Решение № 4624 от 01.08.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4624 гр. София, 01.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-К, в закрито заседание на първи август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Десислава Зисова

Членове:

Валерия Банкова

Кирил Ст. Петров като разгледа докладваното от Кирил Ст. Петров Въззивно гражданско дело № 20241100508234 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 435 – чл. 438 от ГПК.

Образувано е по жалба от 26.04.2024 год. на длъжника „И.А.М.“ АД срещу постановление с изх. № 69421 от 03.04.2024 г. по изпълнително дело № 20248600400922 по описа на частен съдебен изпълнител В.М., с рег. № 860 на КЧСИ, с което е оставено без уважение възражение с вх. № 22848/25.03.2024 г. на „И.А.М.“ АД срещу разноските в изпълнителното производство.

Жалбоподателят намира постановлението за неправилно. Счита, че е изявил намерение за доброволно уреждане на отношения. Изпратил е дължимата сума с пощенски запис, като същата не е получена поради недобросъвестното поведение на кредитора. Към момента на изпращане на пощенския запис не бил уведомен за извършеното цедиране на вземането, поради което тя нямала действие прямо него. Следвало разноските да се възложат изцяло в тежест на взискателя. Отделно поддържа, че претендираният от взискателя адвокатски хонорар бил в размер, надхвърлящ минимално установения такъв в Наредба № 1/2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Претендиранато от взискателя адвокатско възнаграждение било прекомерно, тъй като не съответствало на фактическата и правна сложност на делото. Извършените по делото процесуални действия се изразявали единствено в подаването на молба за образуване на изпълнително дело и посочване на изпълнителен способ. Адвокатското възнаграждение трябвало да бъде намалено до сумата от 200 лв. Моли за отмяна на постановлението и за неприсъждането изобщо на разноски на взискателя, евентуално за намаляването им до сумата от 200 лв. Претендира разноски.

Взискателят В.П.Д. счита, че жалбата следва да бъде оставена без уважение. Липсвала 1 забава на кредитора, а на основание чл. 79, ал. 1, т. 1 ГПК разноските следвало да са за длъжника. Поддържа, че определеното възнаграждение съответствало на предвидения минимум по Наредба № 1/2004 г. и не следвало да се намалява.

В мотивите си по чл. 436, ал. 3 ГПК частният съдебен изпълнител заявява, че жалбата е допустима, но неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Софийският градски съд, след като взе предвид доводите на страните, мотивите на частния съдебен изпълнител и прецени данните по делото, приема за установено следното от фактическа страна:

Изпълнително дело № 20248600400922 по описа на частен съдебен изпълнител В.М., с рег. № 860 на КЧСИ, е било образувана по молба от 13.03.2024 год. на взискателя В.П.Д., въз основа на изпълнителен лист от 22.01.2024 г., издаден срещу „И.А.М.“ АД за сумата от 400 лв. възнаграждение за оказана безплатна правна помощ в полза на Г.М.М.. Към молбата е представен и договор за цесия относно вземанията по изпълнителния лист от 08.03.2024 г., с който Г.М.М. е прехвърлил вземането на В.П.Д.. Претендирано е адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв., представен е договор за правна защита и съдействие, с който се удостоверява заплащането на сумата.

С разпореждане от 13.03.2024 г. частният съдебен изпълнител е приел вземането за разноски на взискателя за адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство в размер на 400 лв.

С молба с вх. № от 15.03.2024 г. е поискано налагането на запор на банковите сметки на длъжника.

На 19.03.2024 г. на длъжника била надлежно връчена покана за доброволно изпълнение за заплащане на следните суми в общ размер на 992 лв.: 400 лв. – неолихвяема сума, 96 лв. – разноски по изпълнително дело, 96 лв. – такса по т. 26 ТТРЗЧСИ и 400 лв. –разноски за адвокатско възнаграждение.

Наложен бил запор на вземания на длъжника по банковите му сметки в търговски банки, като на 20.03.2024 г. от сметка на длъжника „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД постъпила по сметка на ЧСИ сумата от 1120.60 лв.

Своевременно – на 25.03.2024 г. длъжникът „И.А.М.“ АД е подал възражение до съдебния изпълнител, с която е оспорил образуването на изпълнителното дело, както и начислените и приети разноски за адвокатско възнаграждение като прекомерни. Искането е било оставено без уважение с обжалваното постановление, което е било надлежно съобщено на длъжника на 15.05.2024 г.

На 13.05.2024 г. е съставен констативен протокол, с който е констатирано, че дългът по делото е издължен, като надвнесените суми са възстановени на длъжника.

Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 436, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител /чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК/, поради което се явява процесуално допустима.

2

Жалбата е частично ОСНОВАТЕЛНА.

Относно доводите, че разноските по изпълнението следва да се възложат в тежест на взискателя:

Задължението на длъжника за разноски по изпълнението е изрично уредено в разпоредбата на чл. 79 ГПК. Според последната, разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато изпълнителното дело се прекрати съгласно чл. 433 ГПК, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство и изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда, както и когато разноските, направени от взискателя, са за изпълнителни способи, които не са приложени.

В случая жалбоподателят не излага твърдения и не представя доказателства да е заплатил дължимите суми преди образуване на изпълнителното производство. Действително изпратен е пощенски запис с дължимата сума до адв. Г.М. на адрес гр. София, ул. *******.

Нареждане на сума с пощенски запис преди да се образува изпълнително дело изисква съдействие на кредитора, който ще следва да се яви в пощенска станция за получаване на сумата, но само, ако е известен преди това, че сумата е наредена с пощенски запис. От една страна, не са ангажирани доказателства пощенският запис да е получен или кредиторът да е известен по някакъв начин за същия, а от друга – от представените към писменото възражение на В.Д. доказателства се установява, че пощенският запис не е изпратен до посочения адрес от адв. М. по гр. д. № 3473/2023 г. по описа на РС Перник – гр. София, ул.

*******, ет. 4. Оттук и не се установява при пълно доказване недобросъвестно поведение на кредитора, както и не се доказва плащането да е направено преди образуване на изпълнителното производство. Ето защо, разноските по изпълнението следва да са за сметка на длъжника по аргумент от чл. 79, ал. 1, т. 1 ГПК.

Относно възражението за прекомерност на разноските:

Разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК предвижда, че при прекомерност на заплатеното от страната възнаграждение за адвокат, съдът може да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 ЗА.

Според т. 6 от Тълкувателно решение № 2/2013 г. по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС, взискателят прави разноски по образуването на изпълнителното дело, по осъществяването на изпълнителния способ, постъпленията от който се разпределят, по осъществяването на други изпълнителни способи, както и разноски за възнаграждение на един адвокат, от които /при възражение на длъжника или от някой от присъединените кредитори/ се признава тази част, която съответства на действителната и правна сложност на изпълнителното дело с оглед различната роля на адвоката при възлагането на изпълнението на държавен съдебен изпълнител, който няма право да определя изпълнителния способ; и ролята на адвоката при възлагането на изпълнението на частен съдебен изпълнител, комуто може да е възложено да определя изпълнителния способ.

Молбата за образуване на процесното изпълнително дело е била подадена от взискателя чрез адвокат, за чиято представителна власт са ангажирани надлежни доказателства.

3

Представен е и договор за правна защита и съдействие - доказателства за реалното заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв.

Съобразно чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г., минималният размер на възнаграждението за образуване на изпълнителното дело е 200 лв., а съгласно чл. 10, т. 2 от Наредбата, минималният размер на адвокатското възнаграждение за процесуално представителството, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания над 1 000 лв. е 1/2 от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2, като дължимостта на възнаграждението е предпоставено от осъществяване на процесуална защита, изразяваща се в извършването на действия по изпълнителното дело, различни от подаване на молба за образуване на изпълнително производство.

На длъжника не е предоставена възможност за заплащането доброволно на сумите в законоустановения срок, като поканата за доброволно изпълнение е връчена на длъжника след налагането на запор на вземания на длъжника по банковите му сметки. Съгласно чл.

428, ал. 1 ГПК съдебният изпълнител е длъжен да покани длъжника да изпълни доброволно задължението си в двуседмичен срок. В този смисъл настоящият съдебен състав приема, че длъжникът не следва да носи отговорност за заплащане на направени от взискателя разноски за възнаграждение по чл. 10, т. 2 от Наредбата.

Отделно с Решение на Съда на ЕС от 25.01.2024г. по дело С-438/22 е прието, че член 101, параграф ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че Наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи, както и, че национална уредба, съгласно която адвокатът и неговият клиент не могат да уговорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба от съсловна организация като Висшия адвокатски съвет, и от друга съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията. Следователно, размерите посочени в Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минимални размери не са обвързващи за съда.

Адвокатското възнаграждение в размер на 200 лв. отговаря на положения труд от адвоката, изразяващ се единствено в подаване на молба за образуване на изпълнителното дело, като молбата, с която е поискано налагането на запор върху банковите сметки има характер на уточняваща молба, доколкото с първоначалната молба не е поискан изпълнителен способ, което представлява нередовност /виж чл. 426, ал. 3 вр. с чл. 129 ГПК, както и разясненията по т. 10 от Тълкувателно решение № 2/2013 год. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 год., ОСГТК/.

Ето защо обжалваното постановление, с което в тежест на длъжника са възложени разноски за адвокатско възнаграждение за горницата над 200 лв. следва да бъде отменено.

4

Искането на жалбоподателя за присъждане на разноски е неоснователно. Съдът намира, че разноски в производство по спор относно разноските в изпълнителното производство не следва да се присъждат, тъй като предмет на обжалване са действията на ЧСИ и когато същите се окажат незаконосъобразни, отговорността за това не може да бъде възлагана на взискателя.

Предвид изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалбата на длъжника „И.А.М.“ АД, ЕИК ******* постановление с изх. № 69421 от 03.04.2024 г. по изпълнително дело № 20248600400922 по описа на частен съдебен изпълнител В.М., с рег. № 860 на КЧСИ, в частта с която е отказано намаляване на размера на приетите разноски за адвокатско възнаграждение на взискателя В.П.Д. за разликата над 200 лв., като вместо това постановява:

НАМАЛЯВА дължимото от И.А.М.“ АД, ЕИК ******* на В.П.Д., ЕГН ********** адвокатско възнаграждение по изпълнително дело № 20248600400922 по описа на частен съдебен изпълнител В.М., с рег. № 860 на КЧСИ от 400 лв. на 200 лв.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата в останалата й част.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________