Присъда № 5 от 04.03.2025, Районен съд - Разлог

МОТИВИ към Присъда №5/04.03.2025 година, по НОХД № 408/2024 г. по описа на РС-Разлог

Производството пред съда е образувано по ОА, внесен от РП-Б., ТО-Р., с/у И.М.П., ЕГН*, роден на *, в г.Р., о.Б., с адрес: с.Д.Д., о.Р., о.Б., у.„П.“№27, българин, българско гражданство, женен, основно образование, неосъждан (настъпила реабилитация по право), безработен за това, че в периода от м.03.2017 г. до м.06.2024 г. включително, в г.Б., о.Б., след като е осъден е решение №4701/2016 г., постановено по гр. дело №559/2016 г. по описа на Рг.РС, влязло в сила на 10.08.2016 г., да издържа свой низходящ - дъщеря си Г.И.П., ч/з нейната майка и законен представител Е.С.Б., съзнателно не изпълнил задължението си от повече от 2 месечни вноски, а именно 88 месечни вноски по 120.00 лева месечно, общо на 10`560.00 лева. като деянието е извършено повторно, след като е осъден за друго такова престъпление (по чл.183, ал.I от НК) с влязла в сила на 06.06.2017 г. присъда №3079/2017 г., постановена по НОХД №65/2017 г. по описа на Рг.РС - престъпление но чл.183, ал.4, вр. ал.1 от НК, вр. чл.28, ал.1 ог НК.

По инициатива на подсъдимия и неговия защитник, съд. производство се разви по процедурата на чл.371, т.2 от НПК, от Глава 27 НПК – съкратено съд. следствие в производството пред първата инстанция.

Подсъдимия изрично е заявил в горепосоченото СЗ, че е запознат с разяснената му процедура и желае делото да се приключи ч/з съкратено съд. следствие в производството пред първата инстанция при условията на чл.371, т.2 от НПК. Заявил е, че се признава за виновен в извършване на престъплението, за което му е повдигнато обвинение, признава фактите изложени в обстоятелствената част на ОА и дава съгласието си да не се събират доказателства за тези факти.

Предвид горното, съдът е приложил диференцираната процедура, заложена в разпоредбата на чл.371, т.2 от НПК, и на основание чл.372, ал.4 от НПК, е констатирал, че самопризнанието направено от подс. П. се подкрепя от събраните доказателства в хода на досъдебното производство, приобщил ги е като годен доказателствен материал и с проток. определение е обявил, че при постановяване на присъдата ще се ползва от направеното самопризнание и от доказателствата, които са събрани в хода на досъдебното производство и го подкрепят.

В СЗ представителят на РП-Б., ТО-Р., поддържа обвинението, като сочи че фактите са признати, счита че самопризнанието се подкрепя и от събрания доказателствен материал, който предвид процедурата, не следва да бъде обсъждан. От правна страна поддържа квалификацията така, както е поставена по ОА по чл.183, ал.4, вр. ал.1, вр. с чл.28, ал.1 от НК.

Пледира наказание за конкретния подсъдим по лекото от алтернативно предвидените, а именно наказание „пробация“, като излага, че не е в интерес на детето, за което следва да плаща издръжка, да му бъде наложено наказание „лишаване от свобода“. Излага становище, че доколкото предходното наказание „пробация“ очевидно не е изиграла своята роля, не са постигнати целите по чл.36 от НК, то сега следва да бъде по дълъг периода на пробационните мерки, а именно 1 г., с прилагането на двете задължителни пробационни мерки, както и да бъде наложено наказание „обществено порицание“.

Подсъдимият П. в хода на съд. следствие е заявил, че е запознат с повдигнатото му обвинение и се признава за виновен, че е извършил престъплението по чл.183, ал.4, във вр. с ал.1 от НК, вр. с чл.28, ал.1 от НК.

Съдът след като прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:

През 2014 г. и 2015 г. подсъдимият П. и свидетелката Е.С.Б. живеели във фактическо съжителство в дома на П. в с.Д.Д., о.Р., о.Б. На 25.04.2015 г., по време па съвместното им съжителство, се родило детето им Г.И.П., ЕГН*. М/у И.П. и Е.Б. настъпила фактическа 1 раздяла през 2015 г. - няколко месеца след раждането на Г.П., като Б., заедно с детето се преместили да живеят в г.Б., о.Б., у.„Я.“№5.

С влязло в сила на 10.08.2016 г. решение №4701/2016 г., постановено по гр. д. №559/2016 г. по описа на Рг.РС, подсъдимият П. е осъден да заплаща издръжка на малолетното си дете Г.П. ч/з нейната майка и законен представител Е.Б. от 120.00 лева месечно.

С присъда №3079/2017 г., постановена по НОХД №65/2017 г. по описа на Рг.РС, влязла в сила на 06.06.2017 г., подсъдимият е осъден за престъпление по чл.183, ал.1 от НК - за неплащане на издръжка на детето си Г.П. за периода от м.09.2016 г. до м.01.2017 г. включително.

Подсъдимият продължил да не плаща издръжка за детето си и за периода от м.03.2017 г. до м.06.2024 г. включително - от повече от 2 месечни вноски, а именно 88 месечни вноски по 120.00 лева месечно, общо на 10`560.00 лева, като в следствие на това и съгласно Наредба за определяне на реда за изплащане от държавата на присъдена издръжка, ч/з о.Б. (общината по адрес на взискателя), на Г.П. (ч/з нейната майка и законен представител Е.Б.) взискател по образувано ИД №169/2016 г. по описа на ДСИ при Рг.РС, се изплаща издръжка на малолетното дете от 80.00 лева месечно.

По доказателствата:

Описаната фактическа обстановка съдът приема за установена от самопризнанията на подсъдимия, дадени по реда на чл.371, т.2 от НПК, и въз основа на събраните и проверени по делото гласни доказателствени средства – показанията на свидетелката Е.С.Б. (л.62 от досъдебното производство – том 1); от писмените доказателства – писмо от РС-Рг с приложено решение от 26.07.2016 г., присъда №3079 от 22.05.2017 г., решение №4701 от 26.07.2016 г.; писмо от 187.03.2024 г.; удостоверение за адрес с изх. №155 от 21.03.2024 г.; удостоверение за адрес с изх. №155 от 21.03.2024 г.; удостоверение за адрес с изх. №154 от 21.03.2024 г.; удостоверение за съпруг и родствени връзки с изх. №153 от 21.03.2024 г.; удостоверение за семейно положение, съпруг и деца с изх. №152 от 21.03.2024 г.; удостоверение за съпруг и родствени връзки с изх. №149 от 21.03.2024 г.; удостоверение за адрес с изх. №151 от 21.03.2024 г.; Документи от о.Б., изготвени във вр. с изплащана издръжка но реда на Наредба за определяне на реда за изплащане от държавата на присъдена издръжка; справка за съдимост за подсъдимия И.М.П.

В посочените доказателствени материали не се съдържат съществени противоречия, същите еднопосочно и безпротиворечиво установяват фактическата обстановка, изложена в обстоятелствената част на ОА и призната от подсъдимия, поради което и по аргумент за противното от чл.305, ал.3 от НПК, не се налага по-детайлното им обсъждане.

От правна страна:

При така установените факти, съдът намира че подсъдимият И.М.П. е осъществил от обективна и от субективна страна престъплението по чл.183, ал.4, вр. ал.1, вр. чл.28, ал.1 от НК, за което му е повдигнато обвинение. Налице са съставомерните признаци от обективна страна на престъплението по чл.183 НК. Подсъдимият П. е осъден с влязло в сила на 10.08.2016 г. решение №4701/2016 г., постановено по гр. дело №559/2016 г. по описа па Рг.РС, да издържа свой низходящ - дъщеря си Г.И.П., като с посоченото съд. решение е определена издръжка от 120.00 лева месечно, същият съзнателно не е изпълнил задължението си от повече от 2 месечни вноски, а именно 88 месечни вноски за периода от м.03.2017 г. до м.06.2024 г. включително.

От обективна страна подсъдимият П. осъществил деянието в условията на повторност по чл.183, ал.4, вр. чл.28, ал.1 от НК, доколкото се касае за продължено престъпление, започнало през м.03.2017 г. и довършено след влизане в сила (06.06.2017 г.) на присъда №3079/2017 г., постановена по НОХД №65/2017 г. по описа на Рг.РС, с която е осъден за друго такова престъпление (по чл.183, ал.1 от НК).

Съдът намира, че правилно е определено от обективна страна и мястото на извършване на престъплението. Според правилата на гр. право, ако не е уговорено друго местоизпълнение м/у страните, паричните задължения са носими, а не търсими, т.е. тяхното принципно местоизпълнение е по местоживеене на кредитора. По делото се установи, че низходящият 2 на подсъдимия Г.И.П., е живеела заедно с майка си Е.С.Б., където и престъплението е било извършено. Същото е формално и с факта на осъществяване на изпълнителното си деяние е било довършено от обективна страна, без необходимост от настъпване на други вредоносни последици.

Съгласно чл.143, ал.2 от СК, родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Според трайната съд. практика, плащането на издръжка до навършване на пълнолетие на Г.И.П., родена на *, се дължи безусловно от родителите. В тази вр. преценката за финансовата възможност на подсъдимия да изплаща издръжката вече е съобразена от гр. съд при индивидуализиране р-ра на дължимата издръжка. Така Решение №188 от 04.07.2011 г. по нак. д. №1157/2011 г. на ВКС.

Престъплението по чл.183 от НК, се осъществява ч/з бездействие и намира обективен израз в неизпълнение на влязъл в сила съд. акт заплащане на издръжка от 2 или повече месечни вноски. Действително неплащането следва да бъде „съзнателно“, т.е. за доказване на субективните измерения на инкриминираното поведение е необходимо установяването на обективна възможност за изпълнение на задължението за издръжка и липса на пречки от непреодолим характер, които да препятстват плащането. В тази насока следва да се посочи, че подс. И.М.П. е в работоспособна възраст, като няма данни да страда от здравословни проблеми, които да възпрепятстват възможността му да упражнява правото си на труд и да реализира трудови доходи, поради което следва да се приеме, че отсъстват обективни причини препятстващи изпълнението на задължението за плащането на дължимата издръжка. По тези съображения, настоящият съд. състав приема, че не е съществувала обективна пречка, препятстваща възможността за изпълнение на задължението за заплащане на дължимата издръжка. В този смисъл неизпълнението на задължението се явява "съзнателно" по смисъла на закона.

От обективна страна, изпълнението на престъплението е извършено ч/з бездействие, като за период по-дълъг от 2 месеца, а именно 88 месеца, подсъдимият е осъществил обективните признаци на престъплението по посочената правна квалификация, като не е изпълнил задължението си да плаща издръжка на свой низходящ – дъщеря си Г.И.П., ч/з нейната майка и законен представител - свид. Е.С.Б.

Местоизвършване на престъплението е г.Б., о.Б., където свид. Е.С.Б. живее и е адресно регистрирана. Престъплението е извършено от подсъдимия П. при условията на „повторност” и правилно е подведено под квалифицирания състав на ал.4 на чл.183 от НК.

Подсъдимият И.М.П. е извършил престъплението при условията и по смисъла на чл.28, ал.1 НК, след като е осъден за друго такова престъпление с влязла в сила присъда, а именно на 06.06.2017 г. присъда №3079/2017 г., постановена по НОХД №65/2017 г. по описа на Рг.С.

Същевременно в Особената част на НК, с разпоредбата на чл.183, ал.4 НК, е предвидено наказание за извършено повторно престъпление по чл.183, ал.1 НК. Престъплението предмет на нак- производство е извършено от обвиняемия в 5-год. срок по смисъла на чл.30, ал.1 НК, от осъждането му по горецитираната присъда.

От субективна страна престъплението е извършено виновно и при форма на вината пряк умисъл. Подсъдимият е формирал съзнание относно проявлението в обективната действителност на всички елементи от състава на престъплението, съзнавал е и общественоопасния характер на бездействието си - незаплащането на издръжка на детето си, но въпреки това е извършил процесното деяние. Съзнавал е и че неизпълненото му задължение за издръжка е надвишавало 2 месечни вноски и е обхващало инкриминирания период. По тези съображения настоящият съд. състав намери, че подсъдимият И.М.П. е осъществил от обективна и от субективна страна състава на престъплението по чл.183, ал.4, вр. ал.1, вр. чл.28, ал.1 от НК, за което му е повдигнато обвинение, поради което и съдът го призна за виновен с присъдата си.

По наказанието:

За престъплението по чл.183, ал.4, вр. ал.1, вр. чл.28, ал.1 от НК, се предвижда наказание "лишаване от свобода" до 2 г. или пробация, както и обществено порицание.