предпоставка за одобряването му е предоставеното от ищцата обезпечение, което в случая се счита учредено със сключване на договора за поръчителство между кредитор и поръчителя „Ай тръст" ЕООД, не може да се приема, че кредиторът не е знаел за сключения Договор за предосгавяне,,а поръчителство. Посоченият от „Кредисимо АД поръчител „Ай Тръст" ЕООД е финансова институция, вписана в Регисгъра на финансовите институции по чл. 3, ал.,1 от ЗКИ при БНБ - с право да извършва гаранционни сделки като основна дейност. Установява се от данните от TI към АБ, че едноличен собственик на дружеството поръчител „Ай Тръст" ЕООД е кредиторът по договора за потребителски кредит „Кредисимо" ЕАД. В Общите условия за предоставяне па кредити Раздел VI „Усвояване и погасяване на кредита , чл. 6 и в чл. 4, т 2 от сключения Договор за предоставяне на поръчителство с втория ответник „Аи тръст" ООД е посочена една и съща банкова сметка за погасяване на кредита и за заплащане на възнаграждението на поръчителя, а с чл. 5 от Договора за предоставяне на поръчителство „Кредисимо" ЕАД е овластен да получава плащане на възнаграждението по него. Очевидно е формиран бизнес модел за разделяне на приходите от кредита между две свързани юридически лица с цел да се заобиколи изискването на чл. 19, ал. 1 ЗПК в размера на годишния процент на разходите да се включат и тези разходи, към които те несъмнено се отнасят. В случая, акцентът се поставя не само върху факта, че в тежест на потребителя се възлага заплащането на допълнително възнаграждение за ползвания финансов ресурс, но и върху обстоятелството, че ако това обстоятелство му бе известно ( чрез изначалното му включване в разходите по кредите), то той би могъл да направи информиран избор дали да сключи договора. Следва да се посочи, че ако към ГПР се включи и възнаграждението за предоставяне на поръчител, то действителният ГПР би бил в размер на 1580.87%, а ГЛП 318.13% С оглед, че сумата по договор за възнаграждение е следвало да се включи към ГПР е и анализ на клаузите относно обезпечението на кредита. Видно е, че изборът на поръчител не е доброволен. От формулировката става ясно, че потребителят, за да ускори разглеждане на заявлението си за кредит на парична сума, от която се нуждае, следва да сключи „договор за предоставяне на поръчителство" с посочено от кредитора юридическо лице - поръчител.