Определение № 757 от 04.12.2019, Окръжен съд - Шумен

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 757 гр.

Шумен, 04.12.2019г.

Шуменски окръжен съд, в публичното заседание на седми ноември, две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: А. Карагьозян

ЧЛЕНОВЕ: 1.З. Иванова

2.С. С. при секретаря С. Методиева, като разгледа докладваното от съдия Зара Иванова в.гр.д. №347 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по реда на чл.

274 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по частна жалба с рег. №4412/08.06.2019г. , депозирана от Р.Р.П., с ЕГН**********,***, съдебен адрес:***, к.23, чрез адв.С.Т. от ШАК срещу Определение 1614/23.5.2019г. , постановено по гр.д.№465/2019г. по описа на ШРС , с което съдът е прогласил на основание на чл.17 от Регламент (ЕО) №2201/2003 относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност, че българският съд не е компетентен да се произнесе по предявените от Р.Р.П. срещу А.П., обективно кумулативно съединени иск за развод и искове за предоставяне упражняването на родителските права спрямо роденото от брака малолетно дете Е. П., , определяне режим на лични контакти на детето с ответника, определяне местоживеене на детето и дължимата му издръжка, поради подсъдността им на съда на Република Германия и е прекратил производството по делото . Жалбоподателя намира определението за неправилно, т.к. счита, че българският съд е компетентен да се произнесе по предявения иск за развод и съединените с него небрачни искове за упражняване на родителските права по отношение на детето Е. П., местоживеенето му , личните отношения и издръжката .Твърди, че ищцата има постоянно местопребиваване в РБългария , от което по силата на разпоредбите на Регламент (ЕО)2201/2003 г. на Съвета от 27.11.2003 г., българският съд , в частност Районен съд-Ш. притежава местна компетентност да разгледа предявените искове. Съобразно посоченото моли обжалваното определение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което делото да бъде върнато на същия състав за продължаване на съдопроизводствените действия.

В срока по чл.276, ал.1 от ГПК, насрещната страна представя писмен отговор , в който заявява, че оспорва жалбата , моли обжалвания съдебен акт да бъде потвърден.

Настоящата въззивна инстанция, след като се запозна с жалбата и материалите по делото, приема за установено следното:

Частната жалба е подадена в срок, от надлежно легитимирано лице и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна, поради следните съображения:

Производството по първоинстанционното гр.д.№465/2019г. по описа на ШРС , е образувано по предявен от Р.Р.П. срещу А.П. иск, с правно основание чл.49 от СК и съединени с него небрачни искове за упражняване на родителските права, личните отношения, местоживеенето и издръжката на роденото от брака дете Е. П.. С обжалваното определение първоинстанционния съд е прекратил производството по делото поради липса на международна компетентност на българския съд.

По делото безспорно е установено, че ответникът А.П. е гражданин на Федерална република Г., т.е. делото е с международен елемент и спора попада в приложното поле на Регламент (ЕО)2201/2003г., относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност. Съгласно разпоредбата на чл.3 от Регламента компетентни да разглеждат дела, свързани с развод, законна раздяла на съпрузите и унищожаване на брака, са съдилищата на държавата-членка, на чиято територия: съпрузите имат обичайно местопребиваване, или съпрузите са имали последното обичайно местопребиваване, ако един от тях все още живее там, или ответникът има обичайно местопребиваване, или в случай на обща искова молба и единият от съпрузите има обичайно местопребиваване, или ищецът има обичайно местопребиваване, ако той е живял там поне една година непосредствено преди предявяването на иска, или ищецът има обичайно местопребиваване, ако е живял там поне шест месеца непосредствено преди предявяването на иска и е гражданин на въпросната държава-членка или, ако се отнася до Обединеното кралство или Ирландия, има „domicile" там; чиито граждани са двамата съпрузи, или ако се отнася до Обединеното кралство или Ирландия, където те имат „domicile", като за целите на регламента терминът „domicile" има значението, с което се използва в правните системи на Обединеното кралство и Ирландия.

Първоинстанционният съд е посочил, че с оглед горното, българският съд би бил компетентен да разгледа иска за развод на съпрузите, в случай, че ищцата има обичайно местопребиваване на територията на Република България, което съгласно Регламента означава да е живяла в страната поне шест месеца непосредствено преди предявяване на иска и да e гражданин на съответната държава - членка на

ЕС. Приел е, че от представените от нея доказателства не може да се направи извод, че е живяла в РБ. поне 6 месеца преди предявяване на иска, като е конкретизирал, че това означава, че през по- голямата част от времевия период да е установена в РБ като местоживеене, месторабота, социални контакти и др. трайноустановени факти от личен или професионален характер. Посочил е, че единствено установено по делото обстоятелство е че ищцата има регистрирани постоянен и настоящ адреси на територията на Република България, а такъв е регистриран на

21.01.2019 год. Посочил е, че това обстоятелство е относимо към правния термин "обичайно местопребиваване", но не е достатъчно за установяването му в пълния обем на неговото съдържание.

Настоящият съдебен състав намира, че при наличните пред

ШРС доказателства горното становище е обосновано, но във въззивната инстанция, съгласно възможността предвидена от чл.278, ал.4 от ГПК са представени и приети нови доказателства, които опровергават горния извод. От разпитаните пред ШОС свидетели, чиито показания съдът възприема за достоверни, т.к. са непротиворечиви, последователни и логични, приема за доказано , че около средата на месец март 2018г. ищцата и ответникът са пристигнали в РБ. Първоначално се установили в имот собственост на бащата на ищцата в гр.Шумен, където са живели до месец юли същата година. В този период от време са извършвали ремонт на жилище, находящо се в гр.В., собственост на ищцата. През месец октомври ищцата, ответникът и детето заминали за ФРГ за 5-6 дни. Извън горните посещения ищцата периодично посещавала за около 2-3 дни М. за получаване на парични обезщетения. От месец юли 2018г. до настоящият момент ищцата и детето живеят в гр.В. . Следва да се посочи, че в

Регламента не е дефинирано понятието „обичайно местопребиваване“, ето защо следва да се преценява във всеки отделен случай въз основа на съвкупност от установените фактически обстоятелства . От анализа на свидетелските показания съдът намира, че се доказва, че ищцата е реализирала намерението си да остане да живее в РБ.. Видно от нотариален акт №180 , том II , рег.№4699 , нотариално дело №318/2018г. по описа на Нотариус рег.№335, с район на действие ВРС, тя е придобила изцяло собствеността върху имот в гр.В., в който понастоящем живее, възобновила е и е поддържала социалните си контакти.

От друга страна от представеното Удостоверение от 30.01.2018г. , издадено от Община на главен град на Федерална провинция М. е видно, че ищцата е преустановила търговската дейност като „онлайн магазин“ . Видно е, че постепенно ищцата е преустановила фактическите и правните връзки с държавата по предходното и местопребиваване.

Впрочем, ответникът не оспорва обстоятелството, че през пролетта на 2018г., заедно със съпругата и детето си е пристигнал в РБ., но твърди, че това е станало с намерението да изкарат тук само лятото. Тези твърдения се опровергават както от факта, че престоят на самият ответник е продължил значително след летния сезон, така и от съдържанието на представената по делото Молба от 28.04.2018г. , в която той е изразил желанието си да прекрати трудовия си договор във ФРГ , поради преместване в чужбина, считано от 31.05.2018г. От изложеното по-горе, съдът намира за доказано, че не само ищцата, а и ответникът са пристигнали в РБългария с желанието и намерението да променят центъра на жизнените си интереси и да заживеят трайно в страната. Впоследствие, поради различни причини, които не са предмет на обсъждане в настоящото производство, ответникът се е завърнал във ФРГ, но ищцата е останала и е продължила да устройва бита си в страната. Безспорният факт , че в периода около 06.10.2018г.-12.10.2018г. , ищцата е била на територията на ФРГ не разколебава извода на съда, че към този момент обичайното и местоживеене вече е в РБългария, отсъствието е за кратки периоди, през които няма данни ищцата да е извършвала действия, от които да се направи извод, че има намерение отново да промени местопребиваването си - напр. търсене или започване на работа , осигуряване на жилище и др. Предвид изложеното съдът намира, че по делото е доказано, че считано шест месеца преди подаване на исковата молба, ищцата е имала постоянно местопребиваване в РБългария , ето защо на основание чл.3, §1 , б.“а“ , шесто тире от Регламент (ЕО)2201/2003г., българският съд е местно компетентен да разгледа иска по чл.49 от СК .

С брачната претенция по чл.49 от СК са съединени и небрачни искове, относно упражняване на родителските права по отношение на детето Е. П., личните контакти, местоживеенето и издръжката му. Подсъдността на първият от исковете - за определяне начина и реда на упражняване на родителските права , при наличие на констатирания международен елемент, също е уредена от Регламент (ЕО)2201/2003г., като чл.8 , §1 , където е регламентирано общото правило за подсъдността, предвижда, че съдилищата на държавата-членка са компетентни по делата, свързани с родителската отговорност за детето, ако детето има обичайно местопребиваване в тази държава-членка по времето когато съдът е сезиран.

Обстоятелствата, които съдът приема за доказани по отношение обичайното местопребиваване на ищцата, съдът приема за релевантни и по отношение на детето Е. П.. Намира, че считано от около средата на месец март 2018г., обичайното местопребиваване на детето е в РБ., няма спор, че детето е живяло с майка си, поради което с оглед възрастта му, обичайното му местопребиваване е същото като нейното. Относно временното отсъствие на детето от мястото, където е обичайното му местопребиваване ( в периода 06.10.2018г.-12.10.2018г.) са дадени разяснения в Решението по дело № С-523/07г.на СЕС. Няма промяна, щом, с оглед фактическите обстоятелства, може да се очаква завръщане на детето в първоначалното място на пребиваване, както е в случая. В цитираното решение на СЕС по преюдициално запитване е разяснено още, че престоят на детето в определена държава не трябва да бъде непрекъснат, за да се приеме, че там е неговото обичайно местопребиваване. Обстоятелството, че през този престой на детето е извършен медицински преглед, не означава, че там е центърът на жизнените му интереси . От представеният от ответника документ удостоверяващ горното обстоятелство не става ясно дали се касае за рутинен, периодичен преглед или поради някакво внезапно заболяване , в последния случай съвсем естествено е детето да бъде прегледано в държавата, в която се намира в момента. Предвид посоченото, приема, че българският съд е компетентен да разгледа иска упражняването на родителските права. Съобразно изложеното и като взе предвид , че не са налице изключенията предвидени в §2 на чл.8 от Регламента , намира , че на основание чл.8, §1 , българският съд е компетентен да разгледа молбата за определяне на родителските права .

Заявен е и иск за определяне на издръжка за детето Е.

П., чиято подсъдност е уредена в член

3, б.“г“ от Регламент (ЕО) 4/2009г.

, според който компетентни да се произнесат по задължения за издръжка в държавите членки са съдилищата, които по силата на Регламент

(ЕО)2201/2003 са компетентни да разгледат иск за родителска отговорност, когато искането за издръжка е акцесорно спрямо този иск. В случая е налице именно посочената хипотеза, искът за издръжка се явява акцесорен спрямо иска за упражняването на родителските права и след като се приема, че българският съд е компетентен да го разгледа , налице е компетнетност и по отношение иска за издръжка .